№ 1586
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503449 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 17651/10.11.2020г., подадена от В. Ж. Ж. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу отказ на ЧСИ да спре изпълнението,
както и срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ първи етаж
от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, с площ от 84 кв.м.,
ведно с 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 670 кв.м.,
представляващо УПИ VI-43, в кв. 10 по плана на гр. Аксаково, при граници на цялото място:
улица, УПИ VII-333, XXIV-42, XXV-44 и V-45, който смята за несеквестируем, който отказ е
обективиран в Уведомление изх. № 22821/03.11.2020г. по изп. дело № 20207180401057 по
описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, с рег. № 718 и с район на действие, този на
ВОС.
В жалбата си Владимир Желев поддържа, че на 29.10.2020г. му е връчена ППИ по
цитираното изп.д., с което е уведомен от ЧСИ, че пристъпва към принудително изпълнение
посредством извършване на опис и оценка на единственото му жилище, представляващо
първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с 50
кв.м. ид.ч. от мястото, в която е изградена сградата, цялото с площ от 700 кв.м.,
представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на града. На 03.11.2020г. депозирал молба по
изпълнителното дело, с която се е позовал на несеквестируемостта, на което основание
отправил искане за спиране на изпълнението насочено върху този имот. С уведомлението от
03.11.2020г. жалбоподателят е уведомен от ЧСИ, че е постановен отказ за спиране на
изпълнението, с аргумент, че по отношение на описания имот е отпаднала
1
несеквестируемостта по отношение на длъжника. Така постановеният отказ е
незаконосъобразен, доколкото имотът, върху който е насочено изпълнението не е бил
собствен на взискателя, нито върху него е бил учреден залог или ипотека. Ето защо не са
налице предпоставките за отпадане на несеквестируемостта спрямо взискателя. Факта, че
преди години имотът е бил обект на прехвърлителна сделка не следва да прилага в ущърб на
длъжника към настоящия момент, доколкото имотът за него се явява единствено жилище
към сегашния момент. Меродавният момент, към който следва да бъде извършена преценка
за секвестируемостта/несеквестируемостта на имуществото на длъжника е този на насочване
на принудителното изпълнение срещу конкретния имот. Хипотезите на чл. 445 от ГПК в
случая са неприложими, доколкото върху имота няма учреден залог или ипотека в полза на
взискателя, вземането на последния не е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане
или от финансов начет, както и липсва изрична норма на закона, съгласно която да отпадне
несеквестируемостта на имота. Отправил искане поради всичко изложено да се отмени
обжалваният отказ на ЧСИ и се постанови спиране на изпълнението, както и да се отмени
насочване на изпълнението върху конкретния имот с извод, че същият попада в обхвата на
забраната по чл. 444 от ГПК.
Видно от съобщение изх. № 23964/17.11.2020г., взискателят Х. Н. М. е уведомен за
подадената жалба на 20.11.2020г., въпреки което не е депозирал писмени възражения в
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ в изложени мотиви по обжалваните действия, счита че изпълнителното
производство е образувано надлежно, а извършените в хода му действия – са
законосъобразни, а жалбата е неоснователна.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу актове
подлежащи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ГПК, а именно насочването на
изпълнението върху имущество /жилище/, което смята за несеквестируемо и отказ да спре
изпълнението и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело № 20207180401057 е образувано на 30.09.2020г. по молба на Х.
Н. М. въз основа на три изпълнителни листа от 14.09.2018г., от 07.11.2018г. и от
05.11.2019г., удостоверяващи вземането му от В. Ж. Ж. за описаните в тях парични суми,
част от които сумата от 100 000 лева, претендирана като част от общо задължение в размер
251 448.81 лв., представляваща размера на погасените задължения на ответника по договор
за кредит с „Банка ДСК“ АД, обезпечен със законна ипотека, вписана на 30.03.2005г. В
молбата си взискателят възложил на ЧСИ да насочи принудителното изпълнение върху
имота, предмет на успешно проведения иск по чл. 135 от ЗЗД, по отношение на който
2
отправил искане за налагане на възбрана.
С Решение постановено по гр.д. № 8075/2016г., влязло в сила на 25.06.2018г., на
основание чл. 135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на Х. Н. М.
договор за покупко продажба по НА № 159/2011г., по силата на който Владимир Желев
продал на Георги Желев недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с 50 кв.м. ид.ч. от мястото, в която е
изградена сградата, цялото с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана
на града.
С Разпореждания от 06.10.2020г. ЧСИ разпоредил налагане на възбрана върху
описания имот, както и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ и
Банка ДСК. Възбраната е вписана на13.10.2020г. /л. 75/.
ПДИ е връчена на длъжника на 19.10.2020г., а с ППИ от 22.10.2020г. същият е
уведомен за пристъпване към принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка
на собствения му имот – първи етаж от жилищна сграда, ведно с ид.ч. от дворното място, в
което е изградена.
На 03.11.2020г. длъжникът с писмена молба сезирал ЧСИ с искане за спиране на
изпълнението насочено срещу единственото му жилище, позовавайки на влязло в сила
решение по в.гр.д. № 1500/2020г. на ВОС, по което за същия имот, съдът е приел, че е
несеквестируем, на което основание постановил спиране на предходно принудително
изпълнение, образувано въз основа на същия изпълнителен лист.
С обжалваното уведомление от 03.11.2020г., ЧСИ оставил искането за спиране без
уважение, с доводи, че при предприето от длъжника разпоредителното действие с
единственото му жилище, несеквестируемостта отпада, тъй като сам длъжникът признава,
че не се нуждае от вещта и облагите, които му носи несеквестируемостта.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
На основание чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ГПК, действията на СИ, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо от
една страна, както и отказа на СИ да спре принудителното изпълнение, от друга, попадат
под допустимия обхват на съдебен контрол.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване.
Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. В конкретния случай
длъжникът жалбоподател се позовава именно на несеквестируемостта на възбраненото
имущество. От данните в изпълнителното дело е установено, че наложената възбрана с
3
Постановление на ЧСИ от 06.10.2020г. е насочена върху недвижим имот, представляващ
първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с 50
кв.м. ид.ч. от мястото, в която е изградена сградата, цялото с площ от 700 кв.м.,
представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на града. От представената справка за
притежавана недвижима собственост от АВп е видно, че Владимир Желев не притежава
друго жилище. Съгласно чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.
Няма спор по делото, а и от данните по изпълнителното дело се установява, че с
договор за покупко продажба от 13.07.2011г., длъжникът по изпълнението Владимир Желев
се е разпоредил с правото си на собственост по отношение на първи етаж от жилищна
сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с идеални части от мястото,
в което е изградена сградата в полза на трето лице. С влязло в сила на 25.06.2018г. решение
по гр.д. № 8075/2016г. по описа на ВРС, по иск на взискателя – кредитор Христомир
Малешков, разпоредителната сделка е обявена за относително недействителна спрямо
кредитора на основание чл. 135 от ЗЗД. В теорията и в съдебната практика има различни
схващания за действието на влязлото в сила решение на иска по чл. 135 от ЗЗД. Според
едното разбиране при уважаването на този иск отчужденото имущество се връща в
патримониума на длъжника. Според другото разбиране искът няма вещноправно действие,
приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото,
което му е прехвърлено и то не се връща при длъжника при уважаване на иска отменителния
иск. Второто разбиране е застъпено в мотивите на т. 1 на ТР № 5 от 29.12.2014г. по т.д. №
5/2013г. на ОСГТК на ВКС. И при двете правни конструкции обаче няма спор в теорията и в
практиката, че кредиторът по парично вземане, който успешно е провел иск по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, може да насочи принудително изпълнение за събиране на своето вземане върху
имуществото, предмет на увреждащата го сделка, която е обявена за недействителна спрямо
него. Според първото разбиране изпълнението се насочва върху имуществото, което се е
върнало в патримониума на длъжника, а според второто разбиране – върху същото това
имущество, което е останало собственост на приобретателя по оспорената сделка, но той
трябва да търпи принудителното изпълнение като ефект от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД.
С оглед на това разбиране и установените по делото факти, съдебният състав приема, че
дори отчужденото право да е било в предметния обхват на защитата по чл. 444 от ГПК, с
предприетата разпоредителна сделка от 13.07.2011г. отчуждителят – длъжник сам е
преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. С факта на
отчуждаването, действително спрямо всички трети лица, и недействително в отношенията
между длъжник-кредитор и лицето, с което длъжникът е договарял, несеквестируемостта е
отпаднала, а възможността кредиторът да се удовлетвори от отчужденото имущество не
може да бъде отклонена от длъжника с възражение за приложението на чл. 444 от ГПК. В
случая действително хипотезите на чл. 445 от ГПК не намират приложение, но
несъстоятелни са доводите в жалбата, че липсва правна норма, съгласно която да отпадне
4
несеквестируемостта на имота. Приложимата норма е тази на чл. 444, т. 7 от ГПК, съгласно
която изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо
лице. С предприетото разпореждане от 13.07.2011г. жилището вече не е на длъжника.
Последиците от уважаването на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се изразяват в
това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по
нея /прехвърлител-длъжник и приобретател-лицето, с което е договарял длъжникът/, но се
счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора взискател – и той
може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Т.е. в отношенията
между страните по увреждащата сделка, вещноправния ефект на разпореждането се запазва.
При това положение, след като взискателят по изпълнителното дело е кредиторът, ползващ
се от обявената относителна недействителност, несеквестируемостта на жилището на
длъжника е отпаднала от момента на разпореждането с правото на собственост върху него и
не съществува понастоящем, поради което и насочването на принудителното изпълнение
върху същото се явява законосъобразно предприето от ЧСИ. Жалбата основана на
несеквестируемостта е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Хипотезите на спиране на изпълнението от друга страна са уредени в чл. 432 от
ГПК. Сред тях липсва предвидено основание за спиране на изпълнението по искане на
длъжника, нито такова поради релевирано възражение по чл. 444, т. 7 от ГПК. Като е
оставил искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение поради
възражение за насочването му върху несеквестируемо негово жилище, ЧСИ е приложил
правилно процесуалния закон. Жалбата, като неоснователна следва да се остави без
уважение и в тази част.
По изложените съображения, съдебният състав приема, че предприетите действия, с
които принудителното изпълнение е насочено върху първи етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с идеални части от мястото, в което
е изградена сградата не засягат несеквестируемостта, нито е налице основание за спиране на
принудителното изпълнение. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ГПК жалба
с вх. № 17651/10.11.2020г., подадена от В. Ж. Ж. с ЕГН ********** – длъжник по
изпълнението – срещу отказ на ЧСИ да спре изпълнението, както и срещу действия на ЧСИ
по насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ първи етаж от
жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, с площ от 84 кв.м., ведно
5
с 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 670 кв.м.,
представляващо УПИ VI-43, в кв. 10 по плана на гр. Аксаково, при граници на цялото място:
улица, УПИ VII-333, XXIV-42, XXV-44 и V-45, който смята за несеквестируем, който отказ е
обективиран в Уведомление изх. № 22821/03.11.2020г. по изп. дело № 20207180401057 по
описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, с рег. № 718 и с район на действие, този на
ВОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6