РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20235300500121 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
Т. М. К., И. П. Б., Е. М. С. и К. К. Б., всички чрез пълномощник адв. В. Р.,
против Решение № 351/09.11.2022г. постановено по гр.д.№ 772/ 2021 г. по
описа на РС – Асеновград.
С обжалваното решение е допусната делба между В. Г. Ш., Г. Д. З., Д. Т.
Т., Д. Т. Т., К. К. Б., Т. М. К. и Е. М. С., върху: СОС с КИ 00702.515.398* по
КК на гр. А. с адрес на имота гр. А. ул. „*** на втори етаж с предназначение
жилище със застроена площ от 102,71 кв. м състояща се от две стаи, дневна
столова, кухненски бокс, антре и сервизни помещения, ведно с
принадлежащите към него избено помещение № 2 с площ от 15,61 кв. м ,
сушилня № 1 с площ от 36,43 кв. м , таванско помещение № 1 с площ от
10,95 кв. м и 47,89 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху посочения ПИ при съседни СО в сградата на същия етаж
няма, под обекта СОС 00702.515.39*, 00702.515.39*, над обекта 00702.515.3*
1
и СОС с КИ 00702.515.39* по КК на гр. А. с адрес на имота гр. А. ул. „С*****,
намиращ се на първи партерен етаж от сграда № 3 с предназначение гараж, с
площ от 17,40 кв. м, при съседни СО в сградата на същия етаж 00702.515.39*,
под обекта няма, над обекта 00702.515.39*, при квоти за В. Г. Ш. 36/48
/тридесет и шест четиридесет и осми/ ид ч; за Г. Д. З. 2/48/две четиридесет и
осми/ ид ч; за Д. Т. Т. 1/48 /една четиридесет и осма/ ид ч; за Д. Т. Т. 1/48/една
четиридесет и осма/ ид ч; за К. К. Б. 4/48 /четири четиридесет и осми/ ид ч; за
Т. М. К. 2/48 /две четиридесет и осми/ ид ч и за Е. М. С. 2/48 /две четиридесет
и осми/ ид ч, като е отхвърлен искът по отношение на И. П. Б..
Недоволни от така постановеното решение жалбоподателите го
обжалват изцяло, като навеждат твърдения за неговата неправилност и
постановяване в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се решаващият
извод на първоинстанционния съд, че процесния имот е бил придобит при
режим на СИО от наследодателите на страните В. и М. Б.и, като считат, че не
са били обсъдени всички представени писмени доказателства по делото –
заповеди на ОНС гр. Асеновград в тяхната последователност и взаимовръзка.
Подробно се мотивира становището, че при придобиване на собствеността
върху делбения имот по силата на отчуждителна процедура, като обезщетение
за отчужден имот, то процесният имот е придобит от наследодателя В. Б. и
неговата майка Е. Б. при равни права, а съпругата на В. Б. няма принос в
придобиване на имота, поради което и той не е придобит в режим на СИО.
Оспорват се и констатациите на съда, въз основа на които се правят правните
изводи, че строителното разрешение за процесната сграда е издадено на
името на В. К. и В. Б., като твърди, че, видно от представеното доказателство
е, че в документа фигурира и името на Е. К. Б.. Сочи, че декларацията по чл.
102 ЗТСУ няма вещно правен характер, за което също сочи практика на ВКС.
Поради това оспорва извода на съда, че имотът е придобит в СИО, че
сключените договори за доброволна делба са действителни, както и, че със
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане наследодателят М. Б. не се е разпоредила изцяло с
притежаваната от нея част от имота. С оглед изложеното твърди, че
процесният имот е бил придобит от В. Б. и неговата майка Е. Б. при равни
права, на основание отстъпено право на строеж като обезщетение за отчужден
имот, като съпругата на В. Б. – М. Б. няма принос в придобиването на имота,
2
поради което и не е придобила по силата на закона част от него в режим на
СИО. Твърди също, че сключените договори за делба на новострояща се
сграда са нищожни, като сключени без участие на съсобственик – Е. К. Б..
Счита, че М. Б. се е разпоредила с получената от нея по наследство от съпруга
си идеална част от правото на собственост в делбения имот, която е произвела
вещно правен ефект до размера на така получената по наследство част от
процесния имот, а прехвърлителната сделка над получената по наследство
идеална част от правото на собственост не е в състояние да прехвърли права,
доколкото прехвърлителят не ги притежава. Поради това, че М. Б. се е
разпоредила изцяло с притежваваната от нея част от делбения имот, то
същият имот е преминал в собственост по наследство единствено към
наследниците на Е. Б. и В. Б., а наследниците на Е. Б. не придобиват права.
Поради това оспорва кръга на наследниците, между които е допусната делба
на имота, както и размера на квотите им. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и постановено друго, с което да се допуснат до делба
процесните имоти единствено между В. Ш., при права 24/25 ид.части, К. К. Б.
– 15/54 ид.части, И. П. Б. - 5/54 ид.части,Т. М. К. - 5/54 ид.части и Е. М. С. -
5/54 ид.части.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на В. Ш., чрез адв. А.,
в който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде
потвърдено изцяло постановеното от районния съд решение. Счита, че в
жалбата са прегнебрегнати релевантните за отчуждителната процедура факти,
че обезщетението не е с готов обект, а с правото да се построи жилище в
ЖСК, поради което е налице принос на съпругата М. Б., доколкото делбеният
имот е построен по време на брака, както и, че правото на обезщетение е било
прехвърлено от Е. Б. на сина и В. Б., на осн.чл. 102 ЗТСУ (отм). Поради това
се излагат съображения за правилност на извода на съда, че договора за
доброволна делба е действителен, а аргументите, че в делбата не следва да
участват наследниците на М. Б. изцяло неправилно. Счита, че независимо от
посочените основания за правилност на решението, то в хода на
производството е било доказано и направеното под условие на евентуалност
твърдение за придобиване на имота по силата на придобивна давност, с
всички последици от наследяването, както са описани в исковата молба.
Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, претендира разноски.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от Д. Т. и Д. Т., чрез адв. А.
3
Д., в който се твърди, че постановеното решение е законосъобразно и
правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна. Въззиваемите Т.и
считат, че районният съд е констатирал вярно съсобствеността между
страните и формирал извода, че имотите са били придобити от В. и М. Б.и
при режим на СИО, както и, че не е налице пълна трансформация на лично
имущество, каквато се твърди в жалбата, поради което съдът правилно е
съобразил и обсъдил представените по делото доказателства и достигнал до
законосъобразни и обосновани изводи. Молят да бъде оставена без уважение
въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение, като им бъдат
присъдени разноски за въззивното производство.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред РС Пловдив е бил предявен иск за делба на наследствени
съсобствени недвижими имоти, като производството е във фазата на
допускане на делбата.
Ищецът В. Ш. твърди, че процесният имот е придобит в режим на СИО
от сестра и М. Г. Б. и нейният съпруг В. К. Б., на основание извършена делба
на сграда, построена по време на брака на страните, от който нямат деца. След
смъртта на съпруга В. Б. съпругата му придобила 5/6 идеални части от имота,
а 1/6 преминала в собственост на братята на съпруга и техните наследници по
заместване. М. Б. се разпоредила в полза на ищеца с 2/3 идеални части от
правото на собственост върху делбения имот, а след смъртта и 1/6 идеална
част от притежаваните от нея в съсобствеността преминали по наследство
към сестрите и и техните наследници по заместване.
Ответникът Г. З. сочи различни квоти при липса на оспорване на
посочените в исковата молба фактически обстоятелства, а ответниците Т. К.,
Е. С., Д. Т. и Д. Т.и признават посочените в исковата молба твърдения и молят
да бъде допусната делба на описаните в исковата молба имоти при
4
посочените квоти.
Исковата молба е била оспорена от Т. К., Е. С., К. Б. и конституираната
по молба на ответник И. П. Б., които признават, че е налице съсобственост на
делбените имоти, степените на родство, но оспорват правата на страните.
Твърдят, че съсобствеността е възникнала по наследяване но на лицата Е. Б. и
В. Б., които са придобили при равни права имота, в следствие предоставянето
му като обезщетение с административна заповед за отчуждена ½ от
притежаван от тях недвижим имот. Сочи, че делбеният имот е придобит при
липса на принос на съпругата на собственика В. Б., като разрешението за
строеж на имота е издадено на името на собствениците на отчуждения имот,
посочени в отчуждителната заповед - Е. Б. и В. Б., поради което и те са го
придобили при равни права. Твърдят, че представения към исковата молба
договор за делба е нищожен поради липса на участие на всички
съсобственици, а М. Г. Б. е прехвърлила повече права, отколкото притежава,
поради което и договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е произвел действие до размер на
притежаваните от нея по наследство от съпруга и 8/18 идеални части, а
останалите нейни наследници не са придобили дял от съсобствеността, с
която изцяло се е разпоредила наследодателката им приживе. Молят да бъдат
допуснати до делба описаните в исковата молба имоти, но между
наследниците на Е. Б. и В. Б. и ищцата, при посочени квоти в отговора на
исковата молба.
В отговор на възраженията на тези страни ищцата заявява, че е налице
прехвърляне на вземането за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.) на
В. Б. от неговата майка Е. Б., което е посочено изрично в приложената
заповед 697/03.11.1986 г. Евентуално е направено възражение за придобиване
на делбения имот по давност от съпрузите В. и М. Б.и, които са го владели от
построяването му, непрекъсното.
Приети са по делото писмени доказателства за установяване на
принадлежността на правото на собственост върху имотите, предмет на делба,
на наследодателите на страните, към момента на откриване на наследството,
като така приетите писмени доказателства не са оспорени от никоя от
страните. Събрани са и гласни доказателства – свидетелски показания за
установяване на факта на владение на делбения имот. Свидетелите, доведени
5
от ищеца, незаинтересовани от изхода на делото, установяват, че В. и М. Б.. са
живели в делбения имот от построяване на кооперацията, което според тях е
1995 – 1996 г., В. до смъртта си, а М. останала да живее в апартамента и след
това, те строили жилището, не знаят да са имали спорове за собствеността, не
познават роднините им, включително майката на В. – Е. Б.. Свидетеля Г.,
доведен от ответниците, дава показания аналогични на тези на свидетелите на
ищеца, като заявява, че не знае към апартамента някой да е имал претенции,
включително наследниците на Е. Б., като всички били в много добри
взаимоотношения. Свидетелят И. С., зет на И. Б., страна в производството,
доведен от страна на ответниците, дава най-подробни показания относно
начина на възникване на собствеността, като заявява, че имотът е бил
собствен на дядото на съпругата му, който починал, след което имотът бил
отчужден и била построена кооперацията, в която се намира апартамента,
предмет на делба. Заявява, че Е. и В. Б.и и В. К., който също имал част от
отчуждения имот, се разбрали как да се построи кооперацията и кой къде да
живее, като при теглене на жребий първият етаж се паднал на В.. От
построяване на апартамента в него живеели само В. и М. Б.и. М. на В. – Е. Б.,
починала през 1993 г., като тя не била живяла в този апартамент, който
свидетелят нарича наследствен. Твърди, че с В. Б. е бил много близък и много
често са се виждали, особено след като е напреднала възрастта му. След
смъртта на В. в имота останала да живее само съпругата му, която малко
преди смъртта си се преместила да живее при своята сестра в гр. П.. Твърди,
че никога не са спорили за наследство, никога не е ставало въпрос, че няма да
имат дял от наследството близките на В., всички роднини били в много добри
отношения.
При така събраните доказателства районният съд приема, че не е спорно
между страните, че е налице съсобственост по отношение на СОС с КИ
00702.51**, ведно с прилежащите му избено помещение № 2, таванско
помещение № 1, ведно с 47,89% ид ч от общите части на сградата и правото
на строеж, както и върху СОС с КИ00702.515.39**, както и, че делбеният
имот е построен върху отчужден със Заповед № 697/03.11.1986 г. на ОбНС
Асеновград имот. Приел е, че от представената Заповед № 697/03.11.1986 г.
на ОбНС Асеновград се установява, че съсобственият на Е. Б. и В. Б. имот се
отчуждава за ЖСК, като в самата Заповед е посочено, че се записва само на
името на В. К. Б., поради което, на осн. чл. 103 ЗТСУ/отм/ собствеността на
6
недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на
самата заповед на органа по чл. 95 от същия закон. Приел е, че е безспорно
между страните и установено от събраните по делото доказателства, че
строителството е завършило около 1990 г., или по време на брака на В. и М.
Б.и, поради което и имотът е придобит при режим на СИО от В. и М. Б. и, а Е.
Б. не е придобивала собственост, тъй като е прехвърлила правата си на сина
си, поради което и възражението за нищожност на извършената доброволна
делба счел за неоснователно, а възражението за придобивна давност за
ненужно да бъде разглеждано. При така направените правни изводи е
изчислил квотите на страните, съобразно представените писмени
доказателства за степен на родство с В. и М. Б.и, като е приел, че не се
установява И. Б. да е придобила съсобственост върху процесния имот, поради
което по отношение на нея искът е бил отхвърлен.
Първото възражение в подадената въззивна жалба е, че с оглед
придобиване на имота по силата на обезщетение след отчуждителна заповед
Е. Б., като съсобственик в отчуждения имот, е придобила заедно със сина си
В. Б. една втора идеална част от делбения имот, отстъпен като обезщетение за
отчужденото имущество, както и, че в тази връзка не са обсъдени
представените по делото писмени документи, а строителното разрешение е
напълно погрешно възпроизведено в мотивите на обжалвания съдебен акт.
Както бе посочено по-горе, по делото са представени писмени
доказателства за установяване на възникване на правото на собственост върху
делбения имот на страните, като нито едно от тях не е оспорено. Оспорена по
същество е само заповед № 346/14.09.1987 г. на ОбНС Асеновград, с
твърдението на пълномощника на ищеца (л. 169 от първоинстанционното
производство), че касае друг имот.
В Заповед № 697/03.11.1986 г. на ОбНС Асеновград е записано, че на
осн. чл. 95 ЗТСУ се отчуждават за ЖСК кв. 314а, описани недвижими имоти
по плана на гр. А., между които и имот пл. № 4094 в кв. 314а, находящ се на
ул. „***“ № *, като В. К. Б. и Е. К.а Б. се обезщетяват с един общ тристаен
апартамент в ЖСК 314а, А., който апартамент да се запише само на името на
В. К. Б., на осн. чл. 102 от ЗТСУ.
По делото е приета и издадена след нея Заповед № 346/14.09.1987 г. на
ОбНС Асеновград, в която е записано, че на осн. чл. 95 ЗТСУ се отчуждават
7
за ЖК кв. 314б, недвижими имоти по плана на гр. А., между които и имот пл.
№ 4094 в кв. 314б, находящ се на ул. „***“ № *, собственост на В. К., В. К. Б.
и Е. К.а Б., като собствениците са обезщетяват както следва - В. К. Б. и Е. К.а
Б. се обезщетяват с право на строеж на едно общо тристайно жилище, върху
предвиденото петно VI, в източната част на парцел I – комплексно
строителство, със задължение да изградят тристайно жилище в предвидената
по КЗСП двуетажна жилищна сграда, по стопански начин, в завършен вид в
двегодишен срок. В тази заповед няма никакво отбелязване за приложимост
на чл. 102 ЗТСУ (отм). Заповедта е изменена със Заповед 777/30.12.1988 г., в
частта, касаеща определеното на В. К. обезщетение по т. 13.1, като се променя
единствено местонахождението на правото на строеж, с което е обезщетен,
което не е относимо към правата на страните по делото. Въз основа на така
издадените заповеди е издадено и разрешение за строеж № 119/27.04.1990 г.,
на името на В. М. К., В. К. Б. и Е. К. Б., а не както е приел
първоинстнанционния съд само на името на първите двама, въз основа на
отстъпено право на строеж по цитираните заповеди, като на първо място е
посочена Заповед № 346/14.09.1987 г. на ОбНС Асеновград. Видно от
представените договори за делба на новострояща се сграда в имот 4094, кв.
314б, парцел I по плана на гр. А., страните В. М. К. и В. К. Б. са поделили
новостроящата се жилищна сграда, като В. Б. е получил първи жилищен етаж
от сградата и гараж № 2, който, съгласно приетото по делото удостоверение
№ 94-В-77/22.02.2021г. на Община А., съответстват на самостоятелни обекти
с КИ 00702.515.3** и КИ 00702.515.398.3.8 по КК на гр. Асеновград, описани
в нотариален акт № 58, т. 6, р. № 1588/2013 г. В самия договор за доброволна
делба също се сочи Заповед № 346/14.09.1987 г. на ОбНС Асеновград.
При така събраните писмени доказателства се налага извода, че
релевантната за процесния делбен имот е именно Заповед № 346/14.09.1987 г.
