РЕШЕНИЕ
№ 260267
гр. Пловдив, 22.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание
на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7230 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-1030-010912 от 19.10.2020г. издадено от ***** към ОДМВР П., сектор ,,Пътна
полиция‘‘ с което на В.В.Г. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от един месец за извършено от него нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателят Г., чрез ***** адв. Т.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Оспорва
отразената в АУАН фактическа обстановка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомени
не изпратиха представител. Депозира становище с което оспорва подадената жалба,
поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При
условията на алтернативност прави възражение относно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът
намира , че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че на 20.09.2020 г. около 15:00 часа в гр. П. на бул. ,,С.П.‘‘ до №
155, като водач на лек автомобил ,,Нисан Микра‘‘ с рег. № *****, негова
собственост извършва следното: при подаден сигнал от контролните органи със
стоп палка образец МВР, водачът не изпълнява своето задължение да спре плавно в
дясната част на пътя на посоченото място от контролния орган, поради което му е
вменено нарушение по чл. 103 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан ****П.Д.,
който след предявяване на АУАН заяви, че си спомня за случая. При провеждането
на фолклорен фестивал в парк ,,Лаута‘‘ в гр. П. е имало разположени полицейски
служители на пешеходната пътека, които при събрала се група пешеходци спирали
автомобилите, за да могат да преминат. Целта на полицейския служител е била да
спре автомобила и да пропусне пешеходците, защото излизали на платното.
Жалбоподателят бил преминал на другата лента, където минавали пешеходците. Водачът
на МПС не бил спрял нито на пешеходците, нито на сигнала на неговия колега.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа
на тях се установи и каква е била фактическата обстановка в случая, а именно,
че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал от полицейски служител при
приближаване към пешеходка пътека, поради преминаване на пешеходци.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Oт представеното копие от Заповед се установява, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния по отношение на
същия има издадени три броя наказателни постановления и един брой фиш.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав е на мнение, че има извършено от
жалбоподателя нарушение по ЗДвП, доколкото същият е спрял на пешеходна пътека,
която е била регулирана от полицейски служител.
При извършена служебна проверка, обаче се установи, че
още с образуването на административно-наказателното производство и съставянето
на АУАН има допуснато съществено нарушение, което впоследствие е пренесено и в
наказателното постановление.
Съдът е на мнение, че има извършено нарушение от
жалбоподателя и същият е следвало да понесе отговорност по ЗДвП. В АУАН и НП не
се съдържа коректно описание на същото. Това е така, защото е посочено, че
същият при подаден сигнал от контролните органи със стоп палка образец МВР, не
е изпълнил своето задължение да спре плавно в дясната част на пътя на
посоченото място от контролния орган. В случая, обаче фактическата обстановка е
коренно различна, тъй като жалбоподателят не е спрял на пешеходна пътека при подаден
сигнал от полицейски служител. Едва след разпита на актосъставителя се
установиха действителните обстоятелства по делото. В случая на жалбоподателя не
е бил подаван сигнал от полицейски служител за спиране в дясната част на пътя,
а е бил подаден сигнал за да пропусне намиращите се в близост до пешеходната
пътека пешеходци. С посочването на неотговаряща на фактите по делото нарушена
разпоредба се ограничава правото на защита на жалбоподателя, а именно същият да
научи за какво се обвинява. Допуснатият порок е съществен, доколкото това води
и до некоректна санкционна норма налагаща други наказания. В случая,
разпоредбата, която е била нарушена от В.Г. е тази на 120 ЗДвП.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на
разноски за адвокат. По делото са налице доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в общ размер от 900 лева, от които 300 лева за наложеното наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева, 500 лева за наложеното наказание ,,лишаване от
право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец и 100 лева, тъй като бяха
проведени три съдебни заседания. От друга страна е налице и възражение за
прекомерност на претендирания такъв, надлежно направено със становището на
въззиваемата страна.
Съдът намира за основателно направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На жалбоподателя Г.
са били наложени две административни наказания, а именно ,,глоба‘‘ в размер от
50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец.
Адвокатското съдействие е единно процесуално действие
и обхваща, както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради
което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е оказал
процесуално представителство се дължи само възнаграждението за цялото дело.
Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му
към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското
възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на
съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата приравнява
тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не спрямо
вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на
материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва
да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато
се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те
следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия.
Както беше посочено и по-горе размерът на наложената
,,глоба‘‘ е в такъв от 50 лева, а размерът на наказанието ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ е за срок от един месец. Минималните размери следва да са
справедливи и обосновани и е възможно присъденото възнаграждение да е под
минималните размери, ако са непропорционални с материалния интерес и фактическа
и правна сложност на делото. В тази насока са Решение № 1082 от 27.01.2021 г. по адм. д. № 1192/2020 на Върховния
административен съд, Решение № 755 от 21.01.2021 г. по адм. д. № 2488/2020 на
Върховния административен съд, Решение № 751 от 21.01.2021 г. по адм. д. №
2474/2020 на Върховния административен съд, Решение № 15618 от 16.12.2020 г. по
адм. д. № 5427/2020 на Върховния административен съд, Решение № 6767 от
05.06.2020 г. по адм. д. № 13503/2019 на Върховния административен съд.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
най-адекватно адвокатско възнаграждение с оглед сложността на делото и размера
на оспорваните наказания се явява такова в размер от 100 лева.
Основанието на което стъпва процесуалният представител
на жалбоподателя и с което се иска допълнително адвокатско възнаграждение в
размер от 100 лева, поради провеждането на три съдебни заседания, също е
неоснователно. По делото се стигна до отлагането на същото, по почин на
адвоката с оглед събирането на гласни доказателства, като в последното съдебно
заседание, същият се отказа от тях. Ето защо, не следва да бъде присъждано
допълнително адвокатско възнаграждение в размер от 100 лева, поради
провеждането на три съдебни заседания.
В този смисъл да се претендира допълнително завишаване
на присъденото адвокатско възнаграждение граничи с процесуална
недобросъвестност и стремеж за неоснователно обогатяване за сметка на държавен
орган, което няма как да бъде толерирано.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1030-010912 от 19.10.2020г. издадено от ***** към ОДМВР П., сектор ,,Пътна
полиция‘‘ с което на В.В.Г. с ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от един месец за извършено от него нарушение по чл. 103 ЗДвП.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на В.В.Г. с ЕГН: ********** сумата в
размер от 100 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.