№ 64
гр. Тополовград, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря Ангелина В. Аладжова
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20202320100132 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
Т. Д. ИЛ. с ЕГН **********, от с.О.д., общ.Т., ул.“С.Д.“ № **, подадена чрез
пълномощника й адв. И.Х. Х. от АК - П. против Община Т..
Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и
предявения иск са следните:
Твърди се в исковата молба, че от 03.01.2003 г. на ищцата е предадено
владението върху недвижим имот, съставляващ сграда – Ремонтна
работилница, със застроена площ около 630 кв.м., построена в УПИ – V, в
кв.74 по ПУП на с.О.д., общ.Т., одобрен със Заповед № 89/18.05.1983 г.,
целият с площ от 1500 кв.м., при граници на имота : УПИ-XV; УПИ-IV;
УПИ-VII; УПИ-VI и улица, по силата на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с „Агросакар“ ООД. В деня на
подписването на предварителния договор ищцата е заплатила цената на имота
в брой и й е било предадено владението върху имота. „Агросакар“ ООД са се
задължили в срок до една година от сключване на предварителния договор да
се снабдят с необходимите документи и да прехвърлят на ищцата
собствеността на имота по законов ред.
1
Ищцата твърди, че този имот е бил собственост на ЗК“Соколица“ по
силата на Протокол № 1 от 10.08.1995 г., издаден от Комисия на
правоимащите на заличеното ТКЗС с.О.д., с правно основание чл.52, ал.2 и 3
от ППЗСПЗЗ. С Решение № 1624 от 25.11.1999 г. по партидата на
ЗК“Соколица“е вписано прекратяване и обявяване в ликвидация.
„Агросакар“ООД са поели дейността на кооперацията и са обработвали
земеделските земи в село О.д. и са се разпореждали с имуществото на
кооперацията. И тъй като ЗК“Соколица“ е имала непогасени задължения е
образувано изпълнително дело при ДСИ Тополовград – изп.д.№ 9 от 2001 г.,
като същото дело е приложено по изп.д.№ 20088780400014/2008 г. на ЧСИ
Ирина Х. с район на действие ОС – Ямбол и имотът бил възбранен.
Ищцата твърди още, че след изтичане на уговорения едногодишен срок
с „Агросакар „ООД, същите не са се снабдили с документ за собственост, по
силата на който да може да се извърши сделката. И така в продължение на 12
години са подписвани анекси за удължаване на договора.
Твърди се в исковата молба, че в продължение на тези 12 години
ищцата, заедно със синовете си необезпокоявано е владяла, ползвала и се е
разпореждала с имота като свой и е отглеждала крави в имота. През 2016 г.
при среща на ищцата с управителя на „Агросакар“ ООД-Д.М., тя е поискала
да й бъде издадена фактура за плащането на цената в брой.С тази фактура и с
нов предварителен договор, в който страните са обединили целия период от
време, ищцата е регистрирала имота на свое име в Община Т. и е започнала
процедура по снабдяване с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка.
Процедурата се е забавила по обективни причини, забавяне на движението на
документите от адв. Я., временно прекратяване на дейността на Съдията по
вписвания, изпълняващ нотариални функции, назначаването на частен
нотариус и отново през 2019 г. е била подновена процедурата и ищцата е
поискала скица от Община Т.. При подаване на заявлението е установила, че
имотът й е станал общинска собственост и е издаден Акт за общинска
собственост № 626/14.06.2019 г.
Твърди се, че в АЧОС не е посочено фактическото основание за
придобиване на имота и поради това този акт не притежава доказателствена
сила.
Поради изложеното се претендира да бъде постановено решение, с
2
което да се признае за установено, че ищцата е собственик на подробно
описания по-горе недвижим имот въз основа на давностно владение, считано
от 2004 г., след подписване на предварителен договор за покупко-продажба.
Претендират се и направените разноски по делото.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 20.08.2020 г. В законоустановения срок е постъпил отговор
по чл.131 от ГПК , в който ответникът оспорва иска като неоснователен, с
възражения, че ищцата е стартирала производството за издаване на документ
за собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, но в процеса
на събиране на документи Обл.администрация – Хасково отказва да издаде
удостоверение за липса на акт за държавна собственост и препраща Община
Т. да поиска информация от Министерство на земеделието, храните и водите
дали въпросната сграда е държавна собственост. Отговорът на МЗХГ е, че
имуществото на прекратените организации по пар.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което
не може да бъде продадено се предоставя безвъзмездно на общината, в която
се намира. Ответникът оспорва владението на ищцата и счита, че
приложените документи – фактури и предварителен договор за продажба не
могат да удостоверят каквото и да е владение. Приложената от ищцата
фактура за продажба на имота от ЗК Соколица на Агросакар ООД е с дата
20.12.2002 г., а в последствие е образувано изпълнително дело № 127/2003 г.
на ДСИ Тополовград и е наложена възбрана върху имота в полза Агросакар
ООД. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е с
дата 03.01.2004 г, т.е. след като върху имота е наложена възбрана и
собственикът не може да се разпорежда с него. Срокът на окончателното
плащане по последния анекс към договора е 03.01.2016 г., а приложената от
ищцата фактура по плащането е с дата 20.05.2016 г., към който момент
Агросакар ООД все още не се е снабдил с документ за собственост и продава
недвижим имот не по предвидената в закона форма.
Ищцата редовно призована, не се явява в съдебно заседание, явява се
пълномощникът й адв.И.Х., която поддържа изцяло исковата претенция
Ответникът Община Т., редовно призовани, явява се адв.Я.Х., която
оспорва иска.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
3
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 03.01.2004 г. между ищцата Т. Д. ИЛ. от с.О.д., общ.Т. и
„Агросакар“ООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, със задължение да сключат окончателен договор за покупко-
продажба, с който продавачът „Агросакар“ООД да прехвърли на купувача Т.
Д. ИЛ. собствеността на следния недвижим имот: масивна сграда – Ремонтна
работилница, със застроена площ от 630 кв.м., построена в УПИ – V, в кв.74
по ПУП на с.О.д., общ.Т., одобрен със Заповед № 89/18.05.1983 г., целият с
площ от 1500 кв.м., при граници на имота : УПИ-XV; УПИ-IV; УПИ-VII;
УПИ-VI и улица, при цена от 7000 лв., която се изплаща при подписване на
договора и служи за разписка за получената сума. В договора е посочен срок
от една година за сключване на окончателен договор. След изтичането на този
срок ищцата е поискала от продавача „Агросакар“ ООД да сключат
окончателен договор, но същите не са имали документ за собственост, по
силата на който да могат да се легитимират като собственици, за да изповядат
сделката. Поради този факт са продължавали срока на предварителния
договор с анекси от 2004 г. до 2015 год.
През 2016 год. ищцата при среща с управителя на „Агросакар“
ООД е поискала да й бъде издаден документ за плащане на цената на имота и
документ за собственост. Разбрала, че този имот е придобит от продавача с
фактура и съгласно нея имотът е записан в счетоводството им. На ищцата Т.
Д. ИЛ. била издадена фактура № ********** от 20.05.2016 г. от продавача
„Агросакар“ ООД за извършено плащане в размер на 7000 лв. за Ремонтна
работилница с.О.д.. Тя регистрирала имота на свое име в Община Т. и
започнала процедура по снабдяване с нотариален акт чрез обстоятелствена
проверка. Заплащала местни данъци и такси за имота, видно от удостоверение
за данъчна оценка № 330/09.07.2020 г.
След извършени справки установила, че имотът е придобит от
ЗК“Соколица“ по силата на Протокол № 1 от 10.08.1995 г., издаден от
Комисия на правоимащите на заличеното ТКЗС с.О.д.. И с решение № 1624 от
25.11.1999 г. на ОС – Ямбол е вписано прекратяване и обявяване в
ликвидация. След 1999 г.„Агросакар“ ООД са обработвали земите в село О.д.
и са се разпореждали с имуществото на кооперацията. И тъй като ЗК
„Соколица“ е имала непогасени задължения към тях е било образувано
4
изпълнително дело № 9/2001 г. на ДСИ – Тополовград, приложено по дело
20088780400014/2008 г. на ЧСИ Ирина Х. и имотът е бил възбранен.
През 2019 г.подала заявление за издаване на скица и установила, че
имотът й е станал общинска собственост.
Ищцата е извършила справка в имотния регистър и се е снабдила с акт № 626
за частна общинска собственост от 14.06.2019 г, по силата на който Община
Т. се титулува като собственик на имота. Видно от него не става ясно
придобивното основание въз основа на което Общината е станала собственик
на сграда със застроена площ от 600 кв.м., находяща се в УПИ-V, кв.74 по
ПУП на село О.д., одобрен със заповед № 89/18.05.1985 г. при граници на
имота: УПИ-XV, път, УПИ-VII и УПИ-VI. Посочено е бланкетно само
законовата норма на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС, не е посочено фактическото
основание за придобиване на собствеността от Общината. Цитирана е
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС, без да е конкретизирано дали общината
е придобила собствеността чрез правна сделка, по давност или по друг начин
определен със закон. Последният случай по силата на коя законова
разпоредба, нито са посочени правопораждащите собствеността факти.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на свидетели
Д.М., М.К., С.И. и А.А. се установява, че с предварителен договор ищцата е
купила работилницата – процесния недвижим имот на 03.01.2004 г. от
„Агросакар“ООД за сумата от 7000 лв., която цена е платена при подписване
на договора. Страните по договора са се задължили да сключат окончателния
договор в срок от една година. Била е издадена фактура. От свидетелските
показания също така се установява, че от 15 години семейството на Т.И. гледа
крави в този имот и го поддържа и никой не е предявявал претенции за
собственост на този имот. Поправили са покрива, извършвали са други
ремонти и са плащали и данъци и такси.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя и от събраните
писмени доказателства по делото.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан,
5
и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
ищцата е владяла процесния имот, упражнявала е фактическо господство над
него с намерение да го свои, като свой и за себе си повече от определения в
закона период от 10 години върху недвижим имот съставляващ сграда –
ремонтна работилница, със застроена площ от 630 кв.м., построена в УПИ-V,
кв.74 по ПУП на село О.д., одобрен със заповед № 89/18.05.1985 г. при
граници на имота: УПИ-XV, път, УПИ-VII и УПИ-VI и улица, с което е
осъществила фактическия състав на разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за
собствеността и е станала собственик върху сградата по силата на придобивна
давност. Т.И. упражнява фактическото господство – владение върху сградата
като своя несмущавано и до днес. Община Т. въпреки, че се титулува като
собственик на сградата с АЧОС № 626 от 14.06.2019 г. никога не е владяла
имота. Тези обстоятелства бяха доказани в процеса на производството
посредством Протокол № 1 от 10.08.1995 г., издаден от Комисия на
правоимащите на заличеното ТКЗС село О.д. с правно основание чл.52 ал.2 и
3 от ППЗСПЗЗ, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели,
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот,
деклариране и заплащане на местни данъци и такси в Община Т., граждански
договор за извършени ремонти и фактическа невъзможност за грижа за
имота и дезентересоване от собственика на този имот – ЗК“Соколица“ при
изпадането и в неплатежоспособност и образуване на производството по
ликвидация с РЕШЕНИЕ № 1624/25.11.1999 г. по партидата на ЗК“Соколица“
с РЕшение № 1735 от 17.10.1994 г.по ф.д.№ 1258/1994 г. на ОС – Ямбол е
вписано прекратяване и обявяване в ликвидация. Също така се доказа, че
соченото в отговора на исковата молба АЧОС № 626 придобивно основание
на Община Т. – чл.30 от ЗСПЗЗ – „имуществото на заличените организация по
параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби което лицата по
чл.27 ал.1 не желаят да получат дял и което не може да бъде продадено се
предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. При наличие на
държавно имущество общините са длъжни да предоставят същото на
Министерството на земеделието, храните и горите“ не се е осъществило. На
първо място имота е придобит от правоимащите лица чрез
кооперация“Соколица“ на 19.06.1995 г. съгласно протокол № 1 и чл.30 ал.1 и
ал.2 от ЗСПЗЗ са неприложими. Имуществото на тази кооперация е
6
обследвано в цялост от ДСИ Браянова при РС – Тополовград по
изпълнително дело № 9/2001 г. и там е била изискана справка от Община Т.,
ОД“Земеделие и гори“ – Хасково, Областен управител на Област Хасково, в
които нито една от институциите не се е припознала като собственик на
имота и отговарят, че не могат да посочат чия собственост е, въпреки че към
2003 г. разпоредбата на чл.30 ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ е действала. През 2017 г.
Община Т. сама издава удостоверение изх.№ 400/09.05.2017 г. на процесния
недвижим имот, че същият е собственост на ищцата Т.И..
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза безспорно се
установява, че имота се намира в урбанизирана територия, урегулиран е и е
идентичен с имота посочен в АЧОС № 626 от 14.06.2019 г. Както и самото
МЗХГ, ОД“Земеделие“ – Хасково в писмо № РД12-04-15-1 от 27.05.2019 г.
