№ 544
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206403 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-006334/06.07.2021 г., издадено от *** при
ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което В.В.Д., с ЕГН: **********, е
санкциониран с глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 6, ал. 1
ЗДвП и с глоба в размер на 10.00 лв. – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят, В.В.Д., представляван от адв. Д., оспорва цитираното
НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По същество се излагат съображения само досежно нарушението на чл. 6, ал.
1 ЗДвП. В тази връзка се оспорва фактът на извършеното нарушение, като се
твърди, че същото е описано по неясен начин, а също така и начинът на
установяването му, като се твърди, че предвид интензивността на
кръстовището, за което се отнася НП, напускането винаги е на червен сигнал
на светофара. Отделно от горното са наведени и съображения, касаещи
валидността на НП, като се твърди, че същото не е подписано от лицето,
което е посочено за негов автор. В проведеното съдебно заседание е оспорен
1
фактът на предявяване на АУАН, като се твърди, че същият не е бил предявен
на нарушителя, с което правото му на защита е било нарушено. Предвид това
се претендира за отмяна на НП с присъждане на сторените в производството
пред съда разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 14.06.2021 г., около 14.55 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ – кръстовището с бул. „източен“ служител от ОД на МВР-
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ констатирал, че жалбоподателят В.В.Д.,
като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, преминава през
кръстовището на червен забранителен сигнал на светофара. За констатиране
на така извършеното нарушение *** от „Пътна полиция“ спрели водача за
проверка, в хода на която установили и че същият не може да предстви
Контролния талон към Свидетелството си за управление на МПС. За така
констатираните нарушения бил съставен АУАН, а въз основа на него било
издадено обжалваното НП, с което В.В.Д., бил санкциониран с глоба в размер
на 100.00 лв., за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП и с глоба в размер на 10.00 лв.
– за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва
издаденото НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли за
неговата отмяна.
В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е бил
разпитан *** – свид. К.К., който в своите показания изцяло е потвърдил
отразените от него в АУАН фактически констатации. По инициатива на
процесуалния представител на жалбоподателя в качеството на свидетели са
били разпитани и *** – свид. К.Н., който също е потвърдил изложеното в
АУАН, а също така и К.К. – *** повикан от *** на ***, за да удостовери
отказа на нарушителя да подпише акта, който е потвърдил, че и пред него
нарушителят е бил поканен да подпише акта, след като му е бил предявен, на
което последният отказал. Съдът кредитира тези показания, доколкото
същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства. Като
свидетел по делото е била разпита и *** – свид. Д.Д., която е пътувала в
колата на жалбоподателя и която в своите показания е заявила, че не е
2
забелязала на какъв сигнал на светофарната уредба е преминал ***, но си
спомня, че са се движили в колона и че след тях са преминали и други коли.
Съдът кредитиран тези показания, доколкото по делото не се констатират
основания за противното. В тази връзка съдът констатира, че по отношение на
тази свидетелка, макар да са налице хипотетични основания да се счита за
предубедена от крайния изход на делото, предвид връзката и с
жалбоподателя, съдът не отчете проявление на такава заинтересованост,
поради което кредитира тези показания изцяло.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването.
В конкретния случай се установи от показанията на *** К., а също така
и от показанията на свид. Н., че на процесните дата и място същите са
възприели непосредствено, че жалбоподателят с поведението си е нарушил
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, тъй като, като участник в движението по
пътищата, не е съобразил поведението си с наличната светофарна уредба на
кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ с бул. „Източен“, като преминал
през същото на червен забранителен сигнал. Предвид горното, правилно в
случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за визираното
нарушение. Ирелевантно за ангажиране на отговорността на жалбоподателя
по този текст е обстоятелството, че същият се движел в колона с други МПС,
в това число след него, които евентуално също са преминали на червен
забранителен сигнал, доколкото фактът, че и друг/и водач/и са допуснали
административно нарушение, не извлича факта на допуснатото такова от
страна на жалбоподателя.
3
Съдът не намери основания за ревизиране на НП и в частта, касаеща
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото по делото се установи, че
на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал
посоченото МПС без да носи в себе си КТ към СУМПС. По този начин е
осъществен съставът на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който задължава водачите
при управление на МПС да носят в себе си посочения документ. Това
нарушение по същество не се оспорва. За санкциониране на същото е
наложена глоба във фиксиран в закона размер, който не подлежи на редукция.
Съдът не констатира формални основания за отмяна на обжалваното
НП. Досежно твърдението на процесуалния представител, че АУАН не бил
предявен, точно противното се установява от разпита на свид. К., който е
заявил, че е бил повикан *** си на място (кръстовището на Мак Доналдс на
бул. Източен), за да удостовери с подписа си отказа на водач да разпише
АУАН, който пред него лично му бил предявен за запознаване. В тази връзка
следва да се отбележи, че по делото няма доказателства, които да
опровергават тези показания. Единственото опровержение се открива в
твърденията на адв. Д., който макар да е присъствал на част от процесните
събития, тъй като бил повикан от жалбоподателя, в настоящето производство
има качеството на процесуален представител, а не на свидетел, поради което
и доколкото адв. Д. е избрал именно това си качество, няма как неговите
изявления в тази насока да се противопоставят на заявеното от свид. К.. Нещо
повече – възприятия за предявяването на акта и отказа на нарушителя да го
подпише се съдържат не само в показанията на свид. К., а също и в
показанията на свид. Н. (***), който в своите показания заявява, че си спомня,
освен, че нарушителят е преминал на червен забранителен сигнал и че актът
му е бил предявен и връчен екземпляр от него именно пред очите на адв. Д.,
който изрично попитал ще се връчи ли АУАН, на което свидетелят отговорил
утвърдително и така и сторили. Както беше посочено по-горе показанията на
тримата *** се кредитират изцяло от съда, доколкото същите се явяват
кореспондиращи помежду си, съответни на наличните по делото писмени
доказателства, в това число на съставения АУАН и най-вече неопровергани
от доказателствения материал по делото, който се явява еднопосочен и
категоричен. Предвид горното съдът намира, че изложеното от адв. Д.
възражение намира категорично опровержение в коментираните по-горе
свидетелски показания, поради което не се възприема.
4
Съдът не възприема и наведеното в жалбата възражение касаещо
валидността на издаденото НП. Видно е, че същото е издадено от
оправомощено за това лице, действащо в кръга на своята компетентност.
Правилно е бил определен и размерът и видът на наложените наказания,
които се явяват фиксирани в закона.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Не са налице и основания за квалифициране на двете нарушения като
„маловажни“, доколкото тяхната обществена опасност не се отличава от
обичайната за съответния вид.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-006334/06.07.2021 г., издадено от ***
при ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което В.В.Д., с ЕГН: **********,
е санкциониран с глоба в размер на 100.00 /сто/ лв., за нарушение на чл. 6, ал.
1 ЗДвП и с глоба в размер на 10.00 /десет/ лв. – за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5