РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110206599 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6599 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. К. Н. против наказателно постановление (НП) № 446 от
14.09.2018г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
София град /ОДБХ-София град/, с което за нарушение на чл.248, т.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, на основание чл.440, ал.1 от същия закон на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, и като такова моли да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя, с
искане за отмяна на НП. Подробни съображения за това се развиват в писмени
бележки.Моли се за присъждане на сторени разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП и да отхвърли жалбата,
като прави възражение за нейната просроченост. Претендира разноски по нарочен списък.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По сигнал на 04.07.2018 г. ОДБХ-София е извършила проверка в обект ресторант-пица,
1
находящ се в гр.С., ж.к.“Л. “, ул.“К. “ №.., стопанисван от „С. “ ЕООД. Проверката
завършила с констатация, че лицето Г.К.Н. в качеството на управител съхранява в хладилни
съоръжения свинско месо, свински месни заготовки и разфасовки в общо количество от
23.500 кг., без да е осигурена проследимост на същите и без необходимата
идентификационна маркировка и етикетировка. Изготвен е констативен протокол №0031938
от същата дата.
С оглед нарушението по-горе е съставен АУАН №1001514/ 18.07.2018 г., връчен на
жалбоподателя срещу подпис. Последният не е депозирал писмено възражение в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горното на 14.09.2018 г. е издадено процесното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.248, т.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, на основание чл.440, ал.1 от същия закон е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на св.И.П. Д.
(актосъставител) и писмени такива: АУАН №1001514/ 18.07.2018 г.; констативен протокол
№0031938 от 04.07.2018 г.; извлечение от Търговския регистър /ТР/ за „С.“ ЕООД; писма с
обратни разписки; заповедиди за компетентност, всички - приобщени по реда на чл. 283 от
НПК. Съдът приема като обективни и безспорни показанията на св.И.В., които в
хронологична последователност ясно и точно изясняват обстоятелствата около извършената
в ресторант-пица, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № 21 проверка, при която е
констатирано, че в обекта се съхраняват продукти от животински произход без етикировка и
маркировка, за което и свидетелят в качеството си на инспектор съставила на управителя на
обекта съответния АУАН, доколкото към момента на проверката обектът извършвал
дейност и храните не били обособени отделно, за да се заключи, че са за лично ползване.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които кореспондират с писмените доказателства
по делото; довери се и на писмените доказателства – същите са обективни и достоверни,
събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и след като провери изцяло
обжалваното наказателно постановление, намира следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално
допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
Видно от материалите по делото, административнонаказващият орган /АНО/ е приел, че са
налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е отбелязал в наказателното
постановление, че същото се счита за връчено на 13.03.2019 г. АНО е счел, че са изпълнени
изискванията на закона, тъй като нарушителят не е открит на посочения от него адрес. В
2
материалите по делото са приложени известия от „Б.“, в които са отразени датите на търсене
на лицето и от същите се извежда, че жалбоподателят е търсен два пъти на адреса, който той
лично е посочил в АУАН. НП е изпратено за връчване по негов постоянен и настоящ адрес
(ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № 21), като видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 1504
00F8H7 2 същото не е връчено, тъй като пратката не е потърсена. С повторно известие за
доставяне ИД PS 1504 00F4XQ X наказателното постановление отново е изпратено за
връчване на същия адрес, а пратката е върната с отметка: „Адресът е недостатъчен“. От
друга страна, в Търговския регистър за „С.“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателят, е
посочено седалище и адрес на управление (ж.к. „Л.“, ул. „Ген. А. Н.“ № 23), който адрес
следва да се зачита като "Известен адрес" и по който адрес не се констатира
административнонаказващият орган да е изпратил за връчване НП. Установеният от ЗАНН
нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвеното срещу
него НП – чл. 58 от ЗАНН, както и случаите, в които то ще влезе в сила – чл. 64 от ЗАНН. В
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН е регламентирано, че НП се връчва срещу подпис на
лицето, което в случая не е изпълнено. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита връчено от деня на отбелязването.
За да се счита НП за връчено по този ред, е следвало да се осъществи щателно издирване на
санкционираното лице, да е установено, че то не пребивава на посочения адрес и нов адрес
не е известен. В процесната хипотеза това не е било сторено от наказващия орган, поради
което съдът приема, че НП не е било надлежно връчено. Срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
започва да тече от момента на връчването на НП, ето защо съдът приема, че жалбата е
депозирана в законноустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.
По съществото на спора:
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран, на основание чл.440, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност. Разпоредбата на чл.248, т.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ред. към инк.инираната дата/ предвижда, че лицата,
които извършват производството, транспортирането, търговията и пускането на пазара на
суровини и храни от животински произход в обектите по чл.7, ал.2, т.5 и обектите по чл.229,
ал.1, трябва да маркират с идентификационна маркировка и етикировка обектите по чл.220,
ал.1, т.2-4. От сочената норма става ясно, че задължените лица са тези, които извършват
производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от
животински произход, като тези лица могат да бъдат както физически, така и юридически.
Следователно отговорността по чл.248, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в
едно с обстоятелствата по делото налага извода, че е следвало да бъде ангажирана
отговорността на юридическото лице, доколкото именно то стопанисва обекта ресторант –
пица, находящ се гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № 21. Относно въпроса, кой стопанисва
въпросния недвижим имот спор между страните няма, това е фирма „С.“ ЕООД. В чл.440 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност ясно се прави разграничение между субектите,
на които може да се наложи глоба, тъй като видно от ал. 1, глоба се налага на физически
3
лица, а по ал.2 - санкцията е за юридически лица. Основният въпрос в конкретния случай е,
да се установи дали въпросната глоба трябва да се наложи на физическото лице
/управителят Г. К. Н./, или на юридическото лице /фирма „С.“ ЕООД/. Съдът приема, че след
като въпросният ресторант – пица се стопанисва и използва от въпросното търговско
дружество, то административнонаказващият орган е следвало да ангажира отговорността по
адрес на юридическото лице. Другото, което съдът взе предвид, при постановяване на това
решение е, че при извършването на проверката, видно и от приложените доказателства, не
са събрани такива, които по безспорен начин да доказват, че именно жалбоподателят в
личното си качество на управител е извършил виновно нарушението, за което е бил
санкциониран с НП.
Същевременно съдът намира, че при издаване на обжалваното НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване законосъобразността на акта и
обуславящо неговата отмяна на формално основание. Законът за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ регламентира изискуемото съдържание на АУАН и на НП,
като актосъставителят и административнонаказващият орган са задължени да въведат в
двата акта минимум от факти, очертаващи обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено нарушението. Както актосъставителят, така и административно-наказващият
орган следва точно и ясно да опишат онези факти, които дават яснота по въпроса кога, къде,
какво деяние, осъществено чрез действие или бездействие кой е извършил, така че да е ясно
от фактическа страна за какво нарушение се подвежда под административнонаказателна
отговорност субектът на отговорността. Значим елемент от обективните признаци на
административното нарушение е времето на извършване на същото. Този момент не може
да бъде определяем и поставен под субективната преценка на всяко едно трето лице относно
тълкуването. Административнонаказващият орган е длъжен да посочи количеството и вида
на всеки от откритите при проверката артикули. Това означава, че е необходимо да опише
не само съдържанието на правната норма, чийто състав според него е нарушен, а да посочи
по вид и количество за всеки от тях продуктите от животински произход без етикировка и
маркировка. В процесния случай това не е сторено и така е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере кой е фактът, срещу който следва да се защитава. Описанието на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му е императивно изискуем елемент от
съдържанието както на акта, с който се констатира нарушението /чл. 42, т. 4 ЗАНН/, така и
на наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Пълното, точно и ясно описание
на фактическите обстоятелства на нарушението е безусловно необходимо с оглед
определяне предмета на доказване, както и с оглед правото на защита на санкционираното
лице, на което следва да са известни и надлежно предявени фактическите обстоятелства,
които актосъставителят и наказващият орган са подвели под състав на административно
нарушение. В случая и актосъставителят, и наказващият орган са се задоволили да
формулират директно състава на административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Още по-малко и в двата
документа се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Така е ограничено правото на защита на жалбоподателя и той е поставен в невъзможност да
4
разбере фактическите и правни рамки на вмененото административно нарушение.
Горното налага цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По делото се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие. Представен
е ДПЗС от 15.07.2021 г. за договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева. С оглед изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300.00 лева. Именно в този размер е и договореното и
заплатено от молителя адвокатско възнаграждение, затова следва да се присъди
възнаграждение в упоменатия размер. С оглед изхода на делото, претенцията на
процесуален представител на жалбоподателя следва да бъде уважена, а тази на въззиваемата
страна за заплащане на разноски– отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 446 от 14.09.2018г., издадено от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – София град /ОДБХ-София град/, с което
за нарушение на чл.248, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, на
основание чл.440, ал.1 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски на въззиваемата страна.
ОСЪЖДА БАБХ да заплати на Г. К. Н. сума в размер на 300.00 лв., представляваща
разноски за сторено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5