№ 88
гр. Провадия, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130101325 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Е. А. М., ЕГН ********** с адрес с.
****** срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „Райфайзенбанк“ ЕАД/,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Малинова долина”, ул.
Рачо Петков- Казанджията № 4-6, иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземане
обективирано в заповед за незабавно изпълнение № 951/21.12.2010г. и изпълнителен лист от
21.12.2010г. издадени по ч.гр.д. № 1241/2010г. по описа на ПРС, а именно за сумите:
1064,73лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит №
******/01.08.2008г., изм. с анекс № 1/11.12.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.12.2010г. до
окончателното й изплащане, 129,36лева- просрочена редовна лихва за периода 15.12.2009г.
до 12.10.2010г.вкл., 68,12лева за просрочена наказателна лихва за периода 15.01.2010г. до
01.12.2010г.вкл., както и сумата от 125,24лева направени по делото съдебно- деловодни
разноски, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417
ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 21.12.2010г. по заявление на
„Райфайзенбанк“ ЕАД е било образувано ч.гр.д. № 1241/2010г. по описа на ПРС, по което е
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу ищеца за вземания за
главница и лихви по договор за банков кредит № ******/01.08.2008г., изм. с анекс №
1/11.12.2009г., както и разноски по заповедното производство. Отново на 21.12.2010г. срещу
ищеца по заявление на същия кредитор е било образувано и ч.гр.д. № 1242/2010г. по описа
на ПРС, по което също са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.
Въз основа на двата изп. листа, на 30.06.2011г. банката е образувала изп. дело №
141/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 713. На 02.03.2012г. на ищеца е връчена ПДИ и с
изтичане на 14- дневния срок за възражение, заповедта за изпълнение се сочи да е влязла в
1
законна сила.
След образуване на изп. дело през 2011г. се твърди по него да са постъпвали изискани
от ЧСИ справки за имущество на длъжника.
На 21.02.2012г. са изпратени запорни съобщения до четири банки.
На 17.10.2013г. по делото е постъпила молба за конституиране на Фронтекс
интернешънъл ЕАД като цесионер относно вземане на първоначалния взискател от
15168,75лева/18706,84лева.
На 02.09.2014г. и 04.11.2014г. са подадени молби от ответника за конституирането му
като взискател на база договор за цесия относно вземането по изп. лист по издадените
заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист по ч.гр.д.№ 1241/2010г. на ПРС.
На 08.01.2015г. Фронтекс интернешънъл ЕАД е подало молба за извършване на
справки за длъжника.
На 15.07.2015г. като взискател до изп. дело е конституиран ответникът.
На 09.11.2015г. Фронтекс интернешънъл ЕАД е поискало справки и опис на движимо
имущество на длъжника.
На 25.11.2015г. ответникът е поискал запор на МПС на длъжника, а справката е
установила липса на движими вещи и недвижими имоти.
На 18.01.2017г. ответникът е поискал справка в АВп.
На 11.01.2019г. е постъпил отговор за наложен запор по вземания от банкови сметки.
На 28.05.2024г. длъжникът е поискал прекратяване на изп. дело на основание чл. 433,
ал. 1, т 8 ГПК, която е била уважена и изп.д. е било прекратено от ЧСИ.
Твърди, че правото на ответника да получи вземането по принудителен ред е
погасено, поради изтичане на 5г. давностния срок, считано от влизане в сила на заповедта
17.03.2012г. Наред с това счита, че последното изп. действие е това от 15.07.2015г., когато
ответникът е конституиран като взискател и след изтичане на 5г. давностен срок от тогава,
при зачитане спиране протичането му в периода 13.03-21.05.2020г. съгл. чл.3, т. 2
ЗМДПВИП, тя е изтекла на 24.09.2020г. Евентуално, ако се приеме, че последното действие е
от 18.01.2017г., когато е поискана справка АВп, то давността е изтекла на 27.03.2022г.
Правният си интерес обосновава с наличието на изп. титул в полза на ответника, въз основа
на който той имал възможност да инициира по всяко време изп. производство. Искането е за
уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като недопустим, евентуално се признава като основателен.
Не оспорва, че ищецът е страна по договор за банков кредит сключен с
Райфайзенбанк ЕАД, в полза на която банка е издадена заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист.
Не оспорва и че въз основа на изп. лист и по молба на праводателя му е образувано изп. дело
№ 141/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 713.
Допустимостта на производството оспорва с доводи, че с постановление на ЧСИ от
30.05.2024г., влязло в законна сила, изп. производство по изп.д. № 141/2011г. е било
прекратено и от него момент, действия по принудително събиране не са били предприемани.
В този смисъл настоява, наличието на изп. лист само по себе си да не може да обоснове
наличие на правен интерес, още повече че оригиналът на изп. лист е останал в кориците на
изп. дело, което свидетелствало за неговата добросъвестност и дезинтересованост по
отношение събиране на вземането. Затова настоява за прекратяване на производството по
делото.
В евентуалност и в случай, че искът бъде приет за допустим, прави изявление, с което
го признава като основателен. Признава, че правото му да иска принудително събиране на
2
вземането е погасено по давност. С оглед признанието на иска, позовава се на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските, като счита да е нямал действия извън процеса,
който да предизвикат настоящия правен спор. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа с писмено становище. Иска постановяване на
решение при признание на иска. Претендира се присъждане на разноски, като оспорва да са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ответникът редовно призован, с писмено становище поддържа изразено в отговора.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК. Искът е допустим. Налице са
надлежни твърдения, за факти настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а
именно бездействие на кредитора и изтичане на давностен срок за принудително събиране
на вземането. Съображения по допустимостта на производството съдът е изложил в
определението си по чл. 140 ГПК, към които препраща без да ги преповтаря.
При така приетото за допустимо учредено производство и заявеното от ответника
чрез процесуален представител разполагащ с представителна власт да се разпорежда с
предмета на делото, признание на иска, съдът преценява, че са налице предпоставките на чл.
237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице пречките
за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от категорията
такива, с които страната може да се разпорежда. При това положение исковата претенция
следва да бъде уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е настоявал да му
се присъдят разноски. Ответникът е възразил, че не следва да понася разноските на ищеца,
защото е направил признание на иска и извън неговото поведение е завеждане на исковата
молба. Тези доводи следва да бъдат споделени. Ищецът е потърсил съдебна защита,
обосновавайки необходимостта от нея с факта, че ответникът разполага с изпълнителен
титул срещу него, независимо че образуваното изп. дело е било прекратено с влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител. Ответникът е признал иска в срока по чл. 131 ГПК.
За да се ползва ответникът от привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК, законът поставя
кумулативното наличие на две предпоставки- той да не е станал повод с поведението си за
завеждане на делото и да е признал исковете. В случая и двете са налице. Това, че
ответникът разполага с изпълнителен титул само по себе си не може да служи за повод за
завеждане на делото, след като изп. дело е прекратено и ответникът не е предприемал
действия след това по образуване на ново изп. дело търсейки така събиране на вземането си
по принудителен ред. Нещо повече, с отговора на исковата молба не само, че има признание
на иска, но и покана до ищеца да му бъде предаден оригиналът на изп. лист, намиращ се в
кориците на прекратеното изп. дело. Готовността му да се лиши от изп. титул свидетелства
той да се е дезинтересовал от това да търси принудително събиране на вземането си. В
заключение, сторените от ищеца разноски не следва да се понасят от ответника /така пр.
определение по ч.гр.д. № 4586/2018г. на ВКС, в. ч. гр. д. № 2135/2024г. на ВОС/.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Е. А. М., ЕГН
********** с адрес с. ****** и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник
на „Райфайзенбанк“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
жк. „Младост”, бул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, че ищецът не дължи
изпълнение на вземане обективирано в заповед за незабавно изпълнение № 951/21.12.2010г.
и изпълнителен лист от 21.12.2010г. издадени по ч.гр.д. № 1241/2010г. по описа на ПРС, а
именно за сумите: 1064,73лева, представляваща просрочена главница по договор за банков
3
кредит № ******/01.08.2008г., изм. с анекс № 1/11.12.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.12.2010г. до
окончателното й изплащане, 129,36лева- просрочена редовна лихва за периода 15.12.2009г.
до 12.10.2010г.вкл., 68,12лева за просрочена наказателна лихва за периода 15.01.2010г. до
01.12.2010г.вкл., както и сумата от 125,24лева направени по делото съдебно- деловодни
разноски, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417
ГПК, на основание чл. 124 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4