О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
13.01.2020
г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 13.01.2020 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3872 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
По
искането за назначаване на съдебно- оценителна експертиза съдът ще се произнесе
в първото по делото съдебно заседание.
Следва да се уточни значението за
настоящия спор на доказателственото искане за прилагане на 7 тома от
разследване по ДП № 463/2009 г. по описа на ОП Стара Загора.
По отношение на „особените искания“
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба
писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето си по доказателствените искания и „особени искания“ на ищеца в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 24.02.2020
г. от 11.15 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 108 от ЗС.
Ищецът Г.Д.Б. твърди, че в Окръжна
прокуратура гр. Стара Загора била образувана преписка № 5186/2009 год. По
горната преписка било проведено разследване - ДП № 463/2009 год. по
описа на ОД МВР - Стара Загора, срещу обвиняеми лица: Иван Йорданов Йорданов,
Гълъбин Любомиров Динев, Русалина Петрова Андонова, Валери И. Тачев, Еманоил
Тошев Минчев, Петър Атанасов Терев и Станимир Тодоров Астарджиев - за извършени
престъпления по чл. 321, вр. с чл. 255 и по чл. 345а и чл. 308 от НК. Материалите
по горното наказателно производство, са били изпратени на Специализирана
прокуратура - София, след промени в уредбата на НПК. Специализираната
прокуратура София, частично е прекратила наказателното производство, а за друга
част е преценила, че материалите следва да се изпратят по компетентност на ОП -
Ст. Загора. С постановление на ОП - Стара Загора, (от 22.01.2016г.),
досъдебното производство е прекратено.
По
това ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, са били
присъединени и материалите от образувано друго досъдебно производство № 94/
2009 г, на ОД МВР - Хасково (респ. прокурорска преписка 1326/2009 г. на РП -
Хасково).
ДП
№ 94/2009г на ОД МВР Хасково е било заведено срещу неизвестен извършител, за
престъпление по чл. 345а от НК, при фактическа обстановка: На 28.05.2009 год.
на територията на РУ МВР - Свиленград била извършена проверка на лек автомобил
марка „Тойота Ланд Круйзер” с per. № СТ 2242 АН. Автомобилът е бил собственост
на Г.Д.Б., а към момента на проверката е бил управляван от Кирил Николов
Райков, с нотариално заверено пълномощно. Автомобилът бил предаден на органите
на МВР (в случая тези на ОД МВР Хасково) ведно с контактния ключ и peг. талон -
част 2. (Протокол за доброволно предаване от 28.05.2009 г.). За този автомобил
било установено от службата “НТЛ” - ОД на МВР Хасково, че по рамата на
автомобила имало „незаконна интервенция” и е установен предишния
идентификационен номер на рамата на автомобила.
По
разследването в ОД - МВР Хасково, (по ДП № 94/2009г. като материалите по него
са изпратени към ОД МВР - Ст. Загора по ДП № 463/2009г), а по-късно и от
разследването в ОД МВР Стара Загора, е установено, че под предишния
идентификационен номер на рамата, всъщност „стои” противозаконно отнет лек
автомобил „Тойота Ланд Круйзер” с peг. № РА 2442 АН, собственост на Никола
Асенов Милов от София, който автомобил е бил обявен по-късно и за общодържавно
издирване.
Установено
било, че на 30.01.2009 год. лицето Еманоил Тошев Минчев (един от обвиняемите по
ДП № 463/2009г на Од МВР Стара Загора) бил представил за първоначална
регистрация в сектора „Пътна полиция” при ОД МВР Стара Загора, лек автомобил
„Тойота Ланд Круйзер” с документи - внос от Австрия. Ем. Минчев е направил
“редовна регистрация” на автомобила, след изискуемите справки в сектора “ПП”
при ОД МВР-Стара Загора и е получил per. № СТ 1857 АН на автомобила, като
закупен от Виена Австрия на 18.01.2009 год.
С
Договор за покупко-продажба на 03.02.2009 год. Еманоил Тошев Минчев (обвиняем
по ДП 463/2009г. на Ст. Загора), е продал лек автомобил „Тойота Ланд Круйзер” с
per. № СТ 1857 АН, на Г.Д.Б., който пък пререгистрирал в сектора „Пътна
полиция” при ОД МВР Стара Загора автомобила „Тойота Ланд Круйзер” и получил
новите регистрационни табели с № СТ 22 42 АН.
Автомобилът
(като вещ), първоначално е бил на съхранение в ОД МВР Хасково, но от много
години е в „Тиловата база” на ОД на МВР Стара Загора и състоянието му е близко
до „тотално погиване”, защото бил оставен на „атмосферните условия” вече 10
години. Съвсем разбираемо било, че след 10 години “престой на открито”,
автомобила имал напълно негодни - множество възли и детайли, напълно негодни
кабелни връзки, напълно негодни гъвкави съединения (маркучи) и т.н. Неговата
сегашна стойност била незначителна.
През
2017 година от произнасянето в Постановление на ОП - Ст Загора (№ 5186/2009 от
27.04.2017 год.) било видно, че след като ОП - Стара Загора отказвало връщането
на автомобила Тойота Ланд Круйзер” с per. № СТ 22 42 АН по реда на чл. 111 от НПК , предала за съхранение автомобила на Директора на ОД на МВР - Стара
Загора.
В
същото Постановление ОП - Ст. Загора изрично било записала че пречка за връщане
е преди да има влязло в сила решение на гражданския съд.
Автомобилът
се задържал без законово основание. Досъдебното производство, по което е бил
„иззет” като веществено доказателство, било прекратено. Постановлението за
прекратяване било влязло в сила. „Веществено доказателство” по конкретното
досъдебно производство, след прекратяването, не се връщало на собственика, а се
предавало „... за продължаване на съхраняването му .. в ОД на МВР Ст. Загора.
В
същото време Г.Б. всяка година плащал дължимия данък „МПС”, независимо, че вече
10 години нито владее вещта си, нито може да я ползва по предназначение - като
автомобил. Решаването на въпроса за принадлежност на правото на собственост
върху определена вещ и установяване на действителното правно положение има
характер на решаване на спор за материално право, а правораздаването по тези
спорове било възложено в изключителна компетенция на съдилищата ( арг. чл. 119
от Конституцията на Р България)
Собственикът
Г.Б. през годините е полагал усилия, да си върне автомобила, нееднократно е искал
връщането му при него - като собственик, (най-малко да му бъде предаден на
отговорно пазене, за да го опази от тотално погиване), но нито ОП - Стара Загора,
нито ОД МВР Стара Загора, били предприели действия по фактическото връщане на
колата.
Автомобилът
и до сега се намирал на паркинг на ОД МВР Стара Загора (тиловата база).
Противно на всякаква логика, житейска, правна, било да се „задържа” автомобила
(досъдебното производство е отдавна прекратено), а собственикът му да е лишен
от колата си 10 години и в същото време да е „задължен” и да е плащал местни
данъци за колата си. Молил е органите на ОД МВР Ст. Загора, служебно да
дерегистрират автомобила, (за да не плаща данъците), но и по тези молби не е
последвало решение.
Предвид
изложеното за Г.Б. бил наличен правен интерес да се обърне към съд и да поиска
защита за правата и интересите си на добросъвестен собственик на лек автомобил
„Тойота Ланд Круйзер” с per. № СТ 22 42 АН, които са накърнени, чрез
принудителното отнемане на автомобила от него и неоснователните откази да му
бъде върнат.
Г.Б.
е станал собстреник на автомобила, спазвайки всички законово изискуеми правила
и регламенти за това. Бил е купувач по договор за покупко-продажба от човек,
легитимирал се като собственик и продавач и то след като вече е регистрирал
автомобила в сектора „ПП” ОД МВР - СД. Загора.
По
силата на този договор, било налице възмездно придобиване от страна на купувача
Г. Б., което придобиване било добросъвестно - чл. 70 от ЗС.
По
правилата на чл. 78, ал. 1 от ЗС придобилият добросъвестно и възмездно
владението на движима вещ, става неин собственик, независимо от това дали неговия
праводател е бил собственик.
Задържането
на автомобила на Г. Б. било в нарушение на Законите на България. Плащащия данък
за своята движима вещ ставал неин собственик. „Задържането” на вещта по силата
на постановлението на ОП - Стара Загора от Директора на ОД МВР, било в
нарушение на норми на Конституцията и Законите на Р България.
Искането
е да се постанови решение, с което да се установи по отношение на Г. Б. и
ответника Прокуратура на РБ България, че Г. Б. е собственик на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Тойота Ланд Круйзер” с per. № СТ 2242 АН, както
и да се осъдите ответника да му предаде владението върху вещта.
Претендирани
са всички направени в настоящото производство съдебно - деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Прокуратура
на Република България (ПРБ) не била пасивно легитимирана страна да отговаря по
настоящата искова претенция. Прокуратурата нямала и никога не е имала намерение
да свои индивидуализирания в исковата молба автомобил. Искът по чл. 108 от ЗС е
иск на невладеещия собственик срещу владеещият несобственик. ПРБ не владее
автомобила и не претендира право на собственост, т.к. няма намерение да свои
процесната вещ, а фактическа власт върху същата, считано от 27.04.2017 г. се
осъществява от ОД на МВР-Стара Загора, видно от приложеното като доказателство
към исковата молба Постановление №5186/2009/27.04.2017 г. на ОП-Стара Загора.
С
ТР № 2/12.11.2014г. ОСНК, ВКС приема, че „за прилагане на прилагането от
прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК на разпоредбата на чл. 113 НПК
не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да се приеме, че е
налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са
налице претенции на две или повече лица за връщането й“.
Видно
от Постановление №5186/2009/27.04.2017 г. на ОП-Стара Загора при разследването
е установено, че три лица имат различни основания да претендират собственост
върху вещта: лице, което е било законен собственик на автомобила преди
интервенцията на номерата на съответните елементи; лице, което е придобило
автомобила след интервенцията и евентуално е добросъвестен собственик, от друга
страна е налице придобиване на права на собственост върху автомобила от
застрахователно дружество „Алианц България“ след изплатена застраховка във
връзка с противозаконно отнемане на автомобила.
Липсвали
и доказателства, ищецът да е собственик на автомобила. При такава фактическа
обстановка безспорно било наличен спор за собственост между ищеца и трети лица.
Счита, че в конкретния случай, правоимащо лице се явяват органите на МВР,
компетентни да приложат принудителна административна мярка съгласно чл.171, т.З
от ЗдвП, тъй като процесното МПС е предмет на административно нарушение. В този
смисъл е и Постановление №5186/2009/27.04.2017 г. на ОП-Стара Загора, по което
прокурорът се е произнесъл по въпроса за вещественото доказателство- процесния
автомобил.
Иск
за установяване по отношение на ПРБ, че ищецът е собственик е недопустим.Такъв
иск може да бъде заведен за установяване между спорещите досежно собствеността
страни. ПРБ няма вещноправни претенции върху иззетата като веществено доказателство
вещ и поради това, счита, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес
от завеждане на ревандикационен иск срещу ответника ПРБ. Отделно, липсвали
доказателства ищецът да е собственик на автомобила, не били налице и останалите
условия на чл. 108 от ЗС.
В
случай, че съдът прецени, че предявената искова молба е допустима по отношение
на Прокуратурата на Република България, моли исковата претенция да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
По
ревандикационен иск ищецът следва да докаже на първо място, че е собственик на
вещта, чиято ревандикация се иска, на второ място, че ответникът осъществява
фактическата власт върху вещта, лишавайки от това право собственика, а
ответникът да проведе доказване, че владее вещта на правно основание.
От
обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ОД на МВР осъществява
фактическата власт върху процесното МПС на правно основание, а именно акт на
прокурор по пр.пр. № 5186/2009 г. РП - Стара Загора, като нямало данни този акт
на прокурора да е обжалван по надлежния ред пред висшестоящата прокуратура и
съответно отменен. Последният е влязъл в сила и не е отменен или изменен, т.е.
ОД на МВР осъществява фактическата власт върху процесната вещ на правно
основание, като позоваването на пороци в този акт в това производство е
недопустимо, а и същото не е сторено дори и по реда на инстанционния контрол. В
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът Б. твърди, че: „...през
годините е полагал усилия да си върне автомобила, но нито ОП-Стара Загора ,
нито ОД на МВР Стара Загора , са предприели действия по фактическото връщане на
колата.. “ Обратно на неговите твърдения категорично няма данни за постъпвали
искания от страна на ищеца към ОП - Стара Загора, съответно за дадено
разрешение от прокурор за връщане на автомобила преди приключването на
наказателното производство. Съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК веществените
доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Иззетите
веществени доказателства могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са
отнети, преди да завърши наказателното производство, само с разрешение на
прокурора, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина.
С
постановление на ОП - Стара Загора от 22.01.2016, ДП №463/2009 г. е прекратено.
Впоследствие с постановление от 27.04.2017 г. прокурор при ОП-Стара Загора е
предал на директора на ОД на МВР - Стара Загора процесния лек автомобил, за
продължаване на съхранението му и за осъществяване на правомощията му по
чл.171, т.З от ЗДвП -задържане на отговорно пазене до установяване на
собствеността.
С
исковата молба не са представени доказателства, който да установяват, че ищеца
е собственик на автомобила, предмет на иска. Не се доказвало основанието на
което е придобита вещта - правна сделка, придобивна давност или друг начин.
На
следващо място и както вече беше посочено Прокуратурата никога не е имала и
нямала вещноправни претенции по отношение на автомобила, чието връщане се
претендира. ПРБ не владеело вещта, тя е иззета на законово основание - за
целите на наказателния процес и държането се осъществява на правно основание.
Връщането на процесния автомобил не можело да бъде осъществено по реда на ГПК,
респективно чл. 108 от ЗС, т.к. същото можело да бъде сторено по предвиден в
НПК ред. По отношение на преценката по законосъобразността на акта на
прокуратурата се произнасял наказателният съд.
Прокурорът
не можел да се произнася по гражданскоправни спорове. В исковата молба не се
съдържали данни за произнасяне на граждански съд по спор между ищеца и трети
лица относно собствеността на автомобила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 113 от НПК когато възникнел спор за право на собственост
върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на
разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд
влезе в сила.
Досъдебно
производство №463 /2009 г. на ОД на МВР - Стара Загора било образувано и водено
за престъпление по чл. 321, ал.З, т.2 във вр. 2 от НК и за престъпление по
чл.253, ал.3 от НК. С протокол за доброволно предаване от 28.05.2009
г.процесният лек автомобил е предаден на разследващите органи.
Изготвена
била експертна справка от която било видно, че идентификационния номер на рамата
бил частично изменен. Установен бил предишния номер на рама и при извършена
справка в ИИС на МВР - „Издирвани“ е установено , че вещта била обект на
криминално престъпление, както и че същият бил застрахован в ЗАД „Алианц
България“
Както
било отбелязано по — горе, при разследването е установено, че няколко лица
имали различни основания да претендират собственост върху вещта: имало лице,
което е било законен собственик на автомобила преди интервенцията на номерата
на съответните елементи; лице, което е придобило автомобила след интервенцията
и евентуално е добросъвестен собственик, от друга страна било налице
придобиване на права на собственост върху автомобила от застрахователно
дружество след изплатена застраховка във връзка с противозаконно отнемане на
автомобила, при тези обстоятелства безспорно е наличен спор за собственост
между ищеца и трети лица. Отделно от това един от елементите на фактическия
състав на чл. 108 от ЗС бил фактическата власт да се осъществява от ответника,
а фактическата власт не се осъществявала от ПРБ, което водело до
неоснователност на претенцията.
Искането
е да се прекрати делото по отношение на ПРБ, т.к. същата не била пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск, или алтернативно да се постанови
решение, с което да се отхвърли исковата молба като неоснователна.
Претендирано
е възнаграждение по чл.78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредба за правната помощ.
Със
становище от 21.11.2019 г. ищецът поддържа искането си и твърди, че е единствен
собственик на автомобила, не са му известни граждански дела за собствеността на
вещта. Прокуратурата владеела вещта, като го задържала в тиловата база на ОД на
МВР Стара Загора.
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 108 от ЗС.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на
автомобила и същият се държи от ответника. В тежест на ответника е да докаже
основание за владението или насрещните си възражения, а именно за наличие на
други собственици или претенции за собственост.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: