№ 89
гр. Благоевград, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200501262 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 20605/13.10.2023г., подадена от А.
С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“А.М. срещу Решение
№ 543/31.07.2023г., постановено по гр.д..№ 2260/2022г. по описа на РС
Благоевград.
С въззивната жалба решението, с което процесния недвижим имот е
допуснат до съдебна делба между страните, се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска за делба с
уважаване на направеното от жалбоподателя възражение за придобиване на
целия имот по давност.
Оспорват се правните изводи на съда относно направеното от страната
възражение за придобиване на имота по давност. Поддържа се тезата, че част
от цената по договора за покупко - продажба, макар сключен преди брака, се
твърди, че е бил изплащан заедно от съпрузите с общи средства, чрез
отпуснат кредит от ДСК в размер на 6600 лева. Поддържа се, че от сватбата
1
на жалбоподателката със съпруга й от 1992г. до настоящия момент тя живее в
имота, до 2012година съвместно като семейство с починалия си съпруг Д. И.,
а от ноември 2012г. сама. Твърди, че живее в имота, ползва го, грижи се за
него, извършва ремонти и подобрения със съзнанието, че е собственик на
целия имот, явно , необезпокоявано, не само по отношение на въззиваемите,
но по отношение и на трети лица. Сочи се, че въззиваемите никога не са
живели в имота, не са имали ключ от него, не са идвали в имота. Изтъква се,
че не са настъпили обстоятелства, с които да се прекъсне давността, като
подробно се сочат правни доводи в насока на осъществявано от въззивника
владение от 30 години, от които 20 години съвместно със съпруг й, а
останалите 10 самостоятелно, достатъчни за давностно придобиване на
имота, допуснат до делба.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на иска за делба, при
уважаване на направеното от жалбоподателя възражение за придобиване на
целия имот на основание давностно владение, с присъждане на разноски.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещните страни.
Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно.
Сочи се, като недоказано твърдението на въззивника за влагане на лични
средства в закупуване /изплащане/ на процесния апартамент по време на
брака й със съпруга й. Твърди се изплащане на жилището с лични и заемни
средства - кредит от ДСК на наследодателя Д. И., като се сочат подробни
фактически твърдения и оспорвания в тази насока.
Отделно от това се сочи, че освен като недоказан този факт няма
отношение към правото на собственост върху процесния апартамент, а има
облигационен характер.
Поддържа се, че вещта - предмет на делба е еднолична собственост на
наследодателя им Д. И., както и правилно и в съответствие с доказателствата
съдът е приел за недоказано възражението на ответната страна за
придобиване на имота по давност. При тези твърдения се иска потвърждаване
на съдебното решение и присъждане на разноски. Не се сочат доказателства.
2
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез писмена защита
поддържа въззивната жалба и оплакванията в нея.
Въззиваемите страни, редовно призовани, се представляват от процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. При анализ
в съвкупност и поотделно на събраните пред първата инстанция писмени,
гласни доказателства и съдебно – счетоводна експертиза, съдът намира за
установено следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от Б.
М. И., С. М. К., М. М. Ч., с която срещу А. С. И. е предявен иск за допускане
на съдебна делба на следната недвижима вещ - Самостоятелен обект в сграда,
заснет с идентификатор № 04279.625.112.4.7, с предназначение на
самостоятелния обект: „Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение”, с площ посочена в документ -
57.17 кв.м., вписан с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к. ”А.М.1, ведно с
прилежащите: Мазе № 1 и 2,3835% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти както следва: 2/3
ид. ч. от имота дял на А. С. И.; 1/9 ид. ч. от имота дял на Б. М. И.; 1/9 ид. ч. от
имота дял на С. М. К.; 1/9 ид.ч. от имота дял на М. М. Ч..
Твърди се от ищците, че с ответната страна са съсобственици на описания
недвижим имот, на основание наследствено правоприемство от общия им
наследодател Д. М. И., починал на 28.11.2012г., който приживе е бил
собственик на имота, на основание покупко – продажба от 1982г. по реда на
чл.117 ЗТСУ /отм./. Поради невъзможност от доброволно поделяне на вещта
се иска допускането й до съдебна делба при посочени квоти.
От ответната страна не се оспорват твърдението от ищците факти относно
родствените връзки и обстоятелствата по придобиване на вещта, но се
поддържа възражение за придобиване на не имота от ответника по давност,
чрез владение, осъществявано от сключване на брак на ответницата с
наследодателя Д. И. до настоящия момент.
От приетите писмени доказателства се установява, че с Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, на
14.05.1982г. Д. М. И., е закупил имот Жилище, в жилищна сграда бл.27, на
3
втори етаж, с площ - 57.17 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня, ведно с
прилежащите: Мазе№ 1 и 2,3835% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото за сумата от 11883 лв., от които със
собствени средства 5285 лв. и разрешен заем от ДСК в размер на 6600 лв.
От представеното от ответницата удостоверение за сключен граждански
брак, въз основа на което е съставен акт за граждански брак № 321 от
08.10.1992 година се установява, че Д. М. И. и въззивника А. С. А. са
сключили граждански брак на 08.10.1992 година.
Д. М. И. е починал на 28.11.2012г. /акт за смърт № 1434/28.11.2012г./, като
е оставил следните свои наследници: по закон: А. С. И. – съпруга и Л. И. –
майка / Удостоверение за наследници с изх. № 3057/20.09.2022г., издадено от
Община Благоевград/. Л. И. е починала на 11.12.2012г., като е оставила като
свои законни наследници тримата ищци - Б. М. И., С. М. К. и М. М. Ч., видно
от удостоверение за наследници № 16/15.09.2022г. от Община Благоевград.
С известие за доставяне А. И. е получила от ищците уведомителното писмо
на 15.09.2022г., с което на въззивника е предложено да заплати на
въззиваемите полагаемите им се части от процесния имот на свободни цени, в
противен случай ще трябва да го освободи апартамента, за да бъде обявен за
продажба. Посочва се, че са подготвили всички документи за прехвърляне на
имота.
По делото е представена вносна бележка от 28.11.1992г. за сумата от
2811,92 лева, внесени от Д. И. за жилище, по посочена в бележката сметка.
От приетата от първоинстанционният съд съдебно – счетоводна експретиза
се установява, че след извършена справка в Б. съгласно Правилата за
съхранение на документите в ЦУ и поделенията на „Б.“ АД срокът за
съхранение на оригинални счетоводни документи и кредитни досиета е 5-
годишен, считано от окончателното погасяване на кредита. В
информационните масиви на Банката се съдържа информация за кредитни
сделки, които не са били погасени към 1999 год. Сред тях няма данни за
клиент с имена- Д. М. И. или клиент с ЕГН **********. Посочено е че не се
съхраняват документи, с помощта на които да предоставят нужната
информация.
Вещото лице сочи в заключение, че единствено може да посочи вальора
/датата на постъпване/ на сумата - 07.09.1995 г., като са посочени трите имена
4
на вносителя - Д. М. И. и с отразено основание за внасяне - заем за жилище.
Тъй като Б. не може да потвърди данните вписани във вносната бележка и
експертизата не може да отговори на поставените въпроси.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят А. И., син на ищеца Б. И., сочи, че през 2019г. лично от
Испания, където живее и работи, се обаждал на въззивницата, с искане да се
уреди въпроса за собствеността по отношение на процесния апартамент, тъй
като същият се е водел като съсобствен на майка му и леля му С. и това
пречело те да получат енергийни помощи, както и че това било свързано с
плащане на данъци. Впоследствие разбрал, че въззивницата престанала да
кумуникира с майка му и леля му, поради което въззивемите изпратили писмо
до жалбоподателката с искане решаване на въпроса за собствеността, но не
получили отговор . Сочи, че докато бил жив чичо му е ходил в процесния
апартамент, в които живеела и баба му. След смъртта на чичо му не е ходил.
Знае, че баща му многократно е търсил по телефона ответницата и са се
засичали на поликлиниката, не знае родителите му да имат ключ от
апартамента, нито да са правили в него ремонт.
Свидетелят Е.Ю. съсед на въззивницата А. И., сочи, че е познавал и
съпругът й. Предполага, че жилището е било изплатено след като се оженили,
като се похвалил, че благодарение на съпругата му било изплатено жилището.
Посочва, че А. се чувствала като собственик на дома им, като други хора не
са живеели в това жилище. Знае, че Д. има брат и две сестри, като след
смъртта на Д. не ги е виждал и не са идвали. Сочи, че блокът на А. е саниран,
имало общи събрания за санирането, като не му е известно на тези общи
събрания да са присъствали сестри и братя на Д., само А. се занимавала с
това. Посочва, че откакто познава А., тя възприема като свой дом това
жилище.
