РЕШЕНИЕ

гр.София13.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №9038 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 07.09.2017 г. по гр.д. № 67463/16 г., СРС, ГО, 113 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А.Г.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Д.К., дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б, сумата 169.36 лв. - главница за доставена в периода от м.07.2013 г. до м.04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 310646, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2016 г. до изплащане на вземането, и сумата 18.74 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.08.2013 г. до 08.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.08.2016 г. по ч. гр.д. № 46868/2016 г. на СРС, III ГО, 113 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Д.К., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 351.23 лева - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 304.38 лева.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на да заплати на адв. Д.К., сумата от 19.02 лв. - възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

             Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно-в нарушение на материалния закон .Съдът неправилно отхвърлил иска за заплащане на суми за дялово разпределение и обезщетение за забава на плащането на дяловото разпределение.Същите суми са дължими и следва бъдат присъдени.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалвананата част  и вместо това да постанови друго, с което да се уважат исковете изцяло. С въззивната жалба  се претендират разноски.

От въззиваемата страна  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника.С нея се твърди,че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.СРС приел,че ответникът е собственик ,но това не доказвало основателност на претенциите.Заключението на вещото лице също не доказвало основателността на исковете.Съдът присъдил мораторна лихва върху главницата в размер по-голям от претендирания.Решението е основано на доказателства,които ищецът е представил по-късно от определения му срок и същите е следвало да се изключат от доказателствения материал.Не ставало ясно и как изчислен размера на претендираната мораторна лихва.Моли съдът да отмени  решението в обжалваните части и да постанови ново,с което да отхвърли исковите претенции.Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от въззивамета страна

Третото лице-помагач не взема становище по въззивните жалби.

    Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК,вр.чл79 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответника е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Ответникът оспорва исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

По насрещната жалба на ответника:             

             От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е. ответникът за процесния период е имал качеството на ползватели на топлоснабдения имот. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

             Видно от решение на СРС от 19.06.96 г.81 състав,топлоснабденият имот е предоставен в изключителна собственост на ответника.В съдебно заседание е признато за безспорно ,че ответникът е собственик. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на топлофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприяттие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например с откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./  

Няма данни за предоставено право на ползване,поради което правилно е прието,че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е длъжник на топлопреносното дружество. 

          От представените документи от ФДР ,счетоводни документи в дружеството ищец,ползвани от вещото лице по ССч.Е се установява,че за отчетен период има начисляване на ТЕ за отопление и сградна инсталация

         Действително ,ищецът е представил поисканите писмени доказателства –фактури извън срока ,който му е бил определен от съда,но същите са приети в първото съдебно заседание ,а срокът на представянето им не е свърдан с преклузия.

          Не е налице разминаване между претендирани суми по заявлението и в производството по чл.415 ГПК.Размерът на главницата е 169.36 лв.,колкото се претендират и със заявлението лв.,а таксата за дялово разпределение е прибавена към тази главница и образува цялото задължение по издадената заповед за изпълнение.Така също и за мораторната лихва ,към главницата за ТЕ същата е 18.17 лв.,а към  главницата за дялово разпределение е 1.32 лв.Съдът е признал за установено,че се дължи мораторна лихва към главница за ТЕ в размер на 18.74 лв.,което е произнасяне свръхпетитум,поради което в тази част следва да се обезсили постановеното решение.

          Мораторната лихва е изчислена от деня на изпадане в забава на всяко месечно задължение-30 дневен срок  от изтичане на срока за който се отнасят.Лихвата е изчислена по чл.86 ЗЗД.

По жалбата на ищеца.

              СРС не се е произнесъл по претенция за признаване за установено,че ответникът дължи суми представляващи стойност на дялово разпределение и мораторна лихва върху тази главница за забавено плащане.Не е инициирана процедура по допълване на решение от страна по делото,поради което и жалбата следва да се остави без уважение.

              Постъпила е частна жалба от ответника срещу определение от  25.01.2019 г.,постановено по реда на чл.248 ГПК.

             С обжалваното определение  е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.С молбата за изменение на решението в частта за разноските се твърди,че възнаграждението за юрисконсулт се определя съобразно чл.25 ал.1 НЗПП  ,според която възнагражденията по дела с материален интерес са от 100 до 300 лв.,а за защита в заповедното производство  възнаграждението е от 50 до 150 лв.Предвид фактическа и правна сложност на делото и завършването му само в едно заседание следва да се определи възнаграждение 100 лв. за исковото производство и 50 лв. за заповедното,съответно намалено ,съобразно уважената част на иска.Моли да се намалят възнагражденията съответно от 351.23 лв. на сумата 163.90 лв.за исковото производство и от сумата 304.38 лв.на сумата 70.24 лв.за заповедното производство.

СРС е отхвърлил молбата като е посочил ,че е съобразил определеното възнаграждение с чл.25 ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

СГС намира,че жалбата е частично основателна.Съгласно измененията на чл.78 ал.8 ГПК/ДВ бр.8/2017 г.в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако са били защитавани от юрисконсулт като размерът на юрисконсултското възнаграждение  не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПП.Разпоредбата е от процесуален характер и в неприключилото производство следва да се приложи.Приложима е разпоредбата на чл.25 ал.1 НЗПП  .Съдът правилно е определил за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство сумата 300 лв.,която представлява определения максимум.В заповедното производство,съобразно чл.26 НЗПП ,възнаграждението е от 15-150 лв.и съдът може да присъди максимумът от 150 лв.,в случая е присъдена сумата 300 лв.Решението в частта за разноските следва да се измени като се намали възнаграждението за юрисконсулт в заповедното производство на 150 лв.,включена и  д.т.25 лв.,съобразно уважената част ще се присъдят 163.41 лв.разноски.               

                Водим от гореизложеното, съдът

                                                          Р  Е  Ш  И :

            ОБЕЗСИЛВА решение от  07.09.2017 г. по гр.д. № 67463/16 г., СРС, ГО, 113 с-в в частта,с която се  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А.Г.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Д.К., дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б, горницата над сумата 18.17 лв.до сумата 18.74 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.08.2013 г. до 08.08.2016 г   

ИЗМЕНЯ решението в частта ,с която се ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Д.К., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,  разноски за заповедното производство в размер на 304.38 лева  като

                             П О С Т А Н О В Я В А :

         ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Д.К., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,  разноски за заповедното производство в размер на 163.41 лева ,съобразно уважената част на исковете.

         ПОТВЪРЖДАВА решението  в останалата обжалвана част.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи  на обжалване.                                                                              

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.

 

                                                                                                                       .