Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
04.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12230 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.С.М.
и С.С.А., с която са предявени срещу З.Б.В.И.Г. АД искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.50 ЗЗД за сумата от по 150000 лв. за всеки от
ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от вещ, от въздействието на която на 19.04.2013
г. е настъпила смъртта на С. С. А. – син на ищците. Претендират законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите и направените по
делото разноски.
Ищците твърдят, че вследствие въздействието на вещ –
автомобилна гума, собственост на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, на 19.04.2013 г. е настъпила смъртта на сина им.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма на осъществяване на вредите, както и че вещта е част от автомобила.
Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника – М.П.С. оспорва
иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, вр.чл.50 ЗЗД:
Установява се от писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие (л.12), задно с фотоалбума, неразделна част от него
(л.98), авто-техническата експертиза по делото и показанията на свидетеля
очевидец Б.В., че на 19.04.2013 г. товарен автомобил „ДАФ“ с рег. №*******, с
прикачено полуремарке с рег. № *******, управляван от М.П.С., се е движел по Околовръстния път на гр.София. По
време на движение дясното колело на средната ос на полуремаркето е изпаднало.
Товарната композиция е продължила движението си, без да спира. В същото време в
посока ж.к.С. по околовръстния път се е движел лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
управляван от Б.В., а на предна дясна седалка е пътувал С. С. А.. От
показанията на свидетеля очевидец, които съдът кредитира като логични и
последователни, основаващи ще на непосредствено възприето от него
обстоятелства, се установява, че свидетелят е възприел идващата откъм С., от
обратна посока, срещу тях гума и е успял да я заобиколи, защото е щяла да се
удари в предния му капак. Гумата се е
ударила в бордюра и се е върнала на улицата, сведения за което се съдържат
в свидетелските показания. Съдът не кредитира заключението на авто-техническата
експертиза (АТЕ), че след като е изминало известно разстояние, колелото се е
установило извън платното на движение. За изготвяне на АТЕ са взети предвид
констативен протокол за ПТП, протокола за оглед, заедно с фотоалбума към него,
от които няма как да се извлекат данни къде се е намирала гумата преди да
експлодира. По данни от свидетелските показания водачът В. и спътникът му А. са
спрели с цел да преместят гумата, за да не стои на улицата, защото е била точно
преди завой е създавала опасност за участниците в движението. Отправили са се
към нея заедно, но свидетелят се е върнал, за да затвори вратата на
управлявания от него служебен автомобил. Когато се е обърнал, е видял как
спътникът му вдига гумата, след което тя е експлодирала и го е отхвърлила 30 м
нагоре, разкъсвайки тялото му, а самата гума, след като се е пръснала, се е
установила на бордюра, което обстоятелство се потвърждава и от протокола за
оглед. По отношение на последния е открито производство по оспорване по реда на
чл.193, ал.2 ГПК. До приключване на
устните състезания в производството ответникът не ангажира доказателства, с
които да установи твърдяната неистинност на оспорения от него официален
свидетелстващ документ и да обори обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила на същия.
Заключението на АТЕ изяснява механизма на откачане на
гумата от товарния автомобил, а именно: скрепителните елементи на дясно колело
на средната ос на полуремаркето са се разхлабили, започнали са да се отвиват и
непосредствено преди настъпване на произшествието – да изпадат. Колелото се е
задържало от няколко болта, които не са били достатъчни да понесат
натоварването, в последния момент са се откъснали и колелото в комплект гума и
джанта е изпаднало. Преди изпадане колелото се е въртяло за малко време около
ос, различна от оста на главината. Това въртене е допринесло за удара на гумата
в калника и части на окачването на полуремаркето, при което са се получили
срезове на гумата. Рязкото изпускане на въздух, създало ударна вълна, се дължи
на повишеното налягане на гумата вследствие на повишената й температура и на
наличието на срезове по нея от ударите й в части на ремаркето, които са
намалили здравината й. Силата, въздействала върху гумата, когато тя е паднала и
се е търкаляла преди да се установи в покой, е много по-голяма от силата, с
която човек би могъл да й въздейства. Според обясненията на вещото лице
вероятността експлозията да е причинена от докосването на пострадалия е много
малка. Високото налягане и срезовете по нея са я поставили в състояние, при
което експлозията е била неминуема и без човешко докосване.
Ангажираните писмени и гласни доказателства и съдебната
експертиза обуславят извод, че смъртта на С.С.А. е настъпила вследствие на
експлозията на гумата, откачила се от полуремарке с рег. № *******, прикачено към
товарен автомобил „ДАФ“ с рег. №*******.
По изложените съображения съдът
приема, че е осъществен фактическият състав на чл.50 ЗЗД – налице е вреда,
произлязла от вещ. Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Отговорността по чл.50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили
поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, какъвто
е процесният случай – вредите произтичат не от виновното противоправно
поведение на водача на товарния автомобил, а от вещта – гума с джанта,
изпаднала от ремаркето на товарния автомобил в движение и експлодирала в
непосредствена близост до С. С. А..
Безспорно е между страните, че към
момента на процесното ПТП за товарен автомобил „ДАФ“ с рег. №*******, с
прикачено полуремарке с рег. № *******, е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника. Обект
на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от
него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които
са резултат не само на вина на водача на МПС - чл.45 и чл.49 ЗЗД, но и тези,
които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер - чл.50 ЗЗД /решение № 15 от 1.06.2012 г. по т.д. № 279/2011 г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от вещта вреди на трети лица.
