Р Е Ш Е Н И Е
№ 1800/ 25.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести март,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15420 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова
молба вх. № 66318/ 11.10.2018 год. от
ДП „Н.к.ж.и.“***, Р. п. „Ж. с. Ш.“,
ЕИК: *** срещу
Г.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда
да постанови решение с което да осъди ответника
да:
- заплати на ищеца сумите
от 300.43 лева, представляваща сбор от наемна цена за жилище с
идентификатор № ***, находящо се
в ***, дължима за периода м. ноември 2017 г. – м. септември 2018 г. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението и 48.98 лв.,
представляваща неустойка за
забава дължима за периода м. ноември 2017 г. – м. септември 2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението;
- предаде държането
на жилище с идентификатор № ***,
находящо се в ***. Претендират се
и заплащане на извършените съдобно – деловодни разноски.
В исковата
молба се излага, че въз основа на
настанителна заповед, на 18.06.2014 год. между страните
е сключен договор за наем по отношение
на жилище с идентификатор № ***,
находящо се в ***. Обектът
е предоставен за управление на ищеца,
съгласно АДС № ***/*** год.,
заведено в счетоводния му баланс. Договорът е сключен за срок
от пет години, при месечна цена от 28.13 лв. Последното плащане от
ответника е частично, в размер на 9.00 лв., относимо
към наемната вноска за ноември 2017 год. Поради прекратяване
на трудовото правоотношение между страните, считано от 03.04.2018 год. договорът за наем е прекратен, за което ответникът е
надлежно уведомен. Независимо от последното,
К. не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата наемна цена за
процесния период, а също и за предаване на имота.
Ответникът
– Г.В.К., чрез особен
представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за неоснователност на исковете.
Възразява, че от размера на дължимите наемни вноски следва да
се приспадне внесеният депозит, съгласно чл. 9, ал.
1 от договора. Оспорва и възникване
на предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Намира за недоказан и неоснователен иска за присъждане на
неустойка. Оспорва ответникът да ползва наетия обект.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 232, ал.
1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е да установи,
в условията на пълно и главно доказване, наличие на валидни облигационни
отношения между страните, по силата
на договор за наем, по
които е изправна страна, т .е предоставяне ползване на наетия
обект, и от които е възникнало задължение за ответника
за заплащане на търсените суми; отпадане на основанията за ползване, от които е възникнало задължение за
ответника за опразване и предаване на държането върху имота.
В настоящата
хипотеза, от представения на л. 10 – 13 договор от 18.06.2014 год. се установява наличие на наемно
отношение между ищцовото предприятие
(като наемодател) и Г.В.К. (като наемател), по силата на
което от страна на наемодателят е поето задължение за предоставяне
на наемателя, за временно и възмездно ползване, за жилищни нужди, на недвижим
имот – жилище, находящо се в ***, стара ж. п. спирка, ет. *, ап. *, с площ от
37.50 кв., при месечна наемна цена от 28.13 лв. (чл. 3, ал. 1 от договора),
платима до 25- то число на текущия месец (чл. 5). Видно от съдържанието на
договора, между страните е постигнато съгласие за предаване на имота от
наемодателя на наемателя с приемо – предавателен протокол, подписан от страните
по договора, съставляващ неразделна част от договора (чл. 2, ал. 1). Договорът
е сключен за срок от пет години. Уговорено е, при забава в плащането на
наемната цена, задължение за наемателя за заплащане на неустойка в размер на
0.1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане.
В настоящата хипотеза ищецът не
ангажира доказателства, годни да установяват изпълнение на задължението си за
предоставяне ползването на имота на ответника, а от там – и изправността си по
договора. Този извод се налага, до колкото между страните е налице изрична уговорка
за удостоверяване на предаването на наетия обект чрез двустранно подписан
писмен документ, който да е неразделна част от договора (в случая приемо –
предавателен протокол). По делото такъв не е представен от ищеца. Нещо повече –
липсват каквито и да е данни в подкрепа на твърденията за предоставяне ползване
на конкретния обект на ответника, при описаните в договора параметри. Приобщените
общо 11 бр. фактури (л. 14 – 23) са издадени от ищеца, същите не съдържат
подпис за „получател“, поради което и по никакъв начин не обвързват ответника.
На следващо място – представените в
съдебно заседание констативни протоколи (л. 67 – 69), до колкото са едностранно
съставени от служители на ищцовото предприятие и не съдържат подпис на
ответника, също не са в състояние да обосноват извод за ползване на имота от Г.К.
към момента на съставянето им. Нещо повече, дори и да се приеме, че отразените
в тях обстоятелства действително са се осъществили по описания от служителите
на ищеца начин, то последното означава единствено, че посочените лица са
посетили имота в конкретните ден и час, и не се открили ответника на място. А,
това по никакъв начин не установява предаване на ползването на обекта,
предшестващо датата на посещенията.
По делото не са ангажирани доказателства,
годни да установят предаване на ползването на наетия имот на ответника, за да
се приеме, че за ищеца е изправна страна по договора, а от това - и че е възникнало
правото му да претендира заплащане на наемна цена в уговорения размер.
По изложените съображения за налага извод за неоснователност предявения иск
за присъждане на сумата от 300.43 лв., представляваща сбор от наемна цена
за жилище с идентификатор № ***,
находящо се в ***, дължима за периода м. ноември
2017 год. – м. септември 2018 год, поради което и същия следва да бъде
отхвърлен, на основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и
акцесорната претенция за присъждане на неустойка за забава, претндирана за за периода м. ноември 2017 г. – м. септември
2018 г.
От друга страна, в хипотезата на чл. 233, ал.
1 ЗЗД е уредено задължението на наемателя да върне
вещта след прекратяване на наемното правоотношение, като се касае
за задължение за предаване на имота на наемодателя.
В случая, както бе приемо по – горе, факта на предоставяне ползване на
обекта на наемателя не е установен по делото, поради което и за последния не е
налице и задължение за неговото предаване обратно на наемодателя.
Предявеният иск за предаване на държането на
недвижимия имот, предмет на договор за наем от 18.06.2014 год. също е
неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 233,
ал. 1 ЗЗД.
Разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от от ДП „Н.к.ж.и.“***, Р. п. „Ж. с. Ш.“,
ЕИК: *** срещу
Г.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове за заплащане на сумите от 300.43 лв. (триста лева и четиридесет
и три стотинки), представляваща сбор от наемна цена
за жилище с идентификатор № ***,
находящо се в ***, дължима за периода м. ноември 2017 год. – м. септември 2018 год. ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД,
и 48.98 лв. (четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща неустойка за
забава дължима за периода м. ноември 2017 г. – м. септември
2018 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване
на иска до
окончателното изплащане на задължението, а също и за предаване на държането на жилище с идентификатор
№ ***, находящо се
в ***, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: