ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.01.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 83 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. №77304/23.11.2018г. по описа на ВРС, на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник
адвокат П.П-Д., АК- Варна, срещу решение №4283/29.10.2018г. на Варненски районен съд, 24
състав, постановено по гр.д. №8226/2018г.
по описа на ВРС.
С обжалваното решение ответното дружество –
жалбоподател „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД
е осъдено да заплати на ищеца Г.С.М. – В., ЕГН **********, гр. Варна, сумата 1 062,60 лева, представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза
„Пълно Каско”, обективиран в застрахователна полица №00500100209299/ 12.07.2017г.
със срок на действие от 13.07.2017г. до 12.08.2018г., за щети по застрахованата
вещ – л.а. „Мини Купър”, рег. № В 3738
ВН, настъпили в периода от 21.04.2018 – 28.04.2018г. в гр. Варна, на паркинга
на магазин „Мосю Бриколаж”, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 29.05.2018г., до окончателното й плащане, на основание чл.405,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата 615 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е бил надлежно връчен на
насрещната страна – ищеца Г.М. – В.. В срока по чл.263 ГПК същият, чрез
пълномощника си по делото адвокат Й.А., АК-Варна, е подал писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Изложените във въззивната жалба съображения се
квалифицират като оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на
обжалваното решение.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че
разпоредбата на
чл.10, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 от ОУ следва да се счита за неравноправна, тъй
като дава право на застрахователя, като кредитор, да определя едностранно
размера на евентуално дължимото обезщетение на застрахованото лице, което
поставя последното в неизгодна позиция.
Твърди се в тази връзка, че в
изпълнение на специалните законови текстове, в това число и на чл.345, ал.5, т.1 КЗ, застрахователят е изпълнил задълженията си, като е посочил ясно,
изчерпателно и недвусмислено кои рискове следва да се считат за покрити по
полицата и кои ще бъдат изключени или ограничени от застрахователното покритие
и при какви обстоятелства. Право на ответника застраховател е да определи
пределите на застрахователна защита, срещу която следва и реципрочното
задължение на насрещната страна да заплати дължимата престация срещу
предоставената услуга, във вид на застрахователна премия. В конкретния случай
ищцата като застрахован собственик, се е съгласила, че при настъпване на щети, които
са били нанесени вследствие на злоумишлени действия на трети лица, както и при
такива, нанесени докато застрахованата вещ е била в паркирано състояние,
застрахователят ще дължи на застрахования собственик единствено обезщетение в
размер до 10% от застрахователната сума. Възприемането на тезата, че
текстът на чл.10 от ОУ се явява неравноправна и нищожна уговорка, противоречаща
на закона и накърняваща правата на застрахования собственик, означава да бъде
отречена основната характеристика на застрахователния договор, а именно
съгласието, консенсуса между страните при неговото сключване.
При тези основни твърдения и като
счита, че дерогирайки волята на страните по договора и присъждайки обезщетение,
което не отговаря на условията, при които същият е бил сключен,
първоинстанционният съд е постановил порочен съдебен акт, въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване
на ново решение по същество на спора, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира и присъждане на разноските, сторени за производството по
делото.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна
Г.М. – В. оспорва
въззивна жалба. Излага аргументирано
коментара си по оплакванията на ответника и приложимите към спора законови
разпоредби и
обосновава искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира присъждане на
разноски за въззивното производство.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената
размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните,
изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, което да налага тяхното отстраняване във
въззивното производство. За изслушване на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на
разноски следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№77304/23.11.2018г. по описа на ВРС, на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник
адвокат П.П-Д., АК- Варна, срещу решение №4283/29.10.2018г. на Варненски районен съд, 24
състав, постановено по гр.д. №8226/2018г.
по описа на ВРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните на посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към
Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието. На въззивника да се връчи и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.