Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 508
07.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1113 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.Д.Н. ***, подадена
чрез пълномощника ѝ адв. М.К., против Заповед № РД-06-1384/05.11.2020г.,
издадена от кмета на Община Димитровград, с която е разпоредено да се премахне
незаконен строеж „Стопански постройки“ в УПИ VI-328, на границата с УПИ V-327, кв.47
по плана на с.Долно Белево, общ.Димитровград.
В жалбата се твърди, че при издаване на
административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довели до необоснованост и нарушаване на закона. Процедурата по
издаване на заповедта била проведена формално. Сочи се, че срещу Констативен
акт №3 от 23.10.2020г. са подадени възражения, по които липсвало произнасяне от
страна на административния орган. Констатациите от проверката били непълни –
липсвало изложение по основния въпрос кога били извършени строежите и допустими
ли били те по това време, какъв тип строителство били, нямало точно описание на
местоположението им. Тези констатации били пренеси в заповедта, което я правело
незаконосъобразна, поради липса на задължителни реквизити. Посочва се, че строежите
са извършени от праводателя на оспорващата през 1965, 1966 година, а тя
извършвала единствено поддържащи ремонтни дейности. В тази насока бил
представен нотариален акт от 1985г., т.е. преди въвеждане на режима „търпимост
на строежите“ до 07.04.1987г., в който постройките били описани като
съществуващи. Тези факти и представените от страната доказателства не били
обсъждани, което правило заповедта необоснована. Акцентира се върху твърдението,
че административният орган бил длъжен да установи и да се произнесе кога и от
кого били построени сградите, били ли са допустими и дали били налице
предпоставките за определянето им за търпими по действащия ЗУТ. Заповедта била
издадена без извършване на всестранна и пълна преценка на всички факти и
обстоятелства за изясняване на въпроса за търпимостта на строежите, без
обсъждане на възраженията против констатациите на общинските служители. Тази
непълноти на административния акт довели до невъзможност за организиране в
цялост на защитата на засегнатата страна.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на жалбоподателката. Обосновава се и твърдение за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
– Кмет на община Димитровград, в писмен отговор и чрез процесуален представител
в съдебно заседание и писмена защита навежда доводи за неоснователност на
жалбата. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Под рег.индекс ОК-01-167/04.12.2019г.
в Община Димитровград е регистрирана жалба (л.29) от В. С. Ч., адресирана до
кмета на Общината. В същата лицето сочи, че многократно сигнализирало бившия
кмет на с.Д.Б.за нанесени на нея и имота ѝ незаконни действия от южните
ѝ съседи – М. и Л.Н.. Действията се изразявали в премахване на
отводнителна канавка над имотите, поради което сега при лек дъжд всички води и
кална маса навлизали в имота ѝ. Освен това, на границата на имота ѝ
съседите построили кокошарник, плевня и външна тоалетна, като при изграждането
на същите не били спазени разстоянията до границата на нейния имот. Постройките
създавали опасност за здравето и живота ѝ. В тях се отглеждали животни и
всички мръсотии и феклии се изсипвали в техния двор.
На 12.12.2019г. зам.кметът
на община Димитровград издава Заповед №РД-06-1861 (л.28), с която разпорежда да
се извърши проверка във връзка с подадения сигнал. Със заповедта е определена
поименно тричленна комисия, която на 17.12.2019г. да се събере и да започне
извършването на проверката.
Под рег.индекс
ОК-01-167#1/30.12.2019г. (л.27) в Община
Димитровград е заведено Предписание с
адресат М.Д.Н., с копие до В. С. Ч., относно „постройки на границата“. В същото
е посочено, че на 17.12.2019г. комисия от служители от Община Димитровград е извършила
проверка на място по повод жалба ОК-01-167/04.12.2019г.
от В.Ч., при която се установило, че в УПИ
VI-328, кв.47,
собственост на М.Н. са налице постройки, разположени на границата с УПИ V-327, кв.47,
по плана на с.Долно Белево, собственост на Ч. На основание чл.225, ал.2, т.2 и
чл.225, ал.1 от ЗУТ на М.Н. е предписано да премахне стопанските постройки,
като е даден срок за това до 31.03.2020г. В предписанието е отразена липсата на
строителни книжа за постройките. Н. е предупредена, че при неизпълнение на
предписанието, ще бъде издадена заповед от кмета на община Димитровград във
връзка с чл.225а от ЗУТ.
По делото няма
доказателства за връчването на предписанието на М.Н., но от Възражение
рег.индекс ОК-01-167#2/20.01.2020г. става ясно, че същата
се е запознала с неговото съдържание. Във визираното възражение, Н. излага
подробни аргументи за допустимост на строежите. Претендира същите да са търпими
по смисъла на §16 от ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като отговарящи на
изискването за законност по време на построяването им. Претендира, че не
подлежат на премахване.
В деня на
регистрирането на Възражението срещу Предписание рег.индекс ОК-01-167#1/30.12.2019г., на 20.01.2020г., М.Н. адресира до
главния архитект на Община Димитровград Заявление за издаване на удостоверение
за търпимост на строеж за стопански постройки – 2бр., в УПИ №328, кв.47 по
плана на с.Долно Белево, общ.Димитровград (л.18).
С писмо
рег.индекс ОК-01-167#3/28.01.2020г. (л.23) кметът на Община
Димитровград уведомява М.Н., че сградите
не отговарят на условията на §16 от ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и не
представляват търпими строежи, предвид липсата на строителни книжа и
писмено съгласие от собствениците на съседния имот. Посочено е, че Предписание
рег.индекс ОК-01-167#1/30.12.2019г. остава в сила.
На 23.10.2020г.
работна група от отдел Устройство на територията, кадастър и регулация (УТКР) при
Община Димитровград извършва проверка на място на строеж: „Стопански постройки“
в УПИ VI-328, на границата с УПИ V-327, кв.47 по плана на с.Долно Белево, собственост на М.Н.,
резултатите от която са отразени в Констативен
протокол №3 от 23.10.2020г. (л.19). В констативния протокол постройките са описани,
като три на брой. Първата започваща от уличната регулационна линия навътре с
дължина 13м. и ширина 3.35м. е посочена, като тухлена, с двускатен покрив,
дървена конструкция, и служеща за складиране на дърва и инвентар. Сградата била
стара, но по данни на Н. преди три години претърпяла ремонт, който включвал
изграждане на нова стена към съседа и нова покривна конструкция. Втората сграда
представлявала стара тухлена постройка с покрив дървена конструкция, с площ
около 29 кв.м. и третата града била тухлена тоалетна с размери 1м. на 1м., като
всички постройки били разположени в непосредствена близост до вътрешната
регулационна граница с УПИ V-237, кв.47 по плана на с.Долно Белево. Контролните органи за
отразили липсата на разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, както и
липсата на съгласие на съседа за строеж на имотната границата, по отношение и
на трите описани постройки. При тези факти са приели, че Н. е извършила
строителство на стопански постройки в УПИ VI-328 на границата с УПИ V-327, кв.47 по плана на село Долно Белево“, в нарушение на
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Видно от направеното отбелязване,
Констативният акт е връчен на М.Н. на 23.10.2020г.
Срещу Констативен
акт №3 от 23.10.2020г. от М.Н. е подадено Възражение рег.индекс ОК-01-167#8/27.10.2020г., като със същото е изразено несъгласие
с констатациите и отново е посочено, че сградите били със статут на търпимост.
На 03.11.2020г.
от двама служители в отдел УТКР при Община Димитровград – подписали и Констативен акт №3 от 23.10.2020г., е съставен
Констативен протокол, в който е отразено, че постъпилото Възражение с
рег.индекс ОК-01-167#8/27.10.2020г. е неоснователно.
На 05.11.2020г. Кметът на Община Димитровград издава
обжалваната Заповед № РД-06-1384/05.11.2020г., с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8, нарежда да се премахне незаконен строеж „Стопански постройки“ в УПИ VI-328, на границата с УПИ V-327, кв.47
по плана на с.Долно Белево, със собственик М.Д.Н.,***. В заповедта е описано,
че съгласно данните от Констативен акт №3/23.10.2020г., строежът е незаконен,
тъй като е извършен без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа.
Посочено е, че незаконният строеж представлява „Стопански постройки“ – три
сгради, описани и индивидуализирани, съобразно предхождащия констативен акт. Посочено
е, че всички постройки са разположени в непосредствена близост до вътрешната
регулационна граница с УПИ V-327, кв.47 по плана на с.Долно Белево. Описано е,
че констативният акт е бил съставен в присъствието на М.Н. и срещу него било
подадено възражение, което комисията приела за неоснователно, което било видно
от констативния протокол от 03.11.2020г.
Заповедта е изпратена на жалбоподателката с писмо рег.
индекс ОК-01-167#11/09.11.2020г., и получена лично
от нея на 13.11.2020г., видно от представеното по делото Известие за доставяне PS 6400 008GBR H.
Жалбата срещу Заповед № РД-06-1384/05.11.2020г. е
подадена чрез кмета на Община Димитровград до Административен съд - Хасково на
24.11.2020г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото
лице, реализираните в имота строежи
представляват допълващо застрояване на
обща имотна граница, 6-та категория. При извършената
проверка на място вещото лице е констатирало наличие на три постройки на
допълващото застрояване: 1. селскостопанската сграда № 4/7 (плевня за
отоплителни материали) с площ 41 кв.м., преимуществено паянтова с частични
стоманобетонови елементи и тухлена зидария с наличие на извършени СМР по
сградата – изграждане на нов бетонен пояс и два броя колони 20/25, нова тухлена
зидария 25 см, подмяна на дървени греди по покрива и керемиди; 2. битовата сграда № 8 (външна тоалетна) с
площ 1.20 кв. м., паянтова конструкция, без извършени по същата СМР; 3. селскостопанска
сграда №5 (за инвентар) с площ 29 кв.м., паянтова конструкция и без следи от
СМР.
Вещото лице сочи, че сградите носят белезите на „строеж“ по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ.
Експертът установява, че с.Д.Б.има действащ ЗРП от 1989г., одобрен със Заповед №
1004 на кмета на община Димитровград, като за община Димитровград имало одобрен
Общ устройствен план с Решение № 793/01.2017г., а постройките били отразени в
КРП на с.Долно Белево, съгласно Удостоверение №41/ 23.11.2020г. на Община
Димитровград. За сградите нямало строителни книжа с изключение на
селскостопанска сграда (плевня за отоплителни материали), за която можело да се допусне наличието на
протокол за строителна линия и/или строително разрешение от периода на 1947г.,
Царство България. При направеното запитване в Община Харманли се установило, че
няма запазен архив от този период. Експертът сочи, че документът за
строителната линия му бил показан в оригинал и в автентичен вид. По отношение
на този имот, вещото лице сочи наличие на замяна на определени конструктивни
елементи с други аналогични съвременни материали - дървени колони с бетонови
такива и керпич с тухлена зидария. Новоизградените конструктивни елементи
представлявали 10 - 15 % от общия конструктивен обем на сградата, и били извършени
в условията на неотложен ремонт, породен от лоши атмосферни условия и нетрайни
първоначални строителни материали. Строително-монтажните работи били извършени
без наличие на строителни книжа и/или проект, респ. становище от
инженер-конструктор. По естеството си тази замяна (на строителните материали)
имала за цел укрепване на сградата, при обоснованото предположение за нейното
изграждане през 1947г.
Вещото лице дава заключение за допустимост на сградите, като функция, начин на изпълнение
и конструктивни особености. Нямало обаче данни за съгласие на собственика на
съседния имот относно изискването за покриването на калкана. От южната страна било
предвидено със Застроителния план от 1989г., строителство на обща имотна
граница, което било частично нереализирано. Посочва, че по отношение на
уличната регулация, не било допустимо да има постройки на допълващо застрояване
на улична регулация с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и
услуги.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че към
1989г. сградите били отразени в плана, поради което приема, че те са били
построени преди това. Заявява, че по Общия застроителен плана на с.Д.Б.допълващо
застрояване било предвидено на общата имотна граница с УПИ-7 (УПИ-329), а не с
УПИ-5 (УПИ-327) /вж. Скица №523, л.97).
В изготвеното допълнително заключение, вещото лице прави
предположение, че периода на построяване на процесните сгради е между 40-те, 50-те
години на 20 век, като относимия в този период закон бил Закон за
благоустройството на населените места. Посочено е, че процесните сгради са разположени на външната
регулационна линия и попадат в групата верижно застрояване, което според
чл.175 от Закона за балагоусторйство на населените места (приет 1941г., отм.
1949г., в сила от 03.01.1950г.), при това застрояване външната строителна
линия била най-малко 5м. от уличната регулационна линия, като външната
строителна линия за селата се определяла със строителни правилници. Такъв
правилник за с.Долно Белево, вещото лице не открило.
Съгласно чл. 180 от Закона за балагоусторйство на
населените места (приет 1941г., отм. 1949г., в сила от 03.01.1950г.) При
верижно застрояване, дължината на калканния зид на междинните постройки може да
бъде от 8 до 10 м. със забележка, че при прекъсване на калкана отстъпът от
съответната дворищно регулационна линия трябва да бъде най- малко 3 м. Процесните
постройки отговаряли на изискването за калкан при условията на прекъсване на
калканния зид.
По отношение на един от обектите – тоалетната,
отбелязва, че същата вече била с отпаднала необходимост и неизползваема.
По делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите С.С.В., Д.К.Б. и С.Д.И...
Показанията на свидетеля С.С.В. – съсед по имот на
жалбоподателката в с.Долно Белево, роден 1956г., са в насока наличие на
процените обекти в имота на оспорващата още преди 1960г., когато била построена
къщата в имота. Сградата, която била на регулационната линия била отремонтирана
преди две-три години. Свидетелят Д.К.Б. – братовчед на жалбоподателката, роден
1950г. в с.Долно Белево, посочва, че постойките съществуват в имота откакто се
помни. Свидетелят С.Д.И.. - роден на през 1949г. в с.Долно Белево, живущ в
селото от 72 години, първи братовчед на жалбоподателката, заявява, че
постройките съществували в имота още преди 1952г., откакто отишъл за първи път
в имота и били там отпреди неговите спомени. Частично бил правен ремонт, като
смяна на керемиди и изграждане на тухлена стена на мястото на разрушена
кирпичена такава.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта,
пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ (в сила от 26.11.2012г.), Кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2, или на части от тях. От изготвеното по делото заключение на СТЕ,
безспорно се установява, че описаните в оспорения акт строежи са от VI категория.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа
необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Като фактически основания, върху
които основава своето разпореждане, Кметът на Община Димитровград е посочил
наличието на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ,
за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа, без разрешение
за строеж. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед,
изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на 23.10.2020г. проверка,
отразено в Констативен акт № 3/23.10.2020г. Установените факти правилно са
квалифицирани под правната норма на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Спазени са и специалните административнопроизводствени
правила, регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се за
процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото
изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223,
ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт № 3/23.10.2020г., за установяване на
незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа
и документи. От представените по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят се е възползвал от правото си да подаде
възражение срещу същия в законоустановения срок.
В действиетленост в хода на съдебното производство при
разпита на свидетелката К. А. се установи, че същата не е присъствала при
огледа на место на посочените сгради, а е присъствала лично единствено при
връчване на предварително изготвения от колегите й констативен акт. Въпреки така
констатираното от съда разминаване на тези обстоятелства, спрямо отразеното в
самия констатиен акт, последното не води до нищожност или до
незаконосъобразност на същия, предвид подписването му от още двама служители по
чл. 223, ал.2 от ЗУТ. Липсва и изрично оспорване на този акт, който като
официален документ има материална доказатлствена сила по отношение на
отразените факти и обстоятелства. Съдът намира, че оспореният акт е издаден при
напълно изяснена фактическа обстановка и при спазване на законовата процедура
за това. В акта липсва извършен от органа анализ по отношение допустимост на
процесните постройки, но в хода на административното производство, с писмо
рег.индекс ОК-01-167#3/28.01.2020г. (л.23) кметът на
Община Димитровград уведомява М.Н., че сградите не отговарят на условията на
§16 от ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и не представляват търпими строежи,
последното обстоятелство е обсъдено и в Констативен акт от 03.11.2020г., във връзка
с постъпилото от жалбоподателката възражение, като при издаване на процесният
акт органът се е позовал и на становището на издалата го комисия. Предвид
изложеното не са налице допусани в хода на админисатративното производство
съществени процесуални нарушения обуславящи отмяна на оспорения акт само на
това основание.
Настоящият съдебен състав намира оспорената Заповед №
РД-06-1384/05.11.2020г. за издадена и в съответствие с материалния закон.
В конкретния случай, следва да се посочи, че между
страните липсва спор по отношение броя на сградите и начина на тяхното
разположение. Не се спори и по отношение обстоятелството, че за същите липсва
одобрен проект и разрешение за строеж. Последното
обстоятелство безспорно се установява и от приетото по делото заключение на СТЕ,
което съдът напълно кредитира, като компетентно изготвено по отношение на
посочените в него фактически установявания, но не и по отношение на направените
правни изводи.
От посочените в заключението характеристики на
процесните постройки, безспорно следва извод, че същите имат характер на строеж
по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Предвид липсата на доказателства по
делото за наличие на строителни книжа, относими към законосъобразното им
изграждане, правилно разпоредените за премахване с оспорената заповед
„стопански постройки“ са квалифицирани от административният орган, като
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Не се споделят и
изложените от вещото лице предположения, че наличната по делото квитанция за
заплатена такса за административна услуга по определяне на строителна линия,
непременно означава извършена административна услуга, а още по- малко по начин
съответстващ на фактическото положение. Ето
защо следва да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки, с които
правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж.
Законосъобразното издаване на заповед за премахване на
незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ обаче е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано
условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на §16, ал.1-3 от ПР на
ЗУТ или по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява
правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Именно по отношение наличието на последното
обстоятелство се свежда спора между страните.
На първо място, за да се анализира търписмостта на
строежа, следва да се установи годината на неговото построявне, с оглед
възможността за обсъждане допустимостта му по действащите тогава правила. За
установяването на това обстоятелство от жалбоподателя бяха ангажирани
свидетелски показания, от анализа на кото съдът достига до извод, че процесните
постройки са съществували към 1952г., от която година свидетеля С.Д.И.. познава
имота и лично има възприятия за тях. По думите на същия постройките са
съществували още отпреди неговите спомени. Последното наред с приетата по
делото квитанция за заплатена администартивна услуга по определяне на
строителна линия за плевня, издадена през 1947г., която съдът възприема като
индиция за стройтелните намерения на собственика на имота през посочената
година и отговорите на вещото лице, че вложените маретиали съответстват на този
период, дава основание да се приеме, че процесните постройки са строени в
периода 1947г. – 1950г. при действието на Закон за благоустройството на
населените места / действал в периода 1941г.- 1950г./ По делото е представен и
нотариален акт от 1985г, в който е посочено наличието на две стопански
постройки в имота.
Изложеното води на извод за наличие на първата от
визираните в разпоредбата на §16, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ предпоставки- строежа да
е изграден до 07.04.1987г.
Наред с това обаче, съгласно § 16, ал.1 от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ, строежи, изградени до 07 април 1987г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
На първо място
следва да се посочи, че по отношение на стопанската постройка намираща се на
уличната регулация, се възприемат направените от ответната страна възражения за
извършена реконструкция по смисъла на §5, т. 44 от ДР на ЗУТ, по времето на сега
дйстващия ЗУТ, довела до
увеличаване носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. Самата реконструкция
сама по себе си представлява „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, изпълнен от жалбоподателката,
преди две три години, при сега действащите нормативни правила, без необходимите
строителни книжа. Разгледана от момента на първоначалното построяване до
настоящият момент, тази сграда също не може да бъде определена като допустима,
предвид изграждането й на уличната регулационна граница. Процесното не се
допуска по сега действащите нормативи –чл. 42, ал.2 от ЗУТ, както и по тези действали към момента на
построяването й. Видно от приетото по делото без оспорване от страните
допълнение към заключение, процесната сграда представлява верижно застрояване,
което по разпоредбата на чл. 175 от Закон за благоустройство на населените
места, следва да отстой на 5 метра от уличната регулационна линия.
В приетото по делото заключение на СТЕ всички описани в
оспорения акт постройки са посочени като такива представляващи допълващо
застрояване. За същите важи и определянето
им като второстепенни по смисъла на чл. 41, ал.1 от ЗУТ. Всички са разположени и на регулационната
линия със съседния имот. Липсва покриване на калканните стени на имотите със
заварени или предвидени за построяване такива от страна на съдедния имот. При
това положение от събраните по делото
доказателства се установява, че процесните стопански постройки са изградени в нарушение на сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, съгласно която
„постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради“. Тези условия не са изпълнени по отношение на
процесните сгради, предвид което се явяват недопустими по сега действащата
нормативна уредба.
От
допълнителното заключение по изготвената СТЕ и от анализа на приложимте към
момента на построяването им правни норми, се установява, че критерии за
покриване на калнанните стени е съществувал и към приетия период на тяхното построяване, както и към всеки
друг момент от тогава насам, предвид всички действали от 1940 до настоящият
момент нормативни актове, уреждащи съответната материя. Доколкото в случая
нямаме покриване на съществуващ клакан в съседния имот, настоящият състав
намира за неотносима посочената от вещото лице разпоредба на чл. 180 от Закон
за благоустройство на населените места от 1941г., а тази на чл. 177 от същия
нормативен акт изискваща отсъп на 3 метра от съседния имот при наличие на свободно
застрояване.
При това положение, нито една от хипотезите на
сочените разпоредби уреждащи търпимостта на незаконните строежи не би могла да
намери приложение независимо от годината на изграждане на процесните
постройки, предвид което не са налице предпоставките на §16, ал.1-3 от ПР на
ЗУТ или по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Ето
защо направения от вещото лице правен анализ за търпимост на сградите не се
споделя от настоящият съдебен състав.
С оглед изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, а оспорената заповед, като постановена при неправилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, в изискуемата от закона форма и от
компетентен орган, следва да бъде оставена в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане, за
присъждане на разноски от страна на отвтника, такива следва да бъат възложени в
тежест на жалбоподателкта в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.Д.Н. ***, подадена чрез пълномощника ѝ
адв. М.К., против Заповед № РД-06-1384/05.11.2020г., издадена от кмета на Община
Димитровград.
ОСЪЖДА М.Д.Н. *** да заплати на Община
Димитровград разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: