Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на тридесети март през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3852 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 164861 от 12.07.2019 г. СРС, 81 с-в, по
гр.д.№ 77496/2018 г. е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Н.К.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 732,15 лв.-главница за доставена в периода
01.05.2013 г.-30.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 212852 със
законната лихва върху главницата от 29.11.2016 г. до изплащане на вземането,
както и сума в размер на 82,40 лв.-лихва за забава върху главното вземане за
периода 29.11.2013 г.-17.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 68848/2016 г. на СРС, 81 с-в, като е
отхвърлил исковете за главница и лихва в останалата част, както и изцяло
исковете за главница и лихва за дялово разпределение.Решението е постановено
при участието на „Н.“ ЕАД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Н.К.Д.
в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че същото е
постановено в противоречие със закона, при нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано.Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
основното му възражение, че цялото вземане е погасено по давност, тъй като
подаването на заявлението по чл.410 ГПК не прекъсва давността.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД оспорва
същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Н.“ ЕАД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 29.11.2016 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.К.Д. за сумата от 744,17
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г.-30.04.2016 г., като посочените суми са отразени в общи
фактури № **********/31.07.2014 г. за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., №
**********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., №
**********/31.07.2016 г. за периода 01.10.2015 г.-15.04.2016 г., сумата от 90,56
лв.-законна лихва за забава от 09.08.2013 г. до 17.11.2016 г., 13,56 лв.-сума
за дялово разпределение и 2,74 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода м.06.2013 г.-м.05.2015 г. със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 68848/2016 г. на
СРС,81 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът
Н.К.Д. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 50 в гр.София, жк „*********, абонатен № 212852.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.и.” ООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 744,17 лв.-главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г.-30.04.2016 г., като
посочените суми са отразени в общи фактури № **********/31.07.2014 г. за периода
01.05.2013 г.-30.04.2014 г., № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014
г.-30.04.2015 г., № **********/31.07.2016 г. за периода 01.10.2015
г.-15.04.2016 г., сумата от 90,56 лв.-законна лихва за забава от 09.08.2013 г.
до 17.11.2016 г., 13,56 лв.-сума за дялово разпределение и 2,74 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода м.06.2013
г.-м.05.2015 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковете, като е направил възражение, че вземанията са погасени по давност, че
имотът е съсобствен при равни дялове между него и сестра му В.К.Т..
Със заявление вх.№ 3019656/27.02.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.К.Т. и Н.К.Д. при
условията на разделна отговорност-за по ½ от сумата от 1 488,35 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2013 г.-30.04.2016 г., сумата от 181,12
лв.-законна лихва за забава от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г., 27,12 лв.-сума
за дялово разпределение и 5,49лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.На 02.12.2016 г. СРС, 81 с-в, по ч.гр.д.№ 68848/2016 г. е
издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът Н.К.Д. е подал
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 12.11.2018 г.Исковата молба е подадена
на 07.12.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че
ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния имот.
Представена е молба-декларация вх.№ 16414/25.07.1997 г. от Н.К.Д. до
ищцовото дружество за откриване на партида за процесния апартамент с абонатен № 212852, като В.К.Т. се е подписала, че е
съгласна Н.Д. да плаща и да ползва услугите на „Топлофикация“.
Представени са и талони за отчети на уреди за дялово
разпределени за сезони 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., подписани за
абонат от Н.К.Д., както и изравнителни сметки за посочените периоди.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.В.-Т. е
установено, че сумата за изразходваната топлинна енергия за исковия период за
периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. е 1 488,35 лв.За посочения период
отчитането на топлинната енергия и разпределението й в сградата-ЕС, където се
намира имота, се извършва съгласно действащата нормативна уредба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице И.Д.е
установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания на суми за
топлинна енергия за процесния период.Сумата за услугата за дялово разпределение
възлиза на 21 лв.Мораторната лихва за
процесния период е 174,45 лв. /170,93 лв.-върху главницата за топлинна енергия
и 3,52 лв.-върху главницата за дялово разпределение/.Размерът на задълженията
за периода м.11.2013 г.-м.11.2016 г. за главница за суми за топлинна енергия и
дялово разпределение възлиза на 1 482,18 лв., а на законната лихва върху
главницата-на 167,60 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответницата, и че не е доказано
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на дължимите суми за
топлинна енергия за процесния имот.Съдът е приел също, че вземанията за периода
м.05.2013 г.-м.10.2013 г. са погасени по давност.Съдът е отхвърлил като неоснователни
исковете за дялово разпределение и за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
Предмет на въззивното производство са исковете за главница за топлинна
енергия и за мораторна лихва върху нея в частта, с която са уважени исковете.В
останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд се произнася по
допустимостта на решението в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че в частта, с която първоинстанционният
съд е уважил иска за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013
г.-30.09.2013 г. решението е недопустимо като постановено свръхпетитум.Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и от
уточнителната молба от 11.06.2020 г. ищецът претендира главница за топлинна
енергия за периода 01.10.2013 г.-30.04.2016 г.Въведеният с исковата молба
период от 01.05.2013 г. до 30.09.2013 г. недопустимо е разширен петитума,
посочен в заявлението и в тази част решението следва да се обезсили като
постановено свръхпетитум, а производството в тази част да се прекрати като
недопустимо.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до
30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Между страните е прието за безспорно, че през исковия период ответникът е
бил собственик на ½ идеална част от процесния имот.При това положение
същият има качеството на потребител на топлинна енергия.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд
не се е произнесъл по възражението за погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД периодичните плащания се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност.Съгласно разясненията, дадени с ТР
№ 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС задълженията за заплащане
на топлинна енергия са такива за периодични плащания.Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.За вземанията за периода м.10.2013 г.-м.01.2014 г. са
приложими ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД от
2008 г.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия от 2008 г.
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Т.е.
за задълженията за м.10.2013 г. ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
задълженията за топлинна енергия на 01.12.2013 г.Заявлението е подадено на 29.11.2016
г., поради което вземанията за периода 01.10.2013 г.-30.04.2016 г. не са
погасени по давност и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по възражението му за погасителна давност в посочената част, е
неоснователна.
Неоснователно е възражението на въззивника, че заявлението
не прекъсва давността, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението, а съгласно чл.116, б. „б“ ЗЗД предявяването на иск има за
последица прекъсване на давността.
Други конкретни оплаквания въззивникът не е направил, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да
се обезсили в частта, с която съдът е уважил иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2013 г. до
30.09.2013 г. като недопустимо, а производството в тази част де се прекрати.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
Разноски не се претендират от въззивника.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият
не е подал отговор на въззивната жалба и не е бил представляван в съдебно
заседание.Същият е подал само бланкетна молба за даване ход на делото,
оспорване на въззивната жалба без излагане на конкретни доводи и претендиране
на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 164861
от 12.07.2019 г. на СРС, 81 с-в, по гр.д.№ 77496/2018 г. в частта, с която е
уважен предявения от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********срещу Н.К.Д. с ЕГН ********** иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2013 г. до 30.09.2013 г., като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.