МОТИВИ по НОХД №125/2019год. на ВрОС
Подсъдимата И.П.А. *** е
предадена на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура
гр. Враца за извършено престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343, ал.1,
б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК затова, че на 14.12.2017год., около 17,50часа, на
път III-101
/Враца – Криводол/ при км 5.600, с посока на движение Враца – Криводол, при управление на лек
автомобил „Опел-Зафира“ с рег. № ***, собственост на В. И. А. от с. ***, обл.
Враца, е нарушила правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирала непрекъснато превозното средство, неосъществявайки зрителен
контрол върху пътното платно, в резултат на което е блъснала попътно движещия
се пред нея велосипедист В. ***, при което по непредпазливост е причинила
смъртта му, който също се е движел в нарушение на правилата за движение, с
което е допринесъл за вредоносния резултат, като след деянието е направила
всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия.
Участващият в съдебното
производство прокурор поддържа обвинението така, както е повдигнато на
подсъдимата с обвинителния акт, като прави искане за определяне на наказанието
й при балансиращи обстоятелства.
В срока по чл. 77, ал.3 НПК
и по направено искане от близките на пострадалия В.П., на основание чл. 76 и
сл. НПК в проведеното на 14.05.2019год. РЗ, в качеството на частни обвинители
са конституирани: Г.В.Г. –непълнолетна дъщеря на пострадалия, лично и със
съгласието на своя законен представител – майка й В.М.П.; В.М.П. като майка и
законен представител на малолетните деца на пострадалия П. – М.В.Г., В.В.Г. и Р.В.Г.,
които в съдебното производство се явяват лично и с повереника адв. С.Л.-П. ***.
Като частни обвинители в РЗ
са конституирани и майката на пострадалия В.П. – Т.В.Г. и неговия брат П.Г.П.,
като първата се явява лично и с повереника адв. С.П. ***, който се явява и
вместо втория частен обвинител.
Подсъдимата И.А. не се
признава за виновна, като дава подробни обяснения за станалото ПТП и причината за
същото. В съдебното производство подс. А. се явява лично и с договорните
защитници адв. Н.К. и адв. И.Е. и двамата от САК, които изразяват становище, че
подсъдимата няма вина за станалото ПТП, че изцяло вината за вредоносния
резултат е на пострадалия, който се е движил неправомерно и на насрещно
движещите се МПС, които със светлините си са попречили на подсъдимата да види
велосипедиста. Двамата защитници оспорват заключенията както по СМЕ, така и по
комплексната САТЕМЕ и на повторната тройна САТЕ. В ход по същество правят
искане за постановяване на оправдателна присъда.
Частните обвинители и
техните повереници в ход по същество изразяват становище за виновност на
подсъдимата, с оглед на което отправят искания за постановяване на осъдителна
присъда спрямо нея и определяне на наказанието й при балансиращи обстоятелства,
както се прави искане от държавното обвинение.
По делото са събрани
многобройни писмени и гласни доказателства, изслушани са заключения по СМЕ, по
САТЕ –единична, по КСАТМЕ, по тройна САТЕ, които са приобщени по надлежния ред
и които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, дадоха основание на съда да
приеме за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата И.А. е родена на
***г***, живее в същия град и същата е правоспособен водач на МПС от 1977год.,
като притежава СУМС № ***, издадено на 30.11.2016год. от МВР Враца. По време на
деянието същата работела в гр. Враца, като управител на фирма „Елит комерс“ ООД
Враца и пътувала всеки делничен ден.
Пострадалият В. *** и често
пътувал до своя приятел – св. Ц.Т., който живеел във вила в местността „Лиляшка
могила“, в района на Врачанските лозя, с велосипед който Т. му бил предоставил.
На инкриминираната дата -14.12.2017год., пострадалия П. след като се прибрал от
работа, вечерял и се обадил на своя приятел св. Т., че ще отиде при него. Взел
колелото и тръгнал към вилата му. След като напуснал очертанията на гр. Враца,
същият продължил да се движи по път III-101
с посока гр. Криводол, като управлявал велосипеда в дясната лента по посока на
движението си със скорост около 10 км/час и на разстояние 1,57 метра вляво от
десния ръб на платното. Управлявания от П. велосипед нямал устройство за
излъчване на светлини /фар/ и светлоотразител отзад, а самия пострадал бил
облечен в тъмни дрехи, с яке, на което имало надпис с бяло на гърба. Същият бил
употребил алкохол, под въздействието на който управлявал велосипеда.
В същия ден, около 17,45часа
подсъдимата А. *** с лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***, собственост на В.
И. А. от с. ***, който подсъдимата
управлявала с пълномощно, издадено й от собственичката А.. След като излязла от
гр. Враца, подсъдимата преминала кръстовището с кръгово движение, продължила по
околовръстния път, след което завивайки надясно продължила по път III-101 към гр. Криводол. Времето вече
било тъмно и подсъдимата управлявала л.а. на къси светлини със скорост около 65
км/час. Пътят, по който подсъдимата управлявала МПС бил двупосочен, прав, с
добра видимост, настилката била суха, асфалтова без неравности. Пътното платно
било с ширина 6,7 метра, разделено на две платна с прекъсната пътна маркировка.
Подсъдимата се движела в дясна пътна лента по посока на своето движение. В
участъка от пътя нямало знаци, които да ограничават скоростта на движение,
извън законово установената такава. Подсъдимата пътувала сама в автомобила си и
с оглед интензивното движение и в двете посоки следвало да наблюдава пътя и да
осъществява контрол върху управляваното от нея МПС. Фаровете на управлявания от
подс. А. автомобил осветявали площ от 55-60м пред левия фар и 70-75метра пред
десния фар. В средата на автомобила осветената зона била 55-60метра. При тази
видимост и скорост на управление на лекия автомобил, в района на километър
5+600, подсъдимата не забелязала движещия се пред нея велосипедист, в резултат
на което без да задейства спирачната система на управляваното от нея МПС, го
ударила в задното колело с предна дясна част на автомобила. От удара,
пострадалия П. се плъзнал по предна дясна част на капака на лекия автомобил,
ударил се в дясната част на предното панорамно стъкло, което от удара се
счупило, в предна дясна част на тавана на автомобила, след което бил отхвърлен
в дясната част от пътя в канавката на разстояние 38,9 метра от ориентира. В
резултат на удара върху велосипеда последният бил деформиран в задното колело,
плъзнал се по платното и паднал също в дясната част от канавката, но на
разстояние от падналия велосипедист – повече от 10 метра преди него.
Подсъдимата усетила удара в
автомобила и натиснала спирачката, като с намаляваща скорост установила
автомобила в покой в десния край на лентата за движение на 53,9 метра от
приетия за ориентир при огледа /северния край на десния метален парапет/.
Веднага излязла от автомобила и след като открила падналия в канавката
велосипедист, който все още давал признаци на живот, започнала да му оказва
помощ - напръскала го с вода и се обадила на тел.112 като съобщила за станалото
ПТП и за пострадалото лице, за което получила указания да не го пипа. Не след
дълго пристигнал екип на ЦСМП Враца, който констатирал, че пострадалия П. е починал.
Впоследствие пристигнал и екип на пътна полиция при ОД на МВР Враца, състоящ се
от св. Я.Й. и М.Т., които запазили местопроизшествието до пристигането на
разследващия екип, като спрели движението на МПС в двете посоки. Същите изпробвали
подсъдимата за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След
пристигане на разследващия екип бил извършен оглед на местопроизшествие с
участие на поемни лица и технически експерти.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе след обстоен анализ на събраните по делото гласни
доказателства – отчасти обясненията на подсъдимата А.; свидетелските показания
на св. Я.Й. и М.Т. /за последния включително и тези, приобщени по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр. НПК/ – двамата служители към ПП при ОД на МВР
Враца, пристигнали първи на местопроизшествието и осигурили неговото запазване
до пристигането на разследващия екип; св. А.С. и М.М., участвали като поемни
лица при извършения оглед; св. Ц.Т. – приятел на пострадалия, при когото
последния е отивал и който му е бил предоставил велосипеда; св. В.И. – живеещ
на семейни начала с дъщерята на подсъдимата; отчасти показанията на близките на
пострадалия – св. Т.Г. – негова майка и св. П.П. – негов брат. В по-голяма
част, установените с тези доказателства обстоятелства са безпротиворечиви,
както относно мястото и времето на възникналото ПТП, така и относно участниците
в него. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства и в конкретност – протокола за оглед на местопроизшествие,
изготвен при спазване на всички изисквания на НПК. Спорен по делото е въпроса
относно механизма на причиняване на ПТП и в конкретност причината за същото. В
тази връзка съдът не възприема като достоверно твърдението на подсъдимата, че
същата е била заслепена от друго-насрещно движещо се МПС и затова не е видяла
велосипедиста пред нея, тъй като това й твърдение се появява значително
по-късно, същата не е споделила това обстоятелство нито пред полицейските
служители св. С. и М., нито пред своя зет – св.И.. Освен това, ако действително е имало насрещно
движещо се МПС на дълги светлини, преди да бъде заслепена, подсъдимата ако е
следила внимателно пътя би видяла от много по-далечно разстояние движещия се
велосипедист и би следвало да реагира своевременно. Освен това, ако същата
наистина е била заслепена, както твърди, като дългогодишен водач на МПС /повече
от 40 години/, същата е знаела, че следва незабавно да намали скоростта и да
спре управляваното от нея МПС, а не да продължи да се движи на сляпо. Самата тя
твърди, че е предприела спиране едва след като е усетила удара. Всички тези
обстоятелства, както и липсата на каквито и да са други доказателства в
подкрепа на твърдението, че подсъдимата е била заслепена от насрещно движещо се
на дълги светлини МПС сочат на това, че същата е избрала тази версия като
защитна на поведението й. Действително, по делото се установява интензивно
движение на МПС и в двете посоки, което говори,
че същата действително се е разминавала с движещи се на светлини МПС, които
биха могли да я разсеят или отклонят вниманието й. Не се установява обаче да е
имало ВПС, които да са се движили на дълги светлини и които да са довели до
заслепяване на подсъдимата като водач на МПС.
Съдът не възприема за
достоверни и показанията на близките на пострадалия – св.Т. Г., П. П. и Цв. Т.
относно обстоятелството, че управлявания от пострадалия В.П. велосипед е бил
оборудван отзад със светлоотразител. Показанията им относно това обстоятелство
се опровергават от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения по
време на огледа фотоалбум.
Съдът изцяло възприема като
обективно и годно писмено доказателство протокола за оглед на местопроизшествие,
приложената към него скица и фотоалбум. Тези доказателства са подкрепени с
показанията на двамата свидетели Ал. С. и М. М., участвали като поемни лица по
време на огледа. Допуснатата поправка на л.5 от протокола /на трети ред от горе
надолу/ на цифрата 5 в числото 1,57 касае техническа грешка, която е отстранена
още по време на огледа, видно от приложената скица към протокола, която е
изготвена непосредствено след оглед и в която подробно са отразени всички
намерени обективни находки при това ПСД. Установи се, че по време на огледа се
е извършвало измерване със специален
уред „измервателно колело“, който се използва масово при ПТП и поемните лица са следили /дори участвали в/
това измерване като отразените в протокола мерки са съответствали на установените на място.
От изключително значение за възприетите по-горе
фактически констатации са допуснатите на ДП специализирани експертизи – СМЕ на
труп, АТЕ - еднолична, Комплексна АТСМЕ и разширена АТЕ, чиито заключения са приобщени
към доказателствения материал.
От заключението на вещото лице д-р Ф.Т. по СМЕ на труп
се установява, че пострадалия В.П. е получил съчетана травма, изразяваща се в:
-черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ - счупване на основата
на черепа, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
мозъчен оток, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на лицето,
счупване на носни кости с деформация на носната пирамида;
-гръдна травма – счупване на ребра двустранно – в дясно
от 1 до 3 по предна подмишична линия, в ляво
от 2 до 7 по предна подмишична линия;
-счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен, счупване на
дясна ключица и дясна раменна кост, охлузвания в областта на крайниците и
тялото, белодробен оток.
Причината за смъртта на пострадалия е съчетаната ЧМТ и
гръдна травма, довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е в пряка
причинна връзка с настъпилата травма, настъпила е бързо и е била неизбежна.
По механизъм описаните в заключението увреждания могат
да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени в условията на ПТП.
В кръвта на пострадалия П. е установена алкохолна
концентрация от 1,66 промила, която отговаря на средна степен на алкохолно
опиянение и се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност,
речта, съобразителността, координацията на движенията, силно забавени реакции,
като следва да се съобрази и строгата индивидуална поносимост към действието на
алкохола.
Заключението на вещото лице по СМЕ е приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК.
По делото е изслушано и заключението на вещото лице по
единичната АТЕ – инж. Г. В. от което се установява:
Платното за движение на мястото, където е станало ПТП
е с обща ширина от 6,70метра, разделено
на две ленти с прекъсната линия. Ударът е настъпил в дясната лента по посока на
движение на лекия автомобил и на велосипеда на около 8,75м от ПОЛ и на около 1,57м вляво от десния ръб
на платното за движение в посока гр.Криводол. Инициалният удар между двете ППС
е между предна челна част на л.а. „Опел Зафира“ в областта му на дясна част на
предна броня /в буквите ВР на преден регистрационен номер/ и задната част на
велосипеда в областта му на задно
колело;
Скоростта на движение на л.а. в момента на удара и
преди него е била около 88км/час, а опасната зона на спиране при тази скорост е
била около 82,6м. В същото време скоростта на велосипеда е определена на
12км/час, съобразена с техническите параметри на самия велосипед и
възможностите на велосипедиста.
Подсъдимата А. се е движила в тъмната част на
денонощието на къси светлини, като осветената зона пред управлявания от нея
л.а. е била напред и вляво на разстояние около 40-45метра и напред и вдясно
около 50-55 метра. При това движение с горната скорост и на къси светлини,
велосипедистът е попадал в опасната зона на спиране на подсъдимата.
Максималната технически съобразена скорост на движение
на лекия автомобил при определената видимост на къси светлини е 67км/час. При
всяка скорост, по-малка от 67 км/час водачът на л.а. е имал техническа
възможност да спре и предотврати настъпилото ПТП.
В крайна сметка, според това заключение причината за
ПТП е движението на л.а. с несъобразена скорост от 88 км/час при технически
съобразена такава от 67 км/час, с което водачът на МПС е поставил сам себе си в
невъзможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране.
В същото време велосипедистът В. П. се е движил в
тъмната част от денонощието, с черен мъжки велосипед, без светлини и
светлоотразителни аксесоари, на 1,57метра вляво от десния ръб на пътя /почти по
средата на платното за движение в неговата посока/, със скорост около 12 км/час.
Това заключение също е приобщено към доказателствения
материал по реда на чл. 282, ал.1 НПК, след изслушване на вещото лице по него.
По делото е изслушано и заключението на вещите лица
инж. Г. В., инж. В. П. и д-р Ф. Т. по КАТСМЕ, допусната на ДП по искане на обвиняемата
и нейните защитници. От заключението по тази експертиза се установява, че
участъкът от пътя – път III-101 гр.
Враца – гр. Криводол, на км 5+600, на който е станало ПТП е прав, хоризонтален,
с пряка видимост в двете посоки не по-малко от 300 метра с насоченост Юг-Север.
Пътното платно е двупосочно, с обща ширина 6,7метра, състоящо се от две ленти
за движение, разделени с прекъсната разделителна линия и в участъка няма
установени ограничения на скоростта с пътни знаци. Асфалтът е сух, покрит с
новоположена асфалтова смес без неравности.
Подсъдимата е управлявала лекия автомобил в тъмната
част от денонощието, на къси светлини, със скорост от 88 км/час, като опасната
зона за спиране на лекия автомобил е 87,59метра. Осветената зона на къси
светлини е напред и вляво 40-45 метра, а напред и вдясно – 50-55 метра. Фаровете
на лекия автомобил „Опел Зафира“ са изправни, отговарят на всички европейски
норми, при което се приема, че видимостта пред автомобила е била 55 метра. При
тази видимост пред автомобила, технически
съобразената скорост на движение на същия е 63,2км/час.
Установената при пострадалия В.П. алкохолна
концентрация от 1,66 промила отговаря на средна степен на алкохолно опиване и
се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции. Следва да се има предвид и строгата индивидуална
поносимост към действието на алкохола. В обобщение се приема, че пострадалия е
бил повлиян от алкохола, но не може да се отговори с категоричност дали е могъл
да управлява велосипеда по права линия.
И това заключение е приобщено към доказателствения
материал по реда на чл. 282, ал.1 НПК, след изслушване на вещите лица по него.
Отново по искане на обвиняемата и нейните защитници на
ДП е допусната повторна разширена САТЕ, с вещи лица И.Т., инж. А.А. и инж. А.Д., които в хода на
съдебното производство защитават изготвеното от тях заключение и поддържат
изложените в него констатации. С това заключение се дават подробни отговори на
всички поставени въпроси както следва:
-мястото на произшествието между л.а., управляван от
подсъдимата А. и велосипеда, управляван от пострадалия В. П. се определя по
широчина на пътното платно на 1,57м вляво от десния край на платното за
движение на път III-101 /гр.
Враца-гр. Криводол/, считано в посоката на огледа – посоката на движение на
автомобила и велосипеда и по дължина на пътното платно – на 8,0метра след
мерната линия /ПОЛ/, считано в същата посока.
-скоростта на движение на лекия автомобил преди и в
момента на удара е била от порядъка на 65 км/ч. При тази скорост на движение
опасната зона на спиране за автомобила при конкретните пътни условия е 65 м; В
същото време скоростта на движение на велосипеда е 10 км/ч;
-осветеността от къси светлини пред автомобила е около
55-60 метра и на 5-6 метра вдясно от десния габарит. Пред десния фар тази
осветеност е по-голяма – около 70-75 метра. Вляво от левия габарит на
автомобила тази осветеност е около 40 м и на разстояние 3-4м встрани от левия
габарит. Това асиметрично осветяване е именно с цел да не се заслепяват
водачите на насрещно движещите се МПС. При конкретните пътни условия и скорост
от 65 км/час, водачката на л.а. е имала техническа възможност да спре в осветената зона от късите светлини,
т.е. на разстояние до 65 метра. В момента, в който велосипедистът е попаднал в
осветената зона пред десния фар, подс. А. е имала техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
В обобщение на своите изводи, вещите лица по тази
експертиза заключават, че причина за настъпилото ПТП и вредоносния резултат от
него е от една страна субективното поведение на водача на л.а. – подс. А.,
която не е възприела велосипедиста, движещ се в коридора на управлявания от нея
автомобил, или ако го е възприела не е реагирала своевременно със спиране, а от
друга субективните действия на велосипедиста, който е управлявал технически
неизправно превозно средство – без светлини и светлоотразители, без предпазна
каска и светлоотразителна жилетка и не се е движил най-близо до десния край на
пътното платно така, както изисква разпоредбата на чл.80, т.2 ЗДвП.
От допълнителното заключение на същите експерти се
установява, че при движение на л.а. със скорост до 72 км/час и по-ниска, от
момента на попадане на велосипедиста в осветената зона, водачът на автомобила е
имал техническа възможност, чрез аварийно спиране да спре преди мястото на
удара. Водачката на лекия автомобил е имала техническа възможност да
предотврати произшествието, като предприеме намаляване на скоростта на
движението си от 65 км на 10 км/час от разстояние не по-малко от 26 метра от
мястото на удара.
При конкретните пътни условия, скорост и осветеност от
фаровете на лекия автомобил, разстоянието, на което се е намирал велосипедиста
от предната част на лекия автомобил в момента на попадането му в осветената
зона е около 65 м. Разстоянието до мястото на удара в този момент е 76-77
метра, с оглед на това, че велосипедистът не е бил неподвижен обект, а за
времето за което автомобила е достигнал до мястото на удара със скорост от 65
км/час, велосипедистът е изминал разстояние от 11-12 метра при скорост от 10
км/час.
Съдът възприема именно това заключение за обективно,
пълно и обосновано с доказателствата по делото, изготвено от компетентни вещи
лица, още повече, че обвинението е основано именно на неговите констатации
относно скоростта, с която подсъдимата е управлявала МПС и осветеността пред
автомобила. Следва да се има предвид, че и трите АТЕ /едноличната, комплексната
и тройната повторна/ съдържат еднакви констатации относно мястото и механизма
на ПТП, като се основават на протокола за оглед на местопроизшествие. Разликата
в трите заключения касае скоростта на движение на л.а, управляван от
подсъдимата, осветената зона пред автомобила на къси светлини и причината за
ПТП. Първите две заключения обаче са непълни, както относно нарушенията,
допуснати от пострадалия, така и относно причината за ПТП от техническа гледна
точка, която във второто /по КАТСМЕ/ дори не е посочена.
Ето защо съдът прие за най-пълно, компетентно
изготвено и най-обосновано с доказателствата по делото заключението по
повторната тройна АТЕ и допълнителна такава, в които изчерпателно е отговорено
на всички въпроси относно механизма на ПТП и причината за ПТП. В тази
експертиза подробно са посочени и допуснатите от пострадалия велосипедист
нарушения на правилата за движение. На тази експертиза се основава и самото
обвинение във фактическата част на ОА.
Съдът не възприе възраженията на защитата на
подсъдимата, че същата е била заслепена от насрещно движещо се на дълги
светлини МПС, което е причина за ПТП. В тази насока бяха изложени по-горе
съображения, още повече, че това възражение по никакъв начин не оневинява
подсъдимата А., а само би й вменило друго нарушение. Неоснователни са и
доводите на защитата, че удара между двете ППС /л.а. и велосипеда/ е в предна
лява част на автомобила или по средата, в каквато връзка беше направено искане
за нова АТЕ. Това обстоятелство е изяснено по несъмнен начин и с трите АТЕ
изслушани от съда, същото е установено и с протокола за оглед на местопроизшествие,
както и с приложения към него фотоалбум. Безспорно е установено, че
първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и велосипеда е в долна
дясна част на предна броня на автомобила в областта на буквите „ВР“, което се
установява и от сн.№10 на приложения фотоалбум. Съприкосновението с велосипеда
е в областта на задното му колело, което е деформирано навътре – сн. №5 от
фотоалбума. Тези деформации по двете ППС изключват възражението на защитата, че
велосипедиста се е движил пред левия фар и не се е движил в права посока. При
тези съображения съдът отказа допускането на повторна разширена АТЕ, като
приема, че обстоятелствата, за които същата беше поискана са изяснени по
несъмнен начин.
Възприетите за установени и изложени по-горе
фактически констатации, дават основание на съда да направи следните правни
изводи: На 14.12.2017год. около 17,50часа, на път III-101, при км 5+600, с посока на движение Враца-Криводол, подсъдимата И.П.А.,
при управление на лек автомобил „Опел-Зафира“, с рег. № ***, в нарушение на
правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал.1 ЗДвП, по непредпазливост е
причинила смъртта на В. ***, който с поведението си е допринесъл за вредоносния
резултат, като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване
помощ на пострадалия, с което от обективна и субективна страна е осъществила
престъпния състав на чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.
342, ал.1 НК. От обективна страна престъпното деяние е осъществено от
подсъдимата чрез управление от нея на МПС, л.а. „Опел Зафира“, с рег. № ***,
собственост на лицето В. И. А. и допуснатото от нея нарушение на правилата за
движение, в конкретност на разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП. Безспорно се
установи, че подсъдимата А. не е контролирала непрекъснато управляваното от нея
МПС. Това нарушение на правилата за движение е такова неправомерно поведение на
водача на МПС, което се проявява в резултат на субективни външни и вътрешни
фактори – липса на концентрация, разсейване на внимание, неосъществяване на
непрекъснат зрителен контрол върху пътното платно, неадекватни действия с
органите за управление. Както беше прието по-горе, подсъдимата е управлявала
лекия автомобил със съобразена с пътните условия и техническото състояние на
автомобила и на пътя скорост от 65 км/час, имала е възможност да възприеме
движещия се пред нея велосипедист и своевременно да реагира с намаляване на
скоростта и спиране на автомобила.
Същата обаче не го е видяла, в подкрепа на което са не само нейните обяснения,
но и действията й, установени с обективните доказателства, а именно същата дори
не е намалила скоростта на управлявания от нея автомобил, преди да усети удара
в него. Едва тогава е реагирала с намаляване и спиране на автомобила. Всичко
това води до единствения извод, че преди ПТП, подсъдимата не е осъществявала
непрекъснат зрителен контрол върху пътното платно по което се е движила, поради
разсейване на вниманието. Това разсейване на вниманието би могло да се дължи на
интензивността на движение в тъмната част от денонощието и разминаването с
други автомобили, движещи се също на светлини, за които говори и самата
подсъдима в обясненията си. Съдът обаче не приема, че неосъществяването на
зрителен контрол се дължи на заслепяване от насрещно движещ се автомобил на дълги
светлини, тъй като в тази посока не се събраха никакви други доказателства,
освен обясненията на подсъдимата, които съдът прие за нейна защитна теза. Този
извод на съда се дължи на действията на подсъдимата – липсата на каквито и да е
спирачни следи, липсата на данни за намаляване на скоростта, каквито би
следвало да има в случай на заслепяване на водач. Нито един водач на МПС не би
следвало да продължи да управлява ако е заслепен, а следва незабавно да намали
скоростта и дори да спре при необходимост. Обратното би означавало да продължи
движението си без каквато и да е видимост пред него, което несъмнено е опасност
за движението и което би обосновало друго нарушение на правилата за движение
/чл. 20, ал.2, изр. посл. ЗДвП/, каквото не е вменено на подсъдимата.
В резултат на допуснатото от подс. А. нарушение на чл.20,
ал.1 ЗДвП, същата е предизвикала ПТП, като с предна дясна част на автомобила е ударила
движещия се пред нея велосипедист В. П., в резултат на което същият починал.
Този обективен елемент от престъпното деяние – смъртта на пострадалия е
установен по несъмнен начин със заключението на вещото лице по СМЕ, което установява
получените от П. увреждания – съчетана ЧМТ, с гръдна травма, които са довели до
състояние несъвместимо с живота и леталния изход, както и механизма, по който
са получени тези увреждания. Безспорно установена е и причинната връзка между
противоправното поведение на подсъдимата – допуснатото нарушение на правилата за
движение, в резултат на което е предизвикала ПТП и вредоносния резултат –
смъртта на пострадалия В. П..
Също по несъмнен начин е доказано поведението на
подсъдимата след ПТП и оказаната от нея помощ на пострадалия към момента,
когато същият все още е давал признаци на живот. Подсъдимата го е напръскала с
вода, обадила се е на националния тел.112 и е съобщила за ПТП, след което е
изпълнила указанията да не пипа повече пострадалото лице, за да не го увреди.
Налице е пряко участие на подсъдимата в оказване помощ на пострадалия, поради
което правилно повдигнатото обвинение е квалифицирано по привилегирования
състав на чл. 343а, ал.1, б.“б“ НК.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимата при форма на вина - несъзнавана непредпазливост по чл. 11, ал.3,
пр.1 НК - небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на
противоправния резултат, но е могла и е била длъжна да го предвиди. Тази форма
на вината се извлича от действията и цялостното поведение на подсъдимата,
описано по-горе. Същата, като дългогодишен правоспособен водач на МПС
/40години/ е била длъжна да следи внимателно пътя, да не отклонява вниманието
си и своевременно да реагира на възникнала опасност с аварийно спиране на
управляваното от нея МПС. Като не е спазила тези изисквания на правилата за
движение, същата е предизвикала ПТП и по непредпазливост е причинила
настъпването на противоправния резултат – смъртта на велосипедиста В.П..
При горните съображения, съдът с присъдата си призна
подсъдимата И.П.А. *** за виновна в извършено престъпление по транспорта по чл.
343а, ал.1, б.“б“, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 НК по който
текст й наложи наказание.
При определяне вида
и размера на наказанието, което наложи на подсъдимата И.А. за извършеното от
нея престъпно деяние, съдът взе предвид от една страна смекчаващите вината
обстоятелства -чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни,
тежестта на допуснатото от нея нарушение на правилата за движение, както и неправомерното
движение на пострадалия по пътното платно, изразяващо се в: управляване на
велосипеда под въздействието на алкохол, с алкохолна концентрация от 1,66
промила – в средна степен на алкохолно опиянение, управляване на технически
неизправно ППС – велосипед без светлини, без светлоотразителни знаци и без
светлоотразителна жилетка в тъмната част от денонощието, управляване на
велосипеда на 1,57 метра от десния ръб, вместо на най-близо до десния край на
пътното платно. От друга страна, като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете предходните санкционирания на
подсъдимата по административен ред за допуснати нарушения на правилата за
движение, което даде основание за определяне на наказанието й при условията на
чл. 54 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства на една година
лишаване от свобода.
За изпълнение
целите на чл. 36 НК, съдът прие, че не е необходимо наложеното на подсъдимата А.
наказание да бъде изтърпяно ефективно. Същата е трудово ангажирана, без
формирана престъпна нагласа, с много добри характеристични данни и изолирането й
в пенитенциарно заведение по-скоро би имало негативно влияние върху нея,
отколкото поправително или превъзпитателно такова. Всичко това даде основание
на съда, при наличие на всички предпоставки на чл. 66, ал.1 НК да отложи
изпълнението на наложеното наказание от една година лишаване от свобода за срок
от три години от влизане на присъдата в сила. С това наказание, съдът намира,
че ще бъдат изпълнени както специалната, така и генералната превенция на закона.
Съобразно
разпоредбата на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи и другото наказание - по
чл. 37, т.7 НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от една година от
влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание, съдът
отчете както чисто съдебно минало на подсъдимата, така и обществената опасност
на деянието и предходните санкционирания по административен ред за нарушаване
на правилата за движение, при което и
съобразно изискванията на чл. 49, ал.2 НК определи наказанието лишаване от
право да управлява МПС на една година, считано от влизане на присъдата в сила.
С така наложените
наказания ще се въздейства възпитателно и предупредително както върху
останалите членове на обществото, така и върху подсъдимата - да се поправи и превъзпита
към спазване на законите и в конкретност – правилата за движение по пътищата.
С присъдата си,
съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК присъди в тежест на подсъдимата И.П.А.
направените по делото разноски, както следва: в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР направените на ДП разноски в размер на 2959,26лв; в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на окръжен съд Враца направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 733, 66лв.; в полза на В.М.П., като
майка и законен представител на непълнолетното и малолетните деца направените за
адвокатско възнаграждение за повереник адв. С.П. разходи в размер на 2800лв.; в
полза на адвокат С.П. ***, в качеството му на повереник на частните обвинители Т.В.Г.
и П.Г.П., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 13, ал.1,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
С присъдата си
съдът се произнесе и по веществените доказателства, като лекия автомобил марка
„Опел“ модел „Зафира“ с рег. № *** постанови да бъде върнат на подсъдимата А.,
от която е иззет. Същият се намира на съхранение в складова база с. Косталево.
Намиращият се в същата складова база велосипеда – черен, мъжки с неустановена
марка и модел следва да се върне на наследниците на пострадалия В.П..
Вещественото доказателство 1бр. СД остава на съхранение по делото до окончателното
му приключване, след което подлежи на унищожаване.
При горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: