Определение по дело №16226/2015 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ..........

гр. Варна, 13.02.2017г.

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16226 по описа за 2015г. на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.130 ГПК.

Предмет на разглеждане по настоящото дело са искове на В.П., ЛНЧ**********, гражданин на Китай със статут на постоянно пребиваващ в Република България с резрешение №*********/14.07.2010г. с валидност до 09.11.2018г., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията с Х.Л.Л., ЕГН**********, Д.Г.Б., ЕГН********** и съпругата на последния М.П. Павлова, ЕГН**********, че ищецът В.П. е собственик на л.а. „Ауди Ку 7”, ДК №СА8888РР, с оригинални рама №WAUZZZ4L48D031355 и двигател №BTR005584.

Исковете са обосновани с твърденията, че ищецът е собственик на сочения лек автомобил, въз основа на договор за покупко – продажба от лизингодателя му, след изтичане срока на лизинга; с твърдения за противозаконно отнемане на автомобила от неизвестни лица; с твърдения за откриване на превозното средство в рамките на ДП по случая; с твърдения, че в рамките на ДП колата впоследствие била заявена за връщане от лицата Х.Л.Л. и Д.Г.Б.; с твърдения, че по тези заявления за връщане били постановени откази от органите по разследването и надзора по него, поради молби за това от повече от едно лица.

По тези причини се твърди, че между ищеца и Х.Л.Л. и Д.Г.Б. е налице спор за материално право, който мотивира допустимостта на исковете (включително спрямо съпругата на Д.Б. – М. Павлова с оглед вещния характер на правото).

Въз основа на така изложените, годни да обосноват защитим правен интерес от спор за собственост твърдения, съдът е приел производството за допустимо. В тази връзка е констатирал още, че твърденията се подкрепят от приобщените на л.11-19 постановления на ВРП и ВОП и определение на ВРС, с които в крайна сметка е отказано на молителите Х.Л.Л. и Д.Г.Б. връщането на спорния автомобил, поради наличие на спор за материално право.

В хода на разглеждане на делото, на 09.02.2017г. са постъпили за първи път във ВРС, оригиналите на заявленията, въз основа на които са постановени горепосочените откази за връщане на автомобилите. Видно от титулната и съдържателната част на заявленията обаче, те изобщо не са подадени от Х.Л. и Д.Б. в лично качество. Точно напротив – заявленията са съответно от „Август 23” ЕООД, ЕИК201035433 и от „Патрон ес” ЕООД, ЕИК202285282 чрез техни представители (законови или по пълномощие), а молбите са обосновани с твърдения, че съответно „автомобилът е закупен за нуждите на дружеството”.

При тези данни е повече от очевидно, че спорът за материално право на ищеца не е с физическите лица – ответници, а с юридическите лица, от името на които е заявен автомобилът за връщане и именно които (а не представителите им в лично качество) претендират да са еднолични собственици. Въздържайки се от коментар по каква причина във всички актове на л.11-19 от делото, произнасянето на компетентните органи е било адресирано към физически лица, а не към реалните заявители – юридически лица, горните данни дискредитират пасивната процесуална легитимация на актуално конституираните ответници по делото Х.Л.Л., ЕГН**********, Д.Г.Б., ЕГН********** и съпругата на последния М.П. Павлова, ЕГН**********, съобразно разясненията на ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС. Ето защо производството спрямо тях и следователно по делото, следва да бъде прекратено, на осн. чл.130 ГПК.

При този изход по допустимостта, отправеното във второто по делото о.с.з. на 27.01.2017г. искане от ищеца за „конституиране на нов ответник, заедно с вече конституираните такива, при евентуалност, като новия ответник е предпочитан такъв, а първоначалните такива – евентуални” не следва да се разглежда изобщо.

Въпреки това за пълнота следва да бъде отбелязано, че при съпоставка на разпоредбите на ГПК (отменен) и действащия към момента ГПК е видно, че в актуалния процесуален закон не е предвидена възможността за „добавяне на нов ответник в хода на делото”, за разлика от предходната регламентация, която изрично допускаше това. Следователно по действащия ГПК такава възможност е изключена и молбата не може да бъде уважена (чл.228 ГПК урежда само хипотези на „замяна” на страна, не и такива на „добавяне” на страна).

И отново за пълнота – дори да би се приело друго разбиране – че разглежданата процесуална възможност съставлява форма на изменение на петитума чрез добавяне на нов ответник, то съгласно чл.214, ал.1 ГПК, всякакви изменения на иска, извън изменение на размера му или преминаване от осъдителен към установителен и обратно, че допустимо да бъдат извършвани до първото о.с.з. Следователно и по тази причина направеното във второто о.с.з. искане не може да бъде уважено.

Воден от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16226 по описа на ВРС за 2015г., 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………