Р Е Ш Е Н И Е
№ 62 15.03.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Радостина
Менчева
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско
дело № 234/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Р.Б.Б.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.А.– Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист, подадена
чрез процесуалния им представител – юрк.П.Т., със съдебен
адрес:*** против М.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК. От данните по делото се установява, че ищцовото
дружество е завело ч.гр.д. № 1007/2017г. по описа на Районен съд - гр.Несебър,
по което е издадена Заповед № 520 от 25.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК. Заповедта е била връчена
на ответника Д. на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземането си против длъжника в едномесечен срок от
уведомяването им. В изпълнение указанията на съда, ищцовото
дружество е предявило иск, с който иска да се приеме за установено по отношение
на ответника Д., че същият дължи на ищеца сумата в размер на 2500 евро /две
хиляди и петстотин евро/ - изискуема главница, сумата от 100,25 евро /сто евро
и двадесет и пет евроцента/ - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 16.07.2017г.
до 18.10.2017г. вкл., сумата от 28,79 евро /двадесет и осем евро и седемдесет и
девет евроцента/ - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 16.08.2017г.
до 18.10.2017г. вкл., сумата от 6,60 евро /шест евро и шестдесет евроцента/ -
изискуема такса, начислена за периода от 17.08.2017г. до 17.10.2017г. вкл.,
сумата от 6,23 евро /шест евро и двадесет и три евроцента/, начислена за
периода от 15.08.2017г. до 16.10.2016г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2017г. до изплащане на
вземането. При условията на евентуалност се моли съда на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника Д. да заплати на ищцовото дружество гореизложените суми, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Представят писмени
доказателства. Правят искане за изискване и прилагане на ЧГД № 1007/2017г. по
описа на РС-Несебър. Молят съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Молят
да бъде постановено неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от ГПК срещу
ответника Д. в случай, че са налице основанията за това. Претендират присъждане
на направените по настоящото дело разноски, както и на разноските по
заповедното производство.
Поради неоткриване на ответника Д. за връчване на съдебните книжа по
делото, същите са били връчени при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на
това, с Определение № 434 от 18.06.2018г., на основание чл.47, ал.6 от ГПК,
съдът назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Съгласно
Определение № 517 от 13.07.2018г., исковата молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства са били връчени на особеният представител на ответникът Д.,
който е депозирал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок от
получаването им.
В отговора на исковата молба, особеният представител на ответника оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни и заявява, че Д. не дължи процесните суми. Не оспорва сключването
на сочения от ищеца договор за банков кредит. Възразяват, че към датата на
предявяването на вземанията по реда на чл.410 ГПК не е имало достигнало от
ищеца до ответника изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради което такава изискуемост не е била налице към посочения момент. Представените
писмени доказателства с изх.№ 001-81169 и изх.№ 001- 81170, заедно с
приложените към тях разписки от Български пощи ЕАД категорично установявали, че
писмата за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не били получени от ответника
/налице била отметка „непотърсена в срок"/. Поради това, особеният
представител на ответника твърди, че уведомяването на кредитополучателя не е
произвело своето правно действие преди иницииране на заповедното производство,
а оттам - не е било настъпило условието за издаване на заповед на изпълнение на
паричното задължението. Липсвало обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
и поради обстоятелството, че в заявлението по чл.410 ГПК се твърдяло за
неплатени погасителни вноски на падежни дати 15.05.2017г. до 15.08.2017г., с
предсрочно обявяване на кредита на 04.08.2017г., а в писмо изх.№001-81170 било
записано съвсем друг период на плащане - от 30.11.2016г. до 04.08.2017г.
Гореизложеното според особеният представител на ответника, обосновава извод за
неоснователност на предявения установителен иск по чл.422 ГПК. Твърди се, че неоснователно
било и твърдението в исковата молба, че „исковата молба има характер на
уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията...вземанията стават предсрочно изискуеми в момента на връчване на
ответника на настоящата искова молба...". В тази връзка на първо място се
сочи, че исковата молба не е връчена на длъжника, а на негов особен
представител, поради което същата не може да играе роля на покана. На следващо
място, особеният представител на ответника твърди, че предвид обусловеността на
установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, от издадената заповед за
изпълнение на вземането, предмета на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че
кредитора счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчването на
исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вкл. в хода на исковото производство, имало за последица
настъпване на изискуемост към този момент, но променя основанието на което е
издадена заповедта, което е недопустимо. Недопустимостта на изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадена заповед за изпълнение
съгласно TP № 4/2013г.на ОСГТК, според особеният представител на ответника обуславя
извод, че искът за съществуване на вземането по чл.422 ГПК следва да бъде
отхвърлен на предявеното основание. Независимо от горното, особеният
представител на ответника твърди, че липсва и неизпълнение на задълженията на ответника
по кредита, поради което иска е неоснователен.
По предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл.79 ГПК, особеният представител на ответника, също заявява, че е
неоснователен, по следните съображения: Липсвала покана за изпълнение -
исковата молба не била връчена на длъжника, а на негов особен представител,
поради което същата не можело да играе роля на покана, поради особения статут
на пълномощника на длъжника - назначен особен представител. Следователно
категорично липсвало обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно
изискванията на закона - то не може да достигне до знанието на длъжника, както
и липсвала покана за изпълнение на договора, поради изтичането му на срока.
Липсвало и неизпълнение на задълженията на ответника по кредита, което също
обосновавало неоснователност на осъдителната претенция. Твърди се, че „Справка по
чл.366" представена по делото за периода 23.09.2008г. до 17.02.2015г. е несъотносима към предмета на делото, поради което се моли
същата да не бъде приемана, като доказателство. Наред с това, особеният
представител на ответника оспорва истинността на представената по делото
„справка чл.366" изцяло. Предвид гореизложеното, се моли съда да отхвърлите
всички предявени искове, като присъди на ответника направените по делото
разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител
не се явява. Изпраща молба, с която моли съда да уважи предявените от тях
искове, като им присъди направените по делото разноски, включая и заплатените
по заповедното такива. Представят списък на разноските.
Назначеният на ответника Д. особен представител оспорва предявените искове,
като неоснователни и пледира за отхвърляне на същите. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите
по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр.79 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът следва да отбележи, че така предявените съединени установителни
искове са допустими. Същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1007/2017г. по
описа на РС-Несебър, в хода на което ответникът е бил уведомен по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с
ал.3 от ГПК, на ищеца са били дадени указания за възможността да предяви
установителен иск за вземанията си в едномесечен срок от уведомяването му.
Основателността на предявения установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ
съдебно предявеното субективно материално право, включващ следните императивно
необходими предпоставки за уважаване на иска: съществуване на облигационно
правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен
договор за банков кредит; усвояване на отпуснатия кредит от страна на М.И.Д.;
размерът на усвоените суми и настъпила предсрочна изискуемост на задължението
на ответника.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на сключен на 18.02.2015г.
между „Р.Б.“ ЕАД и ответника М.И.Д. Рамков договор за издаване и ползване на междунарондна кредитна карта /л.10-25 вкл./, същата е
безспорно установена в отношенията между страните, като в този смисъл е и
представеният по делото договор /л.10-25 вкл./.
Относно следващите предпоставки – усвояване на кредитния лимит от страна на
М.И.Д. и размера на усвоените суми, същите са налице, което се установява от
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза /л.107-110 вкл./,
кредитирана от настоящия съдебен състав, като обективно и професионално
изготвена и неоспорена от страните по делото. Крайният извод на вещото лице,
проследявайки обстойно движението по договора за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa
от 18.02.2015г. е,
че главницата по процесния договор към 25.01.2018г. е в размер на 2500 евро
/две хиляди и петстотин евро/, редовната лихва е в размер на 1,25 евро /сто
евро и двадесет и пет евроцента/, наказателните лихви са в размер на 28,79 евро
/двадесет и седем евро и седемдесет и девет евроцента/, застрахователната
премия е в размер на 6,23 евро /шест евро и двадесет и три евроцента/ и
дължимите такси възлизат в размер на 6,60 евро /шест евро и шестдесет
евроцента/. От заключението на експертизата се установява, че след датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 23.10.2017г.,
по договора не са правени плащания от страна на ответника.
При анализа на последната императивна предпоставка от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД – настъпила предсрочна изискуемост на
задължението на ответника, което се твърди да е неизпълнено, следва да се
вземат предвид задължителните постановки на т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. на ВКС по т. д. № 4/2013г. Съгласно последното в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем като ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно чл.177 от Договора за кредитна карта от 18.02.105г., посоченият в
искането адрес за кореспонденция /пощенски и/или електронен/ на всяка от
страните ще се счита за адрес на кореспонденция на съответната страна, на който
насрещната страна по Договора ще изпраща всички предвидени в него уведомления,
съобщения и др. документи. Посоченият от М.И.Д. адрес в договора от 18.02.2015г.
е: гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 44, ет.2, ап.4. Не се установява по делото, че
изявлението на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало
до адресата. Видно от представените на л.27 и л.31 по делото обратни разписки,
които са били адресирани до длъжника са се върнали с отбелязване, че „пратката
не е потърсена в срок”. Изводът, който се налага е, че в процесния случай
изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника,
което е формално основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430 от ЗЗД. /В този смисъл Решение № 25 от
03.05.2017г. по т. д. № 60208/2016г. по описа на ВКС, Решение № 148 от
02.12.2016г. на ВКС по т. д. № 2072 от 2015г. на ВКС/.
Независимо от това, съгласно даденото разрешение в т.9 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 по описа за 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да има предвид
обстоятелството, че е настъпил крайният падеж на задължението по договора
за банков кредит, макар и след подаване на заявлението за издаване за заповед
за незабавно изпълнение. Този факт следва да се отчете от решаващия съд, като
се признае на кредитора вземането върху непогасените вноски с настъпил падеж,
независимо от отсъствието на обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Този
извод се извежда от обстоятелството, че между страните съществува валидна
облигационна връзка по договор за кредит при условията, договорени между
страните, и липсата на точно изпълнение по договора следва да бъде съобразено в
исковото производство по чл. 422 ГПК. В този смисъл е практиката на върховната
съдебна инстанция, обективирана в Решение № 15 от 09.05.2017 г. по т.д. №
60034/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр.д. №
60053/2016 г. на ВКС, II г.о. и др. В този смисъл, неоснователен е направеният от особения представител на
ответника довод
за недължимост на процесните вземания
поради липса на предсрочна изискуемост
на кредита, произтичаща от липсата на надлежно
уведомяване от банката на ответника. Обявяването на
предсрочна изискуемост има значение само
относно вноските, които са дължими
за в бъдеще и то относно падежа
им, а не засяга съществуването на тези задължения.
В процесният случай вземането е предявено пред съда (по
реда на чл.410 ГПК) през месец октомври
2017г. Към
настоящият момент обаче крайният срок на договора е настъпил, поради което задължението за плащане на претендираната главница, лихви, застрахователни
премии и такси е просрочено, независимо дали е имало надлежно обявена
предсрочна изискуемост или не, т.е. настъпилият падеж се явява решаващ относно дължимостта на търсените суми.
Видно от кредитираната ССчЕ се установява, че в
периода от 14.11.2016г. до 07.08.2017г., както и след тази дата, длъжникът Д.
не е направил никакво плащане по процесния Рамков договор, поради което се
счита, че същият е просрочил изцяло задължението да прави вноски по КК за
усвоения от него лимит за период от 8 /месеца/ месеца. В съдебно заседание,
вещото лице допълва, че към 18.02.2018г. /крайния срок на договора/, размерът
на главницата остава в същия размер, само лихвите се променят, но разликата ще
е минимална заради краткия период от 25.01.2018г. до 18.02.2018г. След като към
18.02.2018г., а и към настоящия момент дължимите по договора суми (главница и
лихви) не са погасени от Кредитополучателя, то тяхната дължимост
следва да бъде призната на кредитора предвид нормата на чл. 253, ал. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът е основателен, доколкото към
настоящият момент ответникът Д. не установява извършени плащания по кредита,
въпреки междувременно настъпилата изискуемост и на погасителните вноски,
дължими след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, т.е.
падежиралите такива.
Основателността на главният иск налага извода за основателност и за
акцесорните претенции за присъждане на редовна и наказателна лихва,
застрахователни премии и такси в размерите, определени от вещото лице в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед уважаване на установителния иск, съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединения иск, за осъждане на ответника да заплати претендираните
от ищеца суми по Договора за издаване и ползване на международна кредитна
карта.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
се поражда право на разноски. В заповедното и в исковото производство
ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 292,24 лева, която следва да се
присъди изцяло в тежест на ответника, ведно с направените от ищеца разноски за
особен представител в размер на 588 лева и за възнаграждение за вещо лице в
размер на 400 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл.78, ал.8
от ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и
следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските, дължими на страната за
заповедното и исковото производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение.
Нормата на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл.26 и чл.25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно
чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от
вида и количеството на извършената работа. В заповедното производство ищецът не
е претендирал юрк. възнаграждение. Съдът като
съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания,
произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от юрисконсулта
работа в исковото производство се състои в попълване на искова молба, по
множество еднотипни искови производства, в случая без явяване в открито съдебно
заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за исковото производство. Така общият размер на разноските за двете
производства, дължими в полза на ищеца възлизат в размер на 1380,24 лева, който
следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Р.Б.Б.с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.А.– Изпълнителен
директор и М.Т.П.– Прокурист, подадена чрез процесуалния им представител – юрк.П.Т., със съдебен адрес:***, сумата в размер на 2500 евро /две хиляди и петстотин евро/
- изискуема главница, сумата от 100,25
евро /сто евро и двадесет и пет евроцента/ - изискуема редовна лихва,
начислена за периода от 16.07.2017г. до 18.10.2017г. вкл., сумата от 28,79 евро /двадесет и осем евро и
седемдесет и девет евроцента/ - изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 16.08.2017г. до 18.10.2017г. вкл., сумата от 6,60 евро /шест евро и шестдесет евроцента/ - изискуема такса,
начислена за периода от 17.08.2017г. до 17.10.2017г. вкл., сумата от 6,23 евро /шест евро и двадесет и три
евроцента/, начислена за периода от 15.08.2017г. до 16.10.2016г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 23.10.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 520 от 25.10.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гр. дело № 1007 по описа
за 2017г. на РС-Несебър.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Р.Б.Б.с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.А.– Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист, подадена
чрез процесуалния им представител – юрк.П.Т., със съдебен
адрес:***, сумата общо в размер на 1380,24
лева /хиляда триста и осемдесет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляващи заплатени в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: