РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120101753 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ”Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Я.Б.Я. против Ж.Ж.И.., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 300 лева главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит Бяла карта от 17.04.2019г.,
сумата от 16.56 лева договорна лихва за периода от 25.04.2019г. до 06.08.2019г., сумата от 60
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 200 лева разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 27.64 лева мораторна лихва за
периода от 07.08.2019г. до 27.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, ”***“ ООД като
кредитор е предоставило на ответника като кредитополучател кредитен лимит от 300 лева.
Тази сума е била усвоена от ответника. След извършени операции по картата, към момента
се дължи непогасена главница от 300 лева. Задължението е било обявено за предсрочно
изискуемо, тъй като ответникът не е заплащал вноските по дълга си, на 06.08.2019г. От
тогава ответникът дължи и мораторна лихва за забавата. На основание сключен договор за
цесия от 27.12.2019г. вземането било прехвърлено от ”***“ ООД на ищеца. С тези мотиви
ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и
моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва иска. Заявява, че договорът не отговаря на чл.11, т.4 и 5 от ЗПК, не е
известно и кой е положил подписа за кредитор. Оспорва подписа на кредитополучателя.
Общите условия не са подписани от картодържателя на всяка страница. Няма данни
1
ответникът да е търсен на адреса си и да не е намерен, за да му се връчи уведомлението за
цесията. Цесията не може да бъде съобщена на особения представител на ответника, тъй
като той не може да го замести.
С молба от 16.04.2021г. исковете за сумата от 16.56 лева договорна лихва за
периода от 25.04.2019г. до 06.08.2019г., сумата от 60 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, сумата от 200 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението са оттеглени, поради което съдът не дължи произнасяне по тези претенции, а
в тази част делото следва да се прекрати. Оттеглянето е поради факта, че тези суми не са
били присъдени със заповедта за изпълнение.
По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Искът е неоснователен.
Претенцията е предявена по повод на сключен между “***“ ООД и Ж.Ж.И..
договор за кредит “Бяла карта“ от 17.04.2019г., по силата на който кредиторът се е задължил
да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 300 лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.
Договорът е за неопределен срок, с фиксиран годишен лихвен процент, който за първите 60
дни е 0%, а след това е 43.20%. Според уговореното, ГПР е 0% за първите 60 дни и 45.90% за
времето след изтичане на тези дни.
Твърди се, че в последствие вземанията по договора са прехвърлени с цесия в полза
на ищеца.
Договорът и Приложение № 1 към него са представени с исковата молба като
преписи, заверени от представител на ищеца вярно с оригинала. В отговора си ответникът,
чрез назначения особен представител е оспорил подписите върху договора и приложението
и е поискал ищецът да представи техните оригинали.
С определението си по чл.140 ГПК съдът е задължил ищеца да представи
оригиналите на договора, приложението и ОУ, като е указал на страната, че в противен
случай те ще бъдат изключени като доказателства по делото.
С молба от 09.09.2021г. ищецът е заявил, че представя оригиналите на посочените
документи, но всъщност отново е представил техни заверени преписи.
При това положение е налице пречка за уважаване на исковете. Според чл.183, ал.1
ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от
страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на
документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис
се изключва от доказателствата по делото. В случая оригиналите на договора за кредит и
приложението към него не са представени, въпреки дадените от съда указания, ето защо те
трябва да се изключат от доказателствения материал. Това в случая влече неоснователност
на исковете, тъй като в съдебно заседание ответникът чрез особения си представител
изрично е заявил, че оспорва съществуването на оригинален договор.
По силата на чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, т.е. това е форма за действителност на договора. След като в случая
договорът за кредит е изключен от доказателствата по делото, то ищецът не доказва своето
вземане, тъй като това вземане се основава именно на този договор. Следва извод, че искът
е недоказан, доколкото не се доказва основанието за възникване на вземането. Само на това
основание претенцията по чл.422 ГПК подлежи на отхвърляне, без да се анализират
събраните по делото доказателства.
Следва решение, с което искът се отхвърли изцяло.
При това положение в полза на ищеца не следва да се присъждат разноските,
сторени в исковото производство и по заповедното дело.
2
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.Б.Я. за приемане за
установено по отношение на Ж.Ж.И.., ЕГН ********** от ***, че дължи на ищеца сумата от
300 лева /триста лева/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за
кредит Бяла карта от 17.04.2019г., сумата от 27.64 лева /двадесет и седем лева и шестдесет
и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 07.08.2019г. до 27.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
07.12.2020г. до изплащане на сумата, които вземания са присъдени със заповед за
изпълнение № ***. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството по делото в частта
относно предявения иск по чл.422 ГПК за сумата от 16.56 лева договорна лихва за периода
от 25.04.2019г. до 06.08.2019г., сумата от 60 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, сумата от 200 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да му се присъдят разноски в
исковото производство и разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3