Неоснователни са възраженията на ответника, че за произшествието отговорността
следва да се понесе от застрахователя на влекача, а не от този на ремаркето. Съгласно
чл.14 от Наредба №24 за задължителното застраховане, когато вредите са нанесени
по време на движение от ремарке, когато е свързано с моторно превозно средство,
отговорността се понася от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, свързана с притежаването и ползването на влекача. Разпоредбата се
отнася до случаите, при които макар и конкретното съприкосновение, от което
настъпват вредите, да е с ремаркето, деликтът се дължи на противоправно
поведение на водача, управляващ влекача, към който като част от композицията е
свързано ремаркето. В процесния случай разпоредбата не е приложима. По делото
се установи, че причината да изпадне колелото е разхлабване и изпадане на
болтовете. Това се дължи на неизправност на ремаркето, която може да представлява
както незатегнати болтове или пренапомпана гума (т.е. неизпълнение на
задължение на собственика му да го поддържа в състояние, годно за движение) така
и друга внезапно възникнала неизправност, която не може да се вмени във вина на
собственика. Ето защо съдът приема, че при отговорност по реда на чл.50 ЗЗД
(неизправност на вещта, която не може да се вмени на собственика) или чл.45 ЗЗД
(неизправност на вещта, дължима на противоправно бездействие на собственика),
задължението за обезвреда тежи върху ответника, в качеството му на
застраховател по „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и
ползването на ремаркето.
Със задължителната си тълкувателна практика: ПП
№4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно
е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически
отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Видно
от представените удостоверения за съпруг/а и родствени връзки от 25.11.2014 г.
и 04.06.2013 г. (л.10 - 11), ищците са посочени като родители на починалия С.С.А.,
поради което са сред лицата, имащи право на обезвреда при смърт на близък.
От показанията на свидетеля А.А.се установяват
претърпените от ищците неиумуществени вреди – болки и страдания от загубата на
сина им. Ищците са се намирали в тежко състояние след смъртта на сина си, тъй
като и двамата били близки с него. Макар и ищците да са разведени, починалият е
общувал и с двамата – бил е разделен със съпругата си и е живеел при майка си,
но е ходел и при баща си, където има обзаведена стая. И двамата са присъствали
на погребението. Ищцата е разчитала на него и материално, тъй като той е
работел.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти - възрастта на пострадалия (34 г.), възрастта на ищците (57 г. и 58
г.), същността на връзката родител-дете, невъзвратимостта на внезапната за
ищците загуба. Въпреки че пострадалият е живеел при майка си, той е поддържал
контакт и с баща си, при когото е оставал и е имал собствена стая. При преценка
на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на
по 100000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата
от 100000 лв. за родителите в пълна степен отговаря на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди. Върху така
определеното обезщетение се дължи законна лихва, от датата на увреждането – 19.04.2013
г.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалия,
с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно чл.5,
ал.1, т.2 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата трябва да опазва
околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества,
както и да вземе мерки за отстраняването
им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това
ги застрашава. От показанията на свидетеля очевидец В. се установи, че след
откачането й от товарния автомобил, гумата се е установила на пътното платно
след завой, поради което е създавала опасност за движението и в изпълнение на
вмененото му от ЗДвП задължение пострадалият С. А. е предприел действия по
преместването й от пътното платно. Това му поведение е било правомерно и не е
допринесло за настъпване на вредите. Налягането в гумата е било повишено според
вещото лице най-вероятно поради пренапомпването и пренатоварването й спрямо
останалите гуми от задния мост на полуремаркето. Здравината й е била отслабена
от ударите й в калниците, вследствие на които е получила нарези. След
отделянето й от полуремаркето гумата е изпаднала на пътя и се е въртяла до
установяването й в покой, което допълнително е повишило температурата й. Това е
причината гумата да експлодира, а не опитът на пострадалия да я вдигне. Експертизата
по делото констатира, че гумата е щяла да експлодира и без човешко въздействие.
По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението за
съпричиняване.
При така установените факти съдът
приема, че исковете следва да се уважат за сумата от по 100000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и да се отхвърлят до пълния предявен размер от по150000
лв.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 5020 лв.
На ответника следва да се присъди на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете, платима по равно от ищците.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 8000 лв. – държавна
такса и 250 лв. – разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ***, да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.50 ЗЗД, както следва:
на П.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***, ж.к.********, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на С. С. А. при
произшествие, осъществено на 19.04.2013 г., заедно със законната лихва от 19.04.2013 г. до окончателното плащане,
на С.С.А., ЕГН:**********, адрес: *** ********, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от смъртта на С. С. А. при
произшествие, осъществено на 19.04.2013 г., заедно със законната лихва от 19.04.2013 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150000
лв. за всеки ищец.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ***, да заплати на адв.В.О., ЕГН:**********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5020 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***, ж.к.********,
и С.С.А., ЕГН:**********, адрес: ***
********, да заплатят на З.Б.В.И.Г. АД,
***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ***, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 8000 лв., представляваща дължима
държавна такса и 250 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ответника: М.П.С., ЕГН: **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: