Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
Гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав,
в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова ,
като разгледа докладваното т.д. № 948 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Съдът е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове, предявени
от З.И.Ж. и Р.А.А. против Б.К.-Д., с правно основание
чл. 95
ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и
чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.
В
исковата молба ищците - З.И.Ж., ЕГН ********** и Р.А.А., ЕГН **********
твърдят, че авторството на песента „Даньова мама" принадлежи на М.М.Ж./майка
на ищците/, с артистичното име - М.Б.. Твърди се, че музикалното произведение
„Даньова мама" е обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗАПСП. Навеждат се твърдения за нарушение на неимуществените им права, в
качеството им на наследници на М. Ж.по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2, т. 4 и 5 ЗАПСП, изразяващи се в правото на автора или на неговите наследници да искат да
се признае авторството на даденото произведение и да се посочи неговото име,
както и да се запази цялостта на произведението. Налице било нарушение и на
имуществените им права по смисъла на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 т. 1, т.
2, т. 3 и т.8 от ЗАПСП и чл. 19 вр. чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, намиращи израз в
изключителното право на наследниците на автора да разрешат използване на
произведението, както и да получат възнаграждение за процесното използване.
Твърди се, че ответницата – Б.К. – Д., в продължение на цялата си кариера след
1993-1994 г., записвала, изпълнявала, обработвала и възпроизвеждала чуждо
авторско музикално произведение без изричното съгласие на неговия автор.
Претендират
ответницата - Б.К. – Д., да бъде осъдена да им
заплати сумата от 5 000,00 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди
за нарушение на наследеното авторското право върху процесната песен „Даньова
мама“ с автор М.Б., дължимо за извършеното й копиране, разпространяване и
публикуване публично в албуми, концертни изпълнения, радио и телевизионни
участия, онлайн стрийминг и равняващо се на пропуснатите ползи от съответно
дължимото възнаграждение в полза на автора, респ. неговите наследници, както и
сумата от 5 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените от ищците отрицателни емоции при накърняване на тяхното
достойнство, с оглед пренебрегване волята им относно ползване на авторското
право и погрешно внушеното относно действителния автор на произведението.
Претендират ответницата да бъде осъдена да преустанови неправомерното
използване на музикалното произведение, както и да преустанови извършването на
каквато и да е дейност, свързана с това. Претендира ответницата да бъде осъдена
да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника
и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие. Претендират и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
установения за това срок от ответника - Б.К. – Д., в който е оспорила
предявените искове по основание и размер. Твърди, че и към настоящия момент, за
нея не е имало съмнение, че песента „Даньова мама“ е плод на народното
творчество. Твърди, че няма данни песента „Даньова мама“ да е призната за
авторска на М.М.Ж., респективно и на артистичният й псевдоним М.Б., както и да
е регистрирана като авторска по установеният законов ред. Оспорила е процесуалната
легитимация на ищците. Твърди, че изпълнявала процесната песен със собствена
интерпретация и специално музицирани авторски аранжименти, като никога не си е
приписвала авторство с ясното съзнание и вътрешно убеждение, че песента е
народна. Претендира исковете да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, а ако съдът счете същите за допустими - да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е безспорно
обстоятелството, легитимиращо ищците като носители на подлежащо на закрила
право предвидено в чл. 32 ЗАПСП, да заявят претенцията предмет на разглеждане в
производството, а именно – качеството им на наследници на М.М.Ж., в подкрепа на
което е и представеното Удостоверение за наследници, издадено от СО – район
Витоша, от което е видно, че М.М.Ж.е починала на 08.06.2012 г. и оставила
наследници по закон – Р.А.А. и З.И. Ж.– К.. Съгласно текста на разпоредбата
авторското право се наследява.
По делото е представена в
препис извадка от книга със заглавие „По морето, любе ле“, в която се съдържа текстът
на песента „Даньова мама“ и като автор на същата под текста е посочена – М.Б.. Приложена
е и извадка от текста с автобиографична информация за М.Б. и в която се сочи,
че същата е автор и изпълнител на песента „Даньова мама“, с която се свързва
нейната популярност, като й се придава качеството на една от най-изявените
представителки на народното певчевско изкуство.
Приложена е извадка на
хартиен носител от сайта на БНР с публикувана статия на 13.03.2018г.,
озаглавена „Знаете ли историята на песента „Даньова мама“?“, в съдържанието на
която се сочи, че автор на песента е М.Б., която е записала песента в БНР на 18.05.1993
г. В статията се сочи, че от казаното в предаването „Съботна трапеза“ е станала известна за слушателите и историята
около създаването на песента, а именно, че М.Б. била вдъхновена да напише
текста на песента с конкретно вписано в нея съдържание от разказ на майката на
нейна близка приятелка /М.К./, която история е по разказ на последната. В нея
се сочи, че присъствали заедно на сватбата на дъщерята на приятелката на Б.,
където се срещнала с нейната майка – Й.И., която й разказала историята за
майката със седемте хайдушки чеда, по която е и текстът на песента. Тогава на Б.
й били казани тези думи „кандисах, мама, сандисах, кървави ризи да пера, юнашки
саби да трия..“, които са част от текста на песента и са послужила за нейното
създаване. В интервю на Б. се съдържала тази история и разказа, който чула от
майката на нейната приятелка и послужил за създаването на песента и
пресъзданения в нея сюжет.
Приложена е и извадка от
вестник „24 часа, Море, Варна – брой от 23.02.2001 г. със статия, озаглавена
„Даньова мама“ е голямата песен на М.“, в която резюме е посочено, че музиката
и текста на песента са написани от Б., а песента се пее от Б.Д., Д.С.и С.М..
Приложена е и извадка от
Списък с произведения, които нямат идентифициран автор, но са подадени към
Музикаутор в програмните отчети на медиите, сред които и песента „Даньова мама“
с изпълнител Б.Д. и Доктор Кучо.
Представено е Писмо с
изх. № 10-01-824/31.03.2021 г., адресирано от Българска национална телевизия до
Б.Д., в което се сочи, че във връзка с молба за справка в архива на БНТ, е
установено, че песента „Даньова мама“ е архивирана във фонотеката като народна
песен, с музика и текст народни, като в предоставяните отчети към Музикаутор
песента е отчитана като народна.
Представено е и Писмо вх.
№ 108-672 / 01.04.2021г., адресирано от Съюза на българските композитори до
Музикаутор и в отговор на отправено запитване и в което се сочи, че при
направена проверка е установено, че М.Б. никога не е била член на Съюза.
По делото е била изискана
справка от Сдружение Музикаутор, от която се установява, че по заявено искане
от 16.01.2018г. от З.Ж. за регистриране на произведението Даньова мама, с
посочен изпълнител, автор на текста и музиката – М.Б., е била извършена
проверка и свикана комисия за произнасяне, която е излязла със становище, че
материалите и доказателствата в тази връзка са противоречиви, като не може да
бъде направен категоричен извод в този смисъл. На базата на това становище е
взето решение от Управителния съвет на Музикаутор да не се променят регистрацията на песента в
базата данни на сдружението.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. М.К.
се установява, че познава М.Б. от 1976 г., като се запознали на концерт в гр.
Разград. Сочи, че Б. била поканена да пее на сватбата на дъщерята на
свидетелката, като там се запознала и с майката на свидетелката, която била
възхитена от нейното изпълнение, като я поканила да остане вечерта след
сватбата. Свидетелката сочи, че също присъствала, като тогава майка й разказала
историята за децата на нейната прапрабаба, които били хайдути и тяхната майка
чакала да се върнат, за да може да им направи сватбите. Тогава майката на
свидетелката – Й.И., помолила Б. да направи песен, която да остане за техния
род. Разкала й как майката след толкова чакане и от мъка казала: „кандисах,
мама, сандисах, кървави ризи да пера и остри саби да трия. Казала, че Даньова
мама се казва песента, защото едно от момчетата се казвало Д,. В показанията се
сочи, че майката на свидетелката разказала всичко това и Б. го пресъздала – как
е тъжна тази майка, на която й писнало от това, че синовете й не се връщат и
изрекла тези думи. Сочи, че така Б. създала песента. Според изложеното в
показанията, Б.Д. е направила песента след представянето й на концерта от М.Б..
От показанията на св.С.се
установява, че същият в качеството си на изп. продуцент на народна музика по
БНТ, е продуцирал повечето от излъчвани концерти, документални филми по
музикалните програми. Сочи се, че при излъчване на дадена песен по БНТ,
задължително се прави отчет, който се подава към дружествата за колективни
права, каквито са Музикаутор, Профон, като за Даньова мама е отбелязано –
музика и текст народен. Сочи, че при БНТ песента не е заявена като авторска,
като поради това е възприета като чисто фолклорна творба, каквито са множество
други български народни песни, които могат да имат много варианти, нюанси,
разлики в текста или музиката, като са налице такива в музикалната структура
във вариантите в изпълнение на всяка от двете певици. Сочи, че авторството на песента
не е било заявено от Б., когато бил записван аранжиментът в БНТ, като тя
единствено държала да се запише тази нейна песен. Тогава Б. не е представила
песента като нейна авторска музика и текст. Сочи, че поредицата „Гласове от безкрая“
е записвана от БНТ и е с участието на Б.Д..
От показанията на св. И.се
установява, че е присъствал на благотворителния концерт в гр. Варна през 1987
г., където била изпята песента Даньова мама от изпълнителя М.Б., като от нея
разбрал, че това й било първото изпълнение, както и че тя е автор на песента и
че песента е по действителен случай, пресъздаващ историята на една фамилия зад
граница. Тогава свидетелят за първи път чул за Б.Д., която дошла да поздрави
изпълнителката Б.. Свидетелят сочи, че бил част от организацията или водещ на
концерта. Знае, че песента се изпълнява и от Б.Д., като е основна част от
репертоара й, както и че тя е поздравявала М.Б. в качеството й на автор на песента
и й е благодарила за нея, което е било в авторско предаване на свидетеля. Сочи,
че в годините 2008 г. – 2010 г. Б. е идвала в офиса при свидетеля с молба да
регистрира песента като нейна авторска с писмо до Музикаутор, като нямало спор,
че това е нейна авторска песен.
В показанията си св.Г.сочи,
че е от с. Каменово, Разградска Област, като брат й по професия работел организатор
в културните мероприятия, включително концерти. Когато той бил студент, се
връщал в селото и издирвал народни песни, като много научавал от една възрастна
баба на име М.Ч.. Свидетелката сочи, че познава песента, която се засяга по
делото, като „Кальова мома“. Брат й много пеел и когато пеел песента, я пеел на
местния диалект. Знае, че песента сега е „Даньова мама“, като в нея е пропуснат
един куплет от текста, който брат й пеел. Той изпълнявал песента 1975-76 г. на
концерти, като я взел от баба М., когато бил студент. Сочи, че се познавал с М.Б.,
като в началото отношенията им били добри, докато не станал скандал между тях,
когато той чул, че М.пее тази песен. Той й се обадил по телефона и при разговора
я нарекъл „крадлива сврако“, казал й „не стига, че си откраднала песента, дори
даже не си я и запомнила. Свидетелката в показанията си заявява, че брат й бил
фин, чувствителен и интелигентен човек и да нарича някого така не било типично
за него. После в разговор със свидетелката брат й заявил, че няма против
песента да се пее, тъй като това е народна песен. Разправията била станала,
защото била откраднала песента. Сочи, че използваните в песента думи „кандисах,
мама, сандисах“ са на диалекта от нейното село. Свидетелката сочи, че мелодията
на двете песни е еднаква, като текста се различавал – липсвал вторият куплет,
който гласял „Баща ви мене заръча, заръча мама поръча, здрави момчета да
отгледам, по бащин път да не тръгват, на занаят да се научат, семейства да си
направят, дечица да си народят и къщи да си построят“. Свидетелката заявява, че
знае, че песента се разказва за това, че майката я боли, че бащата се занимавал
с партизанлък и казва какво е поръчал бащата – децата да си станат нормални
хора, да си направят семейства, като те поемат по пътя и не я слушат.
Изслушана е и съдебно-техническа, от
заключението по която се установява, че в телевизионно предаване „БНТ на 60“,
излъчено в ефира на БНТ 1 на 19.11.2019г. от 22:00 ч. е било заявено от
интервюираното лице, че е изпяла песента не по начина, по която я е чула от М.Б.,
като счита, че много малко са хората, които познават последната, като не
познава други авторски песни от тази певица. Сочи се, че разговорът се води
между народната певица Б.Д. и водещия Драгомир Драганов. В телевизионно предаване
„Преди обед“ от 11.12.2017г., излъчено в ефира на БТВ, в разговор между Б.Д. и
водещите в предаването, последната е заявила, че усеща завист, като няма нито
един клип заснет на песента „Даньова мама“, която не е спирала да пее. В
телевизионно предаване „Като две капки вода“, излъчено по Нова телевизия на
16.05.2018г., е заявено „Аплодисменти и за автора на тази песен – М.М.Ж., като
от записа е видно, че Б.Д. се намира сред публиката и водещият обявява автора
на песента в нейното присъствие. От звуков файл /посочен в заключението/ на
сайта на БНР под наименование „Разговор с М.К. за създаването на песента
Даньова мама се установява разказаното от нея, че с М.Б. се запознават през
1976 г. на концерт в Разград, като няколко години по-късно тя пее на сватба на
дъщеря й. Там се запознала с родителите на М.К., които я приели много присърце.
Майката на М.К. й казала думите: „кандисах, мама, сандисах, кървави ризи да
пера, юнашки саби да трия“ и от там насетне тя създала текста на песента, която
започвала с тези думи. В предаване на Златния фонд на Радио Варна : М.Б. за
песента „Даньова мама“ в разказ от нея е заявила, че една нейна голяма
почитателка – леляД., която живее в Америка, й разказала за нейна пра-пра баба,
която имала седем сина, които са станали хайдути. Майката с нетърпение ги
очаквала да се върнат, за да им направи сватбите, но те не се завърнали. Тя й
разказала тази история и я помолила да я претвори в песен, като минало доста
време докато сътвори Даньова мама.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обекти на авторското право са всички произведения на
литературата, изкуството и науката, които са резултат на творческа дейност,
включително и музикалните произведения.
Авторското право се състои от съвкупност от имуществени и неимуществени права
на неговия притежател и които са конкретизирани в разпоредбите на чл. 15 и чл.
18 ЗАПСП. Сред неимуществените права са включени тези на автора на
произведението да иска да бъде признат за такъв, да се извършват промени върху
произведението, да реши дали произведението му може да бъде разгласено,
начинът, времето за това, под какво име/псевдоним на автора.
Правото да ползва произведението подлежи изключително на
неговия автор, който може да разреши използването му и от други лица, освен
случаите, за които законът е предвидил изключения. В ал. 2 на чл. 18 ЗАПСП са
посочени действията, чрез които се смята за извършено ползването, сред които
разпространение пред неопределен брой лица на оригинала или на екземпляри от
него, сред които в т. 3 – публично представяне или изпълнение на произведението.
В чл. 19 ЗАПСП е предвидено правото на възнаграждение на автора при всяко
ползване на произведението му от друго лице.
По делото е безспорно, а
и от събраните доказателства в тяхната съвкупност се установи категорично, че
песента „Даньова мама“ е била част от репертоара на починалата наследодателка
на ищците – М.Б., както и от репертоара на ответницата Б.Д. – в качеството й на
изпълнител на народни и фолклорни песни, като песента е била изпълнявана от
всяка от тях на организирани концерти пред публика. Установи се, че М.Б. е развивала
кариерата си на певица в период, като е изпълнявала песента преди Б.Д.. Спорен
е въпросът относно авторството на песента и в този смисъл дали текстът и
музиката са създадени от М.Б., както се твърди в исковата молба.
В подкрепа на така
изложените твърдения в доводите на ищците са показанията на св. Коцева, които
съдът кредитира, като отразяващи лични възприятия на свидетелката относно
разговора между нейната майка и М.Б., в който тя като изпълнител била помолена
да сътвори песен, пресъздаваща една житейска история по действителен случай в
рода на свидетелката, в който смисъл е бил сътворен и текстът на песента, който
започвал с цитираните от майката на свидетелката думи. Като автор на песента Б.
се е представяла и в давани от нея интервюта, като такова е съдържащото се в сайта на БНР с публикувана статия на
13.03.2018г., озаглавена „Знаете ли историята на песента „Даньова мама“?“. От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи представянето й
като автор на песента в телевизионните предавания – „Като две капки вода“; в книга
със заглавие „По морето, любе ле“, в която се съдържа текстът на песента
„Даньова мама“ и като автор на същата под текста е посочена – М.Б.. Въз основа
на така събрания доказателствен материал съдът приема, че за автор на песента е
била възприемана наследодателката на ищците.
Същевременно, установява
се, че са налице характеристиките на песента на народна такава, с оглед
съществуването й в различни вариации на текста на песента. В подкрепа на това
са показанията на св. Г., които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото и от които се установи
съществуването на песента с известно различие в текста, като пресъздаваща
същата история още преди представянето й за първи път пред публика от М.Б. на
концерт през 1987 г. – показанията на св. И.. Така от показанията на св.Г.се
установява изпълняването на песента пред публика през 1975-6 г., като съдържащите
се изрази - част от текста, са на характерния за Разградски регион диалект,
като песента е била разпространена и във Варна. Безспорно е по делото
възпроизвеждането на песента със съответна модификация в текста и аранжимента
от ответницата Д.. След направени проучвания от съответно компетентни в
областта лица, песента е била вписана в архивите
на БНР, на БНТ като народна – така отразеното в изходящото от БНТ писмо,
адресирано до Б.Д., в което се сочи, че във връзка с молба за справка в архива
на БНТ, е установено, че песента „Даньова мама“ е архивирана във фонотеката
като народна песен. В този смисъл е регистрацията на песента в Музикаутор, като
видно от постъпилата справка по делото, не са били установени доказателства за
промяна в отразените данни, като е било направено проучване въз основа на
постъпила молба за това от ищцата в производството. В подкрепа на този факт са
и показанията на св. Спасов, който в качеството си изпълнителен продуцент на
народна музика в БНТ е продуцирал и създавал предавания, документални филми с
музикална тематика, излъчвани концерти в ефира. Установява се, че при
извършването на записа на песента в БНТ от Б., същата не се е представила като
нейн автор, като песента е била възприемана като народна/фолклорна, в който
смисъл е била отчитана и от Музикаутор. Показанията на свидетеля, с оглед
познанията му в областта на народната музика и в този смисъл познаването от
него на произведенията съществуващи като част нея, съдът кредитира като
достоверни и съответни на обективната истина. В работата си свидетелят е участвал
в проучвания и изследване произхода на съответното творчество, включително и
относно процесната песен. По този начин песента е била възприета и регистрирана
като народна в медиите, в които е била излъчвана, както и от Колективния орган за защита на авторски
права, какъвто се явява Музикаутор. Констатацията за това е била направена от
съответно компетентни лица в областта, поради което съдът кредитира напълно
изразеното от тях.
От друга страна, по
делото не се установи Б. да е заявила правото си на автор на песента в нито
една от излъчващите медии; не фигурира като такава в регистрите на Музикаутор;
не е член на Съюза на композиторите в България.
В тази връзка съдът
допуска наследодателката на ищците да е сътворила своя версия на съществуващата
вече песен, като е изменила същата, придала й е съдържание в текстово и
музикално отношение, различаващи я от останалите такива, което не я лишава от
качеството на народна песен.
Съгласно разпоредбата на
чл. 4, т. 3 ЗАПСП, не са обект на авторското право фолклорни творби, поради
което и същите не подлежат на закрилата, предоставяна от закона. Тези творби се
възприемат като произведения на народа, предавани от поколение на поколение с
неизвестен автор. Предвид възприетото относно процесната песен на народна
такава, същата се явява част от българския фолклор. В този смисъл и доколкото фолклорните
творби попадат сред законоустановените изключения от признатите обекти на
авторското право, намира, че правото предмет на претенцията не подлежи на
закрила по Закона за авторските права и сродните им права.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира предявените в кумулативно обективно съединение
искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл.
95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, за неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ответницата
разноски в производството в размер на 2000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно се явява заявеното
възражение от ищците по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, като в приложение Наредба
№ 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, установеният минимум
съобразно материалния интерес по всеки от предявените искове за обезщетение за
вреди възлиза на по 580 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 3/, а за всеки от неоценяемите
искове – по 600 лв. – /чл. 7, ал. 1, т. 4 ГПК/, като счита за приложим текста
на чл. 2, ал. 5 от Наредбата при формиране размера съобразно на нормативно
установения минимум.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** и Р.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Б.И.К.-Д.,
с адрес ***, ВЕЦ – С.№***, искове с правно основание чл.
95 ЗАПСП
във
вр. чл. 95 а ЗАПСП за сумата от 5 000,00 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди за нарушение на наследеното авторското право върху
песента „Даньова мама“ с автор М.Б., дължимо за извършеното й копиране,
разпространяване и публикуване публично в албуми, концертни изпълнения, радио и
телевизионни участия, онлайн стрийминг и равняващо се на пропуснатите ползи от
съответно дължимото възнаграждение в полза на автора, респ. неговите
наследници, както и сумата от 5 000,00 лева за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищците отрицателни емоции
при накърняване на тяхното достойнство, с оглед пренебрегване волята им относно
ползване на авторското право и погрешно внушеното относно действителния автор
на произведението; иск с правно основание чл. 95 б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП –
за осъждане на ответницата да преустанови неправомерното използване на
музикалното произведение, както и да преустанови извършването на каквато и да е
дейност, свързана с това; иск с правно основание чл. 95 б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за осъждане на ответницата да
разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и
в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие.
ОСЪЖДА
З.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** и Р.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, етаж партерен, да заплатят на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на Б.И.К.-Д., с адрес ***, ВЕЦ – С.№***, сумата от 2000 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: