Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. , вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на Община Враца, представлявана от К. А. К. - Кмет на Община Враца, чрез ю.к. Н. П., против Решение № РД-02-36-121/22.01.2024 г. на Зам. Министър и Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020. С оспореното решение е:

• приключен сигнал за нередност № 2337;
• установена е нередност по т. 23 „Незаконосъобразни изменения на договор за обществена поръчка“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции;
• установени са извършени нарушения на чл. 116, ал. 1, т. 7 и чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, вр. чл. 116, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП и е
• определена финансова корекция и е доналожена такава до достигане на 25%, в размер на 288 301,08 лева, с ДДС, представляваща 20% от стойността на верифицираната и платена БФП по договор № 96/BG16RFOP001-1.019-0001-C01-S-007 от 04.05.2020 г. с изпълнител „Родис – Р“ ЕООД [населено място], в размер на 1 441 505,39 лева с ДДС.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, немотивиран и недоказан, постановен в несъответствие с материалния закон, разпоредбите и целта на закона, за което се излагат подробни съображения, въз основа на които се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.

В с.з. оспорващият, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът, Зам.-министър на МРРБ и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“, чрез процесуалния си представител ст. ю.к. Д. В. в писмено становище и допълнително представени писмени бележки по делото, оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана, като излага подробни аргументи, за правилност и законосъобразност на оспореното решение, с молба за оставянето на жалбата без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу евентуална прекомерност на насрещното юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прокурор В. В. дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а решението намира за правилно и законосъобразно. Решението е подробно мотивирано, в тази процедура срокът е съществен елемент по смисъла на закона и влиянието му води до изменение в условията залегнали в обществената поръчка. Намира, че правилно е наложена от органа финансовата корекция, в съответния размер и моли жалбата да се остави без уважение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложена е административната преписка по оспореното решение, както и преписката по проведената обществена поръчка, предмет на решението.

Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

М. М. на регионалното развитие и благоустройство, Управляващ орган на ОПРР 2014-2020, чрез неговия представител /управляващ орган/ от една страна и Община Враца, представлявана от К. К. - Кмет на Община Враца от друга страна /бенефициент/ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 процедура по директно предоставяне BG16RFOP001-1.019 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Враца“, част от процедура BG16RFOP001-019-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, № от ИСУН BG16RFOP001-1.019-0001–С0, № РД-02-37-136/04.10.2017 г. – л. 58 и сл., по силата на който УО предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ /100%/ и максимален размер до 6 385 000,00лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, процедура BG16RFOP001-019-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“ за изпълнение на проектно предложение № BG16RFOP001-1.019-0001 “Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции“.

Въз основа на цитирания административен договор и след проведена състезателна процедура - обществена поръчка, между бенефициерът – Община Враца в качеството си на възложител и „РОДИС-Р“ ЕООД, в качеството на изпълнител е сключен договор № BG16RFOP001-1.019-0001-C01-S-007/04.05.2020 г. на стойност 1 871 321,20 лева и с предмет „Доизграждане на спортна зала в СУ „Христо Ботев - Враца“ – л. 107 и сл.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора „срокът за изпълнение на дейностите е 150 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол акт обр. 11, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В чл. 3, ал. 2 е предвидено, че срокът по ал. 1 спира да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството /обр. 10/ от цитираната Наредба. След съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството /обр. 11/, срокът по договора продължава да тече.

Във връзка с постъпил сигнал за нередност с рег. № 2337, регистриран в Регистъра на сигналите за нередности, с Писмо изх. № 99-00-6-699 от 14.12.2023 г. административният орган е уведомил бенефициента за откриването на процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, като му е указал и възможността да представи бележки и възражения. Възражение от бенефициента Община Враца не е постъпило в ИСУН.

С оспореното Решение № РД-02-36-121/22.01.2024 г., издадено от Зам. министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., е приключен сигнал за нередност № 2337, с установяване на нередности и извършени нарушения, по които е определена обща финансова корекция, представляваща 25% от допустимите разходи по засегнатия договор № BG16RFOP001-1.019-0001-C01-S-007/04.05.2020 г. с „РОДИС-Р“ ЕООД на стойност 1 871 321,20 лв. без ДДС.

В оспорения акт е посочено, че с предходно решение на органа по същия договор е наложена финансова корекция в размер от 5%, като реално задържаните/неверифицирани средства по Н. О. 20/22/ЕФРР/1587 са в размер на 72 075,27 лева с ДДС.

Тъй като при констатирани нередности, засягащи едни и същи разходи, процентът на финансови корекции не се натрупва, е определена обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия приложим процент, а именно 25 % от всички допустими разходи по посочения договор или сума в размер на 360 376,35 лв. с ДДС. Така финансовата корекция, която е доналожена до достигане на посочения процент от 25% е в размер на 288 301,08 лв. с ДДС, представляваща 20 % от стойността на верифицираната и платена безвъзмездната финансова помощ по договор №-96/ BG16RFGP001-1.019-0001-C01-S-007 от 04.05.2020 г. с изпълнител „Родис - Р” ЕООД, [населено място].

В решението са изложени подробни мотиви във връзка с констатираното нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т .2 и чл. 2 от ЗОП – незаконосъобразно изменение на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доизграждане на спортна зала в СУ „Христо Ботев - Враца“. Според органа незаконосъобразното удължаване на срока за изпълнение на строителството представлява съществено изменение на условията на поръчката, тъй като срокът за изпълнение е един от показателите за оценка съгласно одобрената методика за оценка в обществената поръчка. Съгласно първоначално обявените условия, този срок е не по-дълъг от 180 дни и с удължаването му при фактическото изпълнение на строителството, са променени първоначално обявените условия в полза на избрания изпълнител, като същият е получил необосновано предимство пред останалите участници в процедурата по обществената поръчка. Формиран е извод, че ако тези условия са били част от процедурата за възлагане на обществената поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници, биха позволили допускането на други участници, различни от избрания, и биха довели до приемане на оферта, различна от приетата. Изменението е донесло на изпълнителя ползи, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

Прието е, че посоченото нарушение представлява нередност по т. 23 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения акт, в установения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и против административен акт, който подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид изрично наведените в жалбата доводи, така и с оглед принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, средствата от ЕФСУ се предоставят по програмите за съответния програмен период след тяхното одобряване от Европейската комисия, като съобразно чл. 9, ал. 1 от същия закон, органи по програмите по чл. 3, ал. 2, финансирани със средства от ЕФСУ, са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, които според разпоредбата на ал. 4, ведно със счетоводните и одитните органи и междинните звена се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация, а доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. В процесния случай оспореното административно решение е постановено по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – норма, определяща предметната форма на акта и съответния орган, нормативно овластен с правомощията за неговото издаване. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции, като в изр. второ е определено длъжностното лице, определено за ръководител на управляващия орган - ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ е определената по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, която е част от специализираната администрация на МРРБ. Следователно, ръководител на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. е министърът на регионалното развитие и благоустройството, който извод се подкрепя и от съдържанието на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на МРРБ, съобразно която министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., съгласува и определя състава на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и Тематичната работна група за разработване на Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. Според чл. 9, ал. 5, изр. трето от ЗУСЕФСУ, правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Видно от представената по делото Заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г. на Министъра на МРРБ, за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, е определена г-жа А. Т.-Б. - Зам. министър на МРРБ, като сред възложените ѝ функции е и правомощието да издава актове от вида на оспорения.

Така обсъдените доказателства мотивират съда да приеме, че оспореното решение е постановено от материално и персонално компетентен административен орган. Същото е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, с изложени подробни фактически и правни основания за издаването, като от титулната му част се установява, че е издадено с правно основание чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 143 пар. 2, чл. 2 пар. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.

Спазена е и регламентираната от законодателя специална процедура по определяне на финансова корекция – чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Регистриран е сигнал със съмнение за нередност рег. № 2337 във връзка с изпълнението на административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-1.019-0001–С0 по проектно предложение № BG16RFOP001-1.019-0001 “Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции“. Бенефициента е уведомен за започналото производство по налагане на финансова корекция с писмо изх. № 99-00-6-699/14.12.2023 г., изпратено чрез ИСУН, относно сигнала за нередност, първоначалното становище на органа и предприетите мерки, като му осигурена възможност в двуседмичен срок от датата на уведомлението да представи писмени възражения, каквито няма данни да са постъпили при органа.

Предвид изложеното, съдът приема, че в хода на процедурата по установяване и налагане на финансовата корекция не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт настоящата съдебна инстанция намира, че същият е постановен в противоречие с приложимият материален закон.

За да установи нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1,т. 2 и т. 3 от ЗОП органът е приел, че Община Враца незаконосъобразно е изменила сключения договор за обществена поръчка, в частност - изменила е срока за изпълнение на строително-монтажните работи, формирайки извод, че неспазването на оферирания срок води до съществено изменение на договора за обществена поръчка, за което на изпълнителя не е наложена неустойка за забава и същото несъмнено е довело до ползи за последния, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

Тази теза е несъстоятелна и формираните чрез нея изводи са неправилни.

Няма твърдения, липсват и данни, че удължаването на срока по някакъв начин е довело до използване на по-малък технически и човешки ресурс, съответно до по-малко разходи за изпълнителя, както и че същия е поел или изпълнявал и други ангажименти /при друг/и възложител/и. При това положение няма основание да се счете, че удължаването на срока води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата, както и че по този начин се въвеждат условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата– хипотезите по чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП.

Съдът намира, че така направеното удължаване на срока на изпълнение на конкретната обществена поръчка не съставлява нередност по т. 23 от Наредбата, тъй като не води до съществено различие между изменения и първоначално сключения договор, няма намаляване на обхвата му, няма изменение в естеството на строителството, условията на плащане, използваните материали и не попада сред посочените в чл. 116, ал. 5 случаи.

Макар законодателят да не е регламентирал изрично формата на допълнителното споразумение при изменението на договора, по аргумент на чл. 112, ал. 1 и чл. 116, ал. 1 от ЗОП и тъй като писмената форма е условие за валидност на основния договор, то и допълнителното споразумение, за да породи правно действие, трябва да бъде сключено в писмена форма. Същевременно липсва правна норма, която да създава фикцията, че забавеното изпълнение при договорена мораторна неустойка е „изменение на договора“ по смисъла на чл. 116 от ЗОП. Поради това, за да е налице нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗОП, т. е. на забраната за изменение на договора за обществена поръчка, е необходимо да е налице сключено писмено споразумение или друго писмено съгласуване на волята, произхождащи от бенефициера и изпълнителя, с което договорът за обществена поръчка да е изменен. Всичко останало е неизпълнение - неточно или забавено.

В съответствие с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 7 декември 2023 г. по съединени дела С-441/22 и С-443/22, не е необходимо между страните по договора да е подписано изрично писмено споразумение с предмет изменение на договора за обществена поръчка, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни.

Безспорно е, че между Община Враца и изпълнителя по договора за обществената поръчка не е сключвано допълнително писмено споразумение, чрез което да е променен договореният в договора за обществена поръчка срок за изпълнение. Наличието на други писмени доказателства, установяващи съгласуване на волята на страните по договора за изменение на срока на договора, не се твърди в административния акт, а и не се установява в хода на съдебното производство.

Акт образец № 10 и Акт образец № 11, приложени по делото, нямат характер на писмени доказателства, от които може да се извлече съгласуване на волята между възложител и изпълнител за изменение на договора, а и както се посочи - в административния акт липсват твърдения в тази насока. Съдържанието на Акт образец № 10 и Акт образец № 11 е установено в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба № 3), като в съответствие с чл. 1, ал. 2 от тази Наредба, с актовете и протоколите по ал. 1 участниците в строителството (съгласно част трета, глава девета, раздел II ЗУТ) се удостоверява спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите - чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3, като доказателствената им сила не е оборена в хода на съдебното производство. Посочените актове се съставят от възложителя, строителя, проектантите по съответните части на изпълненото строителство, технически правоспособните физически лица по съответните части за изпълненото строителство към лицето, упражняващо строителен надзор, и лицето, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“ - чл. 7, ал. 3, т. 10 и 11 от Наредба № 3. Съдържанието на цитираните актове съответства на нормативно установеното и в последните не се съдържа писмено изразена воля за изменение на договора за обществена поръчка. Тези протоколи са подписани освен от възложителя и строителя, и от лицата, осъществяващи строителен, авторски надзор и др.

