№ 783
гр. Шумен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Н. Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630100212 по описа за 2025 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване –
***, срещу Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 422 ГПК и обща цена от 3288,11 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 3288,11
лева, представляваща 990,45 лева главница и 1791,77 лева лихви – неплатени
вноски по договор за потребителски кредит № 1172-ШН-23.05.2022г., и 180,13
лева главница, и 325,74 лева лихви по договор за потребителски кредит №
1171-ШН-20.05.2022г., всички по падежирали вноски за периода 23.04.2024 –
23.10.2024г., по двата договора. За така твърдените вземания кредиторът, по
реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение по ЧГД №
2768/2024г., срещу която ответникът възразил. Поради изложеното ищецът
претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания
и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни, иска
отхвърлянето им и присъждане на разноски. Твърди недействителност на
договорите, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, нищожност на отделни клаузи,
1
поради накърняване на добрите нрави и неравноправност.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 20 и 23.05.2022г. страните сключили два договора за заем - № 1171-
ШН-20.05.2022 и № 1172-ШН-23.05.2022, според които ищецът предоставил
сумите от 2000 и 11000 лева на ответницата. Уговорено било връщането им, на
вноски с конкретни падежи, включващи главница и лихва в размер на 36%,
при ГПР от 42,88%, и обща дължима сума по заемите от 4336,20 и 23847,60
лева, от които договорна лихва за целия период от 2336,20 и 12847,60 лева.
Вземанията по двата договора били обезпечени с ипотека върху собствен на
ответницата недвижим имот – НА № 26/23.05.2022г., НД № 370 по описа на
нотариус № 709, с район на действие ШРС. Според приетите неоспорени
писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, ответницата
заплатила по двата договора сумата от 2458 лева, в периода м. 06.2022г. – м.
03.2023г.. Претендираните суми по исковете съответстват на дължимата лихва
и главница по падежирали вноски за периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г..
Посочения в договорите ГПР, според заключението, бил различен от
действителния, поради невключване, при определянето му на всички преки и
косвени плащания, но изчислен в съответствие с Приложение 1 към чл. 19 от
ЗПК. Заявлението по ЧГД № 2768/2024г. е постъпило в ШРС на 29.10.2024г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи –
наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор),
задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и
размера ; предоставянето на заетата сума.
Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорката от раздел
„параметри на сделката“ – чл. 2.2, за договорна лихва в размер на 36% е
нищожна поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение
трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и
2
да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е
придадено правно значение, при действителността на сделките. При
възмездните, то, най-често се свързва, с принципите на справедливост и
производният му, за еквивалентност на престациите. Уговорените
възнаграждения по процесните договори, само поради размерите си, са в
противоречие и с двата, налагайки заплащане такива за ползване на чужди
средства, в размер над тях, при наличие на обезпечение ипотека върху
недвижим имот/2000/11000 лева заем – 2336,20/12847,60 лева договорна
лихва/. Съществува свобода на договарянето, но тази свобода е ограничена
винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като
посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто
резултат би се стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9
ЗЗД/. Поради това предявените искове за лихви, по падежирали вноски и по
двата договора са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Всички ответни възражения, основани на разпоредби от Закон за
потребителския кредит/ЗПК/, са неоснователни, като не следва да се
коментират по отделно, поради това, че разпоредбите на закона, не се прилагат
за процесните договори – чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК. За тях са приложими тези на
Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители / Обн., ДВ, бр. 59 от
29.07.2016 г. /. И двата процесни договора са кредити за недвижими имоти, по
смисъла на чл. 1, ал. 2, предл. първо от ЗКНИП / кредити, обезпечени с
ипотека /. Това разбира се не изключва приложението на разпоредбите от чл.
143 – 148а от Закона за защита на потребителите, по отношение на тях, както
правилно отбелязва ответният повереник, но посочените разпоредби от
договорите, в отговора на исковата молба, макар и да са нищожни, не на
заявените основания, а защото задължават потребителя, при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, нямат отношение към претендираните суми по предявените искове
и не влиаят върху действителността на целия договор, още по малко
дължимоста на главницата по него/чл. 26, ал. 4 от ЗЗД/.
Ответното възражение за ГПР по договорите, основано на ЗПК, също е
неоснователно, но разпоредбите на приложимия ЗКНИП – чл. 38, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 9 и част от заключението по ССЕ могат да обосноват нищожност
на договорите. Вещото лице посочва, че ГПР е изчислен при отчитане
единствено на договорната лихва и не включва такса за заличаване на
3
договорна ипотека и други такси, предвидени в общите условия. Въпреки, че
не е ползвана формулата по Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2 от ЗКНИП, не
са необходими специални знания за извод, че при неотчитане на разход по
кредита при изчисляване на ГПР, той ще бъде по-нисък от действителния.
Независимо от това, в конкретния случай, този състав счита, че договорите, не
следва да се обявят за недействителни, по смисъла на чл. 38 от ЗКНИП,
поради неустановяване на фактите за разлика между посочените и
действителните размери на ГПР, което не е служебна дейност на съда, а
липсват доказателствени искания в тази насока от страните.
Заплатените от ответницата суми са по-малко от дължимата по двата
договора главница и не се налага прихващане на изпълнението, като исковете,
в тази им част следва да се уважат в предявените размери.
При този изход на спора, страните следва да си заплатят разноски както
следва – ответникът на ищеца сумата от 685,29 лева, съразмерно уважената
част от исковете, част от общо извършени в размер на 1921,66 лева, а ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 607,93 лева, съразмерно
отхвърлената част от исковете, част от общо извършени в размер на 944 лева,
в съответствие с неоснователните възражения за прекомерност на
адвокатските възнаграждения и на двете страни.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н. А. Н., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с
адрес за призоваване – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от 180,13
лева – главница по падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г.,
по договор за заем № 1171-ШН-20.05.2022 и 990,45 лева – главница по
падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем
№ 1172-ШН-23.05.2022.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 325,74 лева договорна лихва, по
4
падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем
№ 1171-ШН-20.05.2022 и 1791,77 лева договорна лихва, по падежирали
вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем № 1172-ШН-
23.05.2022, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 685,29
лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2768/2024г., по описа
на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***,
да заплати на Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 607,93 лева
разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5