Р Е Ш
Е Н И Е № 982
гр.Пловдив, 19. 07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно
отделение – V с., в публичното заседание на
седемнадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Анна
Дъбова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 956/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр.
чл.124 и чл. 108 от ЗС.
Образувано е по подадена въззивна
жалба с вх.№ 13768/07.05.2019г. по описа на ОС - Пловдив /респ. с вх.№
2594/18.02.2019г. по описа на РС –Пловдив/, ведно с уточнение към нея /с вх.№
3942/12.03.2019г. по описа на РС –Пловдив/, от С.М.И., ЕГН – **********,***, чрез адв. П.Ю.,***, съдебен адрес ***, офис 2, против Решение № 25/22.01.2019г. на АРС – II гр.с.
по гр.д.№ 574/2018г., с което е отхвърлен предявеният от нея иск
против А.Р.А., ЕГН- **********,***; Б.Р.М.,
ЕГН – **********,***; М.А.Б., ЕГН - ********** *** и Ш.А.И., ЕГН – **********,***,
за признаване за установено, че е собственик на 1/2 идеална част
от правото на собственост върху ПИ с ИД № 99088.18.21, находящ се в кв. Долно Воден по КК и КР, одобрен със
заповед № 3900-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота: м.“Стария път“
с начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия 3, с
№ на предходен план 018021, при съседи собствениците на съседни имоти с ИД: №
99088.18.24, 99088.18.23, 99088.18.22,
99088.18.13, 99088.18.14, 99088.18.20, като наследник на М.Г. Г. и евентуално на основание добросъвестно владение; отхвърлен е предявеният от нея
иск против Ш.А.И., ЕГН – **********,***, за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху следния недвижим имот ПИ с ИД № 99088.18.21, находящ се в кв.
Долно Воден по КК и КР, одобрен със заповед № 3900-5-52/08.07.2004 г. на ИД на
АК, с адрес на имота: м.“Стария път“ с начин на трайно ползване нива, категория
на земята при неполивни условия 3, с № на предходен план 018021, при съседи
собствениците на съседни имоти с ИД: № 99088.18.24, 99088.18.23,
99088.18.22, 99088.18.13, 99088.18.14,
99088.18.20; осъдена е
да заплати на Ш.А.И., ЕГН – **********,***,
сумата от 600 лв., направени по
производството разноски, както и е осъдена
да заплати на А.Р.А., ЕГН **********,***, сумата от 700 лв., направени по производството
разноски.
Моли да бъде отменено решението изцяло и вместо
това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете.
Въззиваемите страни А.Р.А., ЕГН- **********,***;
Б.Р.М., ЕГН – **********,***; М.А.Б., ЕГН - ********** *** и Ш.А.И., ЕГН – **********,***,
чрез адв. Г.К.,***, съдебен адрес ***, офис 307, депозират писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград С.М.И. против А.Р.А., Б.Р.М., М.А.Б. и Ш.А.И., е
заведена искова молба, с която ищцата твърди,
че е собственик на 1/2 ид.ч, въз основа Решение №
0029/02.07.1998 г. на ПК - Асеновград – като законен наследник на М.Г.Г. /който преди колективизацията е бил собственик на нива в
землището на с.Долно Воден, м. „Стария път“ с площ 3 100 кв.м. Този земеделски имот
бил внесен от него в ТКЗС. Цитираното Решение № 0029/02.07.1998 г. на ПК – Асеновград
било издадено в изпълнение на Решение от 29.05.1998г. на ПК –Асеновград, с
което е уважена нейна жалба пред ПК, подадена в срока по § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.98/97г./, имаща за предмет и процесния
имот. До това обжалване се стигнало поради това че с Решение – протокол Г
192-А/19.02.1993г. на ПК –Асеновград е признато правото на възстановяване на
наследници на М.Г. на собствеността върху горепосочената нива с план за
земеразделяне. Тъй като с плана за земеразделяне в м.“Стария път“ били
настанени лица, чиито наследодатели никога не са имали собственост в тази местност, на осн. горната жалба във вр. с § 31
от ПЗР на ЗСПЗЗ на 15.12.1997г. комисията за разглеждане на възраженията взела
решение за частична преработка на парцел 37 от масив 7 /чрез разделянето му на
два парцела от 3 дка и 2,4 дка/, който се намира в м.“Чукуртарлъ“.
За процесния имот с номер към онзи момент 018021, се променил само
регистъра на собствениците.
Въпреки, че в полза на ищцата имало
издадени три стабилни административни акта относно вписването на наследодателя
й в регистъра за собствениците относно процесната
нива, а именно Протокол от 15.12.1997г., Решение от 29.05.1998г. на ПК –Асеновград
и Решение № 29/02.07.1998г. на ПК –Асеновград, праводателите
на Ш.И. след 3 години били обжалвали
Решение № 29/08.12.1998г., с което им се възстановява имот с площ от 3,
000 дка в м.“Чукуртарлъ“, съобразно плана за
земеразделяне. В резултат на това
обжалване Решение № 29/08.12.1998г. било прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно Решение №
33/20.03.2002г. по гр.д.№ 132/2001г. в производство по чл.14 ал.3 от
ЗСПЗЗ /на л.16/.
С оглед на възникналия спор за собственост ищцата предявила установителен иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ против
наследниците на А. Ш.. С Решение № 74/15.01.2008г. на ПдОС
– X гр.с. по гр.д.№ 1577/2007г. /на
л.31/, потвърдено в тази обжалвана част с Решение № 901/26.01.2010г. на ВКС
- III г.о. по гр.д.№ 1959/2008г. /на л. 27/ искът били
отхвърлен, но само с единствения мотив, че планът относно имота не бил
преработен съгласно Заповед № РД 46-549/15.04.1998г. на МЗГАР, в която било
посочено кои масиви да бъдат преработени и изменението на плана за земеразделяне да се извърши
съгл.изискванията на протокол от 15.12.1997 г., обн.
В ДВ бр.122/1997 г. и е неразделна част от заповедта.
След влизане в сила на това решение е издадено Решение № 192/А/23.02.2011
г. с което се възстановява правото на собственост на наследниците на М.Г. върху
нива от 3 дка, в м.“Чукуртарлъ“,
които са обжалвани от ищцата. В мотивите
на съдебното решение е посочено, че въз основа на заявената реституционна
претенция с решение № 29/02.07.1998 г. на ПК Асеновград, на насл.
на М.Г. е възстановено правото на
собственост в/у нива с площ от 2.998 дка, в м.“Стария път“, имот № 018021 – което
не е отменено. По делото било установено категорично, че към момента на
постановяване на съдебното решение е налице влязъл в сила план за
земеразделяне, въз основа на осъществена редовна процедура, а не се касае за
изменение на плана за земеразделяне. Решение на РС - Асеновград е потвърдено от
Административен съд - Пловдив, с решение по к.адм.д.
№ 1418/2013 г. По искане на ищцата е
извършено вписване на същата като собственик на имота, в качеството и на
наследник на М.Г. в КК и КР, съгласно приложената скица от 2016 г.
Посочва, че ответниците се били вписали в КК и КР
през 2017 г. също като собственици на
имота.
Ищцата при условията на евентуалност твърди, че е придобила ½ ид.ч. от имота на основание добросъвестно владение. Същата
била отдавала имота под наем/аренда и е
получавала доходи.
С Нот. акт № 72/ 27.10. 2017 г., том III, по нот. д. № 406/2017г. по
описа на Нотариус Арусяк Пейчева, рег.№ 605, първите
трима ответници са продали на четвъртия ответник
описания имот.
Към исковата молба прилага Удостоверения за наследници на М.Г.Г., на А.М.Г., Скици на ПИ, Заповед от 1998 г., с която е
наредено да бъде преработен частично влезлия в сила план за земеразделяне за
землището на с.Долно Воден, в масив № 24, 21, 22, 37, 19 и 20 с обща площ 250
дка, съгласно изискванията на протокол от 15.12.1997 г. Представени са решения
и протоколи на ПК Асеновград, влезлите в сила решения – по повод водени дела
между страните за спорния имот, Договори за ползване и съвместна обработка на
земеделска земя – сключен между ПКЗ „Прогрес 93“ Д.Воден и С.М.И., нот. акт за право на собственост от 1935 г., заявления и скици.
Ответниците А.Р.А., Б.Р.М., М.А.Б. и Ш.А.И., депозират Писмени отговори по чл.131 от ГПК /на л.67 и на л.93/, с идентично съдържание, с които оспорват изцяло
предявения иск като недопустим, тъй като спорът вече бил разрешен с влязъл в
сила съдебен акт. В случай, че съдът приеме, че допустим, считат, че искът е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло. Позовават се на Решение № 874/24.10.2005г., с
което е оставено в сила Решение №
230/21.01.2005г. на АРС по адм.д.№ 370/2004г.
Прилагат заверени копия У-ние за наследници на А. М. Ш., Решения на ПК Асеновград, влезлите в сила решения – по повод водени
дела между страните за спорния имот, Договори за ползване и съвместна обработка
на земеделска земя – сключен между ПКЗ „Прогрес 93“ Д.Воден и Р.М., Протокол по
дело № 174/1945 г. на Асеновградския съд, нот. акт за покупко- продажба от
1946 г. и записка за вписване на НА.
В хода на делото са разпитани свидетели Н.М.Л. /братовчед на ищцата/ и К.И.Х.,
М.А.Ш.
Допусната е и СТЕ. Със заключението на вещото лице Д.Г., което Районният
съд е кредитирал като компетентно
изготвено, се е установило, че процедурата по изменение плана за земеразделяне
е приключила с изпълнение на Заповед № РД-46-549/15.04.1998 г., която гласи
следното: „Да бъде преработен частично влезлия в сила план за земеразделяне на
с.Долно Воден, общ. Асеновград в масиви №№ 24, 21, 22, 37, 19 и 20 с обща площ
250 дка. Измененията на плана за земеразделяне да се извършат, съгласно
изискванията на Протокол от 15.12.1997 година.“
В съдебно заседание на 30.10.2018г.
/протокол- на л.168/ при защита на заключението на СТЕ, вещото лице е
разяснило, че обработката включва
преработка на графичната част и преработка на КР на имотите. Спорният имот на
М. Г. е преместен от м.“Чукур тарла“
в масив 18, но е преместен не графично, а само името на собственика. Това включвало изменението на КК и КР. Промяната е
извършена след протокола и заповедта. До 2001 г. вещото лице бил работил в ПК,
когато са извършени тези промени. В контура няма изменение, такова има само в
КР. Бившият собственик, който е бил настанен предварително с първоначално
приетия план за земеразделяне е преместен в друга местност, а наследниците на
М. Г. са поставени там, в този смисъл са били протокола и заповедта.
По делото е допусната и ССЕ с в.л. М.А., чието заключение също е кредитирано
като компетентно изготвено. От същото се констатира, че за периода от 2000 г.
