Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
02.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XIII – ти
граждански състав, в открито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря А.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5940 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
С.П.А. и Г. И. А.,***,
твърдят, че на 19.10.2010 г., с нотариален акт № 121, т.IV, рег. № 14103, д. № 604/2010 г. на нотариус
Георги Георгиев, с район на действие РРС, сключили с ответницата Й.К., поданик
на кралство Великобритания, живуща в ***, Швейцария, договор за замяна на
недвижими имоти, по силата на който в тяхна полза били прехвърлени 4/20 идеални
части от недвижим имот с идентификатор 63427.2.535, с адрес гр.Русе, ул.”Славянска”
№ 12, както и 2/20 идеални части от недвижим имот с идентификатор 63427.2.146,
с адрес гр.Русе, ул.”Гурко” № 13. Поддържат, че с влязло в сила решение №
656/13.05.2016 г., постановено по гр.д. № 49 по описа за 2015 г. на РРС, по
отношение на тях със сила на пресъдено нещо било признато за установено, че
собственик на прехвърлените им с договора за замяна идеални части от двата
имота е ответницата. В мотивите към решението съдът приел, че сключеният
договор за замяна е нищожен. Ищците поддържат, че за периода от 2012 г. до 2016
г. заплащали дължимите за съответните идеални части от двата имота местен данък
сгради и такса битови отпадъци като заплатената сума възлиза в общ размер на
3999,88 лева. Сочат, че нищожната сделка изначално не произвежда правно
действие, поради което данъчно задължено лице, като собственик на тези идеални
части, останала ответницата. Считат, че въз основа на извършеното от тях
плащане на публичните задължения на ответницата за процесния период тя се
обогатила неоснователно за тяхна сметка като си спестила разходи, които иначе щяла
да направи. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им
заплати посочената сума. Претендират направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Й.К., чрез
процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявеният
иск. Сочи, че ако някой се е обогатил неоснователно чрез заплатените от ищците
местни данъци и такса битови отпадъци през процесния период, то това не е тя, а
Община Русе, правата си срещу която ищците следвало да упражнят по
административен ред – чрез искане за възстановяване на недължимо платени данъци
в производство по чл.128-132 от ДОПК, респ. по АПК – за недължимо платените
такси битови отпадъци. Ответницата прави възражение, че не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск за неоснователно обогатяване.
Поддържа, че в постановеното решение № 656/13.05.2016 г., постановено по гр.д. №
49 по описа за 2015 г. на РРС липсва диспозитив, с който да е бил уважаван
установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните
договор за замяна на недвижими имоти. Предмет на посоченото производство е бил
само предявен от ответницата срещу ищците установителен иск за собственост, по
който се произнесъл и съда. Сочи, че по аргумент от чл.297 от ГПК Община Русе,
като трето лице, не е обвързана от произнасянето по нищожността на договора
само в мотивите на решението, а същото на общо основание обвързва общината да
приеме, че ответницата е собственик на заменените идеални части от двата имота едва
след влизането му в сила. Поддържа, че през периода до влизане на решението в
сила ищците, в качеството си на собственици, са декларирали придобитите идеални
части от двата имота, съответно в тяхна тежест е възникнало задължението за
заплащане на местните данъци и таксата битови отпадъци. Евентуално, в случай,
че тези съображения бъдат приети за неоснователни, ответницата възразява, че по
силата на чл.59, ал.1 от ЗЗД дължи само по – малката сума измежду тази, с която
ответниците са обеднели, и тази, с която тя евентуално се е обогатила чрез
спестяване на разходи. Сочи, че в резултат на недеклариране на обстоятелството,
че сградите са културни ценности, които поне ответницата не е ползвала със
стопанска цел – чл.24, ал.1, т.11а от ЗМДТ и на това, че същите не се ползват
от ищците през процесния период – чл.71, т.1 от ЗМДТ, последните са станали
сами причина да заплатят през процесния период сума за местни данъци и такса
битови отпадъци в размер, който иначе би бил недължим. По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
С влязло в сила решение № 656/13.05.2016 г., постановено
по гр.д. № 49 по описа за 2015 г. на РРС по отношение на ищците е признато за
установено, че ответницата е собственик на заменените 4/20 идеални части от недвижим
имот с идентификатор 63427.2.535, с адрес гр.Русе, ул.”Славянска” № 12, както и
2/20 идеални части от недвижим имот с идентификатор 63427.2.146, с адрес
гр.Русе, ул.”Гурко” № 13. В мотивите към постановеното решение съдът е приел,
че договорът за замяна е нищожен поради липса на надлежно учредена
представителна власт в полза на пълномощника на ответницата, представлявал
същата при сключването му. Ищците твърдят, че нищожният договор за замяна не е
породил целените с него правни последици, заменените идеални части от двата
имота продължили да са собственост на ответницата, поради което същата била и
данъчно задължено лице и лице, задължено за таксата битови отпадъци, които
разходи тя си спестила за тяхна сметка, тъй като те били заплащани от ищците
през процесния период.
В
теорията и съдебната практика е безспорно, че нищожната сделка не поражда
целените с нея правни последици ab initio. Тази недействителност е
винаги начална и не може да бъде санирана впоследствие. По тази причина следва
да се приеме, че още от момента на неговото сключване нищожният договор за
замяна на недвижими имоти не е произвел нито облигационни, нито вещноправни
последици. И след неговото сключване ищцата е останала собственик на процесните
идеални части от двата имота – на 4/20 идеални части от недвижимия имот на
ул.”Славянска” № 12 и 2/20 идеални части от недвижимия имот по ул.”Гурко” № 13.
Доколкото имотите обективно съществуват, то те съставляват обект на данъчно облагане – чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Ако същите преустановят съществуването си, при надлежното деклариране на това обстоятелство, задължението за заплащане на данъка се прекратява – чл.16, ал.1 от ЗМДТ. За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В този смисъл ако принципно е налице облагаем с местен данък имот, то публично задължение за заплащане на данък върху него винаги ще е налице. Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ указва кой ще дължи неговото заплащане – това е собственикът на облагаемия с данък недвижим имот. Ако трето лице изпълни чуждо публично задължение, то няма да е налице хипотезата на недължимо платен данък, който ще подлежи на връщане по реда на чл.128 – чл.132 от ДОПК на платилия го, а ще е изпълнено чуждо задължение. Третото лице може да търси платеното от данъчно задължения субект, чиито публични задължения са изпълнени, по гражданскоправен път. Съобразно с вътрешните им отношения платеното може да се търси с иск по чл.74 от ЗЗД, ако платилият е имал правен интерес от плащането. Ако пък чуждите публични задължения са изпълнени поради грешка, то платилият ще разполага с иска по чл.56 от ЗЗД. Ако на разположение на платилия не е налице друг иск, то той може да иска платеното по правилата на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Субсидиарният характер на този иск се подчертава изрично и в т.8 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Както беше посочено, според чл.11 от ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Спорен е въпросът от кой момент по отношение на ищците е
отпаднало качеството на данъчно задължени лица, респ. на лица, задължени за
такса битови отпадъци, по отношение на заменените идеални части от двата
процесни имота по ул.”Славянска” № 12 и по ул.”Гурко” № 13. Според ищците, тъй
като нищожността на договора е начална и съответно той не е породил вещноправни
последици, през целия процесен период данъчно задължено лице е продължила да
бъде ответницата, която дължи и таксата битови отпадъци. Според ответницата
началната нищожност на договора следва да се зачете само между страните по него.
Поддържа, че по отношение на Община Русе решението, с което е уважен предявения
установителен иск за собственост, на основание чл.297 от ГПК има действие едва
след влизането му в сила, още повече, с него не е уважаван предявен от нея иск
за нищожност на договора за замяна, а наведеният довод е обсъждан само в
мотивите на съдебното решение.
С
т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. 4.01.2001 г. на ВКС, по г. д. №
1/2000 г., ОСГК беше изоставено господстващото в по-старата съдебна практика
(вж. напр. Тълкувателно решение № 87 от 2.IX.1954 г., ОСГК на ВС) за
обвързващата сила на главните мотиви на съдебното решение като се възприе
виждането, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на
решението, а не и мотивите към него. Доколкото под решение по смисъла на чл.297
от ГПК, което да се ползва със сила на присъдено нещо включително по отношение
на общините (вж. и чл.236, ал.1 от ГПК), се разбира единствено диспозитива на
решението, то произнасянето само в неговите мотиви по наведен от страната довод
за нищожност на договор действително не е източник на сила на пресъдено нещо по
този въпрос. Отговорът на въпроса откога по отношение на Община Русе ищците са
престанали да имат качеството на данъчно задължени лица, респ. откога това
качество е придобила ответницата, обаче би имал значение само в производство по
ДОПК (за местните данъци), респ.АПК (за такса битови отпадъци), какъвто
настоящият граждански спор не е (вж. противоречивата практика на
административните съдилища по този въпрос, но ограничена само до рамките на
това административно производство – напр. решение № 1773 от 18.02.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 7256/2014 г., VII о. и решение № 423 от 15.01.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 7258/2014 г., VII о., решение № 3213 от 24.03.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 8512/2014 г., VII о.).
Това,
което е от значение в случая е, че договорът е признат за нищожен в отношенията
между страните. По този факт липсва и спор. Следователно в техните отношения
ищците през целия процесен период са изпълнявали едно чуждо задължение – това
на ответницата, тъй като спрямо тях не е настъпил желаният вещноправен ефект на
договора за замяна – те не са станали собственици на заменените идеални части
от двата недвижими имота. По тези причини съдът намира, че ответницата
принципно е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Според
разясненията по т.1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС с иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД може да се отстрани неоснователно
обогатяване под формата и на спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице. С този иск обаче може да се търси само по – малката сума измежду
сумата, с която ищците са обедняли, и тази, с която ответницата се е обогатила,
спестявайки си разходи.
С протоколно определение от 29.03.2017 г., на основание
чл.155 от ГПК, е обявен за общоизвестен, поради което и неподлежащ на
доказване, факта, че и двата имота са паметници на културата, съответно имота
на ул.”Гурко” № 13 от национално значение, а този по ул.”Славянска” № 12 – от местно
значение. Имотите са били обявени за паметници на културата много преди да
бъдат декларирани от ищците пред Община Русе, поради което при полагане на
дължимата грижа те биха могли да узнаят статута на същите и да се възползват от
съответните данъчни облекчения. Такива по отношение на сградите-културни
ценности са в сила от 10.04.2009 г. Така според чл.24, ал.1, т.11а от ЗМДТ са
освободени от данък сградите - културни ценности, когато не се използват със
стопанска цел. Няма данни и двата имота да са били ползвани с такава цел. От
показанията на св.А. се установява, че имотът на ул.”Славянска” № 12 е бил
ползван от юридическо лице с нестопанска цел – международно дружество „Елиас К.”,
считано от 1999 г., като сградата била ползвана като културен и информационен
център – за провеждане на културни и образователни дейности като например
литературни четения, фестивали, концерти, всички от които безплатни. В другия
имот – този на ул.”Гурко” № 13, според показанията на св.М., били настанени
наематели на Община Русе, ОП „Жилфонд”. По тези съображения съдът намира, че
ако бяха проявили необходимата грижа ищците биха избегнали заплащането на
местен данък и за двата имота. За сумата, заплатена за данъци през процесния
период, с която те са обеднели, те нямат иск срещу ответницата по правилото на
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците признават, че през процесния период не са ползвали
никой от двата имота. За това в тяхна полза е възникнало правото по чл.71, т.1
от ЗМДТ да бъдат освободени от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, което
е възможно ако имотът не се ползва през цялата година, при положение, че бяха
положили дължимата грижа като подадат декларация за това обстоятелство. Според
вещото лице при подадена декларация на посоченото основание Община Русе
начислява само такса битови отпадъци за обществена хигиена. Според основното
заключение на вещото лице, т.е. във варианта на база корекционна декларация от
ищцата, дължимата такса битови отпадъци за двамата ищци за целия процесен
период възлиза на 1023, 20 лева за имота по ул.”Славянска” № 12 и на 32,30 лева
– за имота по ул.”Гурко” № 13. Според допълнителното заключение на вещото лице,
ако за основа се вземат декларираните от ищците данни, то за последния имот
такса битови отпадъци, с включена такса обезвреждане на битови отпадъци в
размер на 38,80 лева, възлиза общо за двамата ищци на 133,50 лева за петте
години, т.е. след изключването на таксата за обезвреждане дължима би била
сумата от 94,70 лева. Съдът намира, че ищците, чрез разпитания свидетел – И.М.,
са положили необходимата грижа при декларирането на данните за площите на
имотите и сградите, поради което следва да се вземе предвид заключението на
вещото лице по допълнителната експертиза. Действително ползването на отстъпката
от 5 % по чл.28, ал.2 от ЗМДТ за предплащане на данъка е само възможност, а не
задължение. В случая обаче такава отстъпка действително е била ползвана от
ищците, видно и от заключението по първоначалната експертиза на вещото лице,
поради което тя следва да бъде приспадната от сумите, които съдът приема като
дължими за такса битови отпадъци - 1023, 20 лева за имота по ул.”Славянска” №
12 и 94,70 лева – за имота по ул.”Гурко” № 13. Първата сума следва да се намали
със сумата от 51,16 лева, а втората – със сумата от 4,74 лева. След редукцията
размерите, до които искът за спестените от ответницата разходи за такса битови
отпадъци се явява основателен е 972,04 лева - за имота по ул.”Славянска” № 12 и
89,96 лева – за имота по ул.”Гурко” № 13, или общо 1062 лева. До този размер
искът следва да бъде уважен като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
3999,88 лева.
Ищците са направили деловодни разноски в общ размер на
915 лева, за които са представители и списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно с
уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК същите имат право на
разноски в размер на 242,94 лева.
Ответницата е направила деловодни разноски в размер на
745 лева, за които също е представила списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно с
отхвърлената част на иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК същата има право на
разноски в размер на 547,20 лева.
След служебна компенсация на насрещните вземания за
разноски в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 304,26 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.К.,
родена на *** г., поданик на Великобритания, живееща в Конфедерация Швейцария, ***,
да заплати на С.П.А., с ЕГН ********** и Г. И. А., с ЕГН **********,***, сумата
от 1062 лева – заплатена от ищците в
периода от 2012 г. до 2016 г. включително такса битови отпадъци за 4/20
идеални части от недвижим имот с идентификатор 63427.2.535, с адрес гр.Русе, ул.”Славянска”
№ 12, както и за 2/20 идеални части от недвижим имот с идентификатор
63427.2.146, с адрес гр.Русе, ул.”Гурко” № 13, със спестяването на която сума
ответницата неоснователно се обогатила, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2016 г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.П.А., с ЕГН ********** и Г. И. А., с ЕГН **********, против Й.К.,
родена на *** г., поданик на Великобритания, живееща в Конфедерация Швейцария, ***,
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД – за горницата над 1062 лева до
пълния предявен размер от 3999,88 лева.
ОСЪЖДА С.П.А.,
с ЕГН ********** и Г. И. А., с ЕГН **********, да заплатят на Й.К., родена на ***
г., поданик на Великобритания, живееща в Конфедерация Швейцария, ***, сумата от
304,26 лева – деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/