О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
744 Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
шестнадесети август ………………..........…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова ……………..……………….....
търговско
дело № ….… 51 ....…. по описа за ……. 2018………….
година.
Производството по делото е образувано
по повод исковите претенции на „Клариса“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Калипетрово,
общ. Силистра и адрес на управление ул. „Железарска“ № 80, представлявано от Зорница
Любенова Боранова чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против
„Юро Тракинг Логистикс“ СРЛ със седалище град Сибиу, държава Румъния и адрес на
управление ул. „Скоала де Инот“ №22, ет. 1, регистрирано в търговския регистър
под № J32/948/18.07.2016 година, ЕИК 36327462, представлявано от Джоузеф Мария
Сегерс за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21580.39 евро, представляваща
част от дължимо, но неплатено възнаграждение в общ размер на 22305.11 евро за извършени
в изпълнение на рамков договор за международни транспортни услуги №199 от
05.05.2017 година транспортни услуги за месец август, за която сума са
съставени инвойс фактура № ********** от 31.08.2017 година и фактура с №
********** от 31.08.2017 година с левова равностойност на възнаграждението,
обезщетение за забавено плащане върху горната сума, съгласно чл. 14 и чл. 17 от
рамков договор за международни транспортни услуги № 199 от 05.05.2017 година за периода от
08.11.2017 година до 22.01.2018 година в размер на 2701.07 евро, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница от 21580.39 евро, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, а също и сумата
от 12494.79 евро, представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение в
общ размер на 14999.07 евро за извършени в изпълнение на рамков договор за
международни транспортни услуги № 199 от 05.05.2017 година транспортни услуги
за месец септември, за която сума са съставени инвойс фактура № ********** от 30.09.2017
година и фактура № ********** от 30.09.2017 година с левова равностойност на
възнаграждението, обезщетение за забавено плащане върху горната сума, съгласно
чл. 14 и чл. 17 от рамков договор за международни транспортни услуги № 199/05.05.2017
година за периода от 06.12.2017 година до 22.01.2018 година в размер на сумата
от 1199.50 евро, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от
12494.79 евро, начиная от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, ищецът твърди, че между него и ответника бил
сключен рамков договор за международни транспортни услуги под № 199/05.05.2017
година. Съгласно чл. 1 и чл. 11 от същия, изпълнителят - ищец се задължавал да
предоставя на възложителя - ответник, съответно на неговите клиенти услуги по
международен транспорт на товари, които да бъдат изпълнявани след съответна
поръчка в съответствие с процедурите и разпоредбите на договора. Страните
уговорили в срока на действие на договора и за изпълнение на поръчката изпълнителят
да използва собствените си ресурси и персонал, а възложителят ежемесечно да му изплаща
фиксирана цена на месец за всеки одобрен от него камион или такава в зависимост
от дните на изпълнение. В случаите, при които камион на изпълнителя изминел
повече от 9 000 км. месечно, както и при шофиране повече от 10 дни на
територията на Обединеното кралство се прилагала бонус система, описана в чл.
11 от договора. Следователно, ответникът
дължал на ищеца уговореното месечно възнаграждение без да било нужно да се
доказва осъществявани ли са превози, техния брой и изминатите километри. Постигната
била също и договореност, че дори и клиентите на възложителя да не разполагат с
достатъчно работа за камионите на изпълнителя по договора, то и в този случай възложителят
продължавал да изплаща на изпълнителя месечната фиксирана сума за всеки камион.
За срока на действие на договора
ищецът използвал следните одобрени от възложителя камиони, а именно: камион с peг. номер СС 6800 АН с фиксирана
цена на месец 4300 евро, камион с peг. номер СС 3600 АМ с
фиксирана цена на месец 4 300 евро, камион с peг. номер
СС 9599 АМ с фиксирана цена на месец 4 450 евро, камион с peг. номер СС 5333 СК с фиксирана цена на месец 4 350 евро, камион с peг. номер СС 5434 АМ с фиксирана цена на месец 4 350 евро, камион с peг. номер СС 5868 АН с фиксирана цена на месец 4 450 евро, камион с peг. номер СС 3800 АМ с фиксирана цена на месец 4 350 евро, камион с peг. номер СС 7576 РВ с фиксирана цена на месец 4 300 евро. На камион с
peг. номер СС 3600 АМ на 13.06.2017 година били сменени
регистрационните табели и от тази дата той бил с peг. номер
СС 7646 АН. Според
клаузите на договора, плащането се извършвало в срок от 35 дни след датата на
фактурата. Предвидено било при неплащане от възложителя да се добавя увеличение
в размер на 0.2 % за всеки календарен ден от неиздължената фактура. Имало
уговорка, при прекратяване на договора, всички неплатени фактури да се заплащат
в срок от 60 дни след датата на фактурата.
На 06.12.2017 година страните подписали
допълнение № 9 към сключения между тях рамков договор за международни
транспортни услуги № 199/05.05.2017 година,
с което прекратили договорните си взаимоотношения. Първоначално ответникът изпълнявал
задълженията си, произтичащи от извършени превози, като заплатил на ищеца
дължимата за месеците май, юни и юли на 2017 година цена за същите. Впоследствие,
обаче станал некоректен и към настоящия момент останал задължен към ищеца с претендираните
от него с исковата молба суми за извършени месеците август и септември 2017
година превози. Пояснено е в тази насока, че първата от двете суми, а именно
тази от 22305.11 евро с левова равностойност на 43625 лева била формирана сбор от
осъществени транспортни услуги, подробно описани в нарочен изчислителен лист и
в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът изпратил на ответника на електронната
му поща на 08.09.2017 година инвойс фактура и фактура от 31.08.2017 година, от
която дата съгласно договора започвал да тече срока за плащане. Ответникът не бил
направил възражения съгласно чл. 5 от договора, следователно бил приел инвойс
фактурата и фактурата.
Другата претендирана сума
от 12494.79 евро била дължима за извършени транспортни
услуги за месец септември като част от общо дължимата за този месец в размер на
14999.07 евро. За последната ищецът издал съответните съпътстващи сделката
документи, а именно инвойс фактура и фактура със същия номер с левова
равностойност на задължението в размер на 29335.63 лева. Ответникът бил осъществил
частично плащане по тази фактура
в размер на 2504.28
евро за гориво, съобразно инвойса и изчислителен лист. Тези фактури също били
изпратени от ищеца на електронната поща на ответника на 07.10.2017 година, от
която дата започвал да тече срокът за плащане. По тях също нямало направени възражения,
следователно те били приети от него.
Твърди се от ищеца, че ответникът не бил
върнал и внесения от него, съгласно изискванията на чл. 13 от договора, депозит
в размер на 2400 евро, който бил удържан с две финансови операции, а именно: 1000 евро при извършено плащане на 03.08.2017
година по инвойс фактура с № **********/30.06.2017 година и 1400 евро при
извършеното плащане на 22.08.2017 година по инвойс фактура с №
**********/31.07.2017 година. Наред с това, сочи се от него, той самият имал
задължения към ответника на обща стойност 3124.72 евро във връзка с процесния
договор, която сума представлява сбор от описаните в исковата молба задължения
за нанесена повреда на ремарке на клиент на възложителя, нанесени странични
щети при шофиране на камион с per. номер СС 5434 АМ, липсващо оборудване
при шофиране на камион с per. номер СС 5333 СК, осигурени от
възложителя на изпълнителя застраховки и multibox за месец август на използваните
камиони и ремаркета, осигурени от възложителя на изпълнителя застраховки и multibox
за месец септември на
използваните камиони и ремаркета, както и за отклоняване от маршрута и
необосновано удължаване на същия.
