О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260129
гр. Варна, __12.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ Х.
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№28 по описа за 2021г. на ВОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№260297/16.04.2020г. на АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД /в н./, ЕИК
*********, гр.Силистра, чрез адв.Сн.Х., против решение №260007/24.08.2020г. по
ГД №40/2018г. на ОС- Силистра, с което са уважени предявените от Л.К.У. и Н.А.У.
искове и АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ е осъдено да заплати на всеки от ищците,
както следва: на Л.У. сумата от 148 620 лева главница и договорна лихва в
размер на 47 026 лева и за Н.У. – главница от 148 026 лева и лихва в
размер на 47 026 лева ведно със сторени разноски по делото.
В
жалбата се излага, че постановеното решение на ОС-Силистра е неправилно и
необосновано. На първо място се излага, че въззивният състав следва отново да
прецени качеството на кредитори на ищците по спора по валидни договори за заем
с ответното дружество. Въззивникът излага, че по делото не са събрани
доказателства дружеството да е имало нужда от привлечени средства или някой от
ищците да е предоставил заем на дружеството. При липса на каквато и да е
счетоводна следа не е установено и предаването на суми от ищците на ответника.
Изводите на съда почиват на документи, които не са намерили отражение в
счетоводството на ответното дружество, поради което и синдикът не ги е приел за
достоверни. Съдът обаче напълно е игнорирал обстоятелствата относно счетоводното
отразяване на сделката, обосновавайки се с реалния характер на заемното
правоотношение.
На
следващо място, въззивникът твърди допуснати от първата инстанция съществени
процесуални нарушения при доклада на спора, който е непълен. Твърди се, че съдът
не е отстранил налични недостатъци на исковата молба и индивидуализацията на
претенциите, по активната легитимация на ищците, въпреки направените възражения
от насрещната страна; не е допуснал относими за спора доказателства; не е
обсъдил релевантни факти и обстоятелства; ограничил е правото на защита на
ответното дружество и е възпрепятствал извършването на допустими
съдопроизводствени действия. По делото не е извършвана тройна СГЕ, допусната от
съда. Съдът е игнорирал док.значение на изслушаните по делото две експертизи, в
които е установено, че договорите за заем и разписките не се представени в
оригинал, договорът е подписан от Н.У., въпреки че страна по него е У.,
несъответствие в подписите на У. в договорите, разписките и като купувач в
нот.акт; липсата на год.счетоводни отчети на ответника за времето на
предоставяне на паричните заеми; липсата на други доказателства за заемите
освен цитираните договори /представени от ищците/; липса на счетоводни
записвания за плащания към трети лица за закупуване на недвижими имоти. В
жалбата се излага, че изслушаната счетоводна експертиза не е обоснована, а
предложените от вещото лице варианти на заключението представляват преразказ на
твърденията на страните като е приело за безспорни представените от ищците
доказателства, вкл. касовите ордери, въз основа на които ищците основават
качеството си на кредитори на ответното дружество, които не са били надлежно
осчетоводени. Те не са били част от счетоводната документация, не са обявени по
реда на данъчните и счетоводни закони, не са били елемент от ГФО, обявен от
дружеството. Съдът отказал въпреки оспорването допускане на допълнителна
счетоводна експертиза.
Въззивникът
твърди, че приетото заключение на СГЕ също било противоречиво и необосновано,
тъй като дни след представянето му вещото лице депозирало допълнително
заключение в напълно противоположен смисъл. Според въззивника вещото лице не е
ползвало подходящ сравнителен материал, напр.пълномощните по настоящото дело, а
е ползвало друго копие на пълномощно по прекратено ГД №3687/2013г. на ВОС.
Изследваните пълномощни не са били приложени към експертизата, а са представени
и приети допълнително, след приобщаване на СГЕ. Съдът независимо от това приел
тези приложения в следващо заседание на 29.07.2020г., въпреки оспорването им от
насрещната страна. Въз основа на изложеното, въззивникът твърди, че съдът
неправилно е приел за предадени реално паричните суми, предмет на заемите.
Претендира се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.
Предмет
на производството е и ВЖ
вх.№260298/16.09.2020г. на синдика на АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД /в н./ И.К.
срещу решението по ГД №40/2018г. на ОС-Силистра. Твърди, че постановеното
решение е порочно, неправилно, постановено в нарушение на мат.закон и съдопроизводствените
правила, необосновано.
В
жалбата се излага, че първ.съд е допуснал съществено процесуално нарушение като
не е изготвил пълен доклад на спора, не е допуснал събиране на относими
доказателства и не е обсъдил релевантни факти и обстоятелства. Съдът не е
включил в доклада възражение срещу редовността на исковата молба, по
допустимостта на предявените искове както и не е обосновал прието другарство
между двамата ищци, макар всеки от тях да претендира самостоятелни права. Като
не е допуснал относими доказателства на ответника, съдът го е лишил от защита и
от правото му да докаже твърденията си. Поддържат се изложените в другата
въззивна жалба доводи относно възприемане от съда на счетоводната и
графологическата експертизи, въпреки тяхната необоснованост. Твърди се, че
съдът е направил погрешна преценка на събраните доказателства и погрешно
отнасяне към производящите изводи по същество на спора. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и вместо това отхвърляне на исковете на двамата ищци.
В
жалбата се прави искане за приобщаване към настоящото дело на ГД №3687/2013г.
на ВОС, ГО, в което се съдържат доказателства за получаване на заем от лице,
различно от ищците, за закупуване на недвижим имот през 2000г. както и
прилагане на ГД №18/2016г. на ОС -Силистра за опровергаване изводите на съда,
свързани с редовно водена счетоводна отчетност на ответника.
В срока
по чл.263 ГПК ответниците Л.У. и Н.У. чрез адв.И.В. са оспорили основателността
на двете жалби, с два постъпили отговора вх.№260537/12.10.2020г. /по жалбата на
синдика/ и №260539/12.10.2020г. /по жалбата на дружеството/. Поддържа се
становище за правилността и законосъобразността на постановеното решение.
Изложени са обстоятелствата, обосноваващи допустимостта на предявените искове
по чл.694 ТЗ за установяване вземания на двамата кредитори по отношение на
дружеството в несъстоятелност, въз основа на договори за заем за закупуване на
недвижими имоти от същото дружество. Оспорват се оплакванията за допуснати
процесуални нарушения. Оспорват се твърденията за необоснованост на изслушаните
заключения. Оспорват се и оплакванията срещу обосноваността на обжалваното
решение. Излага се, че правилно съдът не е ценил счетоводните отчети на
ответника, изготвени по време, когато управител на дружеството е бил Андрей
Корочанский като се е позовал на решение по ТД №1696/2014г. на ВОС и
последиците му. Претендира се потвърждаване на съдебното решение.
С
отговора на жалбата, депозирана от синдика И.К., и по отношение на направените
в нея док.искания, въззиваемата страна счита същите за преклудирани съгласно
чл.266 ГПК. В условие на евентуалност, ако съдът допусне прилагане на ГД
№3687/2013г. на ВОС и на ТД №18/2016г. на СОС, то пълномощникът на ищците прави
искане за предоставяне на възможност за становище в съдебно заседание. Прави се
възражение, че към връчения препис от тази ВЖ /на синдика/ не са били
комплектовани описаните като приложения 3 бр. писмени доказателства –
извлечение от банкова сметка, ***.нареждане и банково бордеро.
По
твърденията за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, каквито
оплаквания се съдържат и в двете ВЖ:
Въззивният
състав намира оплакванията за частично основателни единствено по отношение
редовността на исковата молба, в частта за претендираните от ищците договорни
неустойки. Видно от определение по чл.374 ГПК №53/14.02.2020г., съдът е приел,
че тази нередовност е отстранена с допълнителна искова молба на ищеца, което
въззивният състав намира, че не отговаря на съдържанието на допълнителната
искова молба на л.84 по делото. В същата не са индивидуализирани претенциите за
договорни неустойки, дължими по договорите за заем /3 бр./ с посочване на
конкретното основание/клауза/ от договора, а по отношение на уговорените договорни
лихви е налице различна уговорка в процесните три договора за заем; не е
уточнено изчисляването на претенцията за неустойка, уговорена подневно. Поради това, въззивният състав намира, че на ищците – сега въззиваема
страна, следва да се дадат указания за индивидуализиране на претенциите за
договорни лихви и неустойки по договорите за заем с посочване начина и период
на начисляване съобразно посоченото договорно основание; посочване на период на
начисляване. Съгласно
чл.127, ал.1 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички
правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица
възникване на субективното право, чиято защита търси. Когато обстоятелствената
част е непълна, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде указание за
отстраняването на този недостатък /чл.129 ГПК/. Това правомощие има и
въззивният съд при констатиране непълнота на обстоятелствената част на иска /ТР
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Неизпълнението на това задължение води до постановяване
на недопустимо решение по нередовна искова молба.
Съдът
не констатира процесуални нарушения при призоваването на страните и конкретно
на синдика на дружеството –ответник, И.К., поради което не се налага
преповтаряне на проц.действия.
Намира
за неоснователни оплакванията относно изготвения от първата инстанция доклад на
спора, а и същият е бил възприет от страните безкритично в първо съдебно
заседание. Не се констатират други процесуални нарушения, които да изискват
извършване на допълнителни проц.действия от въззивния съд.
Констатира
се единствено, че въпреки приобщаването им като доказателства по делото, като
част от описаните към исковата молба приложения, не са реално пришити договори
за заем от 2001г. и същите се намират на кориците на делото. Същите следва да
бъдат докладвани в приобщени изрично към доказателствата по делото пред
настоящата инстанция.
Въззивният
съд констатира, че въпреки описаните в жалбата на синдика писмени
доказателства, жалбата не е комплектована с такива по т.1 от приложенията,
поради което следва да бъде указано на въззивника да отстрани този недостатък с
представяне в преписи на описаните писмени доказателства – извлечение от
банкова сметка, ***.нареждане и банково бордеро, съгласно чл.261 ГПК.
Освен
гореизложеното, предвид участието в производството на страната на въззивника
АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД на особен представител за дружеството в
несъстоятелност, съдът намира, че ищците следва да бъдат задължени да авансират
възнаграждение за същия, на основание чл.29, ал.4 ГПК, изчислено съобразно
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, съобразно чл.7,
ал.3 от същата, в размер на 800 лева.
С
оглед на изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по искова
молба, въз основа на която е образувано ГД №40/2018г. на ОС -Силистра,
съответно в.т.дело №28/2021г. на ВнАС, Трети състав, като ЗАДЪЛЖАВА ищците Л.К.У. и Н.А.У. чрез адв.И.В., в 1
седмичен срок от уведомяването, да конкретизират обстоятелствената част и
петитума на исковата молба и индивидуализират
претенциите за договорни лихви и неустойки по договорите за заем с посочване
начина и периода на начисляване съобразно посоченото договорно основание, на
основание чл.129 ГПК.
УКАЗВА
на ищците, че при неизпълнение съдът ще има основание да обезсили
първоинстанционното решение и прекрати производството по делото по арг.чл.129 ГПК, в съответната част.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения
представител адв.С.Х. ***, за въззивна инстанция по в.т.дело №28/2021г. на
ВнАС, Трети състав, в размер на 800 лева
като ЗАДЪЛЖАВА ищците Л.К.У. и Н.А.У., на основание и чл.29 ГПК, да внесат депозита
за възнаграждение на особения представител по сметка на ВнАС, по номера на
делото.
УКАЗВА на ищците
чрез пълномощника по делото адв.И.В., че при липса на изпълнение, съдът ще
постанови определение по чл.77 ГПК за събиране възнаграждението на особения
представител.
ЗАДЪЛЖАВА
въззивника И.К., синдик на Авмор Шипинг енд трейдинг ЕООД, да представи с
допълнителна молба описаните като приложение към ВЖ писмени доказателства по
т.1 - извлечение
от банкова сметка, ***.нареждане и банково бордеро, в преписи съобразно
страните.
ОТЛАГА
насрочване на делото в открито съдебно заседание и произнасяне по док.искания
след изпълнение на дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: