Р Е Ш Е Н И Е № 262022
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14093 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Ц.Й.К., К.П.К. и Н.П.К.
са предявили против М. Д. А., П.С.П. и З. С. П. иск с правно основание чл.32,
ал.2 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците
са наследници на П.К.К., а ответниците – на С. П.А.,
като наследодателите им закупили с нотариален акт № ***** 4/18 идеални част от
недвижим имот – нива с площ от 5,401 дка, представляваща парцел 24 от масив 1 в
село *****. Твърди се, че с договор за разпределение на реалното ползване от
28.01.1995 г. било разпределено ползването между общо петимата съсобственици,
като наследодателят на ищците П.К.К. получил за
самостоятелно ползване част от имота, означен с № 3 от скица от 13.02.1994 г.,
а наследодателя на ответниците С. П.А. получил за самостоятелно ползване част №
2 от скицата. Частта на ищците нямала излаз до път, поради което К. и А.
постигнали устна договорка, двете части от имота да имат достъп на път през
една пътека за общо ползване през частта на ответниците. Ищците твърдят, че
през 1995 г. – 1996 г. наследодателите на страните изградили жилищни сгради в
частите от имота, отредени им за ползване. Входът за частите от имота се
ползвал от страните непрекъснато и безконфликтно за периода от 28.01.1995 г. до
12.09.2020 г. Сочат, че на 13.09.2020 г. ответницата М.А. забранила на ищците
да преминават пред единствения вход-изход и да ползват пътеката в южната част
на дворното място, независимо от установеното фактическо положение в
продължение на 15 години. Поддържат, че между страните не може да се постигне
общо съгласие за ползването на дворното място, поради което предявяват
настоящия иск, с който искат да бъде извършено разпределение на ползването на
съсобственото дворно място. Извършването на ново разпределение на ползването
обосновават с изграждането на сградите в имота и настъпилите промени с
предназначението му. Молят за уважаване на иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците М. Д. А., П.С.П. и З. С. П., със становище за недопустимост на
исканото ново разпределение на ползването, предвид наличието на спогодба с
нотариално заверени подписи на наследодателите им. Сочат, че наследодателят на
ищците преминавал през техния имот по свое усмотрение, без да има постигнато
съгласие за това. Твърдят, че ищците имали достъп до улица, но преминавали през
друг имот, а не през техния. Посочват, че през 2020 г. ищците орязали клони на
орехово дърво и окастрили борово дърво в частта от имота, отредена за ползване
на ответниците със спогодбата. Ищците влизали в частта от имота, която ползвали
през тяхната част, непосредствено до къщата им. Заявяват, че не са имали
възражения да направят врата на друго място, отдалечено от къщата им, през
което ищците да преминават с автомобил. Намират, че при извършване на
разпределение на ползването следва да се вземе предвид извършеното в имота
строителство, както и да се отчете, че ще се прокарва път за общо ползване.
Претендират разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот от
16.11.1994 г. С. П.А. и П.К.К. са закупили общо 4/18
идеални части или по 2/18 идеални части за всеки от тях от следния недвижим
имот, а именно Нива с площ от 5,401 декара, находяща се в землището на с. *****,
общ.*****.
От удостоверение за наследници от 11.12.2015 г.,
издадено от Община Пловдив, Район Централен, се установява че П.К.К. е починал на *****г., като е оставил за свои законни
наследници ищците - Ц.К. – *****, К.К. - *** и Н.К. -
***.
С договор за разпределение на реално ползване от
28.01.1999 г. всички собственици на процесната с площ от 5401 кв.м. в с. *****
са разпределили реалното ползване между тях. С. П.А. получава правото на реално
ползване на частта, заемаща североизточния ъгъл на имота с площ от 600 кв.м.,
обозначена на скица под № 2, а П.К.К. получава
правото на реално ползване на североизточната средна част от имота с площ от
600 кв.м., означена на скица под № 3.
Видно от скица на поземлен имот от 28.09.2020 г.
имотът на наследодателите на ищците и на ответниците е нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри като поземлен имот с идентификатор № ***с площ
от 1180 кв.м. Видно от скицата в имота са построени 4 постройки, като две от
тях са с предназначение жилищна сграда и две - с предназначение селскостопанска
сграда.
С решение от 26.09.2000 г. на Комисията за земеделски
земи е променено предназначението на земеделска земя, върху която е започнало
или е извършено строителство, а именно на 1180 кв.м. земеделска земя
собственост на С. А. и П.К., върху която са изградени две жилищни сгради.
Видно от удостоверение за наследници от 11.12.2020 г. С.
П.А. е починал на ***г., като е оставил за свои законни наследници ответниците М.
Д. А. – *****, П.С.П. - *** и З. С. П. - ***.
По делото е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице В.К., с което са дадени
два варианта за разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот
съгласно скици проект към заключението.
По делото са събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Х. С. Б., *** на ищцата Н.К. се установява, че на
13.09.2020 г. е посетил процесния имот заедно с *** си и *** си. Ответницата М.А.
отишла при тях и ги уведомила, че ще поставя навес с барбекю и маса с столове
на пътеката, през която те преминавали, за да достигнат до жилищната сграда.
Входната врата щяла да бъде сменена, като ответницата не им казала от къде да
преминават, за да достигнат до тяхната сграда. Изяснява, че в имота имало две
жилищни сгради и две помпи, които били изградени през 1995-1996 г. Установява,
че от северната страна на имота нямало път.
От показанията на свидетеля П.Ц.П. се установява, че
процесният имот е заграден и в него са построени две постройки. Едната сграда,
която е по-навън е на ответниците, а другата е по-навътре, но свидетелят не
знае кой е нейният собственик. Пред къщата на А. е направен асмалък,
има рози и други градински растения. До имота имало път. Имотът на А. откъм
улицата бил ограден телена ограда - мрежа, на която са поставени метални тръби.
Доскоро имало само една врата, през която да се влиза, но сега вече имало и още
една врата в северната част на имота, през която може да се минава спокойно. Новоизграденият отвор бил с ширина 3 м. - 3,50 м. и през него
можело спокойно да влезне кола. Това пространство било обособено преди около 20
дена, но свидетелят не знае кой е направил този отвор.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По допустимостта на предявения иск:
С оглед твърденията на двете страните по делото, съдът
намира предявения иск по реда на чл.32, ал.2 ЗС за допустим, макар да се
твърди, че със спогодба от 1995 г. е извършено разпределение на ползването на
съсобствен имот. Допустимостта се обосновава от настъпило изменение на
обстоятелствата спрямо постигнатото предишно съгласие, каквито са извършеното
ново строителство е имота и промяна на предназначението на имота след
постигнатото съгласие между наследодателите на страните. Тези обстоятелства
правят допустимо ново искане по реда на чл.32, ал.2 ЗС. В този смисъл – решение
№ 143/ 06.10.2015 г. по гр.д. № 1325/ 2015 г. на ВКС, I г.о. и др.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1 ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или
взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС. Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява
спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите,
когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата
вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по
чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата
на всеки съсобственик в съсобствеността, да
се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се
съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената
част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи
произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността
– така т.2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая, по делото не е
спорно, а и се установява от ангажираните и обсъдени писмени доказателства, че
ищците са собственици на общо ½ идеална част от процесния поземлен имот
по наследство от техния наследодател П.К., е ответниците са собственици също на
общо ½ идеална част по наследство от наследодателя С. А.. Не е спорно,
че в имота са изградени две жилищни постройки, като за да се достигне до
сградата на ищците следва да се премине през частта от имота, която се ползва
от ответниците. Спорът по делото се корени именно в това през къде да
преминават ответниците, за да достигнат до притежаваната от тях постройка. До
момента на подаване на исковата молба ищците са преминавали през площта,
колорирана в зелено съгласно скица-проект вариант първи от заключението на
вещото лице на л. 79 от делото. Само през разстоянието между букви Г и Д към
момента на огледа от вещото лице (преди 14.04.2021 г.) е имало врата за достъп
до имота. В хода на делото преди приключването на съдебното дирене ще установим,
че между букви Б и В на скица проект вариант втори от заключението на вещото
лице на лист 80 от делото е обособен също отвор. Този отвор е бил обособен, по
данни на свидетеля П.Ц.П., около 20 дни преди провеждане на разпита му в
откритото съдебно заседание на 28.06.2021 г. Свидетелят обаче не установи кой е
извършил тези преустройства по обособяването на друг вход.
Съобразно критериите, заложени в съдебната практика,
съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на ползването на празното
дворно място предложения вариант № 1 от заключението на вещото лице, който
съответства и на установеното до момента фактическо положение при ползването на
имота. Обособени са два дяла - първи дял, за ищците, втори дял за ответниците и
общ дял, който осигурява достъпа до жилищните сгради и на двете страни.
Посредством този начин на разпределение собствениците на сградите ще имат
достъп до тях по начин, по който те са достъпвали до момента. От най-съществено
значение за предпочитането на този вариант е, че той не отстъпва от
установеното фактическо състояние на ползването. Също така при този вариант не
се предвиждат преустройства. Последното е недопустимо в производството по
разпределение на ползването на съсобствен имот. Обособяването на нов отвор за
поземления имот през оградата в северната част е именно такова преустройство,
което за да се извърши в съсобствен имот е нужно съгласието на всички
съсобственици. В откритото съдебно заседание ищците изразиха изричното си
несъгласие в този смисъл. Възлагането на извършване на преустройство не е от
правомощията на съда в това производство. Поради това така определеният вариант
за разпределение се явява единственият удачен в случая.
В посочения смисъл следва да се извърши разпределението
на ползването на незастроената част от дворното място.
По отношение на разноските:
В настоящото производство, доколкото
всяка една от страните се ползва от решението, макар и формално да има
противопоставени страни – ищец и ответник, предвид особения му характер, общите
правила за разпределение на тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК,
проявяват отклонение. В производството по разпределение ползването на
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността (в случая правото на
ползване), а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В
посочения смисъл е решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение
ще останат така, както са сторени. Разноските по делото за ДТ в размер на 80
лв. са заплатени от ищците. Затова ответниците следва да бъде осъден да им
заплатят сумата от 40 лв., представляваща полагащата им се част от дължимата по
делото ДТ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32,
ал.2 ЗС между Ц.Й.К., ЕГН: **********, адрес: ***, К.П.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, Н.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, М. Д. А., ЕГН: **********,
адрес: ***, П.С.П., ЕГН: **********, адрес: *** и З. С. П., ЕГН: **********,
адрес: *** ползването на съсобствения Поземлен
имот с идентификатор № ***по КК и КР на гр. *****, одобрени със Заповед № ***г.
на ИД на АГКК, находящ се в село *****, община *****, обл.
*****, местността ***, с площ от 1180 кв.м., съгласно скица проект - Вариант
първи от СТЕ на вещо лице В.К. на л.79 от делото, която приподписана
от съдията представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
- за Ц.Й.К., ЕГН: **********, К.П.К.,
ЕГН: ********** и Н.П.К., ЕГН: ********** частта, посочена като дял I, колорирана в червено, с площ от 556,20 кв.м., от скица
проект на л. 79 от делото, ограничена с букви А-Б-З-Ж-Л-А;
- за М. Д. А., ЕГН: **********, П.С.П.,
ЕГН: ********** и З. С. П., ЕГН: ********** частта, посочена като дял II, колорирана в синьо, с площ от 556,20 кв.м., от скица
проект на л. 79 от делото, ограничена с букви Б-В-Г-Е-К-И-З-Б;
Частта от дворното място, колорирана в
зелено с площ от 67,60 кв.м. на скица проект на л.79 от делото, ограничена с
букви З-И-К-Е-Г-Д-Ж-З остава за общо
ползване на Дял I и Дял II.
ОСЪЖДА М. Д. А., ЕГН: **********, П.С.П., ЕГН: ********** и З.
С. П., ЕГН: ********** да заплатят на Ц.Й.К., ЕГН: **********, К.П.К., ЕГН: **********
и Н.П.К., ЕГН: ********** сумата от 40 лв. (четиридесет лева) – разноски за
ДТ.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.