Ответникът бил признал, че дължи на
ищеца сумата от 31675.18 евро, която
представлявала сбора от горе коментираните инвойс фактури, намален със
задължението на ищеца към ответника в размер на 3124.72 евро. Признанието в
тази насока той направил в т. 2 от допълнително споразумение № 1 към рамков
договор за международни транспортни услуги № 211. То било подписано единствено
ответника, представлявало частен документ, в който се съдържали неблагоприятни
за подписалата го страна факти. Ответникът искал страните да подновят
договорните си отношения, но ищецът отказал и не подписал нито споразумението,
нито друг договор. С оглед на всичко така изложеното ищецът е заявил с исковата
си молба, че прави със същата изявление за съдебно прихващане на част от
търсените от него суми по фактурите и депозита, който ответникът не му бил
върнал с признатите от него задължения в размер на 3124.72 евро. Посочил е, че
иска прихващането да бъде извършено с невърнатия от ответника депозит в размер
на 2400 евро и задължението му по фактура № **********/31.08.2017 година на
стойност 22305.11 евро.
Ответникът, на когото съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда
срок е депозирала писмен отговор. В същия е посочено, че предявените против него
искови претенции са допустими, но неоснователни. Не оспорва твърдението, че
между него и ищеца имало сключен рамков договор за транспортни услуги №
199/05.05.2017 година. Твърди, че в началото ищецът изпълнявал коректно задълженията
си, но по-късно постепенно започнал да изтегля своите камиони, които били оборудвани
от него съобразно договора с инсталирани специални устройства. Същите тези
камиони се движели из Европа не по негови поръчки, но с използване на негово
оборудване. На запитванията на ответника, ищецът давал мъгляви отговори и
различни оправдания.
Според него, дължимата от ищеца по процесния
договор престация се свеждала до предоставянето през целия период на действие
на договора на седем камиона, заедно с правоспособен водач, в готовност за
извършване на превоз по негова поръчка, като той от своя страна заплащал
горивото за транспорта по уговорена разходна норма, а също така и фиксирано
месечно възнаграждение на камион на месец. От месец юли 2017 година ищцовото
дружество започнало да изтегля камионите си и спряло да работи за ответника. По
повод електронно писмо от ответника, ищецът му отговорил с имейл от 06.10.2017
година, с който му предявил едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора на основание чл. 16 от същия, без да го спази, като продължил
да не работи за ответното дружество.
Във връзка със създалата се ситуация и
поради нежеланието си да изгуби ищеца като подизпълнител, ответникът провел с
него няколко срещи, на които били се водили преговори за сключване на нов
договор за транспорт. В изпълнение на тях били изготвили нов проекто-договор с
№ 211, както и Приложение № 1 към него, в което се уреждала и схемата на
плащане на дължими по предходния договор суми за транспортни услуги. Изготвен
бил и документ, озаглавен допълнение № 9 от 06.12.2017 година за прекратяване
на рамков договор № 199/05.05.2015 година. Тъй като лицето, взело участие в нея
от името на ищеца не разполагало с представителна власт спрямо същия,
съставените и посочени по-горе документи не били подписани от двете страни.
Подписал ги само ответникът, предал ги на това лице с цел подписването им от
ищеца чрез неговия управител и връщането им обратно. Имало и уговорка камионите
на ищеца веднага да започнат да работят за ответника. Нищо от това, обаче не се
случило - нито документите били подписани и върнати, нито камионите започнали
работа. На 08.12.2017 година му била изпратена по вайбър снимка на края на
последната страница на договор за международен транспорт, подписан и нотариално
заверен от страна на ищеца, с рег.№ 4098 от 08.12.2017 година на нотариус рег.
№ 710 с район на действие Районен съд-Силистра, но самият документ не бил
изпратен.
По повод на това недобросъвестното
поведение на ищеца ответникът го поканил да му върне подписани от него
документите и да започне работа. В отговор получил имейл с нов анекс към новия
договор, в който имало нови условия, с които той не бил изразил съгласие. От тези
действия на ответника му станало ясно, че ищецът не желаел да подпише
изготвените споразумения, нито изразявал желание за сключване на нов договор. В
връзка с изложеното, управителят на ответното дружество изпратил на ищеца друг имейл,
в който му напомнил за поетите от него задължения да започне работа, съобразно
дадените от него обещания. Поради това
към този имейл приложил и издадени от него към ищеца окончателни фактури
за разчет, като с него се претендирал остатък в негова полза в размер на 41494.89 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, абзац
3-ти от рамковия договор, когато изпълнителят спре да работи за възложителя без
да даде предизвестие от един месец, или ако не спази предизвестието, същият
дължал неустойка в размер на 10000 евро на камион. Тъй като, ищецът поетапно
спрял да работи за ответника от средата на месец юли 2017 година, а след като
дал писмено предизвестие за прекратяване на договора спрял окончателно да
работи за него, по този начин били реализирани две самостоятелни основания за влизане
в сила на цитираната клауза за неустойки. На това основание ответното дружество издало фактура № В746 от 11.12.2017
година за сумата от 70000 евро, представляваща сбор от седем неустойки по 10000
евро на камион, която същия ден изпратило на ищеца по имейл.
Оспорено е твърдението на ищеца, че рамковият
договор бил прекратен по взаимно съгласие, позовавайки на документ, наименован
допълнение №9 от 06.12.2017 година. Във връзка с последния се пояснява от него,
че към тази дата договорът между тях вече бил прекратен поради изтичане на
едномесечното предизвестие, дадено от ищеца чрез имейл от 06.10.2017 година.
Освен това, същият този документ носел само неговия подпис, бил изпратен на
ищеца, за да го подпише и той, поради което и към сочената дата той бил имал
характера на предложение. След получаването му той не бил подписан и върнат в
разумен срок на ответника, поради което и следвало, че по него не било
постигано съгласие, съответно споразумение не било сключено. На следващо място
се изтъква все във връзка с него, че изготвените на проведената и посочена
по-горе среща три документа представлявали едно цялостно решение на
всички възникнали между страните противоречия и конфликти. Наред с това от
съществено значение било да се има предвид целият текст на допълнително споразумение
№1, тъй като в него имало приети насрещни задължения на двете страни. Поетите
от него задължения за плащане били обвързани с насрещно задължение на ищеца,
описано в т. 1.
В отговора на исковата молба се посочва,
че ответникът имал непогасени вземания срещу ищеца /извън тези, които същият бил
признал с исковата си молба/, в общ размер от 78460.07 евро, представляващи
сбор от задълженията по посочени от него фактури за неустойка, неоторизирано
използване на UTA
карта, неустойка за отказана заявка на 08.12.2017 година след заредено гориво,
за гориво и повреда на задната врата. Предвид изложеното е заявил съдебно
възражение за прихващане на вземането си в размер на 78460.07 евро, съобразно
описанието на същото по-горе срещу вземането на ищеца по предявените искове
срещу него, ведно с всички претендирани от него лихви и обезщетения за забава
до размера на по-малкото от тях . Заявява, че тъй като съгласно чл. 104, ал. 2
от ЗЗД двете насрещни вземания се
погасявали до размера на по- малкото от тях от деня, в който прихващането можело
да се извърши, то вземането
на ищеца за мораторни лихви било изцяло неоснователно, тъй като поради
обратното действие на прихващането забава в полза на ищеца нямало.
Ищцовата по делото страна, на която
съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към него, в указания и
срок е депозирала допълнителна искова молба. Със същата на първо място е
посочила, че поддържа всичко изложено в първоначалната искова молба. Оспорила е
твърдението за некоректно изпълнение на рамковия договор от нейна страна, като
в тази връзка отново и изрично е заявила, че била изпълнявала всички задължения
по него по време на цялото му действие, включително през периода от средата на
месец юли и до 06.12.2017 година. Изтъкнала е факта, че ответникът не бил
оспорил дължимостта на претендираните от него вземания за транспортни услуги за
месеци август и септември, извършени в изпълнение на рамковия договор, което по
безспорен начин индикирало, че той бил коректен. В тази връзка и насока отново
се позовава на допълнение № 9 от 06.12.2017 година, за което твърди, че не било
оспорено от ответника, сключено било в писмена форма, носело подписите и на
двете страни.
Счита рамковият договор за международни
транспортни услуги № 211 за ирелевантно за спора доказателства - същият не бил предмет
на настоящото дело, претенцията му не се основавала на него, нито пък възраженията
на ответника. Допълнително споразумение № 1 към рамков договор за международни
транспортни услуги № 211 било подписано единствено от ответника и по съществото
си било изходящ от него частен документ, в който се съдържали неблагоприятни за
него факти - признаване на задължения.
Ищецът твърди, че имейла от 06.10.2017
година бил изпратен от Калоян Боранов, който нямал представителна власт и не
можел поради това да го ангажира с действията, а освен това и смислово, текстът
на същия обективирал намерение за прекратяване с предизвестие поради
некоректност от страна на ответника, без да представлявал същинско
предизвестие.
Изтъква на следващо място, че
направените от ответника възражения за съдебно прихващане са неоснователни, тъй
като той точно и коректно бил изпълнявал задълженията си по рамковия договор за
международни транспортни услуги № 199/05.05.2017 година по време на цялото
действие на същия, поради което не били налице основанията за активиране на т. 16
от него. В тази връзка заявява, че фактура № b 746/11.12.2017 година на стойност
70000 евро не била отразена в счетоводството му и не била призната от него.
Оспорил е заявеното вземане на ответника в размер на 2500 евро по фактура № b 747/11.12.2017 година,
представляващо неоторизирано използване на UTA карта с твърдение, че подобно
използване не било осъществено. Оспорил е и другото заявено от ответника в
размер на 2500 евро вземане за неустойка за отказана заявка на 08.12.2017 година
след заредено гориво, тъй като не било осъществено подобно зареждане, а и към
дата 08.12.2017 година договорът бил прекратен и не съществувало задължение за изпълнение
на подадени заявки. На следващо място е изложил съображения за неоснователност
на претенцията за стойността на гориво в размер на 570.07 евро, като твърди, че
такова не било ползвано и зареждано. Заявил е, че претендираното от ответника
вземане за повреда на задна врата на 08522/ЪЪ7646АН в размер на 2890 евро по
фактура № В 882/01.02.2018 година също било неоснователно и неотговарящо
на действителността .
Препис от така депозираната
допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната страна с указания за
възможността в двуседмичен срок от получаването и да депозира допълнителен
отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда
срок ответникът е подал такъв, в който е заявил, че поддържа изложеното от него
в отговора на исковата молба. С оглед изтъкнатите в тази насока от ищеца
твърдения е посочил отново, че в хода на водените между страните преговори се
било постигнало цялостно решение на възникналите спорове, което било
материализирано в три различни документа, всички с дата 06.12.2017 година. Ищецът
се бил възползвал, като в настоящия процес представял само един от тях, носещ
подписите и на двете страни, опитвайки се по този начин да черпи права само от някои
техни части и по-точно от тези, където той бил поел задължения и при напълно
игнориране на поетите от него такива. Счита, че само при тълкуване на трите
документа в тяхната цялост можел да бъде направен правилен извод.
Фактът, че ищецът претендирал
заплащане на транспортни услуги само за месеците август и септември доказвал
тезата му, че той бил спрял да изпълнява задълженията си по договора изцяло в
края на месец септември. По нареждане на ищеца камионите спрели да работят
поетапно, като са посочени конкретните дати за за това за всеки един от тях. Към
датата, на която ищецът официално му изпратил предизвестие за прекратяване на
договора /06.10.2018 година/ нито един от неговите камиони не изпълнявал негови
заявки, нито изпълнявал такива в срока на едномесечното предизвестие. Счита за
неоснователни възраженията на ищеца, че това предизвестие не го обвързвало, тъй
като изхождало от лице, което нямало представителна власт. То можело фактически
да било изпратено от неговия имейл, но като подател на текста му било посочено
ищцовото дружество. Освен това, именно Боранов взимал решенията и комуникирал с
ответника, а Зорница Боранова била само формален собственик на капитала и
формален управител. Той бил взел участие от името на ищеца на проведените между
тях през месец ноември и месец декември 2017 година срещи, на които били
изготвени коментираните три документа. Фактът, че Калоян Боранов участвал в
преговорите между двете страни, показвал знание от страна на Зорница Боранова,
че той бил прекратил предходния договор с предизвестие и в случая действала
презумпцията на чл. 301 от Търговския закон. Според ответника, този факт се
потвърждавал и от имейл на Боранов от 08.12.2017 година, където той се бил
подписал като търговски пълномощник на ищеца, с който молел изрично в
постигнатите споразумения от 06.12.2017 година допълнително да се впише, че с
прекратяването на договора ответникът нямал претенции за неустойки и други
вземания по рамковия договор № 199/05.05.2017 година. Това предложение
ответникът не приел, поради което ищецът му дължал неустойки за неспазено предизвестие
в посочения в отговора размер.
Ответникът отново е навел твърдения,
че имал непогасени вземания срещу ищеца в общ размер на 78460.07 евро, описани
от него в отговора му. Във връзка с направеното тяхно оспорване от страна на
ищеца е пояснил, че задълженията по т. 2, 3 и 4, съобразно тяхното описание в
допълнителния отговор били възникнали на 08.12.2017 година, когато в резултат
на преговорите ищецът подновил изпълнението на договорните си задължения.
Шофьорът на посочения камион заредил гориво, използвайки негова UTA
карта, след което по
нареждане на ищеца отказал да изпълни неговата заявка. В резултат на това
използването на неговата карта се явявало неоторизирано, поради което ищецът му
дължал стойността на горивото, както и неустойки за неоторизирано използване на
картата и за отказ от заявка. Сумата по последната точка била за повредена
задна врата на ремарке при товарене на рампа по вина на шофьор на ищеца, което
било станало на 17.07.2017 година в Южен Кърби - Великобритания. Стойността на щетата
в размер на 2890 евро вече била удържана от ответното дружество.
Съдът намира, че така предявените
искови претенции, по повод на които е образувано настоящото производство с
правно основание чл. 367 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД са допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани
по същество. В тази връзка следва да се посочи, че претенциите следва да бъдат
разгледани така, както са заявени от ищеца с исковата му молба, без да се
приема или разглежда заявеното от него със същата „съдебно изявление за
прихващане“. Възражението за прихващане е процесуално действие на защита срещу
иска, поради което и като такова то може да се извърши само по висящ процес
пред съда и да изхожда от ответника, контролираща или подпомагаща страна. Поради това и тъй като този процесуален
способ за защита е предоставен на ответника, ищецът не разполага с възможност
да прави подобно възражение. Извършеното от същия действие следва да се
разглежда като направено с исковата молба материалноправно възражение за
прихващане и в този смисъл като начин, чрез който да бъде пояснена и
формулирана и самата искова претенция. Спорът, образуван по предявените искове,
е родово и местно компетентен на настоящия съд в съответствие с чл. 104 и чл. 117,
ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Като такива следва
да бъдат приети и представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства. Във връзка с това е необходимо да се посочи, че направеното от
ищеца възражение за преклудиране на правото на ответника да подаде отговор на
исковата молба е неоснователно и като такова не следва да бъде взето предвид. Ответникът
е чуждестранно юридическо лице, видно от всички книжа по делото, включително и
от посочването в исковата молба. Първоначално препис от нея и приложенията му е
била изпратена на посочения от ищеца адрес. На съобщението за връчване е
отбелязано, че дружеството не е на адреса и по данни на служител на друго
дружество, неговият адрес е в град Сибиу, Република Румъния. От връчителя е
било залепено уведомление на вратата на офиса. По делото е постъпила молба от
процесуалните представители на ответника, в която е посочено, че случайно са
разбрали за образуваното срещу „Юро Тракинг Логистикс“ СРЛ производство и
желаят исковата молба да им бъде изпратена за отговор на посочен съдебен адрес.
