Р Е Ш Е Н И Е № 126
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 16.07.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 166 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 35/ 06.02.2020 год., постановено по гр. дело № 1261/ 2019 год. на
Районен съд – Нови пазар, с което е уважен предявеният отрицателен
установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на „Енерго- про Продажби” АД, че Н.Е.Д. не дължи сумата от 3713,38
лева, представляваща главница за служебно начислена електроенергия за периода
от 28.08.2017 год. до 27.08.2018 год., във връзка с извършена корекция на
сметка, начислена по фактура № ********** от 11.09.2019 год. за обект с адрес:
гр. Нови пазар, ул. „...” № 8, клиентски
№ ********** и абонатен № **********. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати сторените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство в размер на 843,54 лева.
Недоволен
от така постановеното съдебно решение остава ответникът в
първоинстанционното производство „Енерго- про Продажби” АД, който го обжалва. Счита
същото за постановено при допуснато от първоинстанционният съд съществено
процесуално нарушение, тъй като се е позовал на новите ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.
35, от 30.04.2019 год., които са неприложими в процесния случай, доколкото за
същите не е предвидено обратно действие. Сочи, че недопустимо съдът се е
позовал на доказателства, които не са били надлежно приобщени в
първоинстанционното производство.
Излага,
че изводите на съда са неправилни и необосновани. Навежда твърдение, че
претендираната сума представлява цена на електрическа енергия за периода
28.08.2017 год. – 27.08.2018 год. и се дължи от ищеца на осн. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013
год.). Счита, че приложими са общите правила на ЗЗД. Моли, съдът да отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което заявената претенция бъде
отхвърлена. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Н.Е.Д., действаща чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.,***, в която
излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представените писмени доказателства
ответното дружество е доставчик, а ищецът е потребител на електрическа енергия като
между тях са налице валидни облигационни отношения във връзка с доставянето на
електроенергия. Това обстоятелство не е спорно между страните.
Не се спори от ответното дружество, че същото е
собственик на процесното средство за техническо измерване (СТИ). Безспорно е и,
че ищецът през процесния период е обитавал обект, находящ се в гр. Нови пазар,
ул. „...“ № 8, клиентски № ********** и
абонатен № **********, който е бил снабдяван с електроенергия от ответното
дружество.
От приложените писмени доказателства се установява,
че на 27.08.2018 год. е извършена техническа проверка на изправността на
средството за търговско измерване – електромер, обслужващ жилището на ищеца,
находящо се в гр. Нови пазар, ул. „...“ № 8 като резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол №1301447 от 27.08.2018 год.
Видно
от представения констативен протокол служители на „Електроразпределение север“ АД и пълномощници на
„Енерго-про продажби“ АД са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1115031400584924 на
жилището на ищеца, намиращо се на посочения по-горе адрес, при което е
установено, че процесният електромер е бил с показания за консумирана ел
енергия по нощна тарифа – 001945 и дневна тарифа - 011463. СТИ е демонтирано и изпратено
за изследване и проверка в БИМ и е подменено с ново. Демонтираният електромер е
бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №285492. Проверката и
съставянето на протокола били извършени в присъствие на ищеца.
Представен
е Констативен протокол от
метрологична експертиза № 2042/09.09.2019 г., от който се установява, че липсват механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на електромера. Налице са необходимите обозначения на
табелката на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като
действително потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализирана
тарифа Т4, показанията по която са за потребени 019764,9 kWh.
Към делото е приложен и Протокол № **********/ 22.05.2014
год. за монтаж на електромер с фабр. № 1115031400584924 (процесният) на адреса на ищеца, с посочените клиентски
и абонатен номера, в който са отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите
за нощна и дневна енергия. В протокола липсва отбелязване на монтажа да е
присъствал клиентът, негов представител или свидетел.
Ищецът
е уведомен от „Електроразпределение Север“ АД за извършената корекция на
количествата потребена ел. енергия с Писмо изх. № 54947_КП1301447_2/ 11.09.2019
год. като са му изпратени материалите от извършената проверка на процесното
СТИ.
От
приложената по делото фактура № ********** от 11.09.2019 год. е видно, че е начислена
електроенергия по констативен протокол за подпериод от 28.08.2017 г. до
30.06.2018 г. - 16623 kWh и за подпериод от 01.07.2018 г. до 27.08.2018 г. - за 3141 kWh на обща стойност 3713,38 лв.
По делото е назначена СТЕ, неоспорена от страните, заключението
на която сочи, че процесният
електромер е с година на производство 2014 г., срокът на метрологичната му
годност е до края на 2020 г. и към момента на проверката (27.08.2018 год.) е
бил метрологично годен. Според вещото лице електромерът е препрограмиран да
отчита определена част от денонощието в регистър Т4, който регистър не се
показва на дисплея, съответно не се отчита от отчетника, в резултат на което не
се фактурира от дружеството ответник. Заключението е, че е налице намеса в тарифната схема на електромера, в
резултат на което има преминала електроенергия, която не се визуализира на
дисплея. Експертът заключава, че изчисленията по корекционната процедура са
извършени аритметично точно, а неизмерените количества електроенергия,
преминали през СТИ по регистър 3 са остойностени по действащите за процесния
период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Съобразявайки представения Протокол № **********/ 22.05.2014 год. за монтаж на процесния електромер, вещото лице е достигнало до извод,
че същият е бил с нулеви показания по всички тарифи при монтирането му. Сочи,
че електромерът не е пригоден за дистанционен отчет и обмен на данни със
сървъра на Дружеството собственик в реално време. В съдебно заседание, вещото лице изяснява, че
процесният електромер е бил монтиран в електромерно табло, което се намира на
фасадата на съседна жилищна сграда на адреса на потребление като сочи, че
таблото е метално, тип ТЕМО, заключваемо за монтаж на открито. Сочи, че за да
се въздейства върху тарифната схема на електромера не е необходим физически
контакт, а съответен софтуер, с който официално разполага заводът производител
на електромера АК „Пластроник“ - гр.
Велико Търново. Вещото лице добавя, че от завода-производител СТИ пристигат с нулеви показания по
всички тарифи.
Разпитаният свидетел П.Д.(извършил проверката на СТИ и
съставил констативния протокол от 27.08.2018 год. заедно със своя колега С.Г..)
излага, че след проверка заедно с колегата му установили, че не могат да се
свържат софтуерно с електромера, поради което се усъмнили, че е извършена
софтуерна манипулация, демонтирали процесното СТИ и монтирали ново с нулеви
показатели. Твърди, че по негови спомени ищцата е присъствала на проверката. Сочи,
че таблото на електромера се намира на улицата, на стълб. С категоричност
заявява, че процесният електромер не е СМАРТ и не позволява дистанционен отчет.
Сочи, че новият монтиран електромер е АМС, бил е с нулеви показания и при него
3-та и 4-та тарифа не функционират.
По
делото са представени и Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е-ОН България продажби“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007
год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-004/ 06.04.2009 год. на ДКЕВР, с което са одобрени
измененията в чл. 38 и чл. 42 от ОУ, Становище за начисление на ел. енергия,
одобрено на 23.08.2019 год. от Началник отдел: „КЕК“ - № 3654.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи в
условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения
между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за
процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия
търговец;
3. обстоятелството, че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е
установило отклонение от отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия;
4. да установи периода и степента на грешното отчитане (т.е. че е доставила на
крайния клиент твърдяното от нея и обективирано в корекционните сметки
количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да докаже фактическите
твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответното дружество е
изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по процесната
фактура е начислена посредством прилагане на корекционна процедура за корекция
на количествата потребена електроенергия от страна на ищеца за периода от 28.08.2017
год. до 27.08.2018 год. Сочи, че претендираната сума се дължи на осн. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ. В условия на евентуалност, ако съдът счете,
че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума е дължима на
осн. чл. 183 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без съмнение,
електрическата енергия като особен вид движима вещ може да бъде предмет на
договор за продажба.
Установи се, че през
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по повод
продажбата на електрическа енергия за
обекта, находящ се в гр. Нови пазар, ул. „...” № 8, по силата на който
ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу
задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа
енергия.
От събраните
доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано, че в процесното
СТИ се натрупва електическа енергия в „скрит“ регистър, който не се визуализира на екрана на СТИ, не се отчита от
ответното дружество, а информацията в него се разчита само с подходящ софтуер.
Основният спорен
въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период - на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 50
от ПИКЕЕ.
Следва
да се отбележи, че нормите, които уреждат правоотношенията между
електроснабдителните дружества, от една страна и крайните потребители, от
друга, се променят динамично.
Възможността
за преизчисляване на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал
период е уредена по различен начин във времето.
В чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в
периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на
сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол
отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически
характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при
нарушения в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги
електрически инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във
втория - за неправомерна намеса върху СТИ.
В
Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС,
ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният снабдител да се възползва от
въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е необходимо да
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ –
следва да предвиди в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, както и да създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В тази връзка от
Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Действително за периода
след приемането на тези правила до пълното им отменяне на 23.11.2018 г. е
съществувало законово основание за коригиране на сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия.
В
настоящия случай е коригирана начислената за периода от 28.08.2017 год. до 27.08.2018
год. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ
бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесния констативен
протокол от 27.08.2018 год., същите следва да бъдат приложени. Действително Комисията
за енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019год., но цитирайки ги първоинстанционният съд не е съобразил §
2. от ПЗР на новите ПИКЕЕ,
съгласно който процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на
процесния констативен протокол са отменени разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ,
регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият
съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените, към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят
обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на
комисията. Те регламентират само
хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на
правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да
фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде
заместена и по аналогия. Предвид това и не може да се признае правото на ответника
да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ,
въз основа на констатациите от проверката.
В
практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова
твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за
енергетиката източник на задължението на
крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите
правила на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено количество
енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Според
константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г.
на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С
оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради липсата на
насрещно пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства от страна на
ответното дружество.
На
първо място, не се установи по безспорен начин от ответното дружество, че
ищецът е осъществил твърдяното неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна
препараметризация, довело до констатираното натрупване на показания на трети
„Скрит“ регистър.
На
второ място, от представения по делото Протокол
№ **********/ 22.05.2014 год. за монтаж на електромер с фабр. №
1115031400584924 (процесният) на адреса на ищеца, в който са отбелязани с
нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не се
установява какви са били показанията на регистър Т4 при първоначалния монтаж на
процесното подменено СТИ. По никакъв начин не се установява от коя дата е
започнал записът в процесния скрит регистър, както и конкретната причина за
това и дали изобщо се касае за реално потребление на ел. енергия. Действително,
ирелевантно е през кои часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в
скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия е фактурирано по цена за
покриване на технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент,
обаче, от който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се
определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този
смисъл извършените от крайния снабдител корекции за минал период се явяват
произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона резултат –
доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до
неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както
твърди ответникът, не се установява кога е настъпил този факт. Нито от
назначената пред първоинстанционния съд СТЕ, нито от показанията на разпитания свидетел
– служител на ответното дружество – се установи какъв е началният момент (както
и периодът) на натрупването. Такава информация би могла да се извлече ако
процесният електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни и изпраща
информация за отчетеното количество електрическа енергия до ответното дружество,
каквото обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е, както безспорно се
отбеляза от свидетелските показания и е от експертното заключение.
Не
на последно място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп
чрез пароли, определени от собственика на измервателната система (Определение №
112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК).
Становището
на вещото лице в заключението по делото, съдът възприема като предположение, а
не установен факт – относно възможността за софтуерно вмешателство
(препараметризиране на СТИ). Настоящият състав е на мнение, че наличието на друга
тарифа Т4, нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при софтуерно четене на
електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова количество ел. енергия
в действителност е реално доставено и потребено от абоната. Причините за
натрупване на показания в скрития регистър биха могли да се дължат на фактори
от различно естество, в т. ч. софтуерен проблем. В протокола на БИМ, е
отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия, която не е
визуализирана на дисплея. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по
аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от
длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на
показанията по третата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на тези лица,
поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания са
на реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен времеви период.
Само
за пълнота, въззивният състав счита, че възражението на въззиваемата страна, че
протоколът за монтаж на процесното СТИ е изготвен в нарушение на действащите
тогава ПИКЕЕ, тъй като при съставянето му не е присъствал нито клиентът или
негов представител, нито свидетели, е основателно. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ОУ
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е-ОН България Мрежи“ АД, когато ползвателят или упълномощено от него
лице отсъстват или откажат да подпишат, констативният протокол за монтаж на СТИ
следва да бъде подписан от поне един свидетел, който не е служител на
дружеството. Видно от представения протокол за монтаж № ********** от
22.05.2014 год., същият е подписан единствено от двама служители на „Енерго-про
Мрежи“ АД. В тази връзка не следва да бъде кредитирано твърдението на свид.
Димитров, че ищцата е присъствала на проверката, доколкото същото не се
потвърждава от представения по делото документ, изхождащ именно от ответната
страна.
Сочи
се от ответното дружество, че натрупването се дължи на софтуерна неправомерна
манипулация, твърди се, че ищецът е извършил препараметризация, така че основната
част от потребената електроенергия да се натрупва по т.нар. „скрит“ регистър. Това
твърдение не само, че остана недоказано в настоящото производство, но и не се
установи да е извършена реална доставка на електрическа енергия в
претендираното количество и за процесния период.
Настоящият
съдебен състав е запознат с цитираните от ответното дружество Решение №
150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и
Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. № 2991/ 2018 год., но споделя
възприетото от константната съдебна практика становище в обратния смисъл, според
което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел. енергия, ако
доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за който е
натрупано неотчетеното количество електрическа енергия (Определение № 39 от 16.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г.
о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV
г. о., ГК).
Доколкото
тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото производство, въззивният съд
счита, че претендираната сума е недължима от абоната, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е
основателен. Макар и основавайки решението си на различни
мотиви, изводът до който достигна настоящият съдебен състав съответства на
извода на първоинстанционния съд, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, въззиваемата Н.Е.Д. има право на разноски, но те не следва да
бъдат присъждани, тъй като нито в отговора на въззивната жалба, нито до края на
устните състезания пред Шуменски окръжен съд е релевирано съответно искане в
тази насока.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 35/ 06.02.2020 год., постановено по гр. дело № 1261/ 2019 год. на
Районен съд – Нови пазар.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.