на ОбНС Асеновград, с която, осн. чл. 95 ЗТСУ се отчуждава за ЖК кв. 314б,
недвижим имот пл. № 4094 в кв. 314б, находящ се на ул. „***, собственост на
В. К., В. К. Б. и Е. К.а Б., които се обезщетяват с право на строеж в източната
част на парцел I – комплексно строителство, който се задължават да
осъществят по стопански начин. Поради това, доколкото в първата заповед е
посочен друг квартал на отчуждения имот, макар да съвпадат номера на
имота и улицата, друго мероприятие и друг начин на обезщетение, то не може
да се приеме, че записът в нея, предоставеният апартамент да се запише само
8
на името на В. Б., на осн. чл. 102 ЗТСУ, може да се отнесе автоматично и към
издадената в последствие отчуждителна заповед, в която няма такова
посочване. Няма представени доказателства за извършено прехвърляне по
реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.) на полагащото се обезщетение и от Община
Асеновград, след изискване на отчуждителната преписка за имота, като е
представена само първата отчуждителна заповед от 1986 г. Поради това,
както и поради липса на доказателства за спазване на формата, предвидена в
чл. 102 ЗТСУ (отм.) за прехвърляне на обезщетението при отчуждаване на
недвижим имот – писмена с нотариална заВ. на подписите, настоящият състав
счита, че не може да се приеме, че е налице такова прехвърляне на
предвиденото обезщетение от страна на Е. Б. в полза на сина и В. Б.. Горното
се потвърждава и от посоченото в разрешението за строеж, в което изрично е
вписано и името на Е. Б., съответно на посоченото в заповедта по чл. 95 ЗТСУ
(отм.). Така правото на строеж е било учредено в полза на Е. и В. Б.и, като
след реализирането му са станали съсобственици при равни права на
построеното въз основа на отстъпено право на строеж на тристайно жилище.
Съдът не споделя възраженията във въззивната жалба относно липсата
на принос на М. Б., съпруга на В. Б. при придобиване на имота. Това
принципно би било вярно, ако В. и Е. Б.и бяха обезщетени за отчуждения им
имот с правото на собственост върху апартамент, изграден, обособен обект,
както е било предвидено в първата заповед № 697/03.11.1986 г. на ОбНС
Асеновград. Няма данни тази заповед да е произвела действие, а дори да е
така, то именно тя, а не последващата би била неотносима към процесния
имот, доколкото са налице посочените по-горе разминавания в номерацията
на квартала на отчуждения имот, както и начина на обезщетение, за
причините за което не са събрани доказателства, макар да са логични
твърденията в отговора на исковата молба на И. Б., че изменение на плана е
причината за издаване на нова заповед. Безспорно се установява от
приложената последваща заповед от 1987 г., от издаденото строително
разрешение от 1990 г., договори за делба и свидетелските показания, че
праводателите на страните Е. и В. Б.и са били обезщетени с отстъпено право
на строеж на тристайно жилище в двуетажна жилищна сграда, по плана на гр.
А.. Към датата на издаване на строителното разрешение – 1990 г., В. К. Б. е
бил в брак с М. Г. Б., видно от представеното препис-извлечение от акт за
сключен граждански брак от 19.12.1953 г. в гр. А.. Поради това, че
9
жилищната сграда е била изградена по време на брака на В. Б., то той е
придобил своята идеална част от построеното в режим на СИО със съпругата
си М. Б., на осн. действащия към момента на придобиването чл. 19 СК (отм.)
В този смисъл е Решение № 216 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 2925/2013 г. на
ВКС, постановено по допуснато касационно обжалване на въззивно решение
по въпроса има ли характер на съпружеска имуществена общност сграда,
построена по време на брака между две лица, въз основа на отстъпено право
на строеж в полза на единия от съпрузите, като същото, позовавайки се на
друга задължителна практика по чл. 290 ГПК, дава отговор, че ако по време
на брака съпрузите са построили сграда върху чужд имот на основание право
на строеж, отстъпено в полза на единия от тях чрез дарение или срещу личен
имот, построената по време на брака сграда ще придобие статут на
съпружеска имуществена общност, дори съпругът - титуляр на правото на
строеж да не е прехвърлил идеална част от него на другия съпруг. Поради
това и настоящият състав приема, че придобитото право на собственост от В.
Б. е придобито в режим на СИО със съпругата му М. Б., поради това, че като
обезщетение е било отстъпено право на строеж на тристайно жилище,
построено по време на брака им.
С оглед направените изводи, че правото на собственост върху
построения въз основа на предоставено като обезщетение право на строеж
върху тристаен апартамент в полза на Е. и В. Б.и е възникнало при равни
права между тях, а по отношение на дела на В. Б. и в режим на СИО, следва
да се разгледа направеното възражение за недействителност на сключените
договори за доброволна делба, евентуално и възражението за придобиване на
имота по давност от съпрузите В. и М. Б.и.
Поради липса на участие на всички съсобственици при делбата на
общата вещ – построената жилищна сграда, въз основа на отстъпено право на
строеж на В. М. К., В. К. Б. и Е. К.а Б., договорите за делба на новострояща се
сграда от 28.06.1990 г. и 24.07.1990 г. са недействителни, на осн. чл. 75, ал. 2
ЗН и чл. 34, ал. 2 ЗС. Същият обаче следва да се приеме като доказателство,
че това е апартамента, изграден по съгласие на съсобствениците в
построената жилищна сграда въз основа на отстъпеното като обезщетение
право на строеж, както и начало на давностно владение върху имота, за който
има събрани по делото безспорни свидетелски показания, че е ползван като
жилище единствено от съпрузите В. Б. и М. Б., като никой не е оспорвал
10
собствеността им, от построяване на жилището до смъртта им. Тук е мястото
да бъде разгледано възражението на жалбоподателите, че В. и М. Б.и не са
придобили по давност целия имот, с твърдението, че са били държатели на
идеалната част на майката на В. Б. – Е. Б., в чиято полза е възникнало правото
на собственост върху една втора идеална част от имота, както и на идеалните
части от съсобствеността на нейните наследници, след смъртта и през 1993 г.
Действително, при направения извод, че Е. Б. е придобила една втора
идеална част от изградения въз основа на отстъпеното право на строеж имот,
то владението е възникнало при наличие на съсобственост, съвладение, като
при смъртта и е възникнала съсобственост и на основание наследствено
правоприемство. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. д. № 1 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, презумпцията на
чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да
се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение, при което съсобственикът е започнал
да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, при
което е държател на идеалните части на останалите съсобственици. В
дадените задължителни указания по тълкуване на закона е казано, че при спор
за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога, като по начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение, като тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях
по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици и да е насочено спрямо тях, тези негови действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на
частите на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, като тези обстоятелства трябва да бъдат доказани
от страната, която се ползва от тях, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
настоящото производство са събрани гласни доказателства за установяване на
владението върху имота от съпрузите В. и М. Б.и. Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания и на двете страни, като само по отношение на
11
свидетеля С., поради това, че е в родствени връзки по сватовство със страни
по делото, са налице данни за обстоятелства, които да сочат на необходимост
да бъдат обсъдени, съобразно правилата на чл. 172 ГПК. Свидетелските
показания на свидетеля С. съдът преценя, като взема предвид роднинската му
връзка със страни по делото, но приема показанията му за истинни и ги
кредитира, защото кореспондират с останалия доказателствен материал, плод
са на непосредствени впечатления, най-подробни са и са относими към
релевантните факти, които се установяват, дават представа за роднинските
взаимоотношенията между страните, ясни, логични, свързани и
последователни са, между тях и показанията на свидетелите, доведени от
ищеца, няма никакви противоречия. От така събраните свидетелски
показания се установиха твърденията на ищеца, че М. и В. Б.и са живели в
процесния имот от построяването му, никой друг не го е ползвал, съпругът е
живял в жилището до смъртта си, а съпругата е починала малко след като го е
напуснала. Не са имали спорове с никой относно собствеността ни имота,
никой, включително наследниците на М. Б. не са предявявали някакви
претенции спрямо собствеността на жилището, като всички роднини са били
в прекрасни взаимоотношения по между си. Тези показания обаче не са
достатъчни съдът да приеме, че е своена от страна на съпрузите и частта,
притежавана приживе от Е. Б., майка на съпруга и след нейната смърт
преминала по наследство у нейните синове, един от които В. Б.. Свидетелят
С. казва, че не е имало спорове по отношение на наследството, противоречия,
не е имало пререкания за делба на наследството, което кореспондира с
изявленията на останалите свидетели, че никой не е оспорвал собствеността
на съпрузите Б. Така събраните показания не са достатъчни да докажат, че В
Б. е владял със съпругата си имота изключително за себе си, доколкото няма
никакви доказателства от кога, как е противопоставил намерението си да
владее за себе и частта, притежавана от майка му, а след смъртта и и
наследствената част на своите братя, как тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Няма данни Е. Б. да е знаела за
сключения без нейно участие договор за доброволна делба и да не се е
противопоставила, няма данни приживе да е правила някакви изявления, да е
извършвала действия, от които да се извежда знанието и, че имота, построен
въз основа на остъпеното и на нея право на строеж, се владее единствено от
сина и В.. Още по-малко такова противопоставяне на намерението си е
12
обективирал В. Б. спрямо братята си, след смъртта на майка си. Поради това
съдът счита, с оглед начина, по който е установено владението, че е оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС и липсват доказателства за извършени от В. Б.
действия, от които да се изведе промяна на намерението за държане на
чуждите идеални части, демонстрирано спрямо останалите съсобтвеници. В
тежест на страните, които се ползват от твърдяното придобиване на
собствеността, въз основа на осъществено давностно владение на целия имот
от В. и М. Б.и е да го докажат, на осн. чл. 154 ГПК, но такива доказателства
по делото няма събрани. Ето защо съдът приема възражението за
придобиване по давност на целия делбен имот от В. и М. Б.и, въз основа на
осъществено давностно владение от построяване на имота, за недоказано.
При така установената фактическа обстановка следва бъдат установени
квотите на страните в съсобствеността.
С построяване на имота, въз основа на отстъпено право на строеж,
същият е придобит при режим на съсобственост между Е. Б. в размер на ½
идеална част и М. и В. Б.и, при режим на СИО, за останалата ½ идеална част.
След смъртта на Е. Б. ** г., видно от представеното удостоверение за
наследници (л. 60) са я наследили нейните синове при равни квоти – К. К. Б.,
В. К. Б. и М. К. Б., които са придобили по наследство по 1/6 идеална част от
съсобствеността. След смъртта на М. К. Б. неговата 1/6 идеална част е
преминала на основание наследствено правоприемство, при равни права, към
съпругата му И. П. Б., Т. М. К. и Е. М. С., които придобиват по наследство по
1/18 идеална част от делбения имот.
Васил К. Б. почива 2012 г., при което се прекратява съпружеската
имуществена общност и М. Б. получава ¼ идеална част от имота на това
основание и 2/3 идеални части от притежаваната от В. Б. част от имота по
наследство, доколкото е съпруга, която наследява с братя и сестри, тъй като
от брака си нямат деца, няма и възходящи. В. Б. оставя в наследство ¼
идеална част от прекратената СИО и 1/6 идеална част, получена по
наследство от майка си, или общо 5/12 идеални части. От тях 10/36 (5/12*2/3)
получава по наследство съпругата му М. Б., а 5/36 (5/12*1/3) получават при
равни части брат му К. К. Б. и дъщерите на починалия преди него негов брат
М. – Т. М. К. и Е. М. С.. Така К. К. Б. получава и 5/72 идеални части от имота
по наследство от брат си В., а Т. М. и Е. С. по 5/144 идеални части.
13
След смъртта на съпруга си М. Б. става собственик на ¼ идеална част от
имота от прекратената СИО и 10/36 по наследство от съпруга си. Или М. Б.
притежава, след смъртта на съпруга си, 19/36 идеални части от
съсобствеността. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 109, том 1, дело 105/2013г. по описа на
нотариус К. Б., вписан с Акт № 58, том 6, дело 699/2013 г. по описа на СВ при
АРС, М. Г. Б. е прехвърлила на В. Г. Ш., 2/3 идеални части от делбения имот,
подробно описан в акта. Прехвърлителката е притежавала 19/36 идеални
части, като с посочения акт се е разпоредила с 24/36 от имота, или свръх
притежаваните от нея права, поради което и разпореждането с 5/36 идеални
части от имота, които не е притежавала, не е противопоставимо на
действителните собствениците и не произвежда действие. Така приживе М. Б.
се е разпоредила изцяло с притежаваната от нея част от имота в полза на
сестра си В. Ш., която е придобила правата и в съсобствеността, до размера на
притежаваното от нея, а именно до 19/36 идеални части. Поради това след
смъртта и на 19.01.2019 г. в наследството и не е останала собственост върху
делбения имот и нейните наследници, съгласно представеното удостоверение
за наследници – Г. Д. З., Д. Т. Т. и Д. Т. Т., страните в производството, не са
станали съсобственици в делбения имот, поради което по отношение на тях
искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Така делба следва да се допусне на имота по отношение на
съсобствениците: 1. В. Ш., притежаваща 19/36 идеални части от имота,
придобити с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от М. Б.; 2. К. К. Б., с притежавана 1/6 идеална част по
наследство от майка си и 5/72 идеални части по наследство от брат си В. Б.,
общо 17/72 идеални части; 3. И. П. Б. с 1/18 идеална част, придобита по
наследство от съпруга си М. Б.; 4. Т. М. К. и 5. Е. М. С., притежаващи по 1/18
идеална част, придобита по наследство от баща им М. Б. и по 5/144 идеални
части, придобити по наследство от чичо им В. Б., общо по 13/144 идеални
части всяка. Приравнени към общ знаменател на дробите, квотите са както
следва: В. Ш. – 76/144 идеални части, К. К. Б. - 34/144 идеални части, И. П. Б.
- 8/144 идеални части, Т. М. К. - 13/144 идеални части и Е. М. С. - 13/144
идеални части.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде
14
уважена изцяло по отношение на лицата, които да участват в делбата и
отчасти по отношение на дяловете им в съсобствеността.
При този изход на спора въззиваемите нямат право на разноски, а
въззивника не претендира такива.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 351/09.11.2022 г., постановено по гр. дело №
772/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, в частта, с която са
определени квотите на съделителите в допуснатия до делба самостоятелен
обект на собственост с КИ 00702.515.** по КК на гр. Асеновград, с адрес на
имота гр. А., ул. „***, ет.*, с предназначение жилище, със застроена площ от
102,71 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна столова, кухненски бокс, антре и
сервизни помещения, ведно с принадлежащите към него избено помещение
№ 2 с площ от 15,61 кв. м, сушилня № 1, с площ от 36,43 кв. м, таванско
помещение № 1 с площ от 10,95 кв. м и 47,89 % иделни части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху посочения ПИ, при съседни
СО в сградата на същия етаж няма, под обекта СОС 00702.515.3**,
00702.515.3***, над обекта 00702.515.3*** и СОС с КИ 00702.515.3*** по КК
на гр. А. с адрес на имота гр. А. ул „****, намиращ се на първи партерен етаж
от сграда № 3, с предназначение гараж, с площ от 17,40 кв. м , при съседни
СО в сградата на същия етаж 00702.515.**, под обекта няма, над обекта
00702.515.3**, между В. Г. Ш., ЕГН**********, Г. Д. З., ЕГН**********, Д.
Т. Т., ЕГН**********, Д. Т. Т., ЕГН**********, К. К. Б., ЕГН **********, Т.
М. К. ЕГН********** и Е. М. С., ЕГН**********, както и в частта, с която е
отхвърлен искът за делба по отношение на И. П. Б., ЕГН**********, с адрес
гр. А., пл. „**, вх. В, ет 3, ап. 20, и в частта за разноските, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебната делба на самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 00702.515.39** по КК и КР на гр. Асеновград, с
адрес на имота гр. А., ул. „**** с предназначение жилище, със застроена
площ от 102,71 кв. м, при граници на същия етаж няма, под обекта
00702.515.**, 00702.515.***, над обекта 00702.515.3*, брой нива на обекта
едно, разположен в сграда № 3, в поземлен имот 00702.515*, ведно с
15
принадлежащите части: избено помещение № 2, с площ от 15,61 кв. м,
сушилня № 1, с площ от 36,43 кв. м, таванско помещение № 1 с площ от
10,95 кв. м и 47,89 % иделни части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху посочения ПИ, и самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 00702.515.39* по КК и КР на гр. Асеновград, с
адрес на имота гр. А. ул „***, с предназначение гараж, намиращ се на първи
партерен етаж от сграда № 3, в поземлен имот 00702.515**, с площ от 17,40
кв. м, при граници на същия етаж 00702.515.39**, под обекта няма, над
обекта 00702.515.39**, да се извърши между съделителителите и при
квотите, както следва:
В. Г. Ш., ЕГН**********, с адрес гр. Пловдив, ул. „**** , Г – 76/144
идеални части,
К. К. Б. ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „**** - 34/144 идеални
части,
И. П. Б., ЕГН**********, с адрес гр. Асеновград, пл. „****, вх. **, -
8/144 идеални части,
Т. М. К., ЕГН********** с адрес гр. София, бул. „****, - 13/144 идеални
части и
Е. М. С., ЕГН**********, с адрес гр. Асеновград, пл. „*** - 13/144
идеални части.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Г. Д. З., ЕГН **********, с
адрес гр. А., ул. „****, Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Д*** А,
Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „****.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16