Решение по дело №4932/2020 на Районен съд - Пловдив

                            Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е       №  260600

        

                                      гр. Пловдив,23.11.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  седми октомври две хиляди и двадесета год. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4932/2020г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ф.Ф.А. с ЕГН **********  против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3063255 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,                       ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

           Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени процесния електронен фиш. Претендират се разноските по делото.

           Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от ст. юрк. Б., която излага доводи за потвърждаване на електронния фиш. Претендират се и разноските по делото.

           Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП  преклузивен срок. 

            Разгледана по същество, същата е  неоснователна.

На жалбоподателя Ф.Ф.А. с ЕГН **********, е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №  3063255 за нарушение, извършено на 03.10.2019 г. в 12:04ч. в гр. Пловдив бул. „Цариградско шосе” до № 51, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 546, за превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „БМВ Х 5 3.0 ДИ“ с рег. № ******. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движело с 81 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 81 км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство -  мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движние тип ТFR1-M. Същата е преминала пoследваща проверка, за което по делото има приложен от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ Протокол № 4-32-19 от проверката на мобилната система видеоконтрол. Било е издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.

На  жалбоподателя Ф.Ф.А., чиято собственост е заснетото в нарушение процесното МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните  по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

             При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: 

             По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя Ф.Ф.А. административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 81 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.

             При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.  С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

            Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

            След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система. Следователно установяването на нарушението с мобилно система за видеоконтрол е възможно и установяването на нарушение на ЗДвП с такова устройство не представлява нарушение.

            Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546, в клип № 6799, в който скоростта била отразена като 84 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел с 81 км/ч. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението. За техническото средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. /валидно към датата на нарушението/.

Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен протокол. В същия отразените данни съответстват на процесното време и място, на номера на статичното изображение, режим на измерване и задействие, посока на движение на контр.МПС, данни за служебния автомобил и подпис на контролния орган. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Сочените в тази посока възражения за поправки на протокола, съдът намира за неоснователни, доколкото същите по никакъв начин не се отразяват върху правото на защита на жалбоподателя и не създават съмнение, относно законосъобразността му като официален документ.

На следващо място, видно от приложения по административната преписка Протокол № 4-32-19/ 08.03.2019г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното АТСС е преминало последваща проверка Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, опрамощена със Заповед № 2050-4/11.02.2019г. от ДАМТН, валидна до 11.02.2024г. /съотносима към датата на нарушението/. Ето защо направеното в тази посока възражение на жалбоподателя, също не се споделя от съда, поради неговата неоснователност.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,че обозначаването на местата за контрол с пътен знак Е24 е отпаднало като законово изискване към датата на нарушението.

             Правилно извършеното от жалбоподателя административно нарушение за неспазване на правилата за движение по пътищата е било подведено под правната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч в населено място.              

              При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя, правилно му е наложено наказание по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, който предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, превишил разрешената скорост  от 31 до 40 км/ч в населено място. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 31 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна на съда. 

            Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

             При  извършената служебна проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на  атакувания електронен фиш.  

            Предвид горните съображения и неоснователността на наведените от страна на жалбоподателя възражения, съдът намира,че обжалваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

            При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение. 

           

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3063255 на ОД на МВР – Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с който на  Ф.Ф.А. с ЕГН **********, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин /лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА  Ф.Ф.А. с ЕГН **********,***, сумата от 80 /осемдесет/ лева, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

Вярно с оригинала.

С.Д.