Решение по дело №5084/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 539
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110205084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110205084 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. В. Д. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 21-0819-
004734/12.11.2021год. на началник група към ОД МВР Варна, Сектор „ПП“ с
което за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП са му били наложени,
на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП адм. наказание глоба в размер на
1000лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Заявява, че оспорва констатациите отразени в
АУАН, както и че същият страдал от недостатъци, които пречели да бъде
установено по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство въззивникът се представлява от
упълномощен защитник в лицето на адв. П.Б., който заявява, че поддържа
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде изменено като на
въззивника бъде наложено наказание съобразно резултатите от медицинското
изследване (кръвната проба).
В хода на съдебното производство, на основание чл.61 от ЗАНН
редакцията от 23.12.2021год.) като стана в процеса е бил конституиран АНО –
началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, който е
1
редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява и не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. „К.Л., в
които същата изразява становище за безспорна доказаност на
адм.наказателното обвинение и моли съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира също така присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно моли в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира адвокатско възнаграждение от ответната страна да бъде
определено такова в по-нисък размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
На 27.10.2021год. около 01:00ч. въззивникът управлявал л.а. „Мерцедес
С350 ЦДИ 4 матик“ с рег.№ В8181НР по бул. „Васил Левски“, в гр.Варна, в
посока към бул. „Сливница“, когато малко след кръстовището с бул.
„Вл.Варненчик“ бил спрян за проверка от екип на сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна, в който участвал и св. Г.П.. В хода на проверката въззивникът
бил тестван употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 ARNA
0170, което отчело наличие на алкохол в издишвания въздух в размер на 0.87
промила.
На място на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване №
121171, който му бил връчен в 01:25ч. с указан в талона час за явяване в
лечебното заведение МБАЛ „Св.Анна“ Варна до 45 минути от връчването на
талона.
На въззивникът бил съставен и АУАН бл. № 517904/27.10.2021год., в
който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДП, тъй като управлявал МПС след употреба на алкохол – 0.87промила.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения.
Въззивникът се явил за медицинско изследване съгласно указанията на
издадения му талон за такова, но с 15-минутно закъснение, за което в
протокола за медицинско изследване изрично било отбелязано, че забавянето
не е по вина на лечебното заведение.
Пробата дадена от въззивника била изследвана и експерта излязъл със
заключение, че в кръвта се съдържа етилов алкохол в размер на 0.57промила.
На 12.11.2021год., въз основа на акта, началника на група към ОД МВР
Варна, Сектор „ПП“ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, посочил че въззивникът се е явил за
медицинско изследване 15 минути по-късно от определеното в талона време
2
за явяване, приел че нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП е
налице и на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП наложил на въззивника адм.
наказание глоба в размер на 1000лв., като и адм. наказание лишаване от
правоуправление за срок от 12месеца.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан свидетеля по акта Георги
Петков, който в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите
отразени в акта с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, талон за
изследване № 121171 от 27.10.2021год., препис от ЗППАМ № 21-0819-001366
от 27.10.2021год., протокол за химическа експертиза № 1021/27.10.2021год.;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества, справка за нарушител,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи,
както и Заповед рег. № 8121з-825/19.07.2019год. на същия министър.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети
още препис от страници от Журнал за прием на пациенти в Спешен център;
справка от д-р Калоян Бакалов – н-к МСО към МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД;
разпечатка от показания на дрегер ARNA 0170 снети на 07.03.2022гозд. за
периода от 27.10.2021год.; протокол за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радарни скоростомери; Заповед № 8121з-1186/13.09.2017год.
на министъра на вътрешните работи; Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.04.4812 издадено от председателя на БИМ; допълнение №
18.10.4812.1, както и допълнение № 20.11.4812.2 към удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства (както писмени
така и гласни), които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във фазата по съставяне на АУАН съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процес. правила. В обст. част
на акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението вменено във вина на въззивника – управление на МПС
след употреба на алкохол – 0.87 промила вписан е и номера на издадения
талон за медицинско изследване, като фактите са в пълен унисон и с
посочената като нарушена законова норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
3
Допуснато съществено нарушение на процес. правила съдът не
констатира и във фазата по издаване на НП. В същото се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено на въззивника. Коректно е посочено също така, че е било извършено
и химическо изследване на кръвта на въззивника и резултата от същото, но
пробата е била дадена с 15 минутно закъснение. Посочени са дата и място на
нарушението както и нарушената разпоредба като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение.
Действително в НП няма изразено становище на АНО по отношение
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Последното обаче не съставлява съществено
нарушение на процес. правила първо защото по никакъв начин не влияе на
правото на защита, което се реализира срещу фактите и второ защото
реквизитите които следва да съдържа НП са изчерпателно посочени в ЗАНН и
там изискване за излагане на мотиви досежно неприложението на чл. 28 от
ЗАНН не е предвидено.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в
жалбата бланкетно възражение за наличието на „няколко основни
недостатъка на съставения акт за установяване на административно
нарушение“.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е издадено и в съответствие с
материалния закон.
В случая с НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
На свой ред нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДП предвижда санкция за този,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
В случая събраните по делото доказателства по безспорен начин сочат
на това, че на 27.10.2021год. въззивникът е управлявал МПС – л.а.
„Мерцедес“ с концентрация на алкохол в издишвания въздух над 0.5промила
– 0.87 промила, установена с техническо средство, което е одобрено от БИМ
и е било технически изправно към датата на вземане на пробата. В горната
насока са всички събрани по делото доказателства показанията на разпитания
4
по делото свидетел, АУАН, разпечатка от показанията на техническото
средство дрегер, с което му е била направена пробата, протокол за технически
средства преминали през последваща проверка, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и допълнения към него.
Впрочем факта, че пробата направена на въззивника с техническото
средство е била положителна – над 0.5промила, не се и оспорва от същия.
Основния спорен момент е дали от значение за съставомерността на
нарушението е тази проба или резултата от химическата експертиза при която
е констатирано наличие на 0.57промила алкохол в кръвта, а от там и кой е
законосъобразния размер на наказанията които следва да се понесат от
въззивника.
В случая съдът намира за напълно законосъобразни действията на АНО
по игнориране, незачитане на резултатите от химическата експертиза,
съответно споделя изцяло становището му да зачете пробата от техническото
средство доколкото действително видно от приложените по делото писмени
доказателства – талон за изследване № 121171/27.10.2021год., протокол за
медицинско изследване приложение №4 към чл. 14, ал.2, както и справката
изходяща от д-р Калоян Бакалов въззивникът се е явил в определеното му
лечебно заведение за даване на кръвна проба с 15 минути по-късно от
определено му в талона за изследване. Видно от цитирания талон същият е
бил връчен на въззивника в 01:25ч. като с него е било определено време за
явяване в лечебното заведение до 45 минути от връчването на талона. Видно
от протокола за медицинско изследване въззивникът се е явил в лечебното
заведение в 02:25ч. като изрично е отбелязано в протокола че забавянето не е
по вина на лечебното заведение. В тези случаи обаче (при неявяване на
лицето за изследване в указания в талона за изследване срок) съобразно
нормата на чл. 15, ал.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се приемат показанията на
техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. И след като въззивникът не се е явил в лечебното заведение в
указания му в талона срок то законосъобразно АНО е приел резултата от
техническото средство. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че
5
съвсем законосъобразно и съобразно нормата на чл. 6, ал.6, т.2 от наредбата е
било и определеното му от контролния орган време за явяване в лечебното
заведение доколкото същият е бил спрян за проверка на територията на
гр.Варна, на бул. „Васил Левски“ в посока към бул. „Сливница“ малко след
кръстовището с бул.“Владислав“ като определеното му в талона време за
явяване е достатъчно дори и при пешеходно придвижване до болницата.
Що се касае до изразеното от защитата становище, че в случая
доколкото въззивникът се явил с незначително закъснение в лечебното
заведение за даване на кръвна проба и то в максимално определения в
наредбата срок, поради което и следвало да се зачете пробата от
медицинското изследване, но те се споделя от съда доколкото реда за
установяване на концентрацията на алкохол е изрично регламентиран в
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017год., в която с императивната разпоредба на чл.
15, ал.6 изрично е указано кой резултат се взема предвид в случаи като
настоящия. В този смисъл е и решение на АС Варна от 15.09.2020год. по
к.а.н.д. № 1681/2020год.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете ,че въззивникът е извършил
нарушението за което привлечен към адм. наказателна отговорност и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
И съдът, както очевидно и АНО, не намира че нарушението попада в
обхвата на чл. 28 от ЗАНН – представлява маловажен случай доколкото
нарушението е типично и не се отлива със степен на опасност значително по-
ниска от останалите нарушения от същия вид. Отделен е въпроса, че видно от
приложената по делото справка за нарушител въззивникът проявява
склонност към извършване на нарушения по ЗДП, като предходните
санкционирания на водача, не са изиграли своя поправителен и
предупредителен ефект. Нещо повече според настоящия съд приложението на
нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая би култивирало у въззивника чувство за
безнаказаност и то по отношение на едно от най-тежките нарушения на ЗДП.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващите му се за него адм. наказания, които
определил във фиксираните в закона размери - глоба в размер на 1000лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП не
страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва
да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, като искането е
6
направено, своевременно в депозирани преди приключване на делото
писмени бележки.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на
основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв., както и това, че
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично в едно съдебно заседание като единствено е представил
писмени бележки съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
посочената сума следва да заплатена от въззивника Д. В. Д. в полза на ОД на
МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-004734 от
12.11.2021год. на Началника на група към ОД МВР Варна сектор „Пътна
полиция“, с което на Д. В. Д. ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от същия закон.

ОСЪЖДА Д. В. Д. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ул. „Поп
Харитон“ № 101, ет.4, ап.13 да заплати в полза на ОД на МВР Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.


7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8