№ 186
гр. Кърджали, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 118/03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 398/2020 г. по
описа на Районен съд - Момчилград е оставен без уважение предявеният от
„Ю.Б.“ АД /предишно наименование „Б.п.б.“ АД/ иск по чл. 422 от ГПК да
бъде признато по отношение на Е. Н. А. от гр. Д., че дължи следните суми:
сумата от 11 443,13 евро - главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от 28.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна
лихва за периода от 24.2.2011 г. до 20.5.2019 г.; сумата от 260, 95 лв. -
нотариални такси за периода от 18.4.2018 г. до 20.5.2019 г.; 31,12 евро -
застраховки по договора за периода от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г., както и
сумата от 571, 96 лв. - разноски по делото за държавна такса и сумата от 1
150,77 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по гр. д. № 238/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, като
неоснователен и погасен по давност. С решението „Ю.Б.“ АД, е осъдено да
заплати на Е. Н. А. сумата в размер на 3 200 лв., представляваща платен
адвокатски хонорар.
Против решението е постъпила въззивна жалба от адв. К. К., в качеството
му на процесуален представител на „Ю.Б.“ АД. Решението се обжалва като
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон, както и с трайната съдебна практика, за което се излагат
1
подробни съображения. Въззивникът счита, че искът е основателен и доказан;
при условията на евентуалност исковата претенция се счита за частично
основателна за дължимите от длъжника падежирали вноски. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като се постанови друго, с
което предявеният иск бъде уважен; при условията на евентуалност се прави
искане за отмяна в частта му, с която е отхвърлен иска за падежирали вноски
за периода от 24.06.2014 г. до 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, както и за начислени мораторни лихви и разноски. Претендира се
за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ответника
хонорар.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Е. Н. А., в който се излагат съображения за
недопустимост, неоснователност и недоказаност на иска. Твърди се, че
претенцията на ищеца е погасена по давност. Сочи се, че датата 24.02.2011 г.,
посочена от ищеца за дата на изпадане на ответника в забава е датата, когато
вземането станало изискуемо за всяко едно от периодичните му задължения
за плащане по всяка от вноските, съгласно погасителния план. Твърди се, че с
исковата молба било предявено вземане с различни параметри от това в
заповедното производство. Твърди се за погасяване на вземането, както с
кратката, така и с общата погасителна давност. Изразява се становище за
недопустимост и на евентуалния иск, тъй като такъв не бил предявен. С
отговора се претендира за заплащане на разноски в производството.
В откритото съдебно заседание въззивникът „Ю.Б.“ АД – гр. С., редовно
призован, не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 1956/12.07.2022 г.
(п.к. 11.07.2022 г.), с която чрез процесуален представител поддържа
въззивната жалба. Счита отговора на въззивната жалба за неоснователен.
Моли да се приеме заключението на вещото лице.
В откритото съдебно заседание въззиваемият Е. Н. А., редовно призован,
не се явява. Представлява се от адв. Д.. Поддържа отговора по въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя и списък по
чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за
недопустимо по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Ю.Б.“
АД против Е. Н. А. от гр. Д. положителен установителен иск с правно
2
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД за
вземане в общ размер на 14 499, 61 евро, за което е издадена Заповед №
114/29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. №238/1019г. по описа на Районен съд – Момчилград, както и
изпълнителен лист от 29.05.2019 г.
Установява се по делото, че пред заповедния съд ищецът е подал
заявление по чл. 417 от ГПК, в което е изложил основанията, на които
претендира вземането си, а именно : неизплатено задължение за връщане на
паричен заем, даден на длъжника по договор за кредит „П.Н.А.К.Р“ №
RL****, сключен на 23.04.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № *23.12.2009
г., за парично вземане в общ размер на 14 488, 61 евро и 260, 95 лв., от които
главница в размер на 11 443, 13 евро, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 3014, 36 евро - мораторна лихва за периода от 24.2.2011
г. до 20.05.2019 г.; сумата от 260, 95 евро - нотариални такси за периода от
18.4.2018 г. до 20.05.2019 г.; 31,12 евро - застраховки по договора за периода
от 20.5.2016 г. до 20.5.2019 г. За тези суми по ч. гр. д. № 238/2019 г. по описа
на Pайонен съд - Момчилград съдът е издал в негова полза Заповед № 114/
29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.05.2019 год.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение
срещу Заповед № 114/29.05.2019 г. по чл. 417 от ГПК, допълнителното
разпореждане и изпълнителния лист.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят „Ю.Б.“ АД е предявил
процесния иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането, с който
твърди, че на 23.04.2008 г. между „А. Б. А. Е.“, чрез клона си „А. Б. - клон
България“, в качеството на кредитор и ответника Е. Н. А., в качеството му на
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит Продукт „Н.А.К.Р“ №
***-**/2008. Сочи, че по силата на чл. 1 от този договор, банката
предоставила на ответника кредит в размер на 16 000 евро, със срок на
издължаване, съгласно чл. 2 от договора - 180 месеца. Към договора за кредит
на кредитополучателя Е. Н. А. били предоставени Общи условия на А. Б. -
клон България за предоставяне на ипотечни кредити, с които същият се
съгласил, поставяйки подпис на всяка една страница от общите условия.
Във връзка с отпуснатия кредит бил подписан Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от
2008 г. на нотариус Г.Г., peг. № *** в НК и р-н на действие Районен съд -
Момчилград. В изпълнение на чл. 7 от Договор за кредит Продукт „Н.А.К.Р“
№ ***-**/2008 учредената договорна ипотека обезпечавала вземанията на
банката-ищец, произтичащи от договора за кредит. В последствие страните
предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № * от 23.12.2009 г.
Твърди, че между „А. Б. А.Е.“ чрез клона си „А. Б. - клон България“ и
ответника Е. Н. А. възникнало облигационно отношение, основано на
договора за банков кредит, по силата на което банката отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 16 000 евро за срок от 180 месеца.
3
Вземането на ищеца станало изцяло изискуемо поради изтичане на 07.01.2015
г. на крайния срок за издължаване на кредита, както и поради неизпълнение
на задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита.
За доказване на твърденията си ищецът е представил множество писмени
доказателства, включително и чрез изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, касателно твърденията му за задължение на ответника по
посочения в исковата молба Договор за кредит Продукт „Н.А.К.Р“ № ***-
**/2008.
При тези констатации, въззивният съд намира следното:
Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение, като вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта
съгласно чл.412, т.6 ГПК.
В тази насока специалният установителен иск по чл.422 от ГПК е иск на
кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане
е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес
от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този
иск, при подадено възражение от длъжника, се цели със сила на пресъдено
нещо да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането й в сила.
При извършената проверка за допустимостта на настоящия иск се
установява, че въз основа на подаденото заявление по реда на чл.417 от ГПК е
издадена редовна заповед за изпълнение на парично задължение и
разпореждане за издаване на изпълнителен лист; че в рамките на
законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от
длъжника е подадено възражение по чл.414 от ГПК, както и че е спазен
едномесечният срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането.
Съдът е длъжен служебно да изследва и въпроса налице ли е
идентичност между заповедното и исковото производство от субективна и от
обективна страна /предмета на заповедното и
исковото производства/. Недопустимо е след като е отпочната проверка за
оспорването на едно вземане в заповедното производство, впоследствие да се
допуска исково производство /като продължение на съответното заповедно
производство/ по чл.422 от ГПК между същите страни относно друго
вземане. В този смисъл, всеки иск по чл.422 от ГПК, който по основание
или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното
производство, би се оказал недопустим поради липса на правен интерес.
В случая, както бе казано по-горе, заявителят в заповедното
производство е обосновал вземането си с неизплатено задължение за връщане
на паричен заем, даден на длъжника по договор за кредит „П.Н.А.К.Р“ №
RL****, за което е била издадена и заповедта за незабавно изпълнение, а
4
исковата си претенция основава на неизплатено задължение за връщане на
паричен заем, даден на длъжника по Договор за кредит Продукт „Н.А.К.Р“
№ ***-**/2008.
При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът
ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът
не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с
тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този
смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (Решение по
гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о; Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по т.д.
№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от
ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с
правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това
производство не намират приложение правилата за изменение на иска по
чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при
условията на евентуалност. Или посочването от ищеца на друго основание, от
което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по
см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва
правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда,
предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно
производство, с оглед естеството на тази защита.
В случая е налице съвпадение в размера на вземането на ищеца по
заявлението по чл.417 ГПК и по исковата молба, но при предявяване на иска
за установяване съществуването на това вземане е въведен различен
правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от
кредитора по реда на чл.417 ГПК.
С оглед на това въззивният съд счита, че липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск за вземанията, посочени в процесната
искова молба, доколкото липсва описания по-горе идентитет.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да се обезсили като
постановено по недопустим иск и производството по делото следва да се
прекрати; съответно, следва да се обезсилят и издадените по ч. гр. д. 238/2019
г. по описа на PC-Момчилград Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.5.2019 г. и
изпълнителен лист от 29.05.2019 год.
При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват деловодни
разноски в размер на 1 380лв., съобразен с направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 118/03.02.2022 г., постановено по гр. д. №
398/2020 г. по описа на Районен съд – Момчлиград, както и Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 29.5.2019 г. и изпълнителен лист от 29.05.2019 год., издадени
по ч. гр. д. 238/2019 г. по описа на PC-Момчилград, и прекратява
производството по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.С., район В., ул. .„О.п.“ № ***, да заплати на Е. Н. А., с ЕГН
**********, от гр.Д., ул. "Н." № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата в размер на 1
380лв., разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6