№ 13878
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110155608 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т.
С.” АД, ЕИК ЕИК, против Н. М. К., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 124 ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1
ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот –
апартамент, находящ се в гр. С., ж.к.“Н.“, бл. №, вх. Г, ет. 8, ап. 91, с аб. № 153943. В
исковата молба се сочи също, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил
дължимата за това цена в размер на 2,67 лв. главница, сумата от 3,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 18.10.2021
г., сумата от 11,60 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.10.2019 г. до м.10.2020 г., и сумата от 2,65 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. – 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 08.08.2022 г. до
окончателното плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д.
№ 42760/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да
заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр. С., приети с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
1
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С
оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от „Т. С.“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен договор
съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че Н. М. К., ЕГН **********, дължи на „Т.
С.” ЕАД сумата в размер на 2,67 лв. главница, сумата от 3,50 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 18.10.2021 г., сумата
от 11,60 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.10.2019 г. до м.10.2020 г., и сумата от 2,65 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019
г. – 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 08.08.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 25.08.2022 г. по ч.гр.д. № 42760/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия оспорва предявените искове. Навежда твърдения за липса
на ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът е носител на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване на процесния имот. Твърди още, че
правото на собственост се доказва с официален или официално заверен документ, каквито
по делото липсвали. Поддържа, че по отношение на цената на услугата за дялово
разпределение не бил определен срок за плащане от потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжника изпаднал в забава след покана по чл. 84 от ЗЗД, в която връзка
акцесорната претенция се явява неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Към исковата молба, отговора на искова молба, както и от третото лице помагач на
страната на ищеца са представени писмени доказателства, които съдът е приобщил към
делото като допустими, относими и необходими, от значение за правилното решаване на
делото.
Приет е по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том 2,
дело № 201/30.03.2006 г., от който се установява, че на 30.03.2006 г. И. А. П. и Т. А. П. - Т.
са прехвърлили на ответницата Н. М. К. процесния недвижим имот: апартамент № 91,
находящ се в жилищната сграда в гр. С., ж.к. „Н.“, блок № №, вход Г, ет. 8. Прието е и
заявление – декларация от 11.12.2006 г. за откриване на индивидуална партида на името на
ответницата за процесния имот.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани за отоплителните
тела в имота, по делото са приети като доказателства извлечения от счетоводството на
ищцовото дружество, видно от които последното е извършвало изравнения и е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 42760/2022 г. по описа на
СРС, 154 състав, по което на 25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н. М. К. да заплати сумата от 2,67 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със
2
законната лихва от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
3,50 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.07.2022 г., сумата от 11,60 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2020
г. ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2,65 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 21.07.2022 г. и 75 лв. разноски по делото.
Ответницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съответно
в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си
срещу нея. Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: ищецът следва да установи, че спорните права на вземания са възникнали в
твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват страните и създават
задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми,
както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния период нормативни
изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е
възникнало задължение да заплати на процесната сума.
Ответникът при разпределената му доказателствена тежест следва да докаже
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период,
определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие. Според §1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
3
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съобразно гореизложеното и предвид представените от ищеца нотариален акт, както и
заявление – декларация за откриване на индивидуална партида, се установи, че между
ищеца и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение с предмет продажба
на топлинна енергия.
По делото не се спори за количеството доставена топлинна енергия до процесния имот.
Предвид предоставените от ищеца писмени доказателства и счетоводни документи,
обективиращи разходите в процесния имот за отопление и топла вода и предвид липсата на
доказателства в обратна насока, съдът приема, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по неформалния договор и е доставил претендираното количество топлинна
енергия. Следователно за ответника се е породило задължението за заплащане на дължимите
суми за топлинна енергия.
Ответницата своевременно е навела възражение за погасяването по давност на част от
вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно
задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични плащания“ по
смисъл на чл. чл.111, б. ”в” ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като за исковия период са действали ОУ
от 2016 г., то падежът на вземанията е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за
заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди
изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата
изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не
са изискуеми не тече. В конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2018
г. до м.04.2019 г. С оглед на горното и на основание чл. 116 б. "б" ЗЗД с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е прекъсната на 05.08.2022 г.
От това следва, че вземането на ищеца за топлинна енергия за периода до м.05.2019 г. вкл. е
погасено по давност, респективно и за целия процесен период. Предвид това претенцията за
доставена топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като погасена по давност,
респективно акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД също следва да бъде
отхвърлена.
Според чл. 36, ал. 2 от ОУ редът и начинът на заплащане на услугата "дялово
разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период. Ищецът
претендира главница за дялово разпределение в размер на 11,60 лв. за периода м.10.2019 г. –
м.10.2020 г. и мораторни лихви върху главницата в размер на 2,65 лв. и за периода
01.12.2019 г. до 21.07.2022 г.
Видно от приетия по делото касов бон от 12.08.2022 г., ответницата е превела на ищеца
сумата от 19,06 лв., като е посочила, че погасява дължими главници и лихви за периода от
30.09.2019 г. до 31.07.2021 г., което обстоятелство се потвърждава и от ищеца в проведеното
открито заседание. Този факт на погасяване на задължението следва да се отчете на
4
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за
спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените срещу ответницата искове
за предоставена услуга дялово разпределение следва да се отхвърлят поради плащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не
претендира разноски.
Доколкото ответницата е извършила плащане след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 05.08.2022 г., респективно е дала повод за завеждане на делото и
по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски за
настоящото производство съразмерно на частта от исковете, отхвърлени поради плащане в
хода на процеса в размер на 191,91 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в настоящото производство и в размер на 52,34 лв. в производството по ч.гр.д. 42760/2022 г.
по описа на СРС, 154 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и въз основа на представения списък по чл. 80 ГПК на
ответницата съобразно отхвърлената поради изтекла погасителна давност част от
претенциите следва да бъде присъдена сумата 60,43 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е договорено и претендирано под установените минимални размери.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 124, предявени от
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: ГР.С., УЛ. Я. № 23Б срещу Н.
М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Н., ж.к. „Н. 3“, бл. №, вх. Г, ап. 91 за сумата от
2,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 3,50 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.07.2022 г.
ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ и исковете за сумата от 11,60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019
г. до 31.10.2020 г. ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 2,65 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 21.07.2022 г. ПОРАДИ
ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, които суми касаят топлоснабден
имот – ап. 91, находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к. „Н. 3“, бл. №, вх. Г, аб. № 153943 и за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42760/2022 г. по описа
на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Н., ж.к. „Н. 3“, бл. №, вх. Г,
ап. 91 ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, с адрес гр. С., ул. „Я.“ 23Б сумата 191,91
лв. разноски в исковото производство и сумата 52,34 лв. разноски в производството по
ч.гр.д. 42760/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК, с адрес гр. С., ул. „Я.“ 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. М.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Н., ж.к. „Н. 3“, бл. №, вх. Г, ап. 91, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 60,43 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6