Забавата при изпълнението е неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя досежно срока (ако се приеме, че причината на забавата е негова), но това не значи изменение на договора. Между изменение на договор и неточно изпълнение на договор с пораждане на договорено право на мораторна неустойка има съществена разлика. В първия случай страните по договора, след подписването му, постигат съгласие за неговото изменение, а във втория случай изпълняват предвиденото в договора. Двата института на правото - изменението на договора и неустойката, имат различни цели и поради това се осъществяват при наличието на различни предпоставки. Изменението на договора е средство за промяна на вече съгласуваните воли на страните по договора (при отчитане на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗЗД, съгласно който договорите имат силата на закон, за тези, които са ги сключили и изменението им е допустимо по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закон), а неустойката, е средство за обезпечаване на изпълнението и за обезщетяване на вредите от неизпълнението, в частност от неизпълнението в срок, което е договорено между страните по договора.

В този смисъл е и практиката на ВАС, която разглежда случаи като настоящия като неточно/забавено изпълнение по ДОП/, което е основание за налагане на неустойка от възложителя – Решение № 8399/05.07.2024 г. по адм. дело № 5217/2024 г. VII Отделение. В Решение № 3027 от 31.03.2022 г. по адм. дело № 9664/2021 г. VII Отд., се посочва „Но дори да е налице безспорен факт на забава в изпълнението на договора относно извършването на СМР по отношение на процесния обект, от това не следва автоматично извод за изменение на договора в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Забавата на изпълнителя по договора, с оглед на договореното между страните по него, тогава, когато е породен от причини, за които отговаря изпълнителят, поражда единствено вече договореното право на възложителя (бенефициер) да изиска заплащането на неустойка в съответствие с договорения размер.“

Нито една клауза на договора за обществената поръчка не е изменена с приемането от бенефициера на изпълнението след договорения срок, защото страните още към датата на сключване на договора, който е със съдържание, което е надлежна част от документацията на обществената поръчка, са се договорили, че при допуснато от изпълнителя закъснение се дължи определената в договора неустойка. Това означава, че те са договорили поведението си при осъществяване на установения от органа факт на забава на изпълнението и за никакво изменение на вече договореното не става въпрос.

В чл. 35 от ДОП, изрично е посочено: „В случай на забавяне при изпълнение на работата по договора, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1 на сто от стойността на забавената дейност за всеки просрочен ден, но не повече от 10 на сто от тази стойност“.

За да е налице изменение на договора е необходимо между страните да е постигнато обективирано в писмено споразумение съгласие за изменение на клауза от сключения договор. Т. съгласие в случая не е постигнато. Нещо повече, такова съгласие няма постигнато нито чрез конклудентни действия, нито чрез устна договорка между страните, макар и те да не биха били действителни.

В този смисъл е Решение №1273 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2020 г.

Поради това, при наличие на забава в изпълнението на договора бенефициерът разполага с възможността да упражни правото си на неустойка във всеки един момент в рамките на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД.

От друга страна, ако органът счита, че неупражняването на правото на неустойка е нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право е следвало да посочи нарушената правна норма.

Предвид изложеното изводите на УО за наличие на нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, са неправилни и бенефициерът не е осъществил твърдяното от органа нарушение.

Това води до извод, че не е налице елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на [жк], за която е определена финансова корекция по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С оглед на изложеното жалбата се явява основателна, а оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено.

При този изход на спора претендираното от ответника присъждане на юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно заявено е неоснователно и такова не му се дължи.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1700,00 лева държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-121/22.01.2024 г. на Зам. Министър и Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, с което е приключен сигнал за нередност № 2337 от Регистъра на сигнали за нередности в ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и е наложена финансова корекция на Община Враца в размер от 25%, левова равностойност 288 301,08 лв. с ДДС, представляваща 20 % от стойността на верифицираната и платена безвъзмездната финансова помощ по договор №-96/ BG16RFGP001-1.019-0001-C01-S-007 от 04.05.2020 г. с изпълнител „Родис - Р” ЕООД, [населено място].

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството Д. З. на Община Враца сторените по делото разноски в размер на 1700,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.