до 2006 г. ППЗК „Прогрес 93“ е сключила Договор от 13.09.2000 г., Договор от
13.09.2003 г. за спорния имот – нива с № по предходен план 018021, с площ 2998
кв.м., в м.“Стария път“, с наследниците на М. Г.: С.М.И. и А.М.Г., както и Договор
от 13.09.2000 г., Договор от 13.09.2003 г. с лицата: Р.А.М. и М.А.Б. –
наследници на А. М. Ш. Описаните договори са от една и съща дата и година, с
един и същ предмет, сключен от ППЗК „Прогрес 93“ с посочените лица, за наемане
на посочения имот срещу рента. Съгласно сключените и описаните договори между
кооперацията и наемателите, в случая страните по делото /без последния ответник
в ИМ/ кооперацията е изплащала рента в натура –зърно /пшеница и ечемик/ в
количества и по години, посочено в таблици № 1 и № 2 раздел 3, за един и същ
имот: нива от 2998 кв.м. с № на предходен план 018021 в м.“Стария път“ в
землището на кв.Долно Воден, на името на вносителите на ПИ – записани в
договорите. За времето от 2000 г. до 2006 г. раздадената от кооперацията рента
в натура за имот: нива от 2998 кв.м с № 018021 е включена в общото количество
рента за отдадените под наем и аренда имоти, на посочените в тях наематели по
договори от 13.09.2000 г., от 13.09.2003 г., като експертизата не може да
конкретизира получена рента в натура само за исковия имот, понеже няма данни по
документи. За времето от 2000 г. до 2006
г. в поименните списъци за раздадена рента по години на ППЗК „Прогрес 93“, за
получател на рентата има положени подписи срещу името на вносителя на земята, с
изключение на полагащо се количество ечемик от по 81 кг. за ищцата и нейния
брат от 2003 г. На експертизата не са били представени документи /пълномощни/ за получено
зърно от: М.Н., Н.Л. и А.Б., записано в графа
„получатели“ в поименните списъци – посочени в таблиците. Сключените договори
от 13.09.2000 г. и от 13.09.2003 г. са осчетоводени по съответните счетоводни
сметки, по описани мемориални ордери – посочени в раздел 3, съгласно които има
двойно осчетоводяване на наем за наета земя и раздадена натурална рента и
отнасянето им във финансовия резултат на кооперацията за исковия период по
отношение на спорния имот.
Районен съд –Асеновград, за да отхвърли иска изцяло, излага основни съображения, че няма спор, а и от представените доказателства се е установило,
че ищцата С.И. е дъщеря на починалия през 1961 г. М. Г., които през 1935 г. е
закупил нива с площ от 3.1 дка, в землището на Долно Воден, в м.“Стария път“,
за което е бил съставен НА № 82/26.02.1935 г. През 1992 г. другия наследник на
М.Г. – неговия син А.Г. е поискал възстановяването собствеността върху
земеделските земи притежавани от баща му, включително и върху нивата с площ от
3.1 дка в м.“Стария път“. ПК - Асеновград е удовлетворила това искане, като е
издала Протокол № Г 192 А/19.02.1993 г., с които е признала и възстановила с
план за земеразделяне правото на собственост в/у процесната
нива. След като правото на собственост се било възстановило с план за
земеразделяне местоположението на отделните имоти, не е в зависимост от местонахождението на
притежаваните от бившите собственици земеделски земи, а съответния собственик
ще следва да получи своята нива, там където е посочено в плана за
земеразделяне.
Наследницата С.И. е подала жалба против влезлия в сила план за
земеразделяне на земите в землището на Долно Воден, по реда на пар.31 от ЗИДЗСПЗЗ, като комисията за разглеждане на
възраженията против посочения план за земеразделяне е дала становище да се
уважи тази жалба, като е предложено да се разменят парцел 21 в масив 18 с площ
от 3 дка и парцел 37 в масив 7 с площ от 5.4 дка, но това предложение не е възприето и одобрено от МЗГАР,
тоест жалбата на ищцата против влезлия в сила план за земеразделяне относно процесния имот не е била уважена и за това по отношение на
този имот е нямало постановена промяна на местоположението му.
От изготвеното по делото заключение на в.л.Г. също се е установило, че
процедурата по изменение плана за земеразделяне е приключила с изпълнение на
Заповед № РД-46-549/15.04.1998 г., която гласи следното: „Да бъде преработен
частично влезлия в сила план за земеразделяне на с.Долно Воден, общ. Асеновград
в масиви №№ 24, 21, 22, 37, 19 и 20 с обща площ 250 дка. Измененията на плана
за земеразделяне да се извършат, съгласно изискванията на Протокол от
15.12.1997 година.
От протокол на Асеновградски
околийски съд по гр.дело № 174/1945 г., НА за покупко-продажба и записка за вписване
на НА от 1946 г. се установявало, че наследодателят на ответниците
А. Ш. е придобил нива с площ от 3.3 дка в м.“Стария път“. С решение на ПК -
Асеновград от 02.10.1996 г. на ответниците, като
наследници на А. Ш. е възстановено правото на собственост на нива с площ от
2.99 дка, трета категория, находяща се в землището на
Асеновград, район Долно Воден, м.“Стария път“, с № 018021, която нива по
сегашните КК и КР съставлява ПИ № 99088.18.21 – което решение не е обжалвано и
е влязло в сила. Установено било, че фактическата
власт върху спорния имот ПИ с ИД 99088.18.21 в периода от придобиването му до
1977 г. се е стопанисвал и обработвал от наследодателя на ответниците
А.Ш., след неговата смърт от наследника му: Р., а след неговата смърт от
неговите наследници по закон: Б. и А.. В годините назад нивата се е засаждала с
различни култури, била е внесена в ТКЗС, след това отново върната и обработвана
от посочените лица, които последно са внесли същата в кооперацията, сключили
договор с кооперацията и получавала рента за същата. Тази нива ответниците притежават от много години, същата е с
квадратура около 3 дка и се намирала в близост до нива на свид.М.Ш..
Тази нива ответниците са владяли
и обработвали необезпокоявано. А нивата на С.М. била с квадратура около 2 дка,
в същата местност „Стария път“, в
близост до нива на свидетелката, като нивите на страните не граничили помежду
си. Ответниците
са държала вещта/имота като свои, владението е започнало от А., продължило от Р., Б. и А., които също са държали, владял
и обработвал тези имоти като свои, макар и при противопоставянето на ищеца и
другите наследници, тъй като спор с останалите наследници по отношение на тези
имот е имало, които е бил решен. От ангажираните по делото множество
доказателства от ищцата не било доказно същата да е собственик на ½ ид.ч.
от спорния имот.
От водените между страните дела е видно, че е признато за установено, че за
процесния имот с ИД № 99088.18.21 има влязъл в сила
съдебен акт, с които е установено, че наследниците на М.Г.: С.М.И. и А.М.Г. не
са собственици на същия недвижим имот.
С евентуалния иск, предявен от
ищцата се твърди, че същата е придобила ½ ид.ч.
от процесния имот, на основание добросъвестно
владение, считано от влизане в сила на решение № 29/02.07.1998 г., издадено от
ПК Асеновград. Това твърдение не било доказано от ищцата, тъй като -
добросъвестен е онзи владелец, които владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае че праводателят не
е собственик, или предписаната от закона форма е опорочена.
Правното основание трябва да има вещноправен
ефект или както казва законът – да бъде годно да направи владелеца собственик.
ЗС изиска правното основание да бъде годно да направи владелеца собственик,
това означава, че трябва да е налице придобивен
способ с вещноправно действие. Незнанието не може да
съществува за неограничен период от време, ЗС изисква то да съществува при възникване на правното основание.
За да бъде придобит един имот на основание давностно
владение, то освен съответния изминал период от време, следва непрекъснатото
владение на същия да е явно, неоспорено и необезпокоявано. Ищцата не е доказала
да я владяла имота от 1998 г. явно и необезпокоявано.
Относно предявения иск по чл.108 от ЗС. Ответникът Ш.А.И. на 27.10.2017 г.
е закупила от А.А., Б.М. и М.Б.: ПИ с ИД 99088.18.21, с които същите са
се лигитимирали като собственици. След датата на
закупуването Ш.И. владее имота като собственик /същия имот е закупил от
собственик/, а не без правно основание – каквито са твърденията на ищеца С.М.И.,
че към 27.10.2017 г. не е бил собственик на имота.
С
подадената въззивна жалба от С.М.И. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова
счита същото за неправилно.
Въззиваемите страни А.Р.А., Б.Р.М., М.А.Б. и Ш.А.И. считат, че жалбата е неоснователна. Поддържат доводите
от първата инстанция.
ПдОС – V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основното възражение направено от С.М.И. се отнася до
това, че Районният съд неправилно е мотивирал, че от водените между страните дела
е видно, че е признато за установено, че
за процесния имот има влязъл в сила съдебен акт, с
който е установено, че наследниците на М. Г. не са собственици на имота.
Поддържа, че са налице нови факти и обстоятелства, които не са били обсъдени и
които са последващи
съдебното решение на ОС –Пловдив, които не са преклудирани
и са относими към това дали планът за имота е
преработен съгласно Заповед № РД 46 -549/15.04.1998г. на МЗГАР, в която е
посочено кои масиви да бъдат преработени и изменението на плана за
земеразделяне да се извърши съгласно изискванията на протокол от
15.12.19/1997г., обн., ДВ, бр.122/1997г.,
представляващ неразделна част от заповедта. Така например, след влизането в
сила на съдебния акт, е издадено Решение № 192/23.02.2011г., с което е
възстановено правота на собственост на н- ците на М.
Г. върху нива 3 дка в м.“Чукуртарлъ“. Същото било
обжалвано и с влязло в сила Решение по гр.д.№ 861/2011г. е отменено. В мотивите
било записано, че въз основа на заявената реституционна претенция с Решение №
29/02.07.1998г. на ПК – Асеновград, на насл. на М. Г.
е възстановено право на собственост върху нива с площ от 2,998 дка в м.“Стария
път“, имот № 018021, което не е отменено преразглеждането на това решение е
недопустимо. Цитираното решение на РС –Асеновград е потвърдено с решение по к.адм.д.
№ 1418/2013г. Следващото оплакване на жалбоподателката
е, че не са взети предвид констатациите назначената СТЕ с в.л. Д.Г., с което
заключение категорично се е установило, че към момента на изготвяне
заключението е изпълнена Заповед № РД- 46- 549/15.04.1998г. на МЗГАР и е
приключена процедурата по изменението на влезлия в сила план за земеразделяне на землището на
с.Долни Воден, която процедура е инициирана от наследниците на М.Г. Първоинстанционният съд, в тази насока, е допуснал
съществени процесуални нарушения, като не е съобразил новонастъпилите
обстоятелства.
Настоящият
съдебен състав намира, че възраженията
са неоснователни. Действително, налице е издадено Решение №
ГВ192А/23.02.2011г., с което се възстановява правото на собственост на н- ци на М. Г. по отношение на нива от 3,000 дка, м.“Чукуртарлъ“, с № 99088.7.150 по КК на землището на с. Долни
Воден. Същото решение обаче е прогласено
за нищожно с с влязло в сила Решение от
31.01.2012г. на РС – Асеновград по адм.д.№ 861/2011г.
по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ. Без уважение следва да се оставят оплакванията,
че Районният съд не е отчел и приетата СТЕ. Заключението на в.л. Д.Г. е
подробно обсъдено, включително и в контекста на снетите обяснения на експерта в
открито съдебно заседание, който е разяснил допълнително някои технически
въпроси във връзка с преработката на графичната част на плана, както и относно
преработката на кадастралния регистър.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно правния резултат жалбоподателката ще следва да бъде
осъдена да заплати на Б.Р.М. сумата 700 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 956/2019г. по описа на ПдОС
– V гр.с. за адвокатско
възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение №
25/22.01.2019г. на АРС – II
гр.с. по гр.д.№ 574/2018г.
Осъжда С.М.И., ЕГН – **********,***,
да заплати на Б.Р.М., ЕГН – **********,***, сумата 700 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
956/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :