РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 632
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по
молба
за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 от ТЗ вр. с чл.607а,
ал.1 вр. чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ и при условие на евентуалност – по чл.607а,
ал.2 от ТЗ.
Молителят “К.” ЕООД твърди, че е кредитор на „Ф.“
ЕООД по силата на договор за цесия от 27.03.2019 г., с който придобил вземане
по сключен между него и „К.Б.“ ЕООД договор
за паричен заем от 24.08.2015 г., в размер на 25674, 89 лв., ведно със законна
лихва в размер на 28 963, 32 лв., дължима за периода от 01.04.2016 г. до
27.03.2019 г. Ответното търговско дружество погасило частично договорното си
задължение да върне заетата сума в размер от 1 160 000 лв., заедно с
уговорена лихва, с падеж 24.02.2016 г., чрез плащания по банков път и чрез
прихващане с вземания към заемодателя, извършени с изявление от 15.07.2016 г.
от „И.Ф.С.“ ЕООД и с негови изявления от 31.10.2017 г. и 13.11.2017 г., връчено
чрез куриер с писмо *********. След извършените частични плащания и прихващания
останал неплатен остатък от задължението в размер на 25 674, 78 лв.
главница и 28963, 32 лв. лихва за посочения период. На 27.03.2019 г. с договор
за цесия „К.Б.“ ЕООД прехвърлил възмездно остатъка от вземанията си по договора
за заем на молителя.
С молбата се твърди, че „Ф.“ЕООД е
неплатежоспособно, тъй като не е изпълнило изискуемо и ликвидно парично
задължение, породено от договор за паричен заем и тъй като след 31.12.2017 г. е спряло
плащанията към „К.Б.“ ЕООД. Към същата дата задълженията на дружеството са
по-големи от краткотрайните му активи, видно от обявения в търговския регистър
счетоводен баланс.
Молителят иска съдът да открие производство
по несъстоятелност поради неплатежоспособността на „Ф.“ЕООД, а при евентуалност
– поради свръхзадълженост с начална дата 31.12.2017 г.
Ответникът оспорва молбата, като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в същата, а наличието на предпоставки за обявяването му в несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства и като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От
представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър
по делото се установи, че страните са търговци и страни по сключения договор за
цесия от 27.03.2019 г., представен с молбата. Съгласно договора за цесия „К.“
ЕООД е придобило от „К.Б.“ ЕООД вземане по договор за заем от 24.08.2015 г. в
размер на 25 674,89 лв., заедно със законна лихва в размер на 28 963,32 лв.,
дължима за периода от 01.04.16 до 27.03.2019 г. Разпоредбата на чл. 625 ТЗ предвижда, че производство по несъстоятелност се открива по подадена до
съда писмена молба от посочените в закона лица, в това число кредитор на длъжника по търговска сделка каквото качество
има молителя, поради което производството е допустимо.
В съответствие с възложената му доказателствена тежест, молителят - кредитор установи по делото сключването на договор за цесия от 27.03.2019 г., съгласно който му е придобило от „К.Б.“ ЕООД вземане по договор за заем от 24.08.2015 г. на непогасената част от заемната сума в размер 25 674,89 лв., заедно с законна лихва в размер на 28 963, 32 лв., дължима за периода от 01.04.16 до 27.03.2019 г. Със сключения между „К.Б.“ ЕООД и ответното дружество Договор за паричен заем от 24.08.2015 г. „К.Б.” ЕООД се е задължил да предостави на „Ф.“ ЕООД, сумата в размер на до 2 000 000 лв., съгласно чл.1, ал. 1. Общата сумата на предоставения по банков път заем от „К.Б.“ ЕООД е в размер на 1 160 000 лева., както следва: на 04.09.2015 г сумата от 560 000 лв. и на 09.09.2015 г. сумата от 600 000 лв. Съгласно чл. 2 ал. 1 от договора за заем, заемополучателят „Ф.“ ЕООД, се е задължил да върне на „К.Б.“ ЕООД заемната сума в размер на 1 160 000 лв., заедно с уговорената лихва, в срок до 6 месеца, считано от дата на подписване на договора. Падежът на задължението по договора за заем е 24.02.2016 г. „Ф.“ ЕООД е върнал по банкова сметка *** „К.Б.“ по Договора за заем от 24.08.2015 г. сумата в общ размер на 663 850 лв.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че на 15.07.2016 г. „И.Ф.С.“ ЕООД уведомил „К.Б.“ ЕООД, че на основание чл. 99 от ЗЗД с договор за продажба на вземане от 11.07.2016 г. е прехвърлил правото си на вземане в размер на 449 520 лв. по фактура №247/18.12.2015 г, фактура №263/03.05.2016 г и фактура №264/03.05.2015 г в полза на цесионера - „Ф.“ ЕООД. На 31.10.2017 г. „Ф.“ ЕООД уведомил заемодателя „К.Б.“ ЕООД, че прави изявление за прихващане на насрещни изискуеми вземания, които „Ф.“ ЕООД има от „К.Б.“ ЕООД в размер на 20 955, 11 лв., което вземане произтича от договор за цесия от 24.10.2017 г., сключен между „Ф.“ ЕООД и „Б.**“ ЕООД и се прихваща срещу задължението на „Ф.“ ЕООД към „К.Б.“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Посочената разпоредба установява следните материално-правни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност: длъжникът следва да е търговец; молителят следва да има изискуемо парично вземане по търговска сделка или то да е възникнало вследствие нейното неизпълнение или разваляне; ответникът да не е в състояние да го плати. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността, като материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.
Безспорно е, че неплатеното задължение породено от сключения договор за заем е в размер на 25 674,78 лв., а изискуемата и ликвидна законна лихва върху невърнатите суми е в размер на 28 963,32 лв. за периода от 01.04.2016 до 27.03.2019 г. На 27.03.2019 г. с договор за цесия „К.Б.”ЕООД, е прехвърлил възмездно остатъкът от вземането си на „К.“ ЕООД. От заключението на съдебно икономическата експертиза по делото се установява, че процесното задължение към молителя е отразено в счетоводството на ответника по сметка 499 „други кредитори“ и е в размер на 54 638, 21 лв. По въпроса "следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно "спиране на плащанията" е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност" е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015 г. по т. д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е изразено становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Прието е, че неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи.
От доказателствата по делото и изслушаните заключения на съдебно икономическа експертиза- единична и тройна, по делото се установи, че ответникът не е платил изискуемо парично задължение към кредитора – търговец. Състоянието на неплатежоспособност обаче следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. В този смисъл Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. Спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени кредитори.
Установените
от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и
ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни.
В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил
задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва
чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като
докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си.
За да се прецени дали е оборена от длъжника
презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ,
установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се
установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед
коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е съотношението
им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето
на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната практика относно
значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели
в производството, образувано по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, се приема следното: "По правило коефициентът на обща
ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването
им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ
ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/,
при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща
ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на
бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за
отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на
финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри
показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. " – вж. Решение № 71/30.04.2015 г.
по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. Също така при установяване на
икономическото състояние на търговското дружество – длъжник и преценка на
коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, следва да
бъде съобразено и изразеното в решение № 32/17.06.2013
г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ТК разбиране относно съотношението на
актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на
дружеството, да бъде отчетена реализируемостта на актива, неговата ликвидност.
При
възникнал между страните спор относно компонентите на актива и пасива съдът
дължи комплексна преценка на спорните компоненти и корекционно преизчисление на
коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване
цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и
при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по
баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и
задължения или отразяването им с погрешна квалификация на
краткосрочни/дългосрочни.
От
извършения от вещите лица икономико-финансов анализ на състоянието на „Ф.“ ЕООД
за периода от 2015, 2016 г., 2017 г. и 2018 г. до момента, се установява, че
общият капиталов ресурс надружеството възлиза на 30 331 хиляди лева. От
тях 13 910 хиляди лева или 45.9 % е собствен капитал и 16 421 хиляди лева или
54.1 % пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2017 г капиталът е увеличен с
2387 хиляди лева, което се равнява на 8.5 %. Собственият капитал е увеличен с
13 506 хиляди лева, което се
дължи на увеличение на резервите – 3 728 хиляди лева, намаление на
финансовия резултат – 26 хиляди лева и увеличение на финансовия резултат от текущия
период 9804 хиляди лева. Структурата на собствения капитал е посочена от вещото лице – на стр.3
като основен дял има финансовия резултат – 73, 2 % и резервния капитал 26, 8 %.
Пасивите на дружеството възлизат на 16 421 хиляди лева, от
които дългосрочни 98, 9 % и краткосрочни 1, 1 % .
След
като от краткотрайните активи се приспаднат краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с който разполага
фирмата и за отчетния период той е равен на 14 хил. лв, тъй като краткотрайните
активи са повече от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за
фирмата е положителният нетен оборотен капитал в размер на 14 000 лв. Той е налице, тъй като краткотрайните активи през
анализирания период са повече от краткосрочните задължения на дружеството. От така
установеното от вещото лице е направило извода, че дружеството е в добро
финансово здраве и наличието на нетен оборотен капитал предполага доверие от
страна на кредиторите.
В
таблица на стр.4 от заключението са дадени показателите за коефициентни
съотношения и структурата на постоянният капитал на дружеството, който включва
собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към
свързани предприятия и други дългосрочни задължения. През 2018 г. той възлиза
на 30 145 х.лв. и е с 2 382 хил.лв., или 8.6 %, повече от предходната година. Като структура постоянния капитал се
разпределя на: собствен капитал 13 910, хиляди лева 46, 1 %, дългосрочни
заеми 0, 00 %, отсрочени данъци 0, 0% и задължения към свързани
предприятия – 0, 0% и други дългосрочни задължения 16 235 хиляди лева 53,
9 %.
Съгласно
Балансите на „Ф.“ ЕООД_към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към
г и към 31.12.2015 г, преобладаващ дял в
активите на дружеството за целия анализиран период са имали дълготрайните активи,
а именно: към 31.12.2018 г
в размер на 30 131 х.лв, представляващи 99,3 % от общите активи към 31.12.2017
г в размер на 27 680 х.лв, представляващи 99,1 % от общите активи към
31.12.2016 г в размер на 29 185 х.лв, представляващи 100,0 % от общите активи
към 31.12.2015 г в размер на 27 965 х.лв, представляващи 100,0 % от общите
активи. Съгласно Балансите на „Ф.“ ЕООД към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към
31.12.2016 г и към 31.12.2015 г, основен дял в структурата на дълготрайните
активи за целия анализиран период са имали дългосрочните финансови активи,
както следва:
към 31.12.2018 г
в размер на 30 131 х.лв, представляващи 99,3 % от общите активи
към 31.12.2017 г в размер на 27 680 х.лв,
представляващи 99,1 % от общите активи
към 31.12.2016 г в размер на 29 185 х.лв,
представляващи 100,0 % от общите активи
към 31.12.2015 г в размер на 27 965 х.лв,
представляващи 100,0 % от общите активи. Съгласно Балансите на „Ф.“ ЕООД към
31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г, дружеството
не е отчело наличие на ДМА и наличие на краткотрайни материални запаси. Съгласно
Балансът на фирма „Ф.“ ЕООД към 31.12.2018 г. дружеството е отчело наличие на
краткосрочни вземания по балансова стойност в размер на 196 хил.л. вземания
от предприятия от групата 61 х.лв. и други вземания 135 х.лв. Съгласно Балансът на фирма „Ф.“ ЕООД
към 31.12.2018 г , дружеството е отчело наличие на парични средства в размер на 4 000
лева от които в брой /каса/ 1000 лв. и по разплащателна сметка 3000 лв. Структурата и
стойността на активите, и пасивите на длъжника,
съобразно отчетите на дружеството за финансовите
години 2015 г., 2016 г. и 2017 г., 2018 г. са дадени в таблица към задача 6 от
заключението на вещото лице Д.. Анализът им показва, че Балансите на „Ф.“ ЕООД
към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и към 31.12.2015 г,
преобладаващ дял в активите на дружеството за целия анализиран период са имали дългосрочните финансови активи,
както следва:
- към 31.12.2018 г
в размер на 30 131 х.лв, представляващи 99,3 % от общите активи
- към 31.12.2017 г в размер на 27 680 х.лв,
представляващи 99,1 % от общите активи
- към 31.12.2016 г в размер на 29 185 х.лв,
представляващи 100,0 % от общите активи
- към 31.12.2015 г в размер на 27 965 х.лв, представляващи
100,0 % от общите активи
От извършеният анализ и
съгласно Балансите на „Ф.“ ЕООД_към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към
31.12.2016 г и към 31.12.2015 г. вещите лица сочат, че преобладаващ дял в
структурата на пасивите дружеството в т.ч. дългосрочни и краткосрочни
задължения за целия анализиран период, са имали дългосрочните
задължения на дружеството.
- към 31.12.2018 г
в размер на 16 235 х.лв, представляващи 53,5 % от общите пасиви
- към 31.12.2017 г в размер на 27 359 х.лв,
представляващи 97,9 % от общите пасиви
- към 31.12.2016 г
в размер на 28 075 х.лв, представляващи 96,2 % от общите пасиви
- към 31.12.2015 г в размер на 25 800 х.лв,
представляващи 92,2 % от общите пасиви.
От заключението на вещото лице Д. се
установява, че към 31.12.2017 г. размерът на всички парични задължения на
дружеството са били 27 450 хиляди лева. Балансите на дружеството към
31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. сочат, че общата балансова стойност
на притежаваните краткотрайни и дълготрайни активи са били достатъчни за
покриване на всички негови задължения текущи и нетекущи. Балансовата стойност
на краткотрайните активи са били достатъчни за покриване на неговите
краткосрочни задължения и към 31.12.2018 г. За периода от 2015 г. -2016 г. е
отчетен отрицателен нетен оборотен капитал. Анализът на данните и отговора на
вещото лице на задача № 16 сочи, че дружеството е имало затруднения да покрива свои
текущи задължения към 2016 г., докато за последващите години обаче финансовото
му състояние е добро и то е в състояние да покрива задълженията си.
От
заключението на тричленната съдебно икономическа експертиза се установява, че преобладаващ
дял в дългосрочните финансови активите на дружеството са акциите и дяловете в
предприятия от група, чиято балансова стойност за периода 2017г. - 2018г. е
била в размер на :15 144 х.лв.,
представляващи 95,8 % от общите дългосрочни финансови активи към 31.12.2017 г.
;15 144 х.лв., представляващи
90,2 % от общите дългосрочни финансови активи към 31.12.2018 г.
|
№ |
„Ф."
ЕООД притежава 3 028 775 дяла всеки по 5 лева на обща стойност 15 143 875 лева
от А. ООД с ЕИК: ********. Дяловете са заведени в баланса на дружеството в
Дългосрочни финансови активи, като акции и дялове в предприятия от група в
размер 15 144 хил .лева.
Анализирайки
финасово- икономическото състояние на дружеството за периода 2017 – 2018 г. експертизата
установява, че периода 2018 г. са реализирани в повече в сравнение с 2017 г. приходи (12 000
хил.лева), както и разходи от обичайна дейност. През 2018 г. финансовият
резултат е печалба в размер на
9 778 хиляди лева и е в повече в сравнение с 2017 г. с 9 804 хил.лева
Съгласно балансите към 31.12.2018 г. и 31.12.2017 г. дружеството не е отчело
наличие на краткотрайни материални активи. Съм 31.12.2018 г. дружеството е
отчело наличие на парични средства в размер на 4 000 лв.
Показателите
за рентабилността, като параметър на финансовото състояние на дружеството са
дадени в табл. 1 (стр.5) от заключението на вещото лице, от която е видно, че докато
за 2017 г. те са с отрицателни стойности, то към 31.12.2018 г. дружеството е
реализирало печалба и коефициента на рентабилност от приходи от продажби е 0,
8027, на рентабилност от собствения капитал 0, 7029 , на рентабилност на пасивите
0, 5955 и рентабилност на активите 0, 3224.
Съгласно
Балансите на „Ф.“ ЕООД към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г и
към 31.12.2015 г, структурата на задълженията на дружеството, в т.ч.
дългосрочни и краткосрочни задължения, са дадени в таблица стр.7 от заключението, от които е видно, че
по-голям дял имат дългосрочните задължения към др. заеми и дългове. Краткосрочните
задължения са формирани от задължения към доставчици и клиенти - 92 % за 2017
г. и 2018 г., , др. заеми и дългове- 80 % за 2017 и за 2018 г., задължения към
осигурителни предприятия и данъчни задължения – 3 % към 31.12.2018 г. Общият размер
на задълженията на дружеството към 31.12.2018 г. съгласно баланса възлиза на
16 421 хиляди лева, от които дългосрочни задължения – 16 235 хиляди
лева и краткосрочни 186 хиляди лева, от които – (към доставчици) 92 хиляди
лева, данъчни задължения 3 хил. лева и осигурителни 11 хил.лева, други
задължения – 80 000 лв.
От
заключението на тричленната съдебно икономическа експертиза се установяват
основанието и размера на вземанията на дружеството за разноски по съдебни
спорове, посочени в п.2.1-2.4. от заключението в отговор по въпрос №2. Заведените
вземания по съдебно спорове в сметка 443 са в общ размер от 127 408, 50
лв. Съдът намира, че не следва да се кредитира заключението в частта,
определяща като неликвидни вземанията за разноски в производството по
прекратено гражданско дело, още повече, че справка в деловодната система на СГС
показва, че такива се присъдени с определение
№ 10465/21.5.2014г. по гр.д.№ 15521/2013 г., по реда на чл.248 ГПК. В
заключението си вещите лица сочат, че всички вземания за разноски за адвокатски
хонорари са погасени по давност, или пък не посочено основанието им, поради
което е следвало да бъдат отписани. Неликвидните вземания по съдебни спорове според
вещите лица са в размер на 94 762, 51 лв. Установи се, че законосъобразно съгласно
НСС 32 Финансови инструменти, точка 1.1.1 е формиран резерва от последващи
оценки, като част от актива на дружеството и е заведен като актив на дружеството
разликата между цената на закупуването и стойността на вземането.
С
оглед на горното, съдът намира за неоснователно направеното в този смисъл възражение
от молителя, нито пък обективно се установи съществуването на несъбираеми
вземания. Доколкото при формиране на резерва е включено и вземане по договор за
цесия от 03.10.2018 г. за прехвърляне на вземане към „Л.А.М.Е.Р.“ АД със срок
от пет години, възраженията на молителя относно включването му в актива на
дружеството са неоснователни, а представеното писмено доказателство - баланс на
посоченото АД към предходен период /2014 г./ е неотносимо.
Дружеството
„Ф.“ ЕООД е реализирало приход 2018 г. в размер на 12 200 хиляди лева,
формирани от отписване на задължения към контрагенти по договор от 04.01.2013
г., към „Бука Голд“ в размер на 734 450,00 лв.; по Уведомление от 02.01.2013г. към „Ню Вижън
Инвестмънт“в размер на 9 271 912,70 лева.;
по Уведомление от 12.08.2013г. към „Б.И.“ в размер на 2 17,
012 лева. Приходите от лихви и финансови
приходи са в размер на 19 113,59 лева и са формирани от приходи от лихви, както следва :
Начислени приходи от лихви по предоставен паричен заем на „А.Б.“ ЕООД върху
главница 432062,57 - 3 % в размер на 12 961,88 лева.;
Начислени приходи от лихви по предоставен
паричен заем на „ММ С.“ ООД върху главница 196 257,00 - 3 % в размер на 5
887,71 лева.; Начислени приходи от лихви по предоставен
паричен заем на „Е.И.“ ЕООД върху главница 8 800,00 - 3% в размер на 224,00
лева. Дружеството няма реализирани нетни приходи.
Описаните
приходи са включени в годишната
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г. на „Ф." ЕООД в общ размер на 12 200
хил.лева, като сумата от другите приходи в размер на 12 181 хил.лева е посочена
в намаления „Приходи от последващи оценки на активи и пасиви чл.34 от ЗКПО". Данните декларирани от „Ф."
ЕООД по ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1100И0069872/26.02.2019г. в НАП за 2018г.
са следните : Общо приходи в размер на 12 200 488,20 лева, в т.ч. нетни приходи
0,00 лева, общо разходи 2 422 422,45 лева. ; счетоводна печалба 9 778 065,84
лева.; Увеличения „Разходи за последваща оценка на активи и пасиви по чл.34 от
ЗСПО в размер на 2 401 958,00 лева; Намаления „Приходи от последващи оценки на
активи и пасиви чл.34 от ЗКПО" в размер на 12 181 374,70 лева; Данъчна загуба - 1 350,86 лева
като резултат, от което не произтича корпоративен данък.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че дори при извършеното в заключението на тричленната
експертиза корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност на
дружеството, отчитайки реализируемостта на актива, коефициентът за обща
ликвидност е близък до „1“ (стр.4 от заключението от 25.11.2019 г.). В тази
насока съдът съобрази съдебната практика Решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.д.
№ 1453/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., според която за близък до единица се приема
размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91 – 0.92 и нагоре. При
финансово - икономическия анализ основен показател за състоянието на
неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, но при
условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато
няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни
инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост
на съответния актив. В разглеждания случай, и при преценка на помощния показател на
бърза ликвидност /0,9337 за 2017 г. и 0,5645 за 2018 г./, който е в приетата
граница от не по-малко от 0, 6 – 0,7, те показват добро финансово състояние на дружеството.
Абсолютната ликвидност е по-висока от приетата за базова стойност от 0.2, което
пък е индиция за възможност да се формира входящ паричен поток въз основа на
основния компонент на краткотрайните активи. Коефициентите за финансова
автономност и задлъжнялост на ответното дружество са положителни величини 0, 8471 за 2018 г. и над приетия за общ норматив
0, 33 , което показва че няма опасност за интересите на кредиторите и фирмата
може да посреща дългосрочните си задължения. Макар и тези коефициенти да имат
спомагателен характер при преценка на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, /дори и да е налице недобри показатели за ликвидност/, те следва да
се преценяват и да се вземат предвид от съда.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че след като всички коефициенти на
ликвидност са близки или
нормалните/препоръчителни стойности, като и че те не бележат трайна
тенденция към отклоняване от необходимите за ликвидността на предприятието
препоръчителни/нормални стойности, то не може да се направи извода дружеството е декапитализирано .
Тъй като неплатежоспособността е обективно
трайно състояние на невъзможност на търговеца да изпълни определени от закона
парични задължения, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са именно показателите за ликвидност, тъй като те се
формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Следователно, при установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ и неговия начален момент, следва да се извърши анализ, дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. От приетите по делото заключения на единична и тройна съдебно счетоводна
експертиза се установи, че дружеството „Фюнекс“ притежава такива активи, за целият
изследван период балансовата стойност на всички краткотрайни активи са били
достатъчни за покриване на неговите текущи задължения. Дружеството може да поеме
плащанията и да покрива задълженията си.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице състояние на неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост по см. на чл.
742, ал. 1 ТЗ, тъй като неплащането на задължения на търговеца не в
резултат на трайна и обективна негова невъзможност да покрива паричните си
задължения.
Следва
да се постанови решение, с което молбата да бъде отхвърлена и в тежест на
молителя да се присъдят сторените от ответника разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба от „К.“ ЕООД с ЕИК ******* с вх.№ 48261/2019 г. за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Ф.“ЕООД с ЕИК*******.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „Ф.“ЕООД с ЕИК******* сумата от 200 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: