№ 459
гр. Пазарджик, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Минка П. Трънджиева
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500394 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение по гр.д.№ 1413 по описа за 2024 година на РС Пазарджик е
прието за установено по отношение на„Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, Община Шумен, ул.
„Оборище“ № 13б, представлявано от С. Т., че клаузата на чл. 27 за дължима
неустойка в размер от 1810,41 лв. за непредставяне на обезпечение по чл. 17
от сключения с М. Н. Г., ЕГН **********, от **************, договор за
потребителски кредит № 958348/01.06.2023 г. - е недействителна.
Отхвърлен е като неоснователен предявения установителен иск от М. Н.
Г., ЕГН **********, от **************, чрез пълномощника адв. Д. Б.,
Адвокатска колегия - П., съдебен адрес: гр. П., ************ срещу „Стик -
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
Община Шумен, ул. „Оборище“ № 13б, представлявано от С. Т., за обявяване
за недействителна на клаузата за дължима договорна лихва в размер на 362,08
лв. / чл. 6 във връзка с чл. 1 т.3/ в договор за потребителски кредит №
958348/01.06.2023 г.
1
Осъден е „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, Община Шумен, ул. „Оборище“ № 13б,
представлявано от С. Т., да заплати на М. Н. Г., ЕГН **********, от
**************, сумата в размер от 175,00 лв. сторени по делото разноски.
Осъдена е М. Н. Г., ЕГН **********, от **************, чрез
пълномощника адв. Д. Б., Адвокатска колегия - П., съдебен адрес: гр. П.,
************ да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, Община Шумен, ул. „Оборище“
№ 13б, представлявано от С. Т., сторените по делото разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер от 400,00 лв.
Осъден е „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, Община Шумен, ул. „Оборище“ № 13б,
представлявано от С. Т. да заплати на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Д.
Б., Адвокатска колегия - П., съдебен адрес: гр. П., ************
възнаграждение в размер от 200,00 лв.
В срок решението е обжалвано от М. Г..
Моли решение № 8/06.01.2025г. по гр.д. № 1413/24г. по описа на
Районен съд – Пазарджик да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявения от М. Г. иск против „Стик - Кредит“ АД за признаване за
установено, че клаузата за договорна лихва с размер от 362,08 лева по договор
за потребителски кредит № 958348/01.06.2023г. е недействителна и
постановено ново , с което иска да се уважи.
Претендират се разноски.
Правилно приел съдът, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът е
приел,че уговорената неустойка за представяне на обезпечение не е включена
в ГПР.
Според заключението на икономическата експертиза, ако бъде включена
то размерът на ГПР би бил 329,75%. В тази част решението е влязло в сила.
Съгласно чл.23 ЗПК при недействителен договор, потребителят връща
единствено заемната сума без други задължения. Т.е.и договорната лихва
също не се дължи. Тя не се дължи и защото недействителността по чл.22 ЗПК
е изначална и обхваща всички клаузи на договора, а не конкретно определени
2
от тях.
Първоинстанционното решение било постановено в нарушение на
материалния закон.
Процесуалният представител на жалбоподателката претендира на
основание чл.38, ал.2 от Закона 3а адвокатурата възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство във въззивното
производство размер на 400 лева.
Постъпил е писмен отговор от ответника на въззивната жалба.
Оспорват жалбата.
Възнаградителната лихва била възнаграждение/цена, която се дължи за
ползването за определено време на предоставени от страна на
заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими
вещи. Още в Стандартния европейски формуляр били посочени размера на
заемната сума, размера на възнаградителната лихва и размера на общата сума,
която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин
кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да
сключи съответния договор. Погасителният план, който е неразделна част от
Договора включвал пълна и точна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква
част от вноската представлява главница и каква лихва.
Излагат доводи ,че не са нарушени добрите нрави с уговорката за лихва
по договора.
Молят жалбата да бъде отхвърлена ,като претендират разноски.
С определение № 840 от 17.03.2025 година е оставена без уважение
молбата на процесуалния представител на ищеца М. Н. Г. – адв. Д. Б. за
изменение на решение № 8/ 06.01.2025 г. по гр.д. № 1413/2024 г. по описа на
ПзРС в частта за разноските представляващи възнаграждение на адв. Б. по
реда на чл. 38 ал.2 ЗА – като неоснователна.
Претенцията в молбата по чл.248 от ГПК е била за изменение на това
възнаграждение от 200 на 400 лева ,без да са изложени доводи.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от адв.Б..
Моли определението да бъде отменено.
3
Твърди,че по делото е извършил множество процесуални действия,
включително и такива по консултиране на ищцата, които са част от правната
защита и съдействие в съдебното производство съобразно чл.24, ал.1 ЗА.
Сочи ,че на процесуалния представител на ответника разноските са по
400 лева за всеки от обективно съединените искове.
Конкретизира извършените от него действия и счита ,че
възнаграждението му следва да бъде определено в минимален размер – 400
лева.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба , като ответника излага
доводите си ,че възнаграждението на процесуалния представител правилно е
определено в този размер и моли определението да бъде потвърдено.
Постъпили са писмени становища е от двете страни за насроченото пред
въззивната инстанция съдебно заседание.
Съдът , като прецени валидността на решението изцяло , допустимостта
в обжалваната част,за да се произнесе по съществото на спора при
съобразяване разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
В исковата си молба против„Стик Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, Община Шумен, ул. „Оборище“
№ 13б, представлявано от С. Т. ищцата М. Н. Г., ЕГН **********, от село
***********,чрез пълномощника си адв. Д. Б., Адвокатска колегия – П.,
съдебен адрес: гр. П., ************ твърди ,че между нея в качеството й на
заемател и „Стик Кредит“ АД, в качеството на заемодател, бил подписан от
разстояние договор за потребителски кредит № 958348/01.06.2023г. По силата
на договора получила 950 лева, която сума следвало да върне с договорна
лихва от 362,08 лева (25,92%) при годишен процент на разходите (ГПР)
29,23%.
Начислена била и неустойка от 1810,41 лева затова, че в тридневен срок
от подписване на съглашението не е учредила обезпечение на паричните си
задължения чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция.
Кредитът следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски за периода от
01.07.2023г. до 01.06.2025г., всяка вноска в размер от 130,10 лева. За периода
от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в
съда, заемната сума била върната.
4
Касаело се за договор по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът
на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала яснота по
какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него
Задължението за неустойка представлявало „скрито“ оскъпяване на
кредита. Ако била добавена към общата сума за плащане посочена в
договора, за потребителя щяло да стане ясно ,че посочения в договора ГПР
надвишава действителния.
Нарушен бил чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна, което
водело до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
Клаузата за неустойка била нищожна, тъй като била уговорена в
нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Ищцата сочи ,че предявява два
установителни иска – за нищожност на клаузата за неустойка и нищожност на
краузата за договорна лихва ,като нищожността на последната произтичала от
нищожността на договора.
Моли да се признае за установено в отношенията между М. Н. Г., ЕГН
**********, от село *********** и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, Община Шумен, ул. „Оборище“
№ 13б, представлявано от С. Т., че клаузите уреждащи заплащане на
договорна лихва и неустойка по договор за кредит № 958348/01.06.2023г. са
нищожни.
Претендират се разноски ,както и възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Б..
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва ,като приема , че се касае за иск за нищожност на
договора , въпреки ,че искането е за установяване нищожност на конкретни
договорни клаузи.
Не оспорват ,че на 01.06.2023 година между дружеството – ответник и
ищеца М. Н. Г. , като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 958348, по силата на
който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв.
5
(деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен да върне
заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен
план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Заемната сума е била
предоставена , съобразно желанието на ищцата за изплащане в брой на каса
на Изи Пей.
Изложени са доводи относно начина на сключване на договора и
предприетите действия от страните ,които не са относими към спора ,тъй като
наличието на облигационно отношение ,възникнало по този ред, всъщност не
се оспорва при предявяване на иска.
Твърдят ,че на 01.06.2023 година е сключен във формата на електронен
документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от
разстояние с № 958348 , като сключването на договора във формата на
електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с
всички други приложими нормативни документи.
Изложени са подробни доводи ,че клаузата за неустойка в сключения
договор не е нищожна , които съдът няма да обсъжда ,тъй като решението ,в
частта ,с която е прогласена нищожността на тази клауза е влязло в сила.
Доводи във връзка с направеното искане за установяване нищожността
на клаузата, относно лихвата по договора няма.
За насроченото заседание по делото е постъпила молба от процесуалния
представител на ищцата със становище по съществото на спора единствено
относно клаузата за неустойка ,като е направена претенция за присъждане на
възнаграждение за осъщественото представителство по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА в размер на 800 лева за двата предявени иска.
В първото заседание също не е участвал и представител на ответника ,
изразил е писмено становище , което отново касае само претенцията за
неустойка ,като са изложени пространни доводи относно претенцията на
ищцата за разноски.
В молбата за второто по ред заседание ,в която представител на ищцата
също не се явил,се подържа от него ,че договора е недействителен.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
6
прие за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правната квалификация по
чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 11, чл. 19, от ЗПК.
Не се спори между страните ,установено е и от приетите доказателства,
че между М. Г. „Стик Кредит“ АД, е сключен договор за потребителски
кредит № 958348/01.06.2023г.
Според уговорките в него ищцата е получила 950,00 лева, която сума
следвало да върне с договорна лихва от 362,08 лева (25,92%) при годишен
процент на разходите (ГПР) 29,23%. Според договора е била предвидена и
начислена начислена и неустойка от 1810,41 лева ,поради неосигуряване на
обезпечение на задължението.
Заемната сума следвало да бъде върната на 24 месечни вноски за
периода от 01.07.2023 г. до 01.06.2025 г., и това било сторено от ищцата.
По делото е прието заключение на експерт , което има отношение към
установителната претенция за нищожност на неустоечната клауза.Според
експерта уговорената неустойка не е включена при изчисляване ГПР и с
включването и този процент би бил 329,79 %.
В тази част , с която е прието ,че уговорената клауза за неустойка е
нищожна , решението е влязло в сила.
По отношение клаузата за лихви не са изложени никакви доводи за
нищожност на тази клауза , освен ,че нищожността и следва от нищожността
на договора, което в известна степен е относимо към редовността на исковата
молба.
Правилно първоинстанционният съд е приел ,че клаузата за лихви сама
по себе си не е нищожна , тъй като не противоречи на добрите нрави,каквото
би било основание за нищожност на такава клауза.
Действително при неточно посочване на ГПР , на основнование чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК във връзка с чл.22 от Закона целия договор е нищожен и се
прилагат последиците , визирани в чл.23 от ГПК.
При така установеното по делото неясно остава за съда ,защо се търси
защита чрез атакуване само на отделни клаузи от договора ,а не се атакува
целия договор и още по-съответно на интересите на страната ,защо не се
7
предявява осъдителен иск.Средствата за защита ,разбира се са предоставени
на избора на страната и процесуалния и представител.
Правилно първоинстанционният съд е приел,че няма основание да
прогласява нищожността на клаузата за лихви , тъй като тя сама по себе си не
е нищожна.Нейното неприлагане би произтекло от разпоредбата на чл.23 от
ЗПК ,след като се приеме че договора е нищожен.
Постановявайки решение в този смисъл , съдът е изложил подробни
доводи относно разноските ,като е присъдил на адв.Б. , представлявал ищцата
по реда на чл.38 от ЗА сумата 200 лева.
В срока за обжалване е постъпила молба по чл.248 от ГПК с искане за
изменение на решението в тази част като на адвоката се присъдят разноски в
размер на 400 лева , в която не са изложени никакви съображения.
Съдът е счел молбата за неоснователна и я е оставил без уважение.
Определението е обжалвано с частна жалба от адв.Б..
Моли определението да бъде отменено.
Твърди,че е извършил множество процесуални действия, включително
и такива по консултиране,които са част от правната защита и съдействие по
съдебното производство, съобразно чл.24, ал.1 ЗА.
Обсъжда възнаграждението на представителя на другата страна.
В срок е постъпил отговор на частната жалба.
Ответникът обосновава извода, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения
ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ,
брой 14 от 2025 г.).
Съдът намира частната жалба за допустима ,но неоснователна.
Доводите ,касаещи размера на разноските на другата страна в
конкретната хипотеза са ирелевантни.Ищцата ,чрез процесуалния си
представител е имала възможност , но не е направила възражение за
прекомерност , поради което и съдът не е имал основание да преценява
справедливостта и обосноваността на заплатеното възнаграждение и го е
присъдил така както е поискано .
За да се произнесе по основателността на жалбата , съдът съобрази
8
сложността на делото и прие,че делото не се отличава нито с фактическа ,
нито с правна такава.
Проведени са две съдебни заседание ,в които адв.Б. не е участвал ,като и
за двете е подал почти идентични молби.Поставените правни въпроси са
намерили своето непротиворечиво решение в съдебната практика .
Съдът споделя становището , че зявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл дори отсъствието на материализиран
в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно
предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА,
тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36,
ал. 3 ЗА, се определя от съда.Известно е ,че по този въпрос има противоречива
практика и е образувано тълкувателно дело.
Безспорно съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата/Наредба за
възнагражденията за адвокатската работа/ възнаграждения. Тя не може да
бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като
ограничаваща конкуренцията. Съгласно решенията на Съда на Европейския
съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI: EU: С: 2017: 890), както и С-
438/22 (ECLI: EU: С: 2024: 71), наредбата може да се определи като
споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради
целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на
адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с
легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго),
нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на
адвокатските услуги..
Без да подценява адвокатския труд , който безспорно е
9
висококвалифициран труд и добрата работа на адвоката е едно от
съществените условия за доброто правосъдие,съдът намира ,че не следва да се
допуска забелязваното все по-често напоследък израждане на проблема с
размера на адвокатското възнаграждение.Този въпрос вече много често
измества същинския спор.
Преценката на първоинстанционния съд за фактическата и правна
сложност на спора е напълно правилна и размера на присъденото
възнаграждение е адекватен.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА изрично прогласява правото на
възнаграждение на адвоката, а като израз на социална дейност той може да
предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени
лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,каквато очевидно е настоящата хипотеза .
Възнаграждението , определено от първоинстанционния съд е
обосновано и справедливо и напълно е съобразено както с фактическата и
правна сложност на делото , така и с „полезния „ефект за ищцата.При
определяне на възнаграждението следва да се отчете и изхода на спора-
претенцията за нищожност на клаузата за лихви е отхвърлена.
Поради изложените съображения съдът намира ,че следва да бъде
потвърдено решението в обжалваната част и определението , с което е
оставена без уважение молбата на адв.Б. по чл.248 от ГПК.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски ,но не е
представил доказателства такива да са направени.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д.№ 1413 по описа за 2024 година на РС
Пазарджик ,в частта , с която е отхвърлен като неоснователен предявения
установителен иск от М. Н. Г., ЕГН **********, от **************, чрез
пълномощника адв. Д. Б., Адвокатска колегия - П., съдебен адрес: гр. П.,
************ срещу „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, Община Шумен, ул. „Оборище“ № 13б,
представлявано от С. Т., за обявяване за недействителна на клаузата за
дължима договорна лихва в размер на 362,08 лв. / чл. 6 във връзка с чл. 1 т.3/ в
10
договор за потребителски кредит № 958348/01.06.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 840 от 17.03.2025 година,с което е
оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца М. Н.
Г. – адв. Д. Б. за изменение на решение № 8/ 06.01.2025 г. по гр.д. № 1413/2024
г. по описа на ПзРС в частта за разноските представляващи възнаграждение на
адв. Б. по реда на чл. 38 ал.2 ЗА – като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11