изрично е посочило, че недвижими имоти – две масивни сгради находящи се
в УПИ-V, кв.74, УПИ-III, в кв.73, УПИ-IV, кв.74 по ПУП на село О.д. се
намират в урегулирани поземлени имоти и се предоставят на общините само
ако не са придобити от правоимащите /лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ/ не
желаят да получат и не могат да бъдат продадени. Община Т. още преди
издаване на АЧОС е знаела, че хипотезата на чл.30 ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ не е
налице.
По делото бе доказано, че преписката по повод на която е водено
производството по актуване на спорната сграда е водена от името на
ненадлежен субект, т.е. лицето Атанас Илиев Асенов, което е искало
признаване на правото на собственост, дори не е знаело, че се води такова
производство от негово име. Съставения акт за частна общинска собственост
не посочва ясно придобивното основание, въз основа на което общината е
станала собственик на процесния имот. Посочена е бланкетно само
законовата норма – чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС, но не е посочено фактическото
основание за придобиване на собствеността от общината. Не е
конкретизирано дали общината е придобила собствеността чрез правна
сделка, по давност или по друг начин определен в закон, по силата на коя
законова разпоредба и не са посочени правопораждащи собствеността факти.
Съгласно трайната съдебна практика АЧОС, в които не е посочено
фактическото основание за придобиване на имота не притежават
доказателствена сила досежно собствеността на общината.
7
Относно възражението на ответника за наложената възбрана върху
имота, същата е загубила своето действие и следва да се счита заличена с
прекратяването на изпълнително дело № 9/2001 г. на ДСИ – Тополовград,
прехвърлено и преобразувано към ЧСИ Ирина Х. с рег.№ 787 с район на
действие Окръжен съд – Ямбол, под номер изп.дело № 20088780400014 от
2008 г., като тук самият ЧСИ не е изпълнил задължението да заличи
възбраната по чл.433 ал.3 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното дело е
доказано, тъй като същото е изискано и приложено по делото.
По делото категорично се доказа, че ищцата и нейното семейство
необезпокоявано са владеели, ползвали и са се разпореждали с имота като
свой и са отглеждали крави в него. Ответникът Община Т. никога не е
владяла, ползвала или се е разпореждала с процесния имот. Поради това
следва да бъде установено спрямо Община Т., че ищцата Т.И. е станала
собственик на процесния недвижим имот, поради изтекла в нейна полза
придобивна давност, считано от 2004 година след подписване на
предварителния договор за покупко-продажба до настоящия момент.
При този изход от делото ответникът Община Т. следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, съгласно
приложения списък в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар, 76,47 лв. за
държавна такса, 15,00 лв. за удостоверение от Районен съд – Тополовград и
Окръжен съд – Ямбол, 20,00 лв. такса скица Община Т., 10,00 лв. държавна
такса за имотен регистър за вписване на исковата молба, 24,00 лв. за препис
изпълнително дело ЧСИ Ирина Х., 420,10 лв. за съдебно-техническа
експертиза или общо 1165,57 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Т., с адрес: Т.,
площад”О.”, че Т. Д. ИЛ. с ЕГН ********** от село О.д., общ.Т., ул.“С.Д.а“
№ ** е собственик на недвижим имот съставляващ СГРАДА – ремонтна
работилница, със застроена площ около 630 кв.м./шестстотин и тридесет
кв.м./, построена в УПИ-V, кв.74, по ПУП на село О.д., общ.Т., одобрен със
Заповед № 89/18.05.1983 г. на Община Т., целият със площ от 1500 кв.м., при
граници на имота: УПИ-XV, път, УПИ-VII и УПИ-VI и улица, въз основа на
8
изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 2004 год., след
подписване на предварителен договор за покупко-продажба, до настоящия
момент.
ОСЪЖДА Община Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Т. Д. ИЛ. направените
от нея разноски по делото в размер на 1165,57 лв./хиляда сто шестдесет и
пет лева и 57 стотинки/, от които - 600 лв. за адвокатски хонорар, 76,47 лв.
за държавна такса, 15,00 лв. за удостоверение от Районен съд – Тополовград и
Окръжен съд – Ямбол, 20,00 лв. такса скица Община Т., 10,00 лв. държавна
такса за имотен регистър за вписване на исковата молба, 24,00 лв. за препис
изпълнително дело ЧСИ Ирина Х., 420,10 лв. за съдебно-техническа
експертиза
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
9