Представили са пълномощно, от което е видно, че ответникът ги е упълномощил да
го представляват и защитават в производството по настоящото дело. С молбата са
посочили, че адресът, на който първоначално е била изпратена исковата молба не
е адреса по регистрация на ответника, а такъв за кореспонденция между страните
по сключения договор, като в тази връзка е приложено удостоверение за актуално
състояние на дружеството-ответник с превод на български език. От
удостоверението е видно, че постоянния адрес на управление на ответника е град
Сибиу, ул. „Шкоала де ънот“ № 22, ет. 1. Като е съобразил всичко това, съдът е
разпоредил исковата молба да бъде изпратена на адреса посочен от процесуалните представители като съдебен. Да
извърши това го е мотивирал фактът, че първоначалното връчване на съдебните
книжа на дружеството-ответник е следвало да бъде направено по неговото седалище
и адрес на управление, налични и вписани за него в съответния търговски
регистър. Като не е сторил това, съдът е допуснал опущение, което е било
отстранено чрез постановяване от него книжата да му бъдат връчени отново чрез
посочения от него пълномощник и на заявения съдебен адрес. Това именно връчване
следва да се приеме за единствено редовно. В указания от съда и закона срок е
постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е изложил своите
фактически твърдения и възражения по иска. По изложените съображения, съдът
намира, че отговора на исковата молба е подаден своевременно от ответника,
поради което процесуалното действие по подаването му следва да бъде счетено да
редовно извършено и взето предвид от съда. По приемането на представените с
допълнителния отговор на исковата молба писмени доказателства и направените със
същия доказателствени искания съдът ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание след даване възможност на ищеца да изрази становище по тях.
Основателно се явява
искането на ищеца да бъде допусната по делото съдебно-икономическа счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от него с исковата
молба задачи /л. 13 от делото/. Основателно е и искането на ответника да бъде
допусната техническа софтуерна експертиза, вещото лице по която да даде отговор
на въпросите му, поставени с отговора на исковата молба /л. 110/, конкретизирани
и прецизирани с допълнителния му отговор, както и на въпросите на ищеца, формулирани
в допълнителната искова молба /л. 182 от делото/. Неоснователно съдът намира искането
на ответника да бъде задължен ТД на НАП Бургас да представи по делото
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС на ищцовото дружество за периода от
юли 2017 година до април 2018 година, тъй като преди всичко не е посочено и не
е ясно в каква връзка е поискано събирането на тези доказателства, т.е. не
става ясно по какъвто и да е начин за доказването на кои твърдени от него
обстоятелства, за които носи доказателствена тежест, иска тези документи. За
прецизност следва да се изтъкне, че липсва и нарочна писмена молба, тъй като се
касае за трето неучастващо по делото лице, а и за такива книжа, с такава
специфична съдържаща се в тях информация, за тълкуването и възприемането на
която съдът няма как да разполага със съответните специални знания, още повече,
че не е ясно, както бе посочено по-горе, установяването на кой точно факт се
цели с тях. По направеното с отговора и допълнителния такъв искане за
ангажиране на общо четирима свидетели съдът ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание - за първите двама с оглед необходимостта от
прецизиране на фактите, които се иска да бъдат установени с тях, а също и изразяване
на становище от ищеца каквото от негова страна липсва дадено в допълнителната
искова молба, а за вторите двама по доводите, изложени по-горе. По определянето
на конкретно вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза съдът ще
се произнесе също в посочения по-горе момент след вземане на становище по
искането на ответника, направено с допълнителния отговор за назначаване на
такава.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Разпределението на доказателствената тежест
следва непосредствено от материалноправните норми. При така дадената от съда
правна квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи, че е
изпълнила поетите от нея задължения по сключения рамков договор от месец май
2017 година, като е извършила по възлагане от страна на ответника през
посочения в исковата молба период от време съответните международни транспортни
услуги по описания от нея начин, както и размера на дължимото и за това
възнаграждение. Това ищецът следва да стори при условията на пълно и главно
доказване. Ответната по
делото страна следва да докаже своите твърдения, въведени в процеса с отговора
на исковата молба и допълнителния такъв. Тя носи тежестта да докаже, че са се осъществили фактите, от
които са възникнали вземанията и в общ размер на 78460.07 евро, включително наличието на
действителна и валидна неустоечна клауза, уговорена между страните по делото за
неизпълнение на всяко едно от сочените от нея задължения, допуснато от ищеца по
сочения начин.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
предявените от „Клариса“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Калипетрово, общ.
Силистра и адрес на управление ул. „Железарска“ № 80, представлявано от Зорница
Любенова Боранова чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против
„Юро Тракинг Логистикс“ СРЛ със седалище град Сибиу, държава Румъния и адрес на
управление ул. „Скоала де Инот“ №22, ет. 1, регистрирано в търговския регистър
под № J32/948/18.07.2016 година, ЕИК 36327462, представлявано от Джоузеф Мария
Сегерс искови претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
21580.39 евро, представляваща част от дължимо, но неплатено възнаграждение в
общ размер на 22305.11 евро за извършени в изпълнение на рамков договор за
международни транспортни услуги №199 от 05.05.2017 година транспортни услуги за
месец август, за която сума са съставени инвойс фактура № ********** от
31.08.2017 година и фактура с № ********** от 31.08.2017 година с левова
равностойност на възнаграждението, обезщетение за забавено плащане върху
горната сума, съгласно чл. 14 и чл. 17 от рамков договор за международни
транспортни услуги № 199 от 05.05.2017
година за периода от 08.11.2017 година до 22.01.2018 година в размер на 2701.07
евро, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от 21580.39
евро, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и
плащане, а също и сумата от 12494.79 евро, представляваща неизплатена част от
дължимо възнаграждение в общ размер на 14999.07 евро за извършени в изпълнение
на рамков договор за международни транспортни услуги № 199 от 05.05.2017 година
транспортни услуги за месец септември, за която сума са съставени инвойс
фактура № ********** от 30.09.2017 година и фактура № ********** от 30.09.2017
година с левова равностойност на възнаграждението, обезщетение за забавено
плащане върху горната сума, съгласно чл. 14 и чл. 17 от рамков договор за
международни транспортни услуги № 199/05.05.2017 година за периода от
06.12.2017 година до 22.01.2018 година в размер на сумата от 1199.50 евро,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от 12494.79 евро,
начиная от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане, както и на сторените от нея съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, както и
към отговора на исковата молба от ответника, писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищеца с исковата му молба въпроси след внасяне на предварителен
депозит от 400 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ищцовата страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това и представяне на
документа по делото.
ОБЯВЯВА, че по
определянето на конкретно вещо лице, което да извърши допуснатата
съдебно-икономическа експертиза ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание.
ДОПУСКА извършването на
съдебна техническа-софтуерна експертиза, вещото лице по която да даде отговор
на поставените от ответника с отговора на исковата молба и допълнителния такъв
въпроси, както и на въпросите на ищеца, поставени с допълнителната искова молба
след внасяне на предварителен депозит от 350 лева по сметка на Бургаския
окръжен съд, от които 250 лева от ответника и 100 лева от ищеца в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за това и представяне на документа по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебна техническа-софтуерна Щилян Василев Папанчев,
който да бъде уведомен за възложената му задача, както и за датата и часа на
съдебното заседание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника
да бъде задължен ТД на НАП Бургас да представи по делото дневниците за покупки
и продажби по ЗДДС на ищцовото дружество за периода от юли 2017 година до април
2018 година.
ОБЯВЯВА, че по
представените от ответника с допълнителния отговор писмени доказателства, по
искането му за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на общо четирима
свидетели, както и за допускане на съдебно-икономическа експертиза ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 година - 15.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от
ответника допълнителен отговор на допълнителна искова молба и приложенията към
него да се изпратят на ищеца на посочения от него съдебен адрес.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: