Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К.28.01.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Казанлък, гражданска колегия, в публично
заседание на 18.01.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1791 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1791/2020 г. по описа на Районен съд-К.е образувано от
„М.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.М.М.против: „С.с.и р.з.“ ЕООД ЕИК ********със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя П.Д.Д.с
правно основание: чл. 266, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 86,, ал. 1 ЗЗД, с цена
на иска: 973,25 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи,
че през месец юни,2018 година, докато осъществявал дейността си като физическо
лице чрез ЕТ „**********“, му възложили да извърши следната задача: Монтиране
на тръбна разводка и подвързване на машина за миене на череши към буферен съд
на чилър, в обект на ответното дружество, находящ се в с.Г., община П.б.,
област С..
Твърди, че на 12.06.2018г. негови служители
извършили възложената работа, която била
приета без забележки, издал фактура № *******/*****.2018г. на обща
стойност 798.84 лева с включен ДДС, в която
изрично бил посочен крайният срок за плащане на посочената в нея сума
- 18.06.2018г., както и банковата сметка
по която тази сума следвало да бъде заплатена. Фактурата била връчена на
ответното дружество и била включена в Справката - декларация и Дневника за
продажби по ЗДДС за месец Юни 2018 година на ЕТ „**********“.
Сочи, че на *****.2019г. с договор за
покупко-продажба на търговско предприятие, вписан в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с вписване № *******, прехвърлил търговското предприятие
на ЕТ „**********“ на "М.С.“ ЕООД - дружество, на което бил едноличен
собственик и управител. Прехвърленото търговско предприятие включвало и
правата, задълженията и фактическите отношения, създадени при осъществяване на
възложената от „С.С.И Р.З.“ ЕООД работа, предмет на настоящата искова молба,
тъй като до датата на прехвърлянето му, ответното дружество не било заплатило
дължимата сума по фактура № *******/*****.2018г.
Твърди, че „С.С.И Р.З.“ ЕООД било уведомено за
извършеното прехвърляне с писмо с известие за доставяне с изх.№
003/17.12.2019г. Писмото било върнато в цялост.
Сочи, че до датата на подаване на настоящата
искова молба ответното дружество не било извършвало плащане по фактура № *******/*****.2018г.
Твърди, че д следствие на това, ответното дружество дължало
и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което за периода от 19.06.2018г. до датата на
подаване на исковата молба, възлизало на 171,08 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди „С.С.И Р.З.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** 1220, гр. С., п.к. 1229, район *****, ж.к. ******4, бл.
411, вх.А, Телефон: ******, Факс: *****, и адрес за кореспонденция: С.
(столица), Община С., гр. С., п.к. ****, район С., ул.*****№ 29, ет. 1, ап. 1,
представлявано от управителя П.Д.Д.да заплати на „М.С.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.М.М.,
сумата от 973,25 лева (деветстотин седемдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки), ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на
798.84 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, която сума включва: сума в размер на 798.84
лева (седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) с
включен ДДС, представляваща възнаграждение за извършено Монтиране на тръбна
разводка и подвързване на машина за миене на череши към буферен съд на чилър, в
обект на ответното дружество, находящ се в с. Г., община П.б., област С. по
фактура № *******/*****.2018г., издадена от ЕТ „**********“, вземането по която
е прехвърлено на „М.С.“ ЕООД с договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от *****.2019г., ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; сума в размер на 174,41 лева (сто седемдесет и четири лева
и четиридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, изчислено върху сумата в размер на 798.84 лева (седемстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение
за извършено Монтиране на тръбна разводка и подвързване на машина за миене на
череши към буферен съд на чилър, в обект на ответното дружество, находящ се в
с.Г., община П.б., област С. по фактура № *******/*****.2018г.,издадена от ЕТ
„ГЕОРГИ МИЛЧЕВ –НАДИН“, вземането по която е прехвърлено на „М.С.“ ЕООД с
договор за покупко-продажба на търговско предприятие от *****.2019г., за
периода от 19.06.2018г. до датата на подаване на настоящата искова молба;
Претендира за разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника.
Сочи, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер. Твърди, че дружеството е заплатило
изцяло претендираните суми, за което представя потвърждение за плащане от дата
18.10.2020 г.
Твърди, че ищецът бил
представил покана за плащане на адрес и на електронен адрес, които не
съответствали на контактните данни на „С.с.и р.з.“ ЕООД, посочени от ищеца в
петитума на исковата молба. Твърди, че дружеството не било получило надлежна
покана за плащане, затова отношенията им не били уредени доброволно.
Твърди, че дружеството „С.с.и
р.з.“ ЕООД не било дало повод за завеждане на делото, признало е исковете,
погасило е задължението си и затова моли съда та осн. чл. 78., ал. 2 ГПК да
възложи разноските по делото на ищеца.
Съдът е изпратил препис от
отговора на ищцовото дружество, като същото е взело становище, в което моли
съда да остави без уважение искането на ответника да възложи разноските по
делото върху ищеца.
Твърди, че, въпреки, че с
отговора на исковата молба ответникът е признал предявените искове по основание
и размер, то с поведението си същият е
дал повод на ищцовото дружество да заведе настоящото дело. Ответното дружество
не било изпълнило задължението си да заплати сумата от 798,84 лева по фактура №
*******/*****.2018 г. в срок до 18.06.2018 г.
Сочи, че с писмо ищецът
уведомил ответника за придобиване на процесното вземане по силата на договор за
прехвърляне на търговско предприятие от *****.2019 г. на адреса, посочено от
ответника в публичния регистър към АВ.
На същия адрес на ответника били връчени книжата.
Твърди, че електронно
съобщение от 23.6.2020 г. не било оспорено от ответника.
Сочи, че сумата в размер на
973,25 лева постъпила по банков път от ответното дружество на 19.10.2020 г.,
т.е. след предявяване на исковата молба. Ответното дружество дължало на ищеца
обезщетение за забава по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 14.08.2020 г. до
18.10.2020 г. в размер на 14.65 лева, като сочи, че ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си, предмет на настоящото производство.
Моли съда да остави без уважение искането на
процесуалния представител на ответника за възлагане на разноските по делото
върху ищеца като неоснователно и недоказано.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото са представени като писмени
доказателства: заверени преписи от следните документи: Фактура № *******/*****.2018г.,
издадена от ЕТ „ГЕОРГИ МИЛЧЕВ –НАДИН“; Приемо - предавателен протокол от
12.06.2018г.; Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от *****.2019г.;
Писмо с изх.№ 003/17.12.2019г.; Известие за доставяне № *********с уведомление
за непотърсена пратка; Електронно съобщение от 23.06.2020г.; Справка -
декларация по ДЦС и Дневник за продажбите по ЗДДС зам.юни, 2018г. на ЕТ „**********“.
Предвид това, че с отговора на исковата
молба ответникът, чрез процесуалния си представител, признава изцяло
предявените от „М.С.“ ЕООД искове по основание и по размер, следва между
страните да се приеме за изцяло и безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Към датата на предявяване на
исковата молба ответникът е имал задължение за плащане към ищеца по фактура № *******/*****.2018г.
на обща стойност 798.84 лева с включен ДДС, чийто срок за плащане е изтекъл на
18.06.2018г.
По отношение на задължението за
заплащане на главницата от 798.84 лева ответникът е изпаднал в забава, във
връзка с което дължи на ищеца и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
върху просрочената сума, считано от момента на забавата до окончателното
заплащане на сумата. За периода от 19.06.2018г. до датата на подаване на
исковата молба - 13.08.2020г. обезщетението е в размер на 174,41 лева. Ответното
дружество не е изпълнило задължението си да заплати сумата от 798.84 лева по
фактура № *******/*****.2018г. на доставчика в срок до 18.06.2018г. Плащането е
извършено на 19.10.2020г. съгласно
приложено към настоящото извлечение от банкова сметка *** „ЦКБ“ АД, т.е. след
предявяване на исковата молба на 13.08.2020г.
Предвид
това, налице са двете кумулативно
предвидени в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки, за да бъдат възложени
разноските по настоящото дело върху ищеца, а именно: 1/ответникът с поведението
си да не е дал повод за завеждане на делото и 2/да признае предявените искове
за основателни.
Съдът счита, че въпреки, че с отговора
на исковата молба ответникът е признал предявените искове по основание и
размер, то с поведението си същият категорично е дал повод на ищцовото
дружество да заведе настоящото дело.
В проведеното открито
съдебно заседание по делото се явява процесуалният представител на ищеца – адв.
Б.К.,***. Прави искане за изменяне на иска, като същият да се счита за предявен
за сумата от 14,65 лева - обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено
върху сумата 798,84 лева,
представляваща възнаграждение за
извършено монтиране на тръбна разводка и
подвързване на машина за миене на череши към буферен съд на чилър по фактура № *******/*****.2018
г., като вземането е прехвърлено на „М.с.“ ЕООД с договор за покупко-продажба
на търговско предприятие от *****.2019 г.за периода от 14.08.2020 г. до
18.10.2020 г.
В същото открито съдебно
заседание по делото, ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Съдът е уважил искането на
ищеца, като на основание чл. 214 ГПК изменя размера на предявения иск, като
същият се счита за предявен за сумата от 14,65 лева - обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено върху сумата 798,84 лева, представляваща възнаграждение за извършено монтиране на тръбна разводка и подвързване на машина за
миене на череши към буферен съд на чилър по фактура № *******/*****.2018 г.,
като вземането е прехвърлено на „М.с.“ ЕООД с договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от *****.2019 г.за периода от 14.08.2020 г. до 18.10.2020 г.
Ответното
дружество дължи на ищеца обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
главницата в размер на 798.84 лева за периода от 14.08.2020г. до 18.10.2020г.,
което съгласно приложена към настоящото справка възлиза на сумата от 14.65
лева. Същото не е изпълнило изцяло
задълженията, предмет на настоящото съдебно производство, конто е признало
изцяло, както по основание, така и по размер.
Предвид изложеното предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските
в производството:
Предвид изложеното и изхода на спора и
на осн. чл. 78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на:
350,00 лв., включващи 50,00 лева държавна такса и 300,00 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна З.
и съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.С.И
Р.З.“ ЕООД ЕИК ********със седалище
и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.Д.Д.да заплати
на „М.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.М.М.,
сумата от 14,65 лева /четиринадесет лева и 65 ст./ - обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено върху сумата 798,84 лева, представляваща възнаграждение за извършено монтиране на тръбна разводка и подвързване на машина за
миене на череши към буферен съд на чилър по фактура № *******/*****.2018 г.,
като вземането е прехвърлено на „М.с.“ ЕООД с договор за покупко-продажба на
търговско предприятие от *****.2019 г.за периода от 14.08.2020 г. до 18.10.2020
г.
ОСЪЖДА „С.С.И Р.ЗАЩИТА“ ЕООД ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.Д.Д.да заплати
на „М.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.М.М.,
сумата от 350,00 лева /триста и петдесет
лева и 00 ст./, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: