РЕШЕНИЕ№260098
гр. Кюстендил, 05.05.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи април
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Калин Василев
при
участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното съдия Савова в. гр.
дело № 109 по описа на съда за 2021 г. и ,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Агенция за социално подпомагане, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 2, обжалва Решение
№ 260055 от 26.01.2021 г., постановено по гр.дело № 1706 / 2020 г. на Районен
съд – Кюстендил .
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е признал за незаконно
уволнението на А.С.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, отменил е заповед №
ЧР-4 345/31.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане и е възстановил А.С.Г. на заеманата преди уволнението длъжност
“технически сътрудник”. С посоченото решение
Агенция за социално подпомагане гр.София е осъдена да заплати на А.С.Г.
сумата от 1097.27 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от времето от
01.09.2020г. до 19.10.2020г., ведно със законна лихва от 24.09.2020г. до
окончателното изплащане, и сумата от 610 лв. - деловодни разноски по
производството; както и да заплати по сметка на РС-Кюстендил сумата от 150 лв.
- държавна такса върху уважения размер на исковете и изплатено възнаграждение
за в. л. в размер на 128.10 лв.
Въззивникът обжалва постановения от Районен съд – Кюстендил
съдебен акт изцяло, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност и
постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение с А.С.Г.
е извършено при стриктно спазване на закона, като щатната бройка „технически
сътрудник“ по трудово правоотношение в РДСП – Кюстендил е трансформирана в длъжност „главен експерт“ по
служебно правоотношение с функции по закрила на детето, която
включва различни от съдържащите се в длъжността „технически сътрудник“ функции
и за която има различни изисквания за заемането й.
Сочи, че подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на Г.
не е извършван, тъй като длъжността „технически сътрудник“ е била единствена в РДСП
– Кюстендил, и в такъв случай за работодателя не възниква задължение да извършва подбор при
съкращаване на такава единствена бройка.
Твърди се и, че първоинстанционният съд, неправилно отказвайки да приеме представените от
ответника доказателства в първото по делото заседание на 21.12.2020 г., не е
обсъждал същите.
Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по въззивната
жалба от насрещната страна А.С.Г. чрез процесуалния й представител адв. И. П.. С
отговора се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба, като твърденията на въззивника се определят като неправилни и
несъстоятелни. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно
е отказал да го обсъди при постановяване на решението си визираните
доказателствапо отношение на които не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
По
същество се иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноските във въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима,
доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна
проверка първоинстанционен съдебен акт.
При
констатираната допустимост на жалбата съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно
допустимо. По същество, въззивният съд намира следното:
Въззиваемата
е работила по трудово правоотношение при въззивната
агенция, като е заемала длъжността „технически сътрудник“ , считано от
23.10.2015г.-видно от трудов договор № ЧР-3-366/ 19.10.2015г.В подписана от
работника длъжностна характеристика са посочени както изискванията за заемане
на длъжността, така и мястото в структурата на организацията /подчиненост/, а
също и преките задължения / изпълняваните трудови функции/.
Процесната заповед №ЧР-4 345/31.08.2020г. е връчена на А.Г. при
оформен отказ на 01.09.2020г.В заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.09.2020г., на
осн.чл.328,ал.1,т.2 от КТ поради съкращаване на щата.Същото обстоятелство е
отразено в трудовата книжка на въззиваемата, където е вписано и, че месечното й
трудово възнаграждение при този работодател е в размер на ***лв.В приетото
заключение № 260117/2021г.на в.л.Р. Й. също се визира този размер на трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението. В съдебно заседание на 14.01.2021г.по гр.дело № 1706/2020г.на КнРС
съдът е извършил констатация от представената
трудовата книжка на Г. относно липсата на посочен друг работодател, след отразеното прекратяване
на трудовото правоотношение с ответната агенция.Наред с това е допуснато
изменение на иска по чл.344,т.3 от КТ, като периодът е ограничен до
19.10.2020г. и до размер на 1097,27лв.,
като в останалата си част производството по същия иск е прекратено с влязло в
сила /като необжалвано/ определение .
Във въззивното производство след
направена проверка съдът е констатирал,
че част от писмените документи, които въззивникът прилага към въззивната жалба
и за които прави доказателствено искане за приемане
като доказателства по делото, а именно: докладна записка изх. № 30-73121/21.08.2020
г., писмо с изх. № 30-73485/24.08.2020 г., становище с изх.№
30-73953/25.08.2020 г., становище с изх. № 30-73955/25.08.2020 г. и доклад с
изх. № 30-75055/31.08.2020 г./л.41-45 от делото на КнРС/, са се намирали към
личното трудово досие на ищеца, представено своевременно от ответната агенция в
първоинстанционното производство с молба от 09.12.2020 г., поради което не е
преклудирано искането за приемането им и с определение от 01.04.2021г. ги е
приобщил към доказателствения материал.Те представляват становища във връзка с
трансформиране на длъжност от „технически сътрудник"/посочена като заета/
по трудово правоотношение на длъжност „главен експерт" по служебно
правоотношение.Видно от същите, по
повод постъпила докладна записка с изх.
№30-73121/21.08.2020 г. от Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане-Кюстендил за посочената
трансформация, са били изразени становища на дирекция „Закрила на детето"
и на Главна дирекция „Социално подпомагане" - съответно с Вх. №
30-73953/25.08.2020 г. и № 30-73955/25.08.2020 г. Съгласно цитираните
становища, предложението на директора на РДСП-Кюстендил е подходящо за целта и
може да бъде подкрепено, тъй като ще доведе до по-добро организиране и
обезпечаване на работните процеси в РДСП.
В доклада от 31.08.2020г. на Директор на дирекция ЧРВО до
Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане – София е посочено, че съгласно Класификатора на
длъжностите /КДА/ длъжността „главен експерт" е експертна с аналитични
функции, заема се по служебно правоотношение въз основа на конкурс,
изискванията за нейното заемане са висше образование
образователно-квалификационна степен бакалавър и 2 години професионален опит
или придобит IV младши ранг, а заемащият в момента длъжността технически
сътрудник г-жа А.Г. не отговаря на изискванията, тъй като притежава диплома
само за средно образование. С този доклад
е поискано одобрение на
предложената трансформация, като е посочено, че същата ще бъде отразена в щатното разписание в сила от 01.09.2020 г., а
служителят, заемащ длъжността „технически сътрудник" в РДСП-Кюстендил ще бъде освободен на основание чл.328,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда - съкращаване на щата.
Няма данни за момента, в който е било дадено одобрение за сочената
трансформация.Освен това не са представени по надлежния ред доказателства за това какви и колко на брой конкретно
длъжности съдържа щатното разписание, на база което е издадена процесната
заповед за уволнение на Г. – както и кога и от кого е утвърдено , за да се
прецени и от кога влиза в сила същото.
При горната фактическа обстановка, установена на база визираните в
хода на изложението доказателства, въззивният съд приема следното от правна
страна:
При липса на представено по
делото щатно разписание , което да е действащо към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, и предходното такова не може да бъде
обоснован извод, че е налице основанието за прекратяване, посочено в процесната
заповед.Не може да бъде направена нужната съпоставка относно броя и вида на
длъжностите, в т.ч.дали заеманата от ищцата длъжност е била единствена до
извършване на такава промяна, като
същевременно ищцовата страна е въвела надлежно твърдение за липса на реално съкращаване на щата, както и
за извършен подбор.При тези обстоятелства правилен е изводът на районния съд,
че не се установява към релевантния момент наличие на основанието, на което е
прекратена трудово-правната връзка между страните, т.е.заповедта за
прекратяването й е незаконосъобразна.
На следващо място, писмените документи, приети и обсъдени по-горе,
визират евентуалната приложимост на друго / а не посоченото в заповедта/ основание
за прекратяване на правоотношението– а именно посоченото в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.
12 КТ, предвиждаща възможност за прекратяване на трудовото
правоотношение, ако заеманата до уволнението длъжност е предвидена за заемане
по служебно правоотношение, включително и ако за длъжността се запазват основните й трудови функции, като наред със съществуващите трудови функции се
включват нови и се загубват част от
старите функции. При преценка за
наличието на хипотезата на чл. 325, ал. 1, т.
12 КТ е без значение наименованието на длъжността, а определящи са
трудовите функции и следва да се прецени дали е налице съществена разлика в
същите с оглед характера и естеството на възложената работа, като доказателства
в такава насока също не са налице.
С
оглед горното извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.2,пр.2 КТ е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а това предпоставя и уважаването на
обусловения от отмяната на уволнителната заповед иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа- след като горните обстоятелства обосновават
извод за незаконосъобразност на процесната заповед – респ.за основателност на
иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, уважаването на този иск води и до уважаване на обективно съединената
с него претенция за възстановяване на заеманата длъжност- със силата на
пресъдено нещо се възстановява същото трудово правоотношение, което е
съществувало между страните.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1
от КТ.Уволнението е признато от съда за незаконосъобразно и заповедта е
отменена, а ищцата е претърпяла вреди , състоящи се в неполучаване на трудово възнаграждение
по това трудово правоотношение, вследствие незаконното уволнение, които са
установени по период и размер от първоинстанционния съд.
С оглед съвпадение на крайните изводи на двете инстанции
за основателност на исковите претенции – съобразно изложените по-горе
съображения , обжалваното решение, с което са уважени предявените искове по
чл.344,ал.1,т.1и 2- КТ и т.3 –в посочения в атакуваното решение размер, ще бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора при усл.на чл.81 от ГПК във
вр.с чл.78 от ГПК, на въззиваемата страна се следват и разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лв.адвокатско възнаграждение /срвн.списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита –л.37 от настоящото дело/.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055 от 26.01.2021 г.,
постановено по гр.дело № 1706 / 2020 г. на Районен съд – Кюстендил .
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София,
ул.“Триадица“ №2, да заплати на А.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 300, 00 лева (триста лева), представляваща разноски
за настоящата инстанция
Настоящото решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок, считано от връчването
му, пред Върховния касационен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
.