РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Враца, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420104308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е получено по подсъдност от Районен съд гр. Плевен.
Образувано е по искова молба на Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес ***** срещу Т. Р.
К. с ЕГН ********** и адрес *****.
В същата се твърди, че с две платежни нареждания от дати съответно 08.09.2016 г. и
09.02.2017 г. ищецът е превел на ответницата сумата 2 500,00 лева с посочено от ищеца
основание за преводите „заем“. Поддръжа се също, че постигнатата между страните
договореност не покрива задължителните минимални реквизити на което и да било
договорно облигационно правоотношение, включително това на договора за заем, както и че
процесната сума не е върната до момента на подаване на исковата молба, като по този начин
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 2 500,00 лева, с
която се е обогатила без правно основание за негова сметка, ведно със законната лихва от
07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира разноски при
уважаване на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 59, във вр. с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответницата Т. Р. К. е подала отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е
1
оспорила предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага, че между страните са
сключвани договори за заем в устна форма, включително относно процесната сума от
2 500,00 лева и че тези твърдения се подкрепят и от посоченото от самия ищец в двете
платежни нареждания основание „заем“. Доколкото страните не са уговорили краен срок за
връщане на заетата сума, следва да се приложи разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД и за
краен срок да се счете датата, на която е изтекъл едномесечен срок от получаването на
покана за връщане на заема. Тъй като ищецът не е отправял такава покана до ответницата,
същата не му е връщала получената като заем сума. Поддържа също, че ищецът не разполага
с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение, а именно договор за заем и ищецът би могъл да защити
правата и законните си интереси като предяви иск, основан на договора за заем. При
условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД бъде приет за
основателен и доказан, ответницата прави искане с правно основание чл. 78, ал. 2 от ГПК
направените от ищеца деловодни разноски да останат в негова тежест, тъй като същият не е
отправял до ответницата покана за връщане на процесната сума и следователно ответницата
не е дала повод за завеждането на делото. Ответницата също претендира разноски при
отхвърляне на иска.
Като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:
Установява се от приложените на л. 3 от гр. дело № 5688/2021 г. на Районен съд гр. П.
в заверен препис операционна бележка и платежно нареждане, съответно от 08.09.2016 г. и
09.02.2017 г., че ищецът Г.Д. е превел по банков път на ответницата Т.К. общата сума от 2
500,00 лева, като и в двете платежни нареждания като основание е посочено „заем“.
Съобразно изложеното в исковата молба, страните по делото не са постигнали
съгласие относно част от задължителните реквизити на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД и
между тях не е валидно възникнало и което и да било друго облигационно правоотношение.
Ищецът счита, че разполага с единствената правна възможност да предяви настоящия иск по
чл. 59 от ЗЗД (общия състав на неоснователното обогатяване) за осъждане на ответницата да
му заплати същата сума, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, без да са
налице останалите фактически състави на неоснователното обогатяване (начална липса на
основание, неосъществено основание или при отпаднала липса на основание).
В проведеното на 20.01.2022 г. съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.
Д.Д., доразвива изложените в исковата молба твърдения, сочейки, че посочването на
основание „заем“ в операционната бележка и платежното нареждане от 08.09.2016 г. и
09.02.2017 г. е вследствие на изискването на всяка търговска банка при нареждането на
банков паричен превод наредителят да посочи основание за извършването му, както и че
липсата на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните е
обусловена от липсата на уговорки за възнаградителна или мораторна лихва, за падеж или за
връщане на сумата на вноски.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
2
Съгласно Тълкувателно постановление на Върховния съд № 1 от 1979 г., първият
фактически състав на неоснователно обогатяване е налице, когато при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да
има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което липсва
и основание за задържане на полученото.
Вторият фактически състав на неоснователното обогатяване е налице в случаите,
когато е била извършена престация с оглед една позволена бъдеща цел, която не се е
осъществила.
При третия фактически състав на неоснователното обогатяване към момента на
даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение,
въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото
разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от
различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи на разваляне на
договора, било то извънсъдебно или съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване
на прекратително условие и др.
Предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД са липса на правно
основание, както и пряко имуществено разместване между двете страни.
По делото е безспорно установено, че ищецът е посочил в операционната бележка и
платежното нареждане на л. 3 от гр. дело № 5688/2021 г. на Районен съд гр. П., че
основанието за превеждането на ответницата на процесната сума в размер на 2 500,00 лева е
„заем“, извършвайки извънсъдебно признание на този неизгоден за него факт. Твърдейки в
исковата молба, че е превел същата сума без правно основание, ищецът се домогва да
опровергае собственото си изявление в издадения от него частен документ за това. Когато се
опровергава съдържанието на частен документ, лицето не оспорва, че обективираните в
документа изявления са били осъществени от външна страна от него, но се твърди, че
същите не отразяват действителната му воля и намерение, като в този случай е налице
забрана за свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Ищецът не е поискал
ангажиране на свидетелски показания за опровергаване на записаното от него основание в
преводното нареждане, които биха били недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Така се стига до положението, че с представените от самия ищец писмени доказателства –
операционна бележка и платежно нареждане с вписано основание, същият оборва
собственото си твърдение в исковата молба за липса на основание, което пък води до
неоснователност на иска му за връщане на процесната сума въз основа на някой от
фактическите състави на неоснователно обогатяване.
Не могат да бъдат възприети наведените от ищеца доводи, че посочването на
основание „заем“ в операционната бележка и платежното нареждане от 08.09.2016 г. и
09.02.2017 г. е вследствие на изискването на всяка търговска банка при нареждането на
банков паричен превод наредителят да посочи основание за извършването му поради
3
следните съображения:
Банковият превод е договор между наредителя и банката, с който банката се задължава
срещу възнаграждение при наличието на покритие да задължи сметката на наредителя и да
завери сметката на получателя на плащането с определена парична сума. Предложението за
сключване на договора се прави от наредителя, който подава в банката попълнена форма за
банков превод. Съдържанието на платежното нареждане за кредитен превод в левове
(идентично е и съдържанието на операционната бележка за внасяне на каса на парична сума)
е уредено в чл. 13 от Наредба № 3 на Българската народна банка от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти (Наредба № 3). Приемането на предложението от страна на банката изисква
банката да регистрира платежния документ като постави върху него дата на приемането и
регистрационен код на операцията. Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 12, ал.
1 на Наредба № 3, кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез
неговия доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на разположение
на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги. Платежно нареждане е всяко
нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се
разпорежда изпълнението на платежна операция (чл. 8, ал. 1). Платежното нареждане може
да се изпълни само до размера на разполагаемата наличност по платежната сметка (чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 3). Платежното нареждане за кредитен превод се съставя от платеца,
който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне (чл. 12, ал.
1).
Неоснователни са и твърденията на ищеца, че липсата на уговорки за възнаградителна
или мораторна лихва, за падеж или за връщане на сумата на вноски категорично сочи на
извод за липса на валидно възникнал договор за наем между страните, тъй като е видно от
съдържанието на разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, че нито една от тези уговорки не спада към
същественото съдържание на договора за заем, с изключение на уговорката за срок за
връщане на заетата сума, липсата на която би следвало да бъде заместена от императивната
разпоредба на чл. 240, ал. 3 от ЗЗД, а именно: ако не е уговорено друго, заемателят трябва
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като
такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото ищецът дължи на ответницата внесеното от същата
адвокатско възнаграждение в размер на 405,00 лева (л. 10 от делото).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г. Д. Д. с ЕГН
********** и адрес ***** срещу Т. Р. К. с ЕГН ********** и адрес ***** иск за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата 2 500,00 лева, за която са съставени операционна
4
бележка от 09.02.2017 г. на „Банка ДСК“ ЕАД и платежно нареждане от 08.09.2016 г. на
„Първа инвестиционна банка“ АД, с която Т.К. се е обогатила без правно основание за
сметка на Г.Д., ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес *****
да заплати на Т. Р. К. с ЕГН ********** и адрес ***** сумата 405,00 лева, представляваща
деловодни разноски за внесено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 4308/2021 г. на
Врачански районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5