РЕШЕНИЕ
№ ...140
гр. Самоков, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 169 по описа на
съда за
В.Н.Н. *** обжалва Наказателно постановление № ../19.12.2018 г.,
издадено от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков,
в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер 1500 лв. за административно нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП, в редакцията на разпоредбата, обн.
ДВ, бр. 39/2011 г.), извършено на 09.09.2018 г. – с искане за неговата отмяна в
обжалваната част.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Ц. Т., който заявява, че поддържа жалбата и
в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност. Претендира
разноски.
В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна не е изразила конкретно становище по жалбата,
но е направила възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е допустима, като подадена
от легитимирано лице в законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване
пред РС – Самоков.
По същество жалбата е
основателна.
В административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е довело
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
със съставянето на 09.09.2018 г. на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № .. от свидетеля С.Г.Н., на длъжност „мл.
автоконтрольор” в РУ – Самоков. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя
и на свидетеля Е.Ф., на длъжност „Началник група „Охранителна полиция”” в РУ –
Самоков, който заявява пред съда, че е възприел лично отразените в АУАН факти и
обстоятелства, обосновали ангажирането на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Въз основа на този АУАН св. Е.Ф., оправомощен
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, е издал обжалваното НП.
Независимо от надлежното му
оправомощаване да издава НП за административни нарушения по ЗДвП, извършени на
територията на РУ – Самоков, в конкретния случай св. Ф. не е имал право да
участва в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването
на процесното НП с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, тъй
като е бил свидетел при установяване на нарушението, посочен в АУАН и го е
подписал. Участието на св. Ф. в административно-наказателното производство като
посочен в АУАН свидетел при установяване на нарушението е абсолютно основание
за негов отвод от решаване на въпроса за административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Съвместяването на две съществено различни
процесуални функции (по установяване на твърдяното нарушение и по решаване на
въпроса за отговорността на административно-привлечения) от едно и също лице в
рамките на едно и също административно-наказателно производство нарушава
процесуалните гаранции за незаинтересуваност и безпристрастност при осъществяване
на втората от тези функции независимо от липсата на данни за субективна
пристрастност или заинтересуваност на св. Ф. от изхода на производството. Поради
това съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗАНН той е бил длъжен сам да се отведе от разглеждане
на административно-наказателната преписка и от издаване на НП, независимо че
жалбоподателят не е поискал отвеждането му в хода на
административно-наказателното производство, нито се е позовал на това основание
за отвод като оплакване срещу законосъобразността на НП в жалбата си до съда.
След като при наличие на посоченото основание за отвод компетентното да издаде
НП длъжностно лице следва да се отведе по собствен почин от издаването на НП,
без оглед направено в тази насока искане от нарушителя или от пострадалия от
нарушението, на още по-силно основание съдът, който в настоящото производство
извършва цялостна преценка на законосъобразността на НП, следва служебно да
прецени наличието на такова основание за отвод, без да е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Настоящото производство е
въззивно по своя характер и е предназначено да осъществи цялостен контрол за
законосъобразност върху обжалваното наказателно постановление независимо от
изложените оплаквания в жалбата, с която е сезиран, като може да отмени обжалваното
НП и в необжалваните му части, ако са налице основания за това съгласно
разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и 2 от НПК, субсидиарно приложими в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН. Тъй като констатираното и посочено
по-горе съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в хода на
административно-наказателното производство, води до незаконосъобразност на обжалваното
НП в неговата цялост, досежно всички твърдяни деяния на жалбоподателя, описани
в АУАН и санкционирани с НП, обжалваното НП следва да бъде отменено в цялост – и
в необжалваните му части, без съдът да обсъжда въпросите относно фактическото
поведение на жалбоподателя, неговата противоправност и съставомерност като
административните нарушения, за които е наказан.
Жалбоподателят е упражнил правото
си по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да иска присъждане на разноски. По делото те се
свеждат до платено адвокатско възнаграждение в размер 350 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Ответникът по жалбата е
поискал присъждане на по-нисък размер на евентуално дължимите на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност предвид
правната и фактическата сложност на делото. Делото не е с висока фактическа и
правна сложност. Жалбоподателят е представляван от пълномощника си в две от
трите проведени съдебни заседания, като в едно от тях (последното) не са
извършени никакви действия по събиране на доказателства по причина, която стои
у жалбоподателя (не е осигурил явяване на допуснат му свидетел при довеждане,
поради което съдът е отменил определението си за допускане разпита на такъв
свидетел и е дал ход на съдебните прения). Затова в съответствие с чл. 63, ал.
4 от ЗАНН ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски за платено адвокатско възнаграждение в минималния размер 335 лв.,
определен съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета за прилагане на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ../19.12.2018 г.,
издадено от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
ОСЪЖДА Районно управление – Самоков към Областна дирекция на
МВР – София, с адрес гр. Самоков, ул. „Проф. В. Захариев” № 1, да заплати на В.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 335 лв. (триста тридесет и пет лева) за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: