Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20.08.2019 година
гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
X състав
На осми август
2019 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 19 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК. Пряк иск на пострадало лице срещу застрахователно
дружество със седалище в Република Гърция с цена на иска от 30 000 лева.
Производството е образувано по постъпила
искова молба, подадена от С.П.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат М.М. от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***,
срещу „ИНТЕРСАЛОНИКА“, Акционерно дружество за общо застраховане, Регистър АД №
35079/05/Б/98/002, Дан.рег. № *********, Публ. Фин. Служба Солун, Г.Т.Р. №
57987904000, със седалище и собствени офиси: 15-ти км Солун-Пирия, п.кутия
22402, п.к. 551 02, Република Гърция, за сумата от 30000 лева.
В
исковата си молба ищецът твърди следното:
През м.
септември 2014 г. бил на почивка в Република Гърция, гр. Закинтос, заедно с
приятелката си Д.З. и група приятели. На 11.09.2014 г. отишли на ексурзия с
плавателен съд до плаж Навагио. В 15.45 ч. се върнали на пристанището в гр.
Закинтос, след което решили да отидат пеша до хотела, в който били отседнали.
Около 16.10 ч., докато вървяли по тротоара на крайбрежната улица от
Пристанището към центъра от лявата страна на пътното платно по тротоара, били
принудени да слезнат от него на пътя, тъй като имало маси и тенти от заведения,
които пречили на преминаването им. Преди да успеят да се качат отново на
тротоара лек автомобил ударил ищеца в гръб. Вследствие на удара ищецът се
вдигнал във въздуха, паднал на предното стъкло на автомобила, докато МПС-то
продължило хода си и се блъснало в паркиран автомобил. От силата на удара
ищецът твърди, че паднал върху паркирания автомобил, а след това на пътната
настилка. Изпитал силна и остра болка в областта на главата, както и в устната
кухина, тъй като от удара му били счупени предните зъби. В допълнение имал
обилно кървене в областта на главата.
На
мястото на инцидента пристигнал екип на спешна помощ и пътна полиция, след
което бил откаран в болница. Органите на полицията съставили Протокол за
Пътно-транспортно произшествие с наранявания от 11.09.2014 г., както и
Експертен доклад на пътно-транспортно произшествие от 12.09.2014 г. От
протокола е видно, че лекият автомобил, който го блъснал, е „Фолксваген Поло“,
с гръцки регистрационен номер ZAE 5209, а лекият автомибил, в който последният
се блъснал, е л.а. „Фиат Пунто” със сръбски регистрационен номер BG575-KE. Било
установено, че водач и собственик на л.а. „Фолксваген“ е бил СХК, роден на ***
г., жител на гр. Закинтос, Република Гърция. Също така било констатирано, че
вина за инцидента носи водачът на л.а. „Фолксваген”. Наред с това било
установено, че към момента на настъпване на ПТП-то л.а. „Фолксваген“ има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с „Интерсалоника“, акционерно дружество за общо застраховане, със срок
на валидност от 28.08.2014 г. до 28.12.2014 г., за което свидетелства
комбиниран застрахователен договор № ********* от 18.07.2014 г.
Ищецът
твърди, че вследствие на инцидента претърпял множество травми, както следва:
травматични наранявания: мозъчно сътресение, протекло като дезорентация за
време и място, охлузна рана в дясната челна половина на главата, охлузна рана
на дясната вежда, охлузна рана на горния клепач на дясното око, охлузна рана на
дясната скула, охлузна рана на пети пръст на лявата ръка /в основата на първата
фаланга/, охлузна рана на дясната колянна става, субективни оплаквания от болки
при сгъване и разгъване на двете коленни стави, нарушена анатомична цялост от
около 1/3 на първи горен ляв и първи горен десен централни резци, с предложение
от лекар стоматолог за възстановяване на тяхната анатомична цялост поради
нарушена и болезнена захапка с тях.
Ищецът
твърди, че процесните травми, които получил вследствие на ПТП-то, били
изключително тежки за неговата физика и възраст, като се получили и усложнения,
които се отразили негативно върху физическото му състояние. Все още изпитвал
болки в областта на главата, които не стихват и до днес. В продължение на дълъг
период след инцидента не можел да обслужва бита си и бил принуден да ползвам
услугите на близките си. Постоянно му се виело свят, гадело му се и често губел
концентрация. Не можел да изпълнявам работните си задължения.
Наред с
физическите травми преживял и душевни такива. Почувствал основателен страх за
живота си. От ужаса, който изпитал, не могъл да се отърси и до днес. До момента
избягвал да управлява и да пътува с автомобил, страхувайки се да не бъда ударен
отново.
Ищецът
твърди, че на 16.08.2018 г. изпратил електронно писмо до Т.С., представител на
ответното дружество за България, като поканил представляваната от него на
територията на Република България застрахователна компания
“Intersalonika’’-Гърция, да му заплати сума в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразаяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП от 11.09.2014 г.,
настъпило на територията на Република Гърция, гр. Закинтос, в резултат на
противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, с гръцки
регистрационен номер ZAE 5209, който в момента на настъпване на ПТП-то има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с „Интерсалоника“. На 18.09.2018 г. получил електронно писмо от Т.С.,
с което бил уведомен, че ответникът е съгласен да му заплати сума в размер на 2
000 евро, представляваща обезщетение за неумущестени вреди в резултат на
процесното ПТП. Впоследствие, на 16.10.2018 г., получил друго електронно писмо
от Траян Серефимов, с което бил уведомен, че застрахователят е съгласен да му
заплати сумата от 3 000 евро. Изразил несъгласието си с така определените суми,
считайки ги за силно занижени, с оглед телесните му увреждания.
С оглед
изложеното, ищецът моли съда да осъди „ИНТЕРСАЛОНИКА“, Акционерно дружество за
общо застраховане, Регистър АД № 35079/05/Б/98/002, Дан.рег. № *********,
Публ.Фин.Служба Солун, Г.Т.Р. № 57987904000, със седалище и собствени офиси:
15-ти км Солун-Перия, п.кутия 22402, п.к. 551 02, Република Гърция, да му
заплати сума в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП от 11.09.2014 г., настъпило на територията на
Република Гърция, гр. Закинтос, в резултат на противоправно поведение на водача
на л.а. „Фолксваген Поло“, с гръцки регистрационен номер ZAE 5209, който към
момента на настъпване на ПТП-то има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, за което
свидетелства комбиниран застрахователен договор № *********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на ПТП-то -
11.09.2014 г., до окончателно й изплащане, ведно с направените по делото
разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от Акционерно дружество за общо застраховане „ИНТЕРСАЛОНИКА“
(INTERSALONIKA), per. № 35079/05/В/96/002, данъчен № *********, със седалище и
адрес на управление в Р. Гърция, окръг Солун, гр. Терми, п.к. 55102, 15-ти км.
Солун - Переа, представлявано от Атанасиос Рамаданидис, гражданин на Р. Гърция,
чрез адвокат К.К.К., Софийска адвокатска колегия, Съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. София, район „Студентски“, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 6,
ет. 1, офис 2.2, тел. 02/861404, в който се изразява следното становище по
исковите претенции:
Считат
подадената искова молба за допустима, но неоснователна.
Не
оспорват факта, че описаното в исковата молба ПТП се е случило на 11.09.2014 г.
в посоченото време и на посоченото място, както и с участието на посоченото в
исковата молба МПС, неговия водач и ищеца. Не оспорват и факта, че към момента
на настъпване на ПТП-то лекият автомобил Фолксваген с per. № ZAE 5209 е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество. Не оспорват и факта, който самият ищец посочва, и
който факт се доказва от приложените към исковата молба документи, че по време
на ПТП-то ищецът се е движел по пътното платно и именно докато неправомерно се
е придвижвал по пътното платно е бил ударен от посочения лек автомобил. Считат
обаче, че поведението на самия ищец е било неправомерно и реално е довело до
претърпените от него контузии. Ищецът неправомерно се е движил по пътното
платно, при положение, че непосредствено до него е имало тротоар. Несъстоятелни
са твърденията, че наличието на тенти му е пречило да се движи по тротоара.
Имайки предвид изложените по-горе факти, свързани с настъпилото ПТП и
поведението на ищеца, считат, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение, поради факта, че неправомерното поведение на ищеца
(придвижването му по пътното платно) е довело до претърпените от него
увреждания.
В случай,
че съдът прецени, че обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се дължи на ищеца от страна на ответника, заявяват,
че търсената главница е прекомерна и по никакъв начин не отговаря и не
кореспондира на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът твърди, че в настоящия случай не са налице каквито и да било
трайни увреждания за ищеца, не е налице обезобразяване, не е налице и постоянно
разстройство на здравето, нито временно опасно за живота разстройство на
здравето, поради което претендираното обезщетение се явява прекомерно. Твърдят,
че ищецът е претърпял лека телесна повреда, която считат, че не е била
съпроводена със сериозни и продължителни болки и страдания. Става въпрос за
повърхностни наранявания по тялото (охлузвания), както и счупване на два зъба.
Ищецът е престоял в лечебно заведение една нощ от съображение за неговата
сигурност и цел да се установи, че няма сериозни наранявания. Именно поради
липсата на по-сериозни наранявания, още на следващия ден ищецът е напуснал
болничното заведение и е продъжил своята почивка в Р. Гърция.
Считат,
че евентуалното дължимото се обезщетение не би следвало да бъде по-голямо от
4000 - 5000 лв. (четири - пет хиляди лева). В тази връзка правят възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, като считат, че степента на
съпричиняване е 50% (петдесет процента). Поради тази причина евентуално
дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
намалено поне наполовина, предвид нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът твърди, че искането да бъде присъдена законна лихва от датата
на настъпване на ПТП-то е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Доколкото
няма договорен срок и/или конкретен падеж за изплащане на търсеното от ищеца
обезщетение, длъжникът изпада в забава след като е бил поканен от кредитора и
след като кредиторът е предоставил на длъжника необходимите условия за плащане
(в случая след като се предостави банкова сметка).
В срока
по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, в която се акцентира на следното:
Ищецът
оспорва възражението за съпричиняване от негова страна. Твърди, че настъпилите
в резултат на инцидента травми са получени поради неправомерното поведение на
водача на автомобила. Всички наведени твърдения, че имало място за преминаване
по тротоара, защото така било според законите на България и Гърция и че всички
други са били на тротоара, а само ищецът на пътното платно, са несъстоятелни и
не се подкрепят с никакви доказателства.
Относно
възражението за прекомерност на претендираното обезщетение ищецът твърди, че
същото е съобразено с причинените увреждания на пострадалия, както и с
последващите имуществени и неимущестявени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат от инцидента. Видно от приложените медицински документи в
настоящия случай се касае за телесна увреда, която не е лека за ищеца, както и
за множество съпътстващи травми. Процесът на възстановяване е бил изключително
тежък и дълъг.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът дава следния отговор на допълнителната искова молба:
По
никакъв начин не оспорват настъпилото ПТП, по никакъв начин не оспорват факта,
че ищецът е претърпял травма. Твърдят обаче, че ищецът също следва да понесе
отговорност за собственото си безотговорно поведение. Твърдят също така, че
претърпените травми са леки по смисъла на закона, което е видно и от
приложените към допълнителната искова молба снимки, които снимки показват
ожулвания, а ожулванията не могат да бъдат квалифицирани като средна телесна
повреда.
По допустимостта на иска съдът приема
следното:
Съдът
счита, че предявения иск е допустим. Относно правната квалификация на иска
съдът съобрази следното:
Компетентността на българския съд, за която съдът следи служебно, се
определя от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 12.01.2015 г.
Съгласно чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 11 , ал. 1 б. „б“ и чл. 12 по отношение
на застраховка за отговорност срещу застрахователя може да бъде предявен иск в
съдилищата по местоживеене на ищеца или по настъпване на вредоносното събитие.
Местоживеенето на ищеца е в България. Пътният инцидент е настъпил в Република
Гърция, ищецът е с местоживеене в България, а ответникът-застраховател е с
адрес по регистрация в Гърция.
Съгласно
мотивите към решения по преюдициални запитвания на Съда на ЕО, втори състав, в
решения от 24.10.2013 г. по дело № C 22/12 и дело № С-277/2012 (т. 6 и т. 36)
при искове срещу застраховател за обезщетения на непреки жертви на ПТП приложим
е Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на съвета от
11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения -
Регламент Рим II. Съгласно общия текст на чл. 4, ал.1 от Регламент Рим II
приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя
държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт (lex loci damni). Съгласно мотивите
към решението на Съда от 21. 01. 2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14
на ЕС, т. 54 задължението на застрахователя да обезщети причинената на
пострадалото лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора, който го
обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение следователно
произтича от едно договорно задължение, поради което приложимото към това
задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на
Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения „Рим
І”. Според чл.7 от Регламент Рим I застрахователният договор се урежда от
правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на
договора, а съгласно чл. 7, пар. 6 от регламента „държава-членка, където е
разположен рискът” означава държавата – членка по регистрация, когато
застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид. В случая
договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен за
водачи на МПС с регистрация в Гърция и с действие в Гърция. Съгласно чл. 18 от
Регламент Рим II увреденото лице може да
предяви иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято
отговорност се търси, ако приложимото към извъндоговорното задължение право или
приложимото към застрахователния договор право предвижда това. Приложимото към
случая гръцко право е предвидило в чл. 10 от Президентски указ № 237/1986 г.
право на пострадалото лице на собствена претенция срещу застрахователя,
съгласно застрахователния договор и до сумата на този договор. Ето защо,
правната квалификация на иска е чл. 10 от Президентски указ № 237/1986 г. на
Република Гърция.
В съдебно
заседание ищецът чрез своя процесуален представител адвокат М.М. САК поддържа
предявената искова претенция и моли съда да я уважи изцяло. Претендира за
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответникът чрез
своя процесуален представител адвокат К.К.К., Софийска адвокатска колегия, оспорва
предявения иск основно по размер, като навежда и доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Представени са писмени бележки като се
прави искане да бъде отхвърлен предявения иск, в условия на евентуалност – да
се присъди обезщетение по справедливст.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, представени с исковата
молба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е претърпял пътен инциден на 11.09.2014
година в гр. Закинтос, Гърция, видно от Протокол за Пътно-транспортно
произшествие с наранявания от 11.09.2014 г., както и Експертен доклад на
пътно-транспортно произшествие от 12.09.2014 г. От протокола е видно, че лекият
автомобил, който е блъснал ищеца, е „Фолксваген Поло“, с гръцки регистрационен
номер ZAE 5209. Било установено, че водач и собственик на л.а. „Фолксваген“ е
бил СХК, роден на *** г., жител на гр. Закинтос, Република Гърция. Също така е
констатирано, че вина за инцидента носи водачът на л.а. „Фолксваген”. Наред с
това е установено, че към момента на настъпване на ПТП-то л.а. „Фолксваген“ има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с „Интерсалоника“, акционерно дружество за общо застраховане, със срок
на валидност от 28.08.2014 г. до 28.12.2014 г., за което свидетелства
комбиниран застрахователен договор № ********* от 18.07.2014 г.
Видно от приложения по делото експертен доклад на ПТП местопроизшествието е
станало на крайбрежната улица „К.Ломварду“, която е с две ленти за движение, с
интензивно движение на превозни средства и пешеходци, а от приложената схема е
видно, че лекият автомобил „Фолксваген Поло“, с гръцки регистрационен номер ZAE
5209, се е движил не в лентата за движение, на която е бил ищецът, но внезапно
се отклонява, минава в насрещната лента и блъска в гръб ищеца. Разпитан пред
съответните гръцки разследващи органи, водачът на лекият автомобил СХК е
заявил, че движейки се по въпросната улица, получил световъртеж и се отклонил в
насрещната лента, където е станал и ударът с ищеца и друг лек автомобил. Заявил
е, че счита себе си за отговорен за пътния инцидент.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че във връзка с процесното ПТП пострадалият охлузни рани по лицевата част на
главата — вдясно челно, в областта на дясната вежда по горния клепач на дясното
око и в областта на дясната скула. Охлузни рани по петия пръст на лявата ръка и
охлузни рани по предната повърхност на двете колена. Счупване на коронковите
части на първи горен ляв и първи горен десен резци до 1/3 от коренковите им
части.
Установените охлузни рани по лицевата част на
главата, по пети пръст на дсната ръка и по предната повърхност на двете колена
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Възстановяването от тези наразнявания може да стане след около 25-30
дни. Счупването до 1/3 от коронките на горните два централни резеца е довело до
трайно затрудняване на дъвченето /във фазата на отхапването/ и говора.
Необходимо е възстановяване на анатомичната цялост на счупените коронки с
фотополимери или металокреамика за възстановяването на дъвченето и говореното,
а така също и за запазване на зъбите, които без да бъдата възстановени
протетично, ще доведе до отпадането им. Вещото лице заявява в съдебно
заседание, че докато не бъдат възстановени протетично счупените зъби, то това
счупване на двата горни централни резеца осъществява трайно затрудняване на
дъвченето и говора във фаза на отхапване. Според вещото лице-съдебен лекар с
оглед травмите е възможно ищецът да е
получил комоцио, но е било от леките степени. Няма данни да е изпаднал в пълно
безсъзнателно състояние, приет е в болница в Гърция. Самата локализация на
охлузните рани говори, че има травма на главата, на лицевата част на главата,
което е възможно да е довело до лекостепенно комоцио (сътресение). Според
вещото лице „лекостепенните мозъчни сътресения, това все пак в известна степен
засяга главния мозък, някой път протичат до 4 до 6 месеца с оплаквания от
страна на централна нервна система – упорито главоболие, безсъние, емоционална
лабилност. Най-тежкият вариант на лекото мозъчно сътресение изисква
възстановяванев рамките на от 4 до 6
месеца, а при най-лекият вариант на такова мозъчно сътресение - един месец.“
От
показанията на разпитания по делото свидетел Я.Б.К. се установява следното:
Свидетелят е приятел на ищеца от близо 13 години. Живее в София, в
момента и ищецът живее в София. Свидетелят има непосредствена представа от
състоянието на ищеца след описания по-горе инцидент, защото след като ищецът се
прибрал от болницата в Гърция, след това всеки ден били заедно. Свидетелят
разказва следното: „Когато С. се прибра от Гърция, външния му вид беше много
зле. На дясната страна имаше много голяма рана, ухото беше откъснато, има шевове,
лицето скулата, ръцете, крака, колена. Сега има много грозен белег от дясната
страна, имаше два счупени зъба отпред. Докторите още в Гърция, в болницата,
където са го шили, са казали комоцио, доста сериозно. Това го знам от С.,
защото пиеше хапчета, бяха му забранили да излиза, телевизия да гледа, да чете
книги, телефони, стоеше само на тъмно. Той не можеше да ходи дълго време, в
смисъл сам изобщо не можеше да се придвижва нормално. В България ходи и по
лекари, тогава искаше да си направи зъбите, но не можа, защото нямаше никаква
финансова възможност да ги оправи. Той ги оправи чак година, година и половина
по-късно. Във връзка с този инцидент, не знам какви лекарства пи, но пи
лекарства поне 6-7 месеца. Той имаше постоянно главоболие месеци наред, оплакваше
се от световъртеж, изобщо не можеше да излиза навън, той няколко месеца не
излиза от вкъщи. След това започна да излиза само с очила. През този период той
не ходи на работа. Той малко след това по-късно си загуби и работата, защото
след като му свършиха болничните, започна да излиза в неплатени отпуски и си
загуби и работата след това. Реално той месец и половина – два, не е излизал от
къщи. Хранеше се само с някакви супички, нещо му носехме, сестра му правеше,
баба му от време на време идваше от Търговище женицата. Много тежкия период в
който не излизаше продължи около месец и половина два. Година поне след това,
по-скоро физическите травми и световъртежа, не можеше да започне работа никъде.
Почва нещо работа, то момчето е само с основно образование, общо взето
физическа работа сам си намираше, няколко седмици, без осигуровки, без нищо и
това му беше работата. Зъбите, успя да събере пари, и ги направи чак след
година, година и половина две, нещо такова. За мен тежкия период продължи не
по-малко от година, година и половина. Той, малко преди да дойде в София, тук в
Търговище, е завършвал шофьорския курс за книжка, но така и не си взе изпита и
така не желае да се качва в кола, не се вози в кола, само с рейсове пътува. Той
е скромен, тих и не споделя, но поне две години за мене бяха много трудни и
приятелката си я загуби, само заради това – лош външен вид, белези, счупени
зъби. Имаше няколко шева, на лявата ръка и на ухото, но не мога да кажа колко
шева са били, нямам такива спомени. С. каза, че са го шили в болницата в Гърция
на остров Закинтос. От Гърция се върна бинтован, след това като махна
превръзката, няколко седмици ходи с
открити шевове, с конците на мястото, но не мога да кажа колко време ден, два,
пет. Когато се върна от Гърция, когато го видях след като се прибраха, той беше
с една огромна превръзка на ухото, превързана ръка, превръзки на коленете.
Първия ден, когато се върна, не се виждаха шевове. Не бях болнично заведение
когато му махаха шевовете. Нямам спомен къде му махаха шевовете в някое
болнично заведение, не знам къде. След това няколко години беше без работа. Без
работа беше 1г., 2г., 3 години, почваше, приключваше, пак почваше, пак
приключваше, работеше и без трудови договори. Виждахме се да не е всеки ден,
през ден. Той беше 30 дни болнични, след това не можа да се върне на работа
веднага. Зная, че беше 30 дни болнични, защото тогава се коментираше това нещо.“
От правна гледна точка съдът съобрази
следното:
В отношенията
между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия
състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя
съгласно приложимото право.
Съгласно
Чл. 10 от гръцкия ПРЕЗИДЕНТСКИ УКАЗ 237/1986 за КОДИФИЦИРАНЕ НА РАЗПОРЕДБИ
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА 1. Пострадалото
лице има право на пряк иск срещу застрахователя по полицата до
застрахователната сума; 2. Това искане се погасява след изтичането на пет (5)
години от момента на произшествието, без да се засягат разпоредбите на
действащото законодателство, уреждащо спирането и прекъсването на давностния
срок; 4. Когато увреденото лице е постоянно пребиваващо в чужда държава, искът
може да бъде платен във валутата на страната на постоянно пребиваване на
бенефициера.
Съдът приема, че вина за причинените на ищеца
увреждания има водачът на „Фолксваген Поло“, с гръцки регистрационен номер ZAE
5209, СХК, роден на *** г., жител на гр. Закинтос, Република Гърция, като към
момента на настъпване на ПТП-то л.а. „Фолксваген Поло“ има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество.
Спорните
въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или
не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. с
аналогичната норма по гръцкото право.
С оглед
така настъпилите травматични увреждания, които е получил ищеца при настъпилото
ПТП, периодът на възстановяване, който според свидетеля е бил продължителен –
поне година, а според вещото лице-съдебен лекар – при евентуално, макар и леко
комоцио, но в по-тежка форма – поне 6 месеца, с оглед болките и страданията, които
е претърпял ищеца като невъзможност да се храни пълноценно за по-дълъг период,
главоболие, необходимост от по-продължителна медицинска терапия, страх от
движение с автомобил, съдът приема, че дължимото обезщетение следва да се
определи на 18000 лева. Става дума за млад човек, който не е очаквал, че вместо
да прекара чудесно лятната си почивка в Гърция, ще трябва да я прекъсне заради
наранявания, които макар и за по-кратък период са го обезобразили, включително
и чрез оставане на белег върху лицето му. За него е следвало да се грижат
роднините му, за да може постепенно да се възстанови.
Направените от ответника възражения, че ищецът е бил в отпуск за
временна нетрудоспособност само 14 дни, след което е работил – т.е. възстановил
се е напълно селд този период, съдът не приема за основателни. Налице е
удостоверение, от което е видно, че ищецът е бил в трудови правоотношения след
инцидента, но това удостоверение установява именно факта на наличие на трудово
правоотношение, но не и че ищецът реално е бил трудоспособен и е работил. Както
исвидетелят отбелязва, той е почнал да ползва неплатени отпуски, което е довело
и до загуба на работата му. Свидетелят Явор К. дори заявява: „Аз го взех на
работа, за да може да изкарва някакви пари, за да може да си плаща буквално
квартирата и храната.“
Относно
направеното възражение за съпричиняване, съдът приема следното:
По
въпроса за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД,
респ. аналогичната правна норма съобразно гръцкото право, е налице многобройна
задължителна съдебна практика: ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по
т.д.№1117/09 г. на ВКС, второ т.о., р.№58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на ВКС,
второ т.о., р.№98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14
г. по т.д.№1498/13 г. на ВКС, второ т.о.,р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г.
на ВКС, второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС,второ т.о, р.
№206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о.,р. № 151/12.11.10 г. по
т.д. № 1140/11 г. на ВКС, второ т.о., р. № 16/04.02.14 г. по т.д. № 1858/13 г.
на ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о.,
р.№144/27.12.2016 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се
приема, че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос
на пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение, изразяващо се както в действие, така и в
бездействие, пряко създаващо
предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на което
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като съотношението му
спрямо поведението на деликвента следва да се преценява с оглед това кой е
основният фактор за причиняването на вредоносните последици.
В
настоящия случай, макар ищецът да се е движил по пътното платно, той се е
движил между паркираните на това платно автомобили. Обяснението му защо се е
движил там е логично и житейски оправдано – наличие на крайпътни заведения с
изнесени маси по тротоара и интензивен пешеходен поток, за който свидетелства и
експертния доклад за станалото ПТП. В същото време той не е блъснат от
автомобил, който се е движил в неговото пътно платно, а от автомобил, който се
е движил в насрещното платно, отклонил се е внезапно и го е ударил в гръб. Не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Предявеният
иск е основателен за сумата от 18000 лева и следва да се уважи в такъв размер
като се отхвърли за разликата над 18000 лева до 30000 лева.
По
отношение на искането за присъждане на лихва за забава върху така определените
обезщетения, съдът съобрази следното:
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане. Доколкото обаче
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговоря за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84,
ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението би следвало да бъде начислена
именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на
застрахователното обезщетение /решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. №
290/2009 г., II т. о., ТК/. Макар това да е текст от българското право, въпреки
указанията на съда, ответникът не е посочил относим текст от гръцкото право в
изследваната насока.
Относно разноските:
Ищецът е
представляван от процесуален представител при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. (Чл.
38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 2. материално затруднени лица;
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.).
С оглед частичната
основателност на предявения иск следва да се присъди в полза на адвокатско
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.),
а именно: сумата от 1070 лева.
Ответното
дружество претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2150
лева. Налице е възражение за прекомерност на така посоченото адвокатско
възнаграждение, което съдът счита, че е основателно и следва заплатеното такова
да бъде намалено на 1500 лева, поради
което ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска в
размер на 600 лева.
Доколкото
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и от разноски за
съдебно-медицинските експертиза, същите следва да се присъдят в тежест на
ответника. Последният следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище
държавна такса в размер на и заплатено възнаграждение на експерт от бюджета на
съда в размер на лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ИНТЕРСАЛОНИКА“ (INTERSALONIKA), per. №
35079/05/В/96/002, данъчен № *********, със седалище и адрес на управление в Р.
Гърция, окръг Солун, гр. Терми, п.к. 55102, 15-ти км. Солун - Переа,
представлявано от Атанасиос Рамаданидис, гражданин на Р. Гърция, чрез адвокат К.К.К.,
Софийска адвокатска колегия, Съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София,
район „Студентски“, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 6, ет. 1, офис 2.2, да
заплати на С.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адвокат М.М. от
Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, сумата от 18000
/осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – леки телесни повреди, които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, болки, страдания, дискомфорт, нарушаване на
съня, стрес и уплаха, вследствие на
настъпило на 11.09.2014 година ПТП на територията на Република Гърция, гр.
Закинтос, в резултат на противоправно поведение на водач на л.а. „Фолксваген
Поло“, с гръцки регистрационен номер ZAE 5209, който в момента на настъпване на
ПТП-то има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с „Интерсалоника“, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 11.09.2014 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 10 от Президентски указ № 237/1986 г. на
Република Гърция като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 30000 лева.
ОСЪЖДА
„ИНТЕРСАЛОНИКА“ (INTERSALONIKA), per. № 35079/05/В/96/002, данъчен № *********,
със седалище и адрес на управление в Р. Гърция, окръг Солун, гр. Терми, п.к.
55102, 15-ти км. Солун - Переа, представлявано от Атанасиос Рамаданидис,
гражданин на Р. Гърция, чрез адвокат К.К.К., Софийска адвокатска колегия,
Съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, район „Студентски“, ул. „Проф.
Георги Брадистилов“ № 6, ет. 1, офис 2.2, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Търговище в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 720 лева
държавна такса и сумата от 150 лева разноски за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ИНТЕРСАЛОНИКА“ (INTERSALONIKA), per. № 35079/05/В/96/002, данъчен №
*********, със седалище и адрес на управление в Р. Гърция, окръг Солун, гр.
Терми, п.к. 55102, 15-ти км. Солун - Переа, представлявано от Атанасиос
Рамаданидис, гражданин на Р. Гърция, чрез адвокат К.К.К., Софийска адвокатска
колегия, Съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, район „Студентски“,
ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 6, ет. 1, офис 2.2, да заплати на адвокат М.М.
от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в
размер на 1070 /хиляда и седемдесет/ лева,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
адвокат М.М. от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, да заплати на „ИНТЕРСАЛОНИКА“
(INTERSALONIKA), per. № 35079/05/В/96/002, данъчен № *********, със седалище и
адрес на управление в Р. Гърция, окръг Солун, гр. Терми, п.к. 55102, 15-ти км.
Солун - Переа, представлявано от Атанасиос Рамаданидис, гражданин на Р. Гърция,
чрез адвокат К.К.К., Софийска адвокатска колегия, Съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. София, район „Студентски“, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 6,
ет. 1, офис 2.2, сумата от 600
/шестстотин/ лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :