Решение по дело №13566/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20231110113566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11411
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110113566 по описа за 2023 година
Ищецът „ЗАД А..” АД е предявил срещу ответника ЗД „Б...“ АД
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. чл. 411 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1 989.09 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 23.11.2022 г. до пълното й изплащане, и сумата от
609.11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.11.2019 г. до
23.11.2022 г., по издадена заповед за изпълнение, както и присъждане на
разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 17.12.2017 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. София, е изплатил сумата от 6 556.65
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил с марка „Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ..., застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД А..” АД, със застрахователна
полица № 0306Х0336373, валидна към момента на застрахователното
събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Тойота Форинър” с рег. № .., но задължението към
1
ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника.
Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в размер на 1 989.09 лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Б...“
АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка между настъпилите увреждания по лек автомобил с
марка „Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ... и произшествието, както и
виновното поведение на лек автомобил с марка „Тойота Форинър” с рег. № ...
Навежда възражение за съпричиняване. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 22.08.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Тойота Форинър” с рег. № .., е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ..., настъпили във връзка
с реализирано на 17.12.2017 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на
6 556.65 лв., а ответникът е заплатил на ищеца преди образуване на
производството по настоящето дело сумата от 4 582.56 лв.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП
от 17.12.2017 г. (лист 8 по делото), се установява, че на 17.12.2017 г., в
17.35ч., в гр. София, на паркинг на „Ринг Мол“, е реализирано ПТП между
лек автомобил с марка „Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ... и лек
автомобил с марка „Тойота Форинър” с рег. № .., в резултат на което са
причинени материални щети и на двата автомобила, като протоколът е
подписан от водачите и двете горепосочени МПС-та без възражения.
Установява се от показанията на свидетеля Д. В. Т. (водач на лек
автомобил с марка „Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ...), че през
2
зимата на 2017 г. свидетелят бил паркирал горепосоченото МПС на заден ход
на паркинг находящ се в гр. София, „Ринг Мол“ и при предприемане на
маневра за излизане от паркомястото бил ударен от идващо от дясно МПС,
което се движело много близо до колоната от паркираните автомобили.
Свидетелства, че при настъпване на ПТП още не бил излязъл от паркомястото
и нямал видимост, за да може да възприеме другото МПС.
Установява се от показанията на свидетеля Н. Х. О. (водач на лек
автомобил с марка „Тойота Форинър” с рег. № ..), че при управление от
свидетеля на горепосоченото МПС в гр. София, при влизане на паркинг на
„Ринг Мол“, е настъпило ПТП с автомобил, който излизал от паркомястото
си. Сочи, че се е движил с около 10 км/ч и не могъл да забележи другото МПС
преди настъпване на удара.
Застрахованият е уведомил на 18.12.2017 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 10017030138015. Към преписката са приложени още
опис на претенцията и доклад по щета, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 6 556.65 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по по лек
автомобил „Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ... са в причинно
следствена връзка с процесното ПТП, както и че стойността на щетата по
средни пазарни цени е в размер на 6 643.72 лв. По отношение на спорния
между страните въпрос за обема на причинените на ищеца имуществени
вреди за размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да се определи на база
средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй
като в противен случай, ако се отчита овехтяването, определеното
обезщетение би било под размера на вредата и застрахованият не би получил
равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл
обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно
регламентирания му размер .
3
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0306Х0336373. В срока на
действие на договора на 17.12.2017 г., в 17.35 ч., в гр. София, на паркинг на
„Ринг Мол“, е настъпило застрахователно събитие, при което застрахованото
имущество е било увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на Н. Х.
О., управлявал лек автомобил с марка „Тойота Форинър” с рег. № .., още
повече, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага
като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за
отремонтиране на щетите по застрахования лек лек автомобил с марка
„Мерцедес ЦЛ 500” с регистрационен № ... във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 6 556.65 лв. и е направил разходи по
неговото определяне в размер на 15.00 лв.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на
насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП, нито за
наведените от него твърдения за съпричиняване.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
4
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил „Мерцедес
ЦЛ 500” с регистрационен № ... в следствие на процесното ПТП са в размер
на 6 643.72 лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на
15.00 лв., както и че за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с
процесното ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 6 556.65 лв., а
ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 4 582.56 лв. по
процесната щета, то искът е основателен и доказан до пълния предявен
размер от 1 9809 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
23.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 411 КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното
обезщетение. Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на
дата на забавата. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо
да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена по процесната щета
на 16.06.2018 г., което се установява от представеното по делото писмо от
ищеца (лист 26 - 27 по делото). Предвид изложеното и с оглед предвидения в
разпоредбата на чл. 412, ал.3 краен 30-дневен срок за изпълнение, то
ответникът е изпаднал в забава на 16.07.2018 г., като за претендирания
периода на забавата от 23.11.2019 г. до 23.11.2022 г. размерът на дължимата
мораторна лихва върху главницата в размер на уважената й част от 1 989.09
лв., изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за
5
изчисляване на лихви, възлиза на 609.11 лв., поради искът следва да се уважи
до пълния предявен размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 701.96 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и свидетел, и юрисконсултско възнаграждение.
Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 201.96 лв.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЗД „Б...”
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.. дължи на
ЗАД „А..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..,
сумата от 1 989.09 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ЗАД „А..” АД по
щета № 10017030138015, ведно със законната лихва върху сумата от
23.11.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 609.11 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.11.2019 г. до 23.11.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
26.01.2023 г. по ч. гр.д. № 63800/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА ЗД „Б...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „.., да заплати на ЗАД „А..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. .., сумата от 701.96 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 201.96 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6