№ 190
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600323 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Б. В. М., се явява лично с адв. А.Б.,
назначен за негов служебен защитник от по-рано.
Гражданският ищец и частен обвинител В. М. СТ. не се явява, редовно
призована. За нея се явяват като повереници адв. С.К. и адв. Т.Д., редовно
упълномощени от по-рано.
По делото след образуването му е постъпило допълнително писмено
изложение от адв. А.Б., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия
Б.М., към подадената въззивна жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запознат съм с допълнителното
писмено изложение на адв. Б..
АДВ. К.: Да се гледа делото. Запознат съм с допълнителното писмено
изложение на адв. Б..
АДВ. Д.: Да се гледа делото. Запознат съм с допълнителното писмено
изложение на адв. Б..
1
АДВ. Б.: Налице са процесуалните предпоставки за даване ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.М.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото в днешното съдебно заседание, както и че към материалите по
делото следва да бъде приложено допълнителното писмено изложение към
въззивната жалба на адвокат А.Б. в качеството му на служебен защитник на
подсъдимия Б.М.. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото допълнителното писмено
изложение към въззивната жалба на адв. А.Б., служебния защитник на
подсъдимия М..
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Разясниха се правата на страните по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Нямам нов искания.
АДВ. К.: Нямам отводи. Нямам нов искания.
АДВ. Д.: Отводи нямам. Доказателствени искания също нямам.
АДВ. Б.: Нямам отводи към състава. Няма да соча нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.М.: Нямам възражения този състав на съда,
прокурор и секретар да участват при гледане на делото. Нямам
доказателствени искания.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови
доказателства и тъй като след съвещание съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, ще моля да оставите като
неоснователна без уважение жалбата на подсъдимия Б. В. М. срещу
решението на Пловдивски окръжен съд по НОХД № 35 от 2020 г. и ще Ви
моля да потвърдите първоинстанционния акт като правилен,
законосъобразен и обоснован.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите и правни изводи по
настоящия спор въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички
събрани по надлежния процесуален ред доказателства, както изисква чл. 107
ал.5 НПК, като е изложил обосновани правни изводи за тяхната достоверност
и относимост към спора, поради което липсват пороци при изграждането на
вътрешното му убеждение по смисъла на чл. 14 НПК.
Досежно релевираните възражения в жалбата, че в конкретния случай
не е налице продължавана престъпна дейност за извършеното деяние от
подсъдимия, считам, че същите са абсолютно неоснователни, тъй като
съгласно ТР № 3/1971 г. на ОСНК на Върховния съд престъпленията срещу
личността са само тези, които са посочени в глава Втора от особената част на
НК, защото единствено при тях обект на защита е личността или някое друго
благо. При съставните престъпления, каквото се явява и настоящият грабеж,
когато част от деянията са престъпления срещу личността, а останалите
засягат непосредствен обект на защита, продължаваното престъпление се
определя по основния състав, в случая престъпление против собствеността,
поради което считам, че абсолютно неоснователни са изложените от страна
на защитата доводи, че в конкретния случай няма продължавана престъпна
дейност.
За да е налице грабеж по ал.3 на 198 НК, е необходимо деецът да е
извършил кражба на чужда движима вещ, като е необходимо предметът на
посегателството да е преминал от фактическата власт на едно лице във
фактическата власт на дееца, който цели запазване на владението върху
отнетата вещ. Безспорно в конкретния случай се установява, че по отношение
на първото деяние, за което е процесуално ангажиран подсъдимият, същият е
отнел чужди движими вещи от владението на свидетеля А., като впоследствие
3
след установяване на владението върху тези вещи, същият е употребил сила и
заплашване за запазване владението върху тези вещи. Съдът е изложил
подробни, аргументирани и обосновани правни изводи досежно
обстоятелствата, касаещи упражненото насилие от страна на подсъдимия по
отношение на двамата потърпевши за запазването на владението върху
отнетите вещи.
Абсолютно ирелевантни за очертаната обективна и субективна
съставомерност са доводите на защитата за упражнено насилие спрямо лице,
различно от владелеца на инкриминираните вещи. Съвсем резонно е,
специално за престъпленията по чл.198 ал.3 НК, едно лице да е собственик на
вещта, а лицето, върху което е упражнена принудата за запазването на
владението на вещта, да е съвсем друго, поради което считам, че и това
възражение на защитата също се явява неоснователно.
Съдът обстойно е обсъдил показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, с оглед констатираните противоречия в
техните показания в досъдебното и в съдебното производство. Съдът е
изложил обстойни мотиви кои от техните показания кредитира и кои – не. В
конкретния случай няма надценяване на доказателства или превратно
тълкуване на събраните по делото доказателства.
Отделно от това, що се касае до второто извършено деяние, считам, че
същото е доказано по един безспорен и категоричен начин, тъй като се
установява, че свидетелят П. е разпознал подсъдимия М. като човек, който е
гонил, именно по ръста, косата, височината и телосложението, а също така и
по брадата, която е видял при визуалния му контакт с лицето на пазара, което
се установява и при извършеното разпознаване.
Считам, че по делото са събрани категорични и безспорни
доказателства за причастността на подсъдимия и към двете деяния. Защитната
му теза по отношение на второто деяние, че не се е намирал на мястото на
инцидента се опровергава по категоричен и безспорен начин от събраните по
делото доказателства, които подробно са прокоментирани в мотивите на
първоинстанционния съд. Считам, че така наложената присъда на
подсъдимия от девет години „лишаване от свобода“ е съобразена, както със
4
степента на обществената опасност на деянието и на дееца и с оглед на
изложените обстоятелства, ще ви моля да потвърдите първоинстанционната
присъда, като оставите жалбата на подсъдимия като неоснователна и
необоснована без уважение.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че присъдата на
Окръжния съд е правилна, законосъобразна и тя всъщност очертава
действителната фактическа обстановка и съответно правният извод, който е
направен в присъдата, е изцяло правилен. Няма да развивам подробно
съображенията си. Подкрепям изцяло казаното от страна на представителя на
прокуратурата. Ще ви моля да потвърдите обжалвания съдебен акт.
АДВ. К.: Поддържам казаното от колегата, нямам какво да добавя. Моля
да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата като неоснователна.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба, депозирана против първоинстанционната присъда, постановена от О.
П. - С., с която подзащитният ми Б.М. е признат за виновен в извършване на
престъплението, а именно квалифициран състав на престъплението грабеж,
извършен в условията на продължавано престъпление.
В допълнително представеното по делото писмено изложение съм
изложил подробни аргументи в защита на заявената теза за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда, поради
което пред Вас единствено в резюме ще акцентирам върху основните
моменти на жалбата.
В нарушение на материалния закон първостепенният решаващ орган е
дал неправилна наказателно-правна оценка на инкриминираното деяние,
реализирано на 31.10.2018 г. с пострадал А. Б.. Според безспорно
установената по делото фактическа обстановка инкриминираните вещи,
предмет на това престъпление, а именно портфейл и мобилен телефон, са
били предадени от свидетеля Б. на свидетеля А.. След като всички
инкриминирани вещи преди момента на деянието са били вече във
владението на свидетеля А., считам, че е невъзможно Б. да притежава
процесуалното качество на пострадал, от чието владение подсъдимият да е
отнел инкриминираните вещи.
5
При положение, че престъплението по чл. 198, ал. 3 НК е резултатно и при
изначалното отсъствие на обективния съставомерен белег – „отнемане от
владението на другиго“, съм на мнение, че първостепенният решаващ орган
следваше изцяло да оправдае подсъдимия по този пункт от обвинението,
поради обективна несъставомерност.
Необосновано в мотивите си О. П. - С. е приел, че свидетелят Б. е
упражнявал владение върху инкриминираните вещи чрез свидетеля А.. Този
извод при конкретно установената фактическа обстановка от една страна е
изведен изцяло във вреда на подзащитния ми М., а от друга страна се явява
абсолютно неправилен, защото външният, обективният белег на владението е
упражняването на фактическата власт върху съответната вещ, каквото
упражняване в настоящия наказателно-правен казус липсва.
По отношение на деянието с пострадал В. А. считам, че при
непредубеден прочит на доказателствения материал, фигуриращ по делото, е
невъзможно да се установи и потвърди обвинителната теза в частта относно
предмета на престъплението, а имено паричната сума в размер на 90 лв.
В този ред на мисли съм изложил подробни съображения в
допълнителното изложение, които акцентират върху допуснатите от страна на
първостепенния решаващ орган процесуални нарушения на правилата,
установени в чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, които нарушения са
повлияли върху правилността на формиране на вътрешното убеждение на
съда, респективно върху принципа на издирване на обективната истина.
Прави впечатление, че в тази си част присъдата е обоснована
единствено с отделни фрагменти от показанията на свидетеля А., дадени в
хода на досъдебното производство и съответно приобщени към съдебното
производство по съответния процесуален ред, без да бъде извършен
задълбочен и пълноценен анализ на другите показания на същия свидетел,
като и тези показания на свидетеля А. не са съпоставени с показанията на
свидетелите Б. и Б.А, които напълно отричат техният приятел да е разполагал
с каквато и да е парична сума към инкриминираната дата. Впрочем, този
свидетел още в разпита си на 01.11.2018 г., даден в рамките на досъдебното
производство, изобщо не е заявил да му е била отнета парична сума. Като
6
резултат от едностранчивата и тенденциозна преценка на визираните гласни
доказателствени източници считам, че осъдителният извод на О. П. - С. е
изведен единствено и само на базата на показанията на свидетеля А., дадени
пред разследващия орган на 31.01.2019г., които по никакъв начин не са
подкрепени от събрания в хода на първоинстанционното съдебното следствие
доказателствен материал.
Ноторно известно е, че обективната страна на престъплението по
чл.198, ал.3 НК изисква деецът вече да е извършил отнемането на чужда за
него движима вещ, след което да е употребил принуда под формата на сила
или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Според
показанията на свидетелите Б. и А., последният е хванал подсъдимия за врата
и го е повалил, след което са се сборичкали.
Тоест, твърдим, че състоялото е физическо съприкосновение между
подсъдимия и свидетелите е предизвикано от свидетеля А. – факт, който е
безспорно доказан по делото, който е показателен за това, че подсъдимият е
предприел защитни действия срещу извършеното спрямо него нападение.
По отношение на деянието, което е осъществено на 05.01.2019 г. с
пострадала В.С., считам, че от доказателствения материал е невъзможно да се
изведе категоричен извод, че подсъдимият М. е автор на деянието, с което е
процесуално ангажиран. Присъдата е мотивирана изяло с показанията на
свидетеля П., които според мен не са достатъчно последователни и пълни в
необходимата степен. Този свидетел в показанията си, дадени в съдебното
производство, заяви, че е разпознал извършителя на деянието, единствено по
цвета на дрехата, с която е бил облечен.
Не без значение е и несъответствието между показанията на този
свидетел и свидетелката С. по отношение на съществени обстоятелства,
значими за предмета на доказване, а именно в каква посока е побягнал
извършителят и какъв е бил цветът на дрехите му.
Следва също да се спомене, че според заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза е невъзможно да бъдат
идентифицирани заснетите на видеозаписите лица. По делото остана
недоказано изобщо дали свидетелят А. Н. е придобил инкриминираният
7
телефон, както и каквато и да е връзка между подсъдимия и мобилния
телефон, предмет на коментираното престъпление. Единствено този свидетел
принципно би могъл да даде конкретни сведения във връзка с мобилния
телефон - от кого го е придобил, каква информация е получил от лицето,
което го е придобило и като цяло изясняването на тези обстоятелства биха
допринесли за разкриване на обективната истина, но този свидетел беше
заличен от списъка за лицата за призоваване, поради обстоятелството, че
въпреки всички усилия, които съдът положи, не можа да установи неговото
местонахождение и да го призове.
На следващо място, изцяло споделям и всички възражения, които съм
изложил във връзка с процесуалните качества на мотивите към присъдата.
Смея да твърдя, че голяма част от доказателствата не са обсъдени
пълноценно, а друга част единствено са споменати, че са били използвани
при постановяване на присъдата, но без реално изрично да е посочено каква
значима за предмета на доказване доказателствена информация
възпроизвеждат.
Поддържам и възражението, което съм направил за нарушение на
материалния закон, относно квалифициране на инкриминираната деятелност
на подсъдимия като „продължавано престъпление“ по чл. 26, ал.1 НК.
На следващо място считам, че незаконосъобразно О. П. - С. е уважил в
пълен размер предявеният от гражданския ищец В.С. граждански иск за
сумата от 3 747,31 лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, тъй като по делото е безспорно установено, че част от
отнетите вещи са й били възстановени с изричен приемо-предавателен
протокол. По тази причина считам, че не следва гражданската отговорност на
подсъдимия да бъде дублирана.
Предвид всичко гореизложено, уважаеми апелативни съди, моля да
отмените обжалваната присъда и да постановите нова такава, с която да
оправдаете подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, моля
да отмените обжалваната присъда и върнете делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от друг съдебен състав или да измените присъдата,
като намалите опреденото с нея наказание лишаване от свобода.
8
ПОДСЪДИМИЯТ Б. В. М. (за лична защита): Съгласен съм с
изложеното от защитника ми. Искам да добавя, да се намерят истинските
виновници на тези престъпления, аз не съм този човек.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ Б. В. М.: Да го връщат делото за ново разглеждане.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9