РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110214067 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
К. Н. С. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-
019683 от 05.10.2022г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и
съставено в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и с адв. Т. моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно. Депозирани са допълнения към жалбата от адв. Т. с
вх.№268692/05.12.2022г., където излага съображения за незаконосъобразност, свързани
с признаване на описаната фактическа обстановка в АУАН и НП относно липсата на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Намира, че при направеното
описание на нарушението, не са посочени всички обстоятелства, имащи значение за
правилното квалифициране като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
а в НП липсвали мотиви и аргументи на АНО за налагане на санкция, без да се обсъди
хипотезата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая. Освен това, счита че няма
доказателства нарушението да е извършено виновно, тъй като собственикът не е бил
уведомен, нито от Гаранционен фонд, нито от контролните органи, че регистрацията на
МПС е служебно прекратена, на какво основание и от кога., т.е. нямало доказателства
1
административното нарушение да е извършено виновно от субективна страна.
Претендира разноски по приложен списък, в размер на 400 лева - адвокатското
възнаграждение.
Наказващият орган не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на К. Н. С. е наложено наказание глоба, в размер на 200лв. и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 15.07.2022г., около 19:58ч. в
гр. София по бул. “Ц. ш.“, с посока от бул. ”Г.М. Д.” към бул. “Ал. М.“ управлявал лек
автомобил „Тойота Ярис 1.4Д”, рег.№********, регистриран на „В. 2001“ ЕООД,
управлява автомобила със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП,
поради което МПС не е регистрирано по надлежния ред - нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено, въз основа на АУАН серия GA,
№711315/15.07.2022г. и постановление от 19.09.2022г. на прокурор при СРП по пр.пр.
№37690/22г. на СРП, с което е отказано да се образува ДП за престъпление по чл.345,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, ведно със служебно изготвени преписи от пр.пр.
№37690/22г. на СРП и писмо от ОПП-СДВР вх.№2343/05.01.2023г с приложения към
него под опис.
Разпитан по делото е свид. Е. К. А. - актосъставител, който няма конкретни
спомени за случая, поради множеството еднородни такива. Разказва, че когато при
извършена проверка установят от служебен таблет, че автомобила е с прекратена
регистрация, сверяват чрез справка от ОДЧ, от където разбират, че регистрацията на
МПС е служебно прекратена, основанието и момента на прекратяване. След
предявяване на АУАН потвърждава, че такова е констатираното нарушение, тъй като
водачът не е бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че
е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание, конкретно по т.4, тъй
2
като е направено подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. При съставяне и връчване на АУАН са спазени изискванията по
чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, съгласно
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.2.1.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и
постановление, с което е отказано да се образува ДП. Считано от датата на съставяне
на АУАН - 15.07.2022г. до датата на издаване на НП - 05.10.2022г., шестмесечния срок
по чл.34, ал.3 от ЗАНН е спазен.
НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-конкретно по
т.5. Съдът вече обоснова наличие на законово съдържание в описанието на
нарушението и обстоятелствата на извършване, поради което не счита, че следва да
повтаря, при положение, че съдържанието на НП е идентично със съдържанието на
АУАН. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, а на съда служебно е
известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана Група АНД.
Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна се потвърдиха от
показанията на свидетеля, които съдът кредитира като последователни и
незаинтересовани, а и потвърдени от приобщените писмени доказателства - справка за
регистрациите на процесното МПС. Жалбоподателят не оспорва тези констатации,
както и не представя доказателства, за да ги обори.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на ППС, а регистрацията се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574,
ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В чл.547, ал.10 и ал.11 от КЗ се предвижда, че Информационният център
уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в този срок
не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
3
уведомява органа по регистрация на МПС да прекрати регистрацията му.
Видно от цитираните разпоредби е налице сложен фактически състав, при който
следва да се държи сметка, от една страна за собственика на МПС, тъй като само той
има задължение да сключва застраховка „Гражданска отговорност“ и от друга страна, е
уведомяването на собственика със срок, в който да се представят доказателства за
сключен договор за такава застраховка.
В конкретният случай, не се установи да е изпълнен този фактически състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.547, ал.11, вр. ал.10 от КЗ. Видно от справката на ОПП-
СДВР, автомобилът е собственост на юридическо лице - „В. 2001“ ЕООД. Според
чл.483, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Жалбоподателят е управител на дружеството, но като физическо лице, така, както е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, той няма задължение,
нито за сключва застраховката, нито пък да бъде уведомен по реда на чл.547, ал.10 и
ал.11 от КЗ от Информационният център със срок от 14 дни да представи доказателства
за наличие на сключен и действащ застрахователен договор застраховка „Гражданска
отговорност“.
От друга страна само собственикът има задължение да регистрира автомобила
по правилата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/,
съответно собственикът е отговорен за извършване на нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, предписващ, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да се
допуснат по пътищата за обществено ползване.
Видно от получената справка от ОПП-СДВР, на 15.05.2022г. е отправено
уведомление по чл.547, ал.11 от КЗ и на 14.06.2022г. регистрацията на МПС е
прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като в 14 дневен срок от
уведомяването, собственикът не е представил доказателства за валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Според писмото от ОПП-СДВР собственикът
на МПС не е уведомен за прекратяване на регистрацията и датата на събитието.
При това положение, жалбоподателят, който не е собственик на автомобила и не
е бил уведомен по реда на чл.547, ал.10 и ал.11 от КЗ, както и не е лицето, което може
да регистрира МПС, тъй като е собственост на юридическо лице, неправилно е
подведен под отговорност за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Впрочем, собственикът на автомобила не е уведомен кога - на коя дата
регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Вярно е,
4
че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, обаче собственикът
на МПС няма как и от къде да знае, кога - на коя дата е прекратена регистрацията му и
дали това е станало. Щом дружеството не е уведомено, че е прекратена регистрацията
на автомобила, то няма и как да се очаква управителят - жалбоподателят или което и да
е друго физическо лице да е наясно с тези обстоятелства, за да не управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по
размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски, в размер на
адвокатското възнаграждение от 400 лева, съобразно договор за правна защита и
съдействие, за които следва учреждението или организацията, чийто орган е издал НП
по аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, да бъде осъдено да заплати. Това е СДВР.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №22-4332-019683 от 05.10.2022г.
на Началник Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал НП -
СДВР да заплати на жалбоподателя К. Н. С. с ЕГН ********** направените
разноски, в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5