Свидетелят Н.Г. сочи, че познава въззивницата повече от 30 години,
познава я от преди да се омъжи за Д. през 1992 г. или 1991 г., като след
сватбата заживяла в ж.к. „А.М.“, в апартаментът, в който живее и до днес.
Твърди, че едва по време на брака им апартаментът бил обзаведен, както и че
въззивницата й споделила, че апартаментът вече бил изплатен. Твърди, че А.
живее в апартамента и го има за свое собствено жилище. Посочва, че след
смъртта на Д. не са идвали роднини в апартамента, същите нямали ключ за
5
жилището. От А. разбрала, че през 2022 година роднините на Д. са й
изпратили някакво писмо, с което искали тя да освободи жилището, че те
били наследници. Споделя, че преди смъртта на Д. А. била в добри
отношения с роднините на съпруга си, но след смъртта му не са в добри
отношения, не се чуват.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като достоверни,
доколкото същите са логични, последователни, подкрепят се взаимно и са в
съответствие със събраните писмени доказателства.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по
правилността на решението на поддържаните от въззивника оплаквания:
Не са спорни между страните следните факти: че са наследници на общия
им наследодател Д. М. И., починал на 28.11.2012г., въззивника – в качеството
на преживяла съпруга, а въззиавемите страни – Б. М. И., С. М. К. и М. М. Ч. –
негови съответно брат и сестри. Не е спорен и фактът, че приживе
наследодателят е придобил на 14.05.1982г. с Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ имот - Жилище, в жилищна сграда
бл.27, на втори етаж, с площ - 57.17 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня,
ведно с прилежащите: Мазе№ 1 и 2,3835% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 11883 лв., от
които със собствени средства 5285 лв. и разрешен заем от ДСК в размер на
6600 лв. След придобиване на имота наследодателят Д. И. е сключил
граждански брак с въззивницата на 08.10.1992г.
6
Основното оспорване на въззивника е във връзка с неуважаване от
първоинстанционния съд на направеното от тази страна възражение за
придобиване на процесния имот по давност – пр.основание чл.79, ал.1 и сл.
ЗЗД.
Страната, която се е позовала в срока за отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК на това възражение – въззивника, носи доказателствената тежест
да го установи.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение
е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите
допълнителни елементи, а именно: да е постоянно - т.е. фактическата власт
върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз
на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното
владение на други лица; да е непрекъснато - в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; да е несъмнено -
да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за
себе си; да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е
явно - владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. Ако сънаследник упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който
произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на
имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател, независимо дали
7
последните знаят за настъпилото правоприемство и придобитите от тях
права. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да се
промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението за своене на имота, което да е открито демонстрирано
спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй като при
наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя се
придобива по право от всички негови наследници, а не само от този, който е
останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик, той има право да
ползва сам цялата вещ - чл. 31, ал. 1 ЗС, доколкото това не пречи на
останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си.
Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително
време се е ползвал от един от сънаследниците, не може да се съди за това
дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за
себе си или упражнява предоставеното му от закона право да се служи с
цялата вещ.
Според приетото в цитираното ТР на ВКС, в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик,
установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части,
той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението
му да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като
тези действия следва да са доведени до знанието на останалите
съсобственици. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални
части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява,
доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил
изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. В този
смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на
намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се
осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Тези обстоятелства следва да бъдат
8
доказани във всеки отделен случай и конкретно. В посочената хипотеза в
тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен -
сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт
върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и
че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои
целия имот.
С оглед на горните теоретични постановки и предвид фактът, че в казуса
процесната съсобственост е възникнала на основание наследяване, то
презумпцията на чл.69 ЗС не е приложима. Ето защо позоваващия се на
давностно придобиване на делбения имот – въззивникът, следва да докаже, че
е обективирал по недвусмислен начин по отношение на останалите
съсобственици това си намерение, с действие и поведение отблъскващи
техните собственически претенции.
Такива категорични доказателства по делото не са събрани. От гласните
доказателства, посочени от въззивника, носещ доказателствената тежест да
установи възражението си, не се събраха доказателства, че считано от
сключване на брака си с наследодателя Д. И. съпругата му е демонстрирала и
обективирала такива действия, с които ясно и категорично спрямо останалите
наследници да е обективирала намерение за своене на целия имот като свой
собствен. Такива действия не се доказаха да са извършени от
жалбоподателката. Не се доказа такива действия да са били възприети от
наследниците, включително и приживе от самия наследодател, като действия
за придобиване на имота като собствен само от възизивната страна,
включително и по отношение на идеалните части на наследодателя.
Във връзка с възражението за давностно придобиване следва да се изтъкне
и следното: Въззивната страна твърди, че е започнала да упражнява
фактическа власт и елементите на владението като фактическо състояние още
със сключването на брака с общия наследодател, т.е. от 1992г., което
владение твърди, че осъществява и до настоящия момент. Съгласно обаче
чл.84 ЗС относно придобивната давност се прилагат съотвено и чл.113, 115,
116, 117 и 120 от ЗЗД. Съгласно това препращане и на основание чл.115, ал.1,
б „в“ от ЗЗД давност не тече между съпрузи. Следователно, най-ранния
момент, от който евентуално би могло да се отчете започване да тече срока за
давносно придобиване на делбения имот от въззивника е датата, на която
9
брака й с Д. И. е бил прекратен ,поради смъртта на последния, настъпила на
28.11.2012г. Искът за делба е подаден на 30.09.2022г., с което на основание
116, б „б“ от ЗЗД давността се прекъсва. С прекъсване на давността започва да
тече нова такава – арг. чл.117, ал.1 ЗЗД. Отчитано от датата на смъртта на
наследодателя до датата на подаване на исковата молба за делба на –
30.09.2022г., не е изтекъл необходимият срок от 10 години за придобиване на
вещта на поддържаното оригинерно основание – давност.
Неоснователна е тезата на въззивника и за придобиване на имота, поради
изплащане на жилището по време на брака й с наследодателя. Не е спорно, че
делбеният имот е бил придобит от наследодателя Д. И. с Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, на 14.05.1982г.
Следователно основанието за придобиване на вещта от наследодателя е по
реда на чл.117 ЗТСУ /отм./. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на
чл. 117, ал.4 ЗТСУ /отм./ към датата на сключване на сделката – купувачът
придобива собствеността на жилището и други обекти и на припадащия се
дял от общите части на сградата със съответното право на строеж върху
държавната земя по силата на самия договор. По силата на самия закон със
сключването на договора по чл.117 ЗТСУ /отм./ е настъпил вещно –правният
ефект по прехвърляне на собствеността от продавача на купувача –
наследодател Д. И.. Ето защо е неоснователно оспорването на въззивника във
връзка с твърдения за изплащане на цената на имота по време на брака й с
наследодателя. Прехвърлянето на собствеността и придобиване на имота от
наследодателя е вече настъпило като правен ефект и то преди сключването на
брака на наследодателя с въззивната страна. Евентуални последващи
плащания на суми, представляващи цена на имота биха могли да послужат
като основание за облигационни претенции между страните.
Ето защо не са налице предпоставките за придобиване на процесния имот
от въззивника по давност. Имотът, предмет на делба, е съсобствен между
страните, на основание наследствено правоприемство от общия им
наследодател Д. И..
Наследодателят е оставил за наследници въззивната страна, като
преживяла съпруга – чл.9 ЗН и наследници от трети ред – чл.8, ал.1 ЗН. На
основание чл.9, ал.2 ЗН преживелият съпруг наследява заедно с наследниците
от първи, втори и трети ред, като при продължителност на брака повече от 10
10
години, както е в случая, получава 2/3 ид.ч. от наследството. Или делбения
имот правилно е бил допуснат до делба при следните квоти – 2/3 ид.ч. за
въззивника и по 1/9 ид.ч. за останалите наследници от трети ред – брат и
съответно сестри на наследодателя, като всеки от тях получава по равен дял
/арг. чл.8 ал.1 ЗН/.
По изложените мотиви въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно и законосъобразно.
По разноските: с оглед изхода от оспорването на въззиваемите страни се
следват разноски пред настоящата инстанция. Такива са поискани, но до
приключване на устните състезания не са доказани за направени по основание
и размер, поради което съдът не присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543/31.07.2023г., постановено по гр.д.№
2260/2022г. по описа на РС Благоевград.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от
получаване на препис от страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11