Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 05.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 3798 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20241889 от 03.11.2020 г. на СРС, 160 с
- в по гр. д. № 36189/2019 г., е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 69, ал. 1 ЗПУ, че „М.Г. ООД“, ЕИК ******** дължи в полза на „И.Т.“ ООД, ЕИК
******** сумата в размер от общо 7 541, 32 лв. - възнаграждение
за осъществените доставки на пратки по договор № 2436/01.06.2015 г., съгласно
фактура № **********/09.11.2017 г., фактура № **********/09.11.2017 г., фактура
№ **********/11.12.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г., фактура №
**********/11.12.2017 г. и фактура № **********/11.12.2017 г., ведно със
законна лихва върху сумата от 25.10.2018 г. - подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2018 г. по ч. гр. д. №
5336/2018 г. на Районен съд - Стара Загора. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедната производства.
Решението се обжалва от ответника „М.Г. ООД“,
чрез
представителя му с доводи, че за допуснати от СРС нарушения на материалния и
процесуален закон. Сочи, че решението е необосновано и не съответства на
установените по делото факти. Съдът не е обсъдил възражението на ответника, че
задължението не е установено от представените по делото доказателства, като не е
ясно как е формирано задължението по фактурите, което ищецът е определил
едностранно. Съдът не е съобразил направеното възражение за нищожност на
клаузите за цената, като противоречащи на основния принцип на равнопоставеност на страните и възражението за извършване
на доставките от ищеца и приемането им от получателите и за наличието на
облигационно правоотношение по процесните товарителници поради липса на
квалифициран електронен подпис по ЗЕДЕП. Излага доводи, че не е разпределена доказателствената тежест относно направените
от ответника възражения, а ищецът не е доказал извършването на услугите, чието
заплащане иска. В производството е установено единствено издаването на
фактурите и осчетоводяването им, което не доказва, че е налице облигационна
връзка с ответника, нито изпълнението й. Поддържа, че договорът, на който се
позовава ищеца е с изтекъл срок към момента на издаване на процесните
товарителници. Счита, че решението е постановено при нередовна искова молба,
поради липса на посочена банкова сметка. ***, че договорът за осъществяване на
пощенски услуги е изпълнен в съответствие със ЗПУ. Сочи, че СРС правилно е
установил фактическата обстановка, но неправилно е приложил материалната правна
норма. Съдът необосновано е отхвърлил възраженията на ответника поради липса на
направена рекламация по ЗПУ, като неправилно е направил извод, че след като
ответникът е подписал фактурите, той е приел извършената работа. Моли да се
отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ищецът „И.Т.“ ООД, чрез
представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Излага съображения, че решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с
материалният закон и със събраните по делото доказателства в тяхната цялост.
Сочи, че е установено обвързването на страните от договора за международно
транспортиране на пратки на възложителя – ответник. Възложителят се е съгласил,
че цената на услугата се определя съгласно действащ в периода справочник на
цените на изпълнителя за България и по съответната тарифа. Поддържа, че
процесните фактури не са оспорени от ответника, в срока по т. 2. 5. от договора, точно обратното. В производството
се установява, че управителят на дружеството е подписал споразумение от 06.06.2016 г., с което се е съгласил, че е има неизплатени
задължения към ищеца, част от които са били заплатени. Освен това се доказва,
че фактурите са осчетоводени от ответника и по тях е ползван данъчен кредит. Възразява
се срещу твърденията на ответника, че не е имало яснота относно цената на
предоставената услуга от ищеца, както и че доставките са извършени след
изтичане срока на договора. Сочи се, че рамковият договор е сключен със срок от
една година, но е предвидено, че се подновява автоматично, ако никой от
страните не го прекрати с едномесечно предизвестие, без ограничение в броя на подновяванията. Няма доказателства договорът да е бил
прекратен за процесния период. Сочи още, че в
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочена банкова сметка ***. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски съгласно списък.
СГС, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Районният съд се
е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 69, ал. 1 ЗПУ - за установяване дължимост на
неизплатени суми в размер на общо 7 541, 32 лв., представляваща
възнаграждение за осъществените доставки на пратки по договор №
2436/01.06.2015 г., съгласно фактура № **********/09.11.2017 г., фактура №
**********/09.11.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г., фактура №
**********/11.12.2017 г., фактура № **********/11.12.2017 г. и фактура №
**********/11.12.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2018 г. по ч. гр. д. № 5336/2018 г. на
Районен съд - Стара Загора.
По реда на проверката, уредена в чл.
269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за
валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата
законосъобразност е ограничен от доводите на страните.
Настоящият състав
намира, че обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми. СРС е обсъдил подробно приетите пред него доказателства и установената
въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивният съд препраща, на
основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря.
По съществото на спора, във връзка с
доводите на страните, поддържани във въззивното
производство, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира
следното :
Основателно и в съответствие с процесуалния закон СРС
е приел, че ищецът следва да докаже в процеса възникването на договорните
отношения с ответника, по които е осъществил
доставка на изпратени от ответника пратки, съгласно 168 товарителници, за които
дължимата цената е за сметка на изпращача и възлиза на сумата в размер на общо
7 541, 32 лв. Ответникът следва да докаже
правоизключващите и правопогасяващите
си възражения по иска.
От приетите пред СРС доказателства се
установява, че между страните е сключен договор № 2436/01.06.2015 г., по който
ответникът „М.Г.“ ООД е възложил на ищеца „И.Т.“ ООД, като изпълнител,
многократно международно транспортиране на пратки на възложителя по договора в
системата на Ю Пи Ес (UPS), тъй като ищецът „И.Т.“ ООД е оторизиран изпълнител на услугите на UPS за Република България.
Според чл. 2. 1
от договора, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя дължимите суми
за предоставените от изпълнителя по договора услуги, в срок до 5 дни след
получаване на фактура, като съгласно чл. 2. 2 и чл. 2. 3 от договора, възложителят
се съгласява да получава издадените от изпълнителя електронни фактури и
документи, чрез системата еFaktura.bg, както и се
задължава да посочи един основен и един резервен електронен адрес, чрез които
да получава издадените от изпълнителя фактури.
Съгласно чл. 2.
5 от договора, в случай, че има достатъчно основания, подкрепени със съответни
доказателства за оспорване съдържанието на получена фактура, възложителят може
да направи оспорване в 3-дневен срок от получаването й, като изрично е
уговорено, че фактури, които се оспорват след изтичането на срока, ще се считат
за приети и неоспорени.
Във връзка с
основните възражения на ответника в жалбата за липса на яснота относно цената
на доставките, следва да се посочи, че в чл. 3.1 от договора страните са
уговорили, че цените на предоставяните услуги се определят съгласно действащия
към датата на изпращане на пратките „UPS Справочник за
Услугите и Тарифите" за клиенти в Република България. Следователно възложителят се е съгласил с начина на
определяне на цените на предоставените от изпълнителя услуги, а именно, че цената се определя
съгласно действащ в периода справочник на цените на изпълнителя за България и
по съответната тарифа. При това въззивният съд намира за изцяло неоснователни
възраженията в жалбата, че цените на доставките на пратките не са достатъчно
определени или че в договора липсва уговорена цена, което води до неговата недействителност.
С оглед така
установените факти, обосновано СРС е приел за установено, че страните са били
обвързани от валидно възникнало облигационно отношение с предмет многократно
международно транспортиране на пратки на възложителя „М.Г.“ ООД в системата на
Ю Пи Ес (UPS), предвид качеството на изпълнителя „И.Т.“ ООД на оторизиран изпълнител на
услугите на UPS за Република България.
Съдът намира за неоснователни и възраженията,
че доставките са извършени по прекратен договор, след изтичане срока на договора. Договорът е сключен
със срок от една година, но е предвидено, че се подновява автоматично, ако
никой от страните не го прекрати с едномесечно предизвестие, без ограничение
във времето (чл. 4. 1 от договора). Ответникът не е ангажирал доказателства
договорът да е бил прекратен за процесния период.
На следващо
място извършването на пощенски услуги и изпълнението на договора от страна на
ищеца се установява от представени пред СРС фактури, както следва : №
**********/09.11.2017 г., № **********/09.11.2017 г., № **********/11.12.2017 г.,
№ **********/11.12.2017г., № **********/11.12.2017 г. и № **********/11.12.2017
г. Обстоятелството, че ищецът е извършил услугите и е доставил пратките,
посочени във фактури се подкрепя и от представените по делото товарителници,
посочени под опис в процесиите фактури. Неоснователно е и възражението, че товарