МОТИВИ
по н.о.х.д.№ 1399/2017 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав
**** градска прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 11504/2016 г. по описа на РТП – отдел
"Разследване", СДВР, пр.пр. № 17501/2016 г. по описа на **** градска
прокуратура, срещу С.И.С. за това, че на 28.10.2016 г., около 19:00 часа, в с. ****,
общ. ****, на ул. "****", в района на № 14, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка "Ситроен", модел
"Ксантия", с рег. № ****, с посока на движение от ул.
"Пролет" към ул. "Пирин", нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, и реализирал ПТП
с пресичащата пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка Е.М.Б., вследствие на което по непредпазливост причинил
смъртта й, като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Б.
е налице непрекъсната причинноследствена връзка след получаване на тежка
политравма (комбинирана черепно-мозъчна и гръдна травма), довела до
мулти-органна дисфункция, генерализиран оток на мозъка и последвалата
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"В", вр. с чк, 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие Г.Л.Б., дъщеря на починалата Е.М.Б.,
е конституирана като частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението такова,
каквото е изложено в обвинителния акт, като приема, че в хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, които в своята съвкупност водят до извода,
че подсъдимият С.И.С. е осъществил всички признаци от обективна и субективна
страна на вменения му престъпен състав. Приема за установено, че подсъдимият в
момента на причиняване на ПТП е управлявал процесния лек автомобил с
несъобразена с пътните условия скорост, което не му е позволило да реагира
своевременно, предприемайки аварийно спиране и по този начин да предотврати настъпването
на удара. Изтъква, че с действията си подсъдимият е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който задължава водачите да изберат такава скорост,
която да им даде възможност да спрат пред всяко предвидимо препятствие и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Едновременно с това е нарушил и друга бланкетна разпоредба – по чл. 116 от
същия закон, която задължава водачите да бъдат внимателни и предпазливи към
определена категория пешеходци, включително престарелите хора.
На следващо място поддържа, че допуснатите нарушения са в пряка причинна връзка
с настъпили травматични увреждания, причинили смъртта на жертвата. Навежда, че
подсъдимият е извършил деянието при форма на вина непредпазливост и
по-конкретно – небрежност. Поради това предлага съдът да признае подсъдимия С.
за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК и да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение бъде отложено при условията на
чл. 66 НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Счита, че определянето на наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се
вземат предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, по-леката форма на вината,
каквато е небрежността, както и съпричиняването от страна на пострадалата на
тежкия резултат, тъй като тя е пресичала пътното платно на необозначено място,
в тъмната част на денонощието на неосветено място, облечена в тъмни дрехи.
Повереникът на частния
обвинител изразява убеждението си, че събраните по делото доказателства
категорично установяват вината на подсъдимия за извършване на инкриминираното
деяние и се присъединява изцяло към казаното от представителя на държавното
обвинение.
Защитникът на подсъдимия С.
поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй
като не са събрани доказателства за вината на подсъдимия. Посочва, че подсъдимият
е пътувал по добре познат за него път и е разказал за фактическата обстановка,
с което е съдействал за правилното изясняване на делото. Като първоначален
акцент на защитната си реч поставя обстоятелството, че показанията на
подсъдимия са логични и последователни и затова следва да се кредитират изцяло.
Навежда, че подсъдимият е управлявал автомобила изключително внимателно, тъй
като му е било известно, че там има пешеходна пътека. Там обаче не е имало
пешеходци и той е преминал, съобразявайки се с пътните условия и с ширината на
лентите, която е установено, че не
съответства на отразената в огледния протокол. Моли да бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимия, че произшествието е станало през тъмната част на
денонощието, на неосветено място, при недобра видимост. Посочва, че видно от
доказателствата по делото, след възникване на опасността, подсъдимият е
реагирал незабавно и е спрял, когато е видял “някаква сянка”. На следващо място
поддържа, че е недоказано обвинението, че подсъдимият е бил длъжен да е
предпазлив към възрастни хора. Посочва, че пострадалата е била облечена с тъмни
дрехи, с качулка на главата, движила се е на тъмно и неосветено място и счита,
че обективно подсъдимият не би могъл да разпознае, че става въпрос за възрастен
човек. От друга страна, отбелязва, че правото на пешеходеца не е абсолютно,
когато не е на обозначените за това места. Излага доводи, че пострадалата,
която е носила очила и е имала късогледство и далекогледство, е предприела
пресичане на необозначено за това място и в тъмната част на деня, като по този
начин сама се е поставила в опасност. Счита, че са останали неизяснени въпроси
от областта на автотехническата експертиза, поради което смята, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Моли съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение,
като вземе предвид и чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
доброто процесуално поведение и пълното съдействие на разследването.
Подсъдимият дава подробни обяснения. Твърди, че на 28.10.2016 г., около
19:00 часа, тръгнал с личния си автомобил за работа от дома си, който се намирал
в с. ****. Както обикновено, се движел по централната улица – ул „****“, и много добре познавал
района. Управлявал автомобила на къси светлини, бавно, защото по пътя е имало
доста пешеходни пътеки, "легнали полицаи", препятствия, имало и движение
в неговата лента. Твърди, че се е движил със скорост от около 40-45 км/ч, като
когато достигнал района на произшествието, той подминал от дясната си страна спирката
на градския транспорт. След спирката имало пешеходна пътека, по която нямало
пешеходци. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се.
Заявява, че не е предизвикал произшествието и не е причинил резултата умишлено.
Посочва, че пострадалата е изникнала внезапно и той веднага е спрял. Твърди, че
не би си позволил такова поведение, като изтъква, че има дете със специални
потребности и му е необходим лекия автомобил за придвижване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият С.И.С. е роден на *** г. в гр. София, българин, с ЕГН **********,***,
със средно образование е, неосъждан, неженен, баща на едно дете на 7 години,
работи като служител по сигурността в охранителна фирма. Правоспособен водач на
МПС от 6.12.1995 г. В периода 2006 г. – 2013 г.,
е санкциониран 5 пъти по административен ред – веднъж с фиш и четири пъти с наказателни постановления, за последен път по
чл. 183, ал. 4, т. 7, б ЗДвП.
На 28.10.2016 г., около 19:00 часа, подс. С.И.С. тръгнал за работа от
дома си в с. ****, като управлявал технически изправния си лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ****, като се движел по ул. „****“ с
посока на движение от ул. „Пролет“ към ул. „Пирин“ със скорост около 50 км/ч.
Пътното платно на ул. „****“ с ширина 7,3 м. се състояло от две пътни ленти с
широчина 3,65 м., разделени една от друга с надлъжна пътна паркировка тип
единична прекъсната линия – М-1 от ЗДвП. Настилката на пътното била дребнозърнеста
асфалтова, без неравности и наклон, без дупки и посипаности, по това време била
суха.
Междувременно пешеходката Е.М.Б.,
81-годишна, слязла от автобуса, пътуващ от центъра на гр. София, на спирката,
находяща се на 25 метра преди приетия за нуждите на делото ориентир – пресечната
точка на мисленото продължение на десния край на платното за движение и втория
ъгъл на сградата – дом №14, по посока на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия. Автобусът след
потеглянето си се разминал с л.а. “Ситроен” на разстояние от около 15 м. след
спирката. Пешеходката продължила да върви по ул. “****” към дом № 14 и в този
участък предприела пресичане от ляво надясно, ходейки, като навлязла на пътното
платно на необозначено за пресичане място. Облечена била в тъмни дрехи – тъмнокафяв
панталон и тъмнокафяво късо яке, носела чанта с хранителни продукти. Подсъдимият
подценил особеностите на конкретната пътна обстановка – обстоятелството, че се движи в тъмната част на
денонощието, че уличното осветление в този участък работело с прекъсване и
дърветата, разположени покрай пътя, допълнително намалявали неговия ефект,
както и факта, че преминава в близост до спирка за обществен превоз,
непосредствено след разминаването с потеглилия автобус, който възпрепятствал
видимостта към левия тротоар и съответно възможността да се възприеме посоката
на движението на слезлите пътници. При стъпването си на пътното платно
пешеходката била обективно видима за подсъдимия и попадала в обхвата на
светлината от късите фарове на автомобила. Подсъдимият продължил да управлява
лекия автомобил със скорост с около 50 км/ч и предприел действия за спиране на
автомобила едва когато пешеходката навлязла в лентата за движение на неговия
автомобил. Преди да бъде преустановено движението на автомобила настъпил удар
между предната му част, в зоната на левия фар, и тялото на възрастната жена
откъм дясната й страна.
В резултат на силата на удара,
който попаднал под центъра на тежестта на тялото на пешеходката, на тялото й
било придадено въртящо движение, краката се изнесли по посока на движението на
автомобила, а горната част – в обратна посока. Пешеходката била качена на
предния капак, като достигнала с глава челното стъкло. От удара на главата
предното стъкло на автомобила се счупило. След това тялото изпаднало пред
автомобила, като от главата на Е. Б. потекла кръв, която оставила на платното петно
с неправилна форма 0,10 м/0,20 м., разположено на 3,50 м. след ориентира
(пресечната точка на мисленото продължение на десния край на платното за
движение и втория ъгъл на сградата, дом № 14, по посока на движението на
автомобила) и на 3,50 м. вляво от ориентира.
Мястото на удара по
широчината на пътното платно било в дясната пътна лента по посока на движението
на управлявания от подсъдимия автомобил на около 4,6 м. вдясно от левия край на
пътното платно на ул. „****“, а по дължината на платното било на 15,0-17,0 м
преди приетия ориентир в протокола за оглед.
Опасната зона за спиране на подсъдимия при
конкретните пътни условия и при скоростта му на движение от около 50 км/ч
възлизала на 36 метра. Осветеността пред лекия автомобил от късите светлини на
фаровете била 55-60 м. и 5-6 м. вдясно от десния габарит, пред десния фар –
70-75 м., вляво от левия габарит – около 40 м. и 3-4 м. встрани от левия
габарит.
Пешеходката Е. Б. била
обективно видима за подсъдимия в конкретната пътна ситуация от момента на
стъпването й на пътното платно и при скоростта му на движение от около 50 км/ч
на разстояние по-голямо от 39 метра.
От техническа гледна точка
за конкретните пътни условия при скоростта, с която се е движил, водачът е бил
в състояние да спре в осветената зона от фаровете на автомобила.
В резултат на удара от автомобила
пешеходката Е. Б. получила следните увреждания: охлузване, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана на главата вдясно; масивен хематом, обхващащ дясна
орбита; кръвонасядане на корена на носа; масивно кръвонасядане и охлузване по
гръбната повърхност на дясната ръка; обилно кръвонасядане на меката черепна
покривка, двустранно челно-теменно и слепоочно; субдурален и субарахноидален
кръвоизлив, двустранно челно-теменно и слепоочно; кръв в дясното мозъчно
стомахче; субарахноидален хематом по долните повърхности и ръбовете на
малкомозъчните полукълба; масивен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
сливици в големия тилен отвор; фисура на черепната основа в областта на
средната черепна ямка; фрактури на лицеви кости двустранно; счупвания на ребра
(от 5-то до 8-мо) в дясна гръдна половина по предна мишечна линия; фрактури на
1-ви и 2-ри шийни прешлени; излив на кръв в двата костодиафрагмални синуса,
хемоторакс; кръвонасядане и многофрагментна фрактура на дясна подбедрица;
интерстициален оток на миокарда, фрагментация на кардиомиоцитите, шоков миокард;
тежки атеросклеротични изменения по сърдечните клапи, гръдната и коремна аорта.
На
мястото на произшествието, непосредствено след удара, спряла управлявания от
нея лек автомобил св. Ц.И., която по мобилния си телефон сигнализирала за
нуждата от спешна медицинска помощ за падналата на пътното платно възрастна
пешеходка.
Пешеходката Е.М.Б. била
откарана от екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ "Царица Йоанна -
ИСУЛ", където на 28.10.2016 г. в 22:18 ч. починала, въпреки изпълнената в
пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема на животоспасяваща
медицинска помощ.
Непосредствената причина за смъртта на
пешеходката Б. била тежка политравма (комбинирана черепно-мозъчна и гръдна
травма), довела до мулти-органна дисфункция, генерализиран оток на мозъка и
последвалата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Настъпилият смъртен
изход е бил в причинноследствена връзка с получените при пътното произшествие
травми.
Така изяснената фактическа обстановка
съдът приема за несъмнено установена след анализ на събраните по делото доказателства
и доказателствени средства – гласните доказателства, събрани чрез обясненията
подс. С.И.С., показанията на свидетелката Г.Л.Б. (л. 22, с. д.), показанията на
свидетелката Ц.К.И., дадени в хода на съдебното следствие (л. 44, с. д.) и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1,
т. 2 от НПК (л. 21, д. пр), показанията на свидетеля А.И.С., показанията на
свидетеля Е. С.З., показанията на свидетеля Ю.И.Т., показанията на свидетеля Т.
В.М.; чрез заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп № 06/2016 г./
Н-321/2016г. (л. 33-41, д. пр.), на единичната автотехническа експертиза (л.
43-45, от д.пр.), на комплексната медико-автотехническа експертиза (л.50-64 от
д.пр.), на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза (л. 68-77 от с.д.), приобщени по реда на чл.
282 от НПК; чрез писмените
доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 283 НПК в хода на съдебното следствие – констативен
протокол № 1034 (л. 9, д. пр.), протокол за оглед на местопроизшествие (л.
11-12 от д. пр., със скица към него и фотоалбум), справка за съдимост на
подсъдимия (л. 68 от д.пр.), акт за смърт на Е.М.Б. (л. 24, д. пр.), удостоверение
за наследници с изх. № КСВ-16-0115/08.11.2016г. (л. 25 от д.пр.), приложените в
хода на съдебното следствие писмени материали: справка от началника на отдел
"Пътна полиция" - СДВР с вх.№ Я-31362/03.07.2017г., заедно с приложена справка "картон на водача" С.И.С.
(л.95- 96 от с.д.), актуална справка за съдимост, прочетени по реда на чл. 283 НПК.
На първо място съдът прие за безусловно
установено, че пешеходката Е. Б. е била ударена от автомобила, управляван от
подсъдимия. Еднозначно този факт се изяснява от обясненията на подсъдимия и от
показанията на св. Ц.И., която пристигнала на местопроизшествието
непосредствено след удара и видяла възрастна жена да лежи на пътното платно на
разстояние около 2 м. пред спрелия автомобил и подсъдимия, който бил много
притеснен. Тези гласни доказателствени средства кореспондират на обективните
факти, отразени в констативния протоколи и протокола за оглед.
При
изясняване на останалите съществени обстоятелства за механизма на настъпване на
пътното произшествие съдът съобрази, че въпреки положените усилия от съда в
хода на съдебното следствие в изпълнение на служебното начало по правилата на
чл. 107, ал. 2 НПК не са установени свидетели, непосредствени очевидци на
сблъсъка между пешеходката и управлявания от подсъдимия автомобил. Поради това
единственото гласно доказателствено средство, съдържащо преки доказателства, са
обясненията на подсъдимия, които съдът обсъди критично с оглед на двойнствената
им процесуална природа, като отчете, че те освен важно доказателствено средство
са и средство за защита, необвързано със задължение за установяване на
истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103,
ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия,
не се изисква да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание
поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна
версия. Изхождайки от тези базисни
процесуалноправни положения, съдът провери доказателствената стойност на
обясненията на подсъдимия, като ги сравни с несъмнено установените обективни
данни по протокола за оглед на местопроизшествието и констативния протокол,
заключението на съдебномедицинската експертиза, установяващо естеството и
локализацията на травмите на Е. Б., както и заключенията на автотехническата и
комплексните медико-автотехнически експертизи – основна и допълнителна, в които
въз основа на физично-математическите закономерности се извеждат основните
технически параметри на пътната ситуация. В този смисъл обясненията на
подсъдимия са ценен доказателствен източник, чиято достоверност надеждно може
да бъде преверена във всички релевантни насоки.
В
обясненията си подсъдимият излага твърдения за скоростта, с която се е движел,
както и за това в кой участък от пътя се е разминал с автобуса, от който е
слязла пешеходката. И двете твърдения пълноценно и комплексно са били
изследвани чрез заключенията на основната и допълнителната медико-автотехнически
експертизи на основата на съпоставка с обективно установените доказателства за
следните обстоятелства:
– местоположението
на автомобила непосредствено след удара. Лекият
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ****, не е бил преместен или изместен след произшествието и в протокола
за оглед е определено неговото точно разположение на пътното платно. Точната
ширина на платното и пътните ленти е установена по несъмнен начин в
заключението на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и компетентно обосновано,
след извършено непосредствено измерване на място от вещите лица за проверка на
твърденията на подсъдимия, че отразените стойности в протокола за оглед са
завишени. В протокола за оглед и скицата към него е отбелязано, че пътните
ленти са с широчина по 4 м. Видно обаче
от заключението на допълнителна комплексна медико авто-техническа
експертиза, точната ширина на всяка от лентите е 3,65 м. Разликата от 0,35 м. между първоначално
отчетената ширина в основната комплексна експертиза и впоследствие в
допълнителната е обсъдена от вещите лица по втората, като всестранно е
изследвано как се отразява при изчислението на мястото на удара и на изминатия
път от пешеходката от встъпване на платното за движение, респективно – на
отстоянието, на което се е намирала от момента, в който е станала обективно
видима за подсъдимия. Поради това съдът възприе при изграждане на фактическите
си изводи конкретните стойности, изведени в заключението на допълнителната
медико-автотехническа експертиза. Същевременно от същото заключение категорично
се установява, че разликата в широчината на пътната лентна не налага промяна
нито във възприетия механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие, нито
в механизма на получените травми на пешеходката;
–
местоположението на спирката на градския транспорт, на която е слязла
пешеходката Е. Б.. От показанията на нейната дъщеря св. Б. несъмнено се установява,
че преди произшествието майка й се е връщала вкъщи от гр. София, като е
пътувала с автобус, идващ от центъра. На показанията относно факта, че
пешеходката е слязла от автобуса преди да предприеме пресичане, кореспондират
обясненията на подсъдимия, който твърди, че се е разминал с автобус, движещ се
в посока, обратна на неговата, а пешеходката се е появила след него внезапно.
Обозначението на спирката е било видим факт за подсъдимия, като същевременно в
обясненията си той уточнява, че този участък на пътя му бил добре познат, тъй
като често минавал по него. Установено е от данните за протокола за оглед и
заключенията на комплексните медико-автотехнически експертизи, че табелата на
спирката за градския транспорт е била на 25 метра преди ориентира, посочен в
протокола за оглед – пресечната точка на мисленото продължение на десния край
на платното за движение и втория ъгъл на сградата на дом № 14, считано по
посока на движението на подсъдимия;
– местоположението
на пешеходката след падането на платното, което се установява въз основа на
обективните данни от протокола за оглед, показанията на св. Цв. И., обясненията
на подсъдимия, показанията на св. Г. Б.. От показанията на свидетелката Ц.И. се изяснява,
че процесният автомобил е бил спрян в началото на главната улица, а пред него
на около 2 метра е лежала възрастна жена. По отношение на разстоянието на
пешеходката до автомобила в същата насока, без значителни несъответствия, са и
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б.. Еднопосочно се установява,
че след удара тялото на Е. Б. е било разположено напречно на платното за
движение, като главата се е намирала при констатираното в протокола за оглед
петно кръв с неправилна форма 0,10 м/0,20 м.– на 3,50 м. след ориентира и на
3,50 вляво от ориентира, а краката й са сочели към десния тротоар, считано на
посоката на автомобила. Същевременно в протокола за оглед е отразено
местоположението на найлоновата торба на пешеходката, пълна с хранителни
продукти, намерена на 2 м. вляво от ориентира и на 3 м. след него. На 2,80 м.
от ориентира и на 7,50 м. вляво от ориентира е намерена едната обувка на
пешеходката, а на 7,80 м. след ориентира и на 6,00 м. вляво от ориентира е
намерена другата обувка. Местоположението на торбата и обувките способства за
изясняване на траекторията на падане на пострадалата, съответно е от значение
за изясняване на скоростта на движение и мястото на удара;
– деформациите по автомобила,
отразени в констативния протокол, протокола за оглед, заключението на първата
единична автотехническа експертиза – подбитост на предния капак и предния ляв
калник, счупено ляво странично огледало, счупено предно стъкло в долната част,
като центърът на счупването е в основата на долния край на стъклото и на 0.45
м. вдясно от лявата колонка;
–
констатираната следа по капака на автомобила – забърсване на прах,
надлъжно разположено, като мястото на първоначалния контакт в зоната на
предната част на предния капак и мястото на достигане на главата на пешеходката
са на линия с незначително напречно отклонение спрямо надлъжната ос на
автомобила. Тези обективни данни имат решаващ принос при изчисляването по
експертен път на скоростта на автомобила, както и при изясняване начина на
придвижване на пешеходката. Експертите обстойно аргументирано обосновават, че
от техническа гледна точка нивото на издигане на тялото на пешеходката върху
капака и нагоре към челното стъкло кореспондират на по-високата вероятност
пешеходката да се е придвижила ходейки, а не тичайки. Съдът прие, че този начин
на придвижване – със спокойно ходене – е несъмнено доказан, като техническата
възможност, изведена в експертизата, се потвърждава от категоричните доказателства
в показанията на св. Г. Б. за здравословния статус на 81-годишната пешеходка Е.
Б., които кореспондират и на медицинските констатации в заключението на
съдебномедицинската експертиза. Св. Г. Б. разказва,
че майка й се движела бавно, тъй като преди
няколко години била паднала и си счупила крака, след което й направили операция
и й поставили пирон в ставата. Същевременно съдът отчете и въздействието на
кардиологичното заболяване на пешеходката и напредналата й възраст, които
допълнително ограничавали двигателните й възможности.
На основата на цитираните доказателства,
изследвани компетентно с научен и технически инструментариум посредством
механоматематично
моделиране и компютърна симулация в основната и допълнителната комплексна
медико-автотехническа експертиза, се извеждат безусловно и категорично всички фактически
положения, значими за обективното установяване на механизма на пътното
произшествие:
1.
Скоростта, с която подсъдимият е
управлявал лекия автомобил
От
устните уточнения на вещите лица в съдебното следствие при изслушване на
заключението на допълнителната комплекста експертиза (л. 86, съд. д.) се
изяснява научният модел, който е използван за изчисляване на релевантните
технически стойности и убедително е защитена неговата употреба, доколкото
именно той е подходящият в конкретната пътна ситуация, а другите модели са несъотносими.
Това е така, тъй като другите физико-математически модели изискват да е известно точното място на удара и на отхвърляне
на тялото на пешеходеца. В случая обаче мястото на удара се определя по косвен
път въз основа на цитираните обективни находки и след изчисляване на тяхна база
на скоростта на движение на автомобила. Иначе казано за яснота – мястото на
удара се доказва чрез комплексното съобразяване на други обективни данни,
разгледани в техническата им обусловеност, а не въз основа на пряко измерване,
като скоростта на движение на водача служи за базисна предпоставка.
В обясненията си подсъдимият
твърди, че скоростта, с която се е движел, е била 40-45 км/ч. В тази част обаче
обясненията му се опровергават от заключенията на основната и допълнителната
комплексна медико-автотехнически експертизи, които са изчислили скоростта на
основата на достигнатото от главата на пешеходката място върху предното стъкло
и констатираните по автомобила деформации. Научното изследване на движението на
твърдите тела (автомобила и пешеходката) достига до убедително защитения извод,
устно разяснен от вещите лица в съдебно следствие (л. 84 гърба, съд. д.),
че когато главата на пешеходеца достигне
стъклото на автомобила, стойностите на скоростта на движение към момента на
съприкосновение са от порядъка – 50-70 км/ч. В заключението на основната комплекна
медико-автотехническа експертиза експертите са работили с долната граница на
обективно възможната скорост на движение на автомобила, което по същество е и
най-благоприятният вариант за подсъдимия. Поради това съдът прие за установено,
че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил е била около
50 км/ч. От устните уточнения на вещите лица по основната и допълнителната
комплексна медико-автотехническа експертиза в съдебно заседание става ясно, че
даденото приближение на скоростта (около 50 км/ч) допуска до 5% отклонение,
което категорично е установено, че не влияе на крайните технически изводи поради
това, че стойностите са достатъчно големи и отклонението им въздейства
незначително.
2.
Мястото на удара
На основата на посочените обективни данни,
установената скорост на движение на подсъдимия и след точното измерване на
ширината на пътните ленти чрез заключението на допълнителната автотехническа
експертиза несъмнено се установява мястото на удара между автомобила и пешеходката
– 4,6 м. вдясно от левия край на пътното платно, считано по посока на
движението на автомобила, а по дължина на 16-17 м. преди ориентира в същата
посока. Поради това тези параметри съдът възприе като достоверната фактология
на събитието.
3. Пътят, който е
изминала пешеходката до мястото на удара, и отстоянието, на което се е
намирала, в момента, в който обективно е била видима за подсъдимия при
конкретните условия на пътната ситуация и скорост на движение
На първо място в тази насока, съдът
обсъди релевантната част на обясненията на подсъдимия за мястото, на което се е
разминал с автобуса – 15 метра след спирката на градския транспорт, тъй като
твърдението му не се опровергава от никакви други доказателствени материали,
като същевременно не изгражда пътна ситуация, която е обективно невъзможна и
несъответна на обективно изведените показатели на скоростта, механизма на удара
и траекторията на движението на тялото на пешеходката след него. Едно от
основанията за назначаване на допълнителна медико-автотехническа експертиза е именно
необходимостта чрез автотехнически
измервания, изчисления и съпоставки да бъде проверена обективната възможност
автомобилът и автобусът да се разминали на разстоянието, което подсъдимият
посочва в обясненията си. Това обстоятелство е съществено, защото от
траекторията на движението на автобуса вляво на управлявания от подсъдимия
автомобил зависи видимостта към левия тротоар, считано в посоката на движение
на подсъдимия, както и към пешеходката в частност. В заключението са
обективирани резултатите от компютърна симулация, отправната точка на която са
автомобилът и пешеходката, поставени в момента на удара и данните на подсъдимия
за мястото на разминаване с автобуса на градския транспорт. От този момент, въз основа на изчислените им
скорости и местоположение през една стотна във времето назад, се възстановява
във всеки един съответен предходен момент какво е било точното местоположение
на автомобила, автобуса и пешеходката. При преценка на движението на автобуса
съобразно обясненията на подсъдимия е взето предвид закономерното скоростно
ускорение, обусловено от факта, че автобусът е бил преустановил движението си
на спирката за слизане на пътниците и неговото движение след потеглянето се е
повишавало постъпателно. Програмата е съобразила чрез анализ на данните с
физически и математически методи на изследване и изчисление движението на трите
твърди тела – автомобила, автобуса и пишеходката, и така е изведена линията на
видимост между пешеходката и подсъдимия като водач на автомобила, когато
мисленото й продължение между тях не е пресичало движещия се автобус, т.е.
когато водачът обективно е могъл да види Е. Б. без преграда. Резултатите от
изчисленията се визуализирани с мащабна скица (л. 76, съд. д.), за да се покаже
нагледно линията на видимост. Разработена е схема при бързо ходене, чиито
резултати стават още по-категорични при спокойния ход на пешеходката, който
беше възприет от съда като действително доказаният. Показан е момент 2,81 сек.
преди настъпването на удара между автомобила и пишеходката при бърз ход на пешеходката,
съобразен със стойностите за този начин на придвижване на жени от същата
възрастова група. В този момент автобусът се е движел със скорост около 19,9
км/ч и с ускорение 1м/сек на кв. По същото време пешеходката вече е стъпила на
пътното платно и подсъдимият като водач на автомобила е имал обективна
възможност да я види за първи път, тъй като преди това тя е била закрита от
автобуса. В изследвания момент подсъдимият се е намирал на разстояние от 39
метра от мястото на удара, което се е обхващало от осветената зона от фаровете.
При това положение, със скоростта на движение от около 50 км/ч и опасна зона за
спиране от 36 метра, подсъдимият е имал техническа възможност да преустанови
движението на автомобила преди мястото на удара и съответно да предотврати
пътното произшествие.
На следващо място съдът прие за
установено, че начинът на придвижване на пешеходката и външният й вид
еднозначно са могли да бъдат възприети като белези за напредналата й възраст.
Съдът формира този извод на основата на комплескната оценка на показанията на
св. Г.Б., която описва бавния ход на движение на майка си, и на показанията на
св. Ц.И., която без да познава никого от участниците в произшествието,
управлявайки лек автомобил при същите условия като тези за подсъдимия,
безпогрешно се е ориентирала, че ударената пешеходка е възрастна жена.
От показанията на св. Ц.И.,
св. Т. М. и св. Е. З. се установява, че уличното осветление било такова, че
оставило общото впечатление у тях, че не е достатъчно силно и равномерно. Св. И.
казва, че по принцип в този район имало осветление, но забелязала, че този път
било по-тъмно от обикновено, като все пак дясната част на пътното платно в
нейната посока на движение била по-осветена. Св. М. уточнява, че имало една
улична лампа на мястото, която светвала и гаснела на 15 минути. Св. З. посочва,
че имало улични лампи, но някои от тях били изгорели.
От показанията на св. Г.Б.
съдът установи факта, че починалата пешеходка е била облечена с тъмни дрехи –
тъмнокафяв панталон и тъмнокафяво късо яке, както и че имала затруднения със
зрението и носела очила.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие от
правна страна следното.
Подсъдимият С.И.С.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. "в", вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК.
Деянието, извършено от подс. С., е
свързано с управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за
движение по пътищата и причиняване на съставомерен резултат – смъртта на
пешеходката Е. Б.. Доколкото съставът на чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е бланкетен, се
изисква конкретно да бъдат разгледани нарушените от подсъдимия правила за
движение по пътищата, като бъде изследвано дали тъкмо тези нарушения стоят в
пряка причинна връзка с инкриминирания фатален престъпен резултат.
От обективна страна несъмнено се установява
по делото, че на 28.10.2016 г., около 19:00 часа, в
с. ****, общ. ****, на ул. "****", в района на № 14, подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“,
с рег. № ****, с посока на движение от ул. „Пролет“ към ул. „Пирин“. Според
задължителната практика на Върховния съд, закрепена в Постановление № 1 на
Пленума от 17.01.1983 г., управлението по смисъла на чл. 342, ал. 1 от НК
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, когато тези действия или бездействия са свързани с настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство е в движение или в
покой. В случая подсъдимият управлявал
лекия автомобил с позволена скорост за населени места от около 50 км/ч, която обаче не
била съобразена с конкретните пътни условия по начин, който да осигури безопасността на останалите участници в движението,
още по-малко на хора, които поради напреднала възраст имат предвидими
затруднения в придвижването и адекватната ориентация във външна среда в тъмната
част на денонощието.
Управлението на превозното средство със съобразена съгласно
изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП скорост е основно, принципно задължение на всички водачи на
превозни средства, а съобразена е онази скорост, при която водачът ефективно би
могъл да предотврати потенциално произшествие посредством боравенето с органите
за управление на автомобила. В конкретния случай подсъдимият,
избирайки скорост, близка до максимално разрешената в населено място, не е
отчел правилно значението на съществените за пътната ситуация фактори – времето
на движение – тъмната част на денонощието, слабото и неравномерно улично
осветление, разминаването с автобус за обществен превоз след потеглянето му от
спирка, което предпоставя слизане на пътници от него и обусловената от това
вероятност някои от тях да предприемат пресичане на пътното платно. Тези
обстоятелства несъмнено е следвало да бъдат отчетени от подсъдимия при избор на
безопасната скорост, защото появата на пешеходци на пътното платно съвсем не е
представлявала абстрактна възможност за настъпване на произшествие, каквато
водачът не е бил длъжен да има предвид. Напротив, това е една логична, напълно
предвидима пътна ситуация, която произтича от факта, че подсъдимият, докато се
е разминавал с автобуса, не е имал видимост към левия тротоар, за да възприеме
дали слизат пътници, накъде се насочват, в какво състояние са и дали някои от
тях са уязвими лица, които изискват засилена грижа и чиято безопасност следва
да бъде негов приоритет при избора на подходящата скорост. Същевременно слабото
и неравномерно осветление, което самият подсъдим в обясненията си заявява, че е
възприел като липса на такова, е изисквало допълнителна концентрация на
вниманието му, защото е обосновавало възможността пешеходци, слезли от
автобуса, да изпитват затруднения с правилното възприемане на пътната ситуация
и приближаващия автомобил, още повече, ако са в напреднала възраст, както
пешеходката Е. Б.. Всеки водач на МПС е длъжен да наблюдава всеобхватно
пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури
видимост и да не губи такава към посоката, от която може да очаква непосредствено
възникване на препятствие. Според
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Според същата норма водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
именно в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил избраната от него
скорост с характера и интензивността на движението, за да е в състояние да спре при
изникнала опасност. Началният
момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за
безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движение. В конкретния случай подсъдимият е бил
длъжен още при разминаването с автобуса да приеме, че е налице усложнение в
пътната обстановка, доколкото слезлите пътници могат да представляват опасност
за движението. Тази опасност, която поначало е динамична категория, е увеличила
интензитата си при стъпването на пешеходката Б. на пътното платно. По делото несъмнено се установява, че
подсъдимият със скоростта си на движение от 50 км/ч е имал обективната
възможност да възприеме намиращата се в осветената от късите светлини зона пред
автомобила пешеходка на разстояние, по-голямо от опасната му зона за спиране.
Следователно, от момента, в който пешеходката е навлязла в платното за движение
и е станала непосредствена опасност за движението, при своевременното й
възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране, до достигането на мястото
на произшествието подсъдимият е имал техническа възможност да спре и да
предотврати удара и тежкия вредоносен резултат. Подсъдимият обаче не е реагирал
своевременно, не е намалил скоростта и не е спрял, в резултат на което настъпил
удар между управлявания от него автомобил и пешеходката. С това деяние
подсъдимият нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и това нарушение е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото тежко произшествие и
смъртта на пешеходката.
Подс. С.
е пренебрегнал и задължението си чл. 116 ЗДвП,
според което
водачите следва да са особено внимателни към престарелите хора. По
делото несъмнено е установено, че подсъдимият е имал обективна възможност да забележи пешеходката, да възприеме, че става въпрос за възрастен човек, който се придвижва трудно,
а възрастта му се отразява на възможностите за адекватна реакция и самозащита,
като съобрази
поведението си като водач с този фактор. Обстоятелството, че
81-годишната пешеходка Ел. Б. е била лесно разпознаваема като възрастна жена се
установява несъмнено от показанията на случайно премиващата като водач на друго
МПС св. Цв. И..
Подсъдимият
в обясненията си твърди, че е видял пешеходката непосредствено преди удара.
Това твърдение обаче не установява изключващо противоправността обстоятелство, напротив
– установява, че подсъдимият
не е реагирал адекватво на пътната ситуация поради несвоевременно възприемане на опасността
и неполагане на дължимата грижа за точно изпълнение на задължението по чл. 20,
ал. 2, изр. 1 и изр. 2 ЗДвП. Развитието на конкретната пътна ситуация показва,
че подсъдимият при правилно насочено внимание и съобразяване на всички
съществени фактори за осигуряване на безопасността на движение е могъл
обективно да възприеме възрастната пешеходка на разстояние, по-голямо от
опасната зона, което е достатъчното, за да се приеме, че е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП. По какви причини подсъдимият не е
възприел пешеходката, след като е имал безпрепятствена видимост към нея, или не
е съумял да оцени ситуацията е без правно значение за съставомерността на
поведението му като нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДП.
В случая поведението на
пешеходката също е било в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.
113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, тъй като тя е пресичала пътното
платно на място, което не е било предназначено за това, не е пресякла на
пешеходна пътека, а е навлязла на пътното платно внезапно, без да се съобрази с
приближаващото превозно средство и с факта, че с тъмните си дрехи е трудно
забележима в тъмната част на денонощието. Независимо от това, неправомерното
поведение на подсъдимия се намира в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат, защото ако беше възприел или реагирал своевременно с аварийно спиране
на намиращата се на платното за движение пред него осветена от късите светлини
пешеходка, то пътното произшествие не би настъпило.
Поради изтъкнатите съображения
съдът счете, че подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, и комплексното нарушение
на двете разпоредби във фактическата им обвързаност е в причинна връзка с
настъпилото произшествие и причинения тежък вредоносен резултат – смъртта на
пешеходката Е. Б.. Причинната
връзка между поведението на подсъдимия и причиняването на съставомерните престъпни последици
е пряка и непосредствена, като не са налице никакви особености или усложнения в
начина на протичането й, чието правно значение да се нуждае от изясняване. Несъмнено
е установено, че смъртта на Е. Б. е неизбежна последица от причинените й травми
при удара.
Освен
обективната съставомерност на деянието по делото безусловно се доказва и
субективната страна на престъплението.
Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, като от субективна страна деянието е извършено
при форма на вината непредпазливост във формата на
небрежност спрямо
тежкия съставомерен резултат. По
отношение на причинената смърт на пешеходката подсъдимият е действал при условията на
небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, защото не е предвиждал конкретно настъпването й, но
е могъл и в същото време, поради качеството си на участник в
движението, е бил длъжен да го предвиди. Задължението за предвиждане се
основава и на факта, че в съзнанието на подсъдимия всички елементи на престъпния състав от обективна
страна са били пълно и точно отразени.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.И.С. съдът прие
като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото му съдебно минало, факта, че е баща на малолетно дете,
трудовата му ангажираност и правилната социална реализация до процесното
събитие, обясненията му, които ефективно допринасят за правилното изясняване на
обективната истина, искреното разкаяние за извършеното. Липсата на
доказателства за каквито и да било противоправни деяния в миналото установява,
че настоящото деяние е трагичен инцидент в иначе законосъобразния живот на
подсъдимия. Същевременно като смекчаващо отговорността обстоятелство със
сериозна тежест съдът отчете приноса на жертвата към причиняване на
произшествието със собствено противоправно поведение в нарушение на правилата
за движение.
Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
високата обществена опасност на този вид деяния, с оглед високия им ръст в
съвременното общество.
Съобразявайки конкретните специфики на
разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и
отегчаващите отговорността му обстоятелства, съдът прие, че справедливото
наказание, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и
генералната, и индивидуалната превенции, без да постигне дисбаланс чрез
надценяването на едната в ущърб на другата, следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер наказание, близко
до законоустановения минимум за престъплението, а именно – лишаване от свобода
за срок от две години и три месеца.
При справедливото оразмеряване съдът отчете,
че тежестта на наказанието трябда да е такава, че да постига предназначението
си без то да е безсмислено жестоко. Основният принцип при определяне на
справедливото наказание е да бъде наложено с минималната тежест, която е годна
да реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за да
спазва законите и добрите нрава; да му се въздейства предупредително и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото. От първостепенен
обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да
го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Същевременно
генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната
превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само
когато наказанието е стриктно съответно на конкретната обществена опасност и
морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние. Следвайки това свое убеждение, съдът прие, че
така определеното наказание лишаване от свобода не пренебрегва генералната
превенция и не игнорира високата степен на обществена опасност на
престъпленията по транспорта.
Значимите за справедливата
индивидуализация фактори съдът взе предвид и при обсъждане на приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът намери, че отлагане на изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години в необходимата степен би
осъществило, от една страна, адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, а от друга страна – ще
гарантира пълноценно и общественото спокойствие. Ето защо съдът счете, че не се
налага откъсването на подсъдимият С. от нормалната му социална и семейна среда,
още повече че е родител на малолетно дете, което отглежда, поради което отложи изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
На следващо място съдът
намери, че на основание чл. 343г от НК на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и три месеца, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като свидителството
му за правоуправление на МПС не е било отнето по административен ред. За да
прецени конкретната тежест на това кумулативно наказание съдът отново взе
предвид индивидуализиращите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства,
както и факта, че подсъдимият е нарушил две свои задължения, осигуряващи
безопасността на движението по пътищата, в градска среда и неправилно е оценил
пътната ситуация, въпреки че много добре е познавал района на произшествието,
което е индикатор за отрицателно въздействие на рутината върху концентрацията и
вниманието му като водач на МПС. В този
смисъл размерът на това наказание е съобразен както с настъпилия тежък
съставомерен резултат, тежестта на допуснатите нарушения, естеството на смекчаващите обстоятелства, така
и с факта, че в дългогодишната си практика на водач на МПС подсъдимият е санкциониран
за леки нарушения, последния път – с
наказателно постановление от 25.02.2013 г., като повече от три години преди
деянието не е допускал други нарушения. Поради това съдът прие, че лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години и три месеца ще бъде достатъчен да гарантира сигурността на останалите
участници в движението, да допринесе за необходимото реално възпиращо и превантивно
въздействие върху дееца и за постигане на предупредителен ефект за всички
останали.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.И.С. да заплати по сметка на
СДВР направените разноски по делото в досъдбеното произвдоство в размер на
695,52 лв. (шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), както
и сметка на Софийски градски съд направените разноски в съдебна фаза в размер
на 1013,50 лв. (хиляда и тринадесет лева и петдесет стотинки).
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: