Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
осемнадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 1857 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
416670/28.05.2018г. по гр.д. № 72256 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 143-ти състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на Т.В.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 381,42лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-14.09.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енeргия в имот, представляващ апартамент № 33, в гр. Враца, ж.к. „********за
периода от 30.09.2014г. до 30.06.2016г.;
сумата от 43,59лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
31.10.2014г. до 30.06.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 51991/2016г. по
описа на Софийски районен съд, като Л. И.Б.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.В.”ЕАД,
ЕИК******** съдебни разноски по
заповедно дело от 175лв. и по исково дело от 525лв.
С
Определение № 211180/05.09.2019г. по гр.д. № 72256 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 143-ти състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Л. И.Б. за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5121492/20.07.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Л. И.Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че не било установено
да е собственик на имот в пълнота, не била подавала молба-декларация за
откриване на партида за имота на нейно име, Методиката за дялово разпределение
била отменена, не била искала услугата и не дължала плащането й, разпоредбите
на Закона за защита на потребителите били специални и дерогирали общите
разпоредби на ЗЕ. Не следвало да се кредитира заключението по техническата
експертиза, изводите били по документи, които не били събрани по делото. Не
било установено , че абонатната станция е въведена в експлоатация, че топломер
е бил годен. Не била давала съгласие за приспадане, добавяне на суми от
изравнителни сметки към други фактури. Не било установено показание на уреди,
съответно че е създала пречки за отчитането им. Фактурите не били подписани от
нея и не установявали реално потребление.
Въззиваемият-
ищец– Т.В.”ЕАД, ЕИК******** не е депозирал
отговор на жалбата в срок.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
8026063/09.12.2016г. по регистъра на СРС от Т.В.”ЕАД, ЕИК******** срещу Л.
И.Б., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Л. И.Б., ЕГН ********** дължи на Т.В.”ЕАД, ЕИК********заплащане
на сумите, както следва: сумата от
381,42лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-14.09.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 33, в гр. Враца, ж.к. „********за периода от 30.09.2014г. до 30.06.2016г.; сумата
от 43,59лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.10.2014г. до
30.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 51991/2016г. по описа на Софийски
районен съд, като му се присъдят съдебните разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднал в забава на
плащането им.
Ответникът Л. И.Б.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете.
Посочила е, че не живее в имота, притежавала само голата собственост върху
имота, не била подавала молба за откриване на партида за имота на нейно име и
не била потребител на енергия в имота. В имота не била доставена енергия в
количества и на стойност, за които е предявен иск. Предметът на договора не
определял качество на услугата , не била искала такава да й бъде предоставена.
Специалните разпоредби на Закона за защита на потребителя дерогирали
разпоредбите на ЗЕ. Фактурите и извлеченията от сметки не носели неин подпис,
не установявали потреблението на енергия в имота. Не били представени протоколи
за техническо обслужване на уредите, за годността им, не били отчислявани технологични
загуби, доставчикът следвало да прекрати топлоподаването при неплащане на
сметки за два месеца. Не била уведомена за задълженията.
По делото е приложено заповедно дело № 51991/2016г. на
СРС съгласно което по заявление вх. № 11259/2016г. по регистъра на РС-Враца,
изпратено по компетентност на СРС е издадена заповед за изпълнение с която е
разпоредено Л. И.Б., ЕГН **********
да заплати на Т.В.”ЕАД, ЕИК******** сумата от 381,42лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-14.09.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 33, в гр. Враца, ж.к. „********за
периода от 30.09.2014г. до 30.06.2016г.;
сумата от 43,59лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.10.2014г. до
30.06.2016г., съдебни разноски от 175лв.,
за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 05.10.2016г., на
17.10.2016г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на
24.11.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на
доказателства в едномесечен срок от съобщение, че е предявил установителни
искове за вземанията по заповедта и такива е представил на 09.12.2016г.
Приет е договор от 24.11.2000г., протокол от ОС на ЕС
от 20.11.2000г., съгласно които ОС на ЕС в гр. Враца, ж.к. ********са избрали и
възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в
сградата. В списъка на живущи не е посочена Л. Б. и няма подпис, положен за
нея.
Приети са извлечения от сметки, съгласно които ищецът
е начислил като задължения на ответника процесните суми за ап. 33 в гр. Враца, ж.к. „********Приети са
изравнителни сметки, изготвени от ищеца, съгласно окито няма суми за
изравняване за периода.
Приети са удостоверения за постоянен и настоящ адрес
на ответника, съгласно които същият от 06.12.2007г. е в гр. София ж.к. „********бл.
********
Приети са констативни протоколи за отчет на общия
топломер в сградата, съгласно които такива са правени ежемесечно през 2014г до
юни 2016г.
Приети са Общи условия на „Топлфикация Враца”ЕАД , одобрени от ДКЕВР с Решение
от 07.01.2008г., съгласно които задълженията по фактурите се заплащат в срок от
30пдни след срока, за които се отнасят.
Приет е списък от 05.11.1997г. на живущи в гр. Враца,
ж.к. „********носещ подпис за ответника срещу ап. 33 с обем от 144 куб.м.
Приета е декларация за включване на централно
топлоснабдяване на сграда в бл********”, която
носи подпис за ответника.
Приети са свидетелства за метрологична проверка,
съгласно които общият топломер през процесния период е бил годен.
Приет е протокол от приемане в експлоатация на
дълготрайни активи, съгласно които за такъв е приет от Т.В.”ЕАД *** и Б.
С прието по
делото заключение по комплексна съдебно-техническата и счетоводна експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца е
посочило, че в сградата, в която е имота
се доставя топлинна енергия , показанията на общия топломер са снемани
ежемесечно, отчислявани са технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяване, дяловото разпределение било направено от Т.С.”ЕООД.
Посочило е, че в имота имало един водомер, не била начислена енергия за горещо
битово водоснабдяване за процесния период, защото показанията били занулени. В
имота имало един радиатор и потребление било на база показанията на
индивидуалния уред за измерването на енергията. Реално потребена енергия в
имота за периода била на стойност от 381,42лв, лихва за забава за плащане на
главница от 381,42лв. за периода била 43,59лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 150 и чл. 154 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща
арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат
заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация
София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е потребител на топлинна енергия в имота през
процесния период. Оспорване на това си качество ответникът е направил с отговора на исковата молба като изрично е
посочил, че е носител само на голата собственост върху имота. С въззивната
жалба това възражение е поддържано, като
е посочено че доказателства, че е
собственик на имота не са ангажирани по делото.
Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови
нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота.
В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това
трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че по делото не е установено между
страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия в имота. По делото не са представени доказателства, че ответникът
е носител на право на собственост съответно на вещно право на ползване върху
имота, нито че е подал искане до ищеца за откриване на партида за имота на
негово име. Посочването на ответника като ползвател на имота в декларации и
списъци на живущи не е от естество да обоснове такъв извод. Това е така, защото
тези документи не са от естество установят, че ответникът през процесния период
е притежавала вещни права върху имота, съответно е поискала да се открие
партида за имота на нейно име.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по
делото не са представени от ищеца протоколи
за отчети на уредите в имота, поради което и не следва да се кредитира
заключението на вещото лице, посочило стойността на реално потребената енергия
в имота. Последното е в зависимост от показанията на уредите, а в случая
доказателства за същото не са ангажирани по делото. Констатациите на вещото
лице не могат да заместят представянето на тези документи по делото включително
и с оглед на изричното оспорване и искане в този смисъл на ответника в
производството пред СРС. При така възприето и на това допълнително основание
съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало задължение на
ответника към ищеца за заплащане на процесната главница, а следователно и на
акцесорния иск за лихва за забава.
С оглед гореизложеното съдът приема, че неправилно
районният съд е уважил исковете, поради което решението следва да бъде отменено
и следва да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в която ответникът е осъдена да заплати на ищеца разноски следва
да се отмени.
В
производство пред СРС и СГС ответникът не е направил разноски и такива не му се следват.
За производство
пред СГС на въззивникът е бил освободен от задължение за заплащане на държавна
такса по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК, поради което и с оглед изхода на делото Т.В.”ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса от 25лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 416670/28.05.2018г. по гр.д. № 72256 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 143-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на Т.В.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 381,42лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-14.09.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 33, в гр. Враца, ж.к. „********за
периода от 30.09.2014г. до 30.06.2016г.;
сумата от 43,59лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
31.10.2014г. до 30.06.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 51991/2016г. по
описа на Софийски районен съд, като Л. И.Б.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.В.”ЕАД,
ЕИК******** съдебни разноски по
заповедно дело от 175лв. и по исково
дело от 525лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени с искова молба вх. № 8026063/09.12.2016г. по регистъра на СРС депозирана от Т.В.”ЕАД, ЕИК******** срещу Л. И.Б., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че Л. И.Б., ЕГН **********
дължи на Т.В.”ЕАД, ЕИК******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 381,42лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-14.09.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 33, в гр. Враца, ж.к. „********за
периода от 30.09.2014г. до 30.06.2016г.;
сумата от 43,59лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
31.10.2014г. до 30.06.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 51991/2016г. по
описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.В.”ЕАД,
ЕИК********,
с адрес на управление:*** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 3
от ГПК сумата от 25лв. (двадесет
и пет лева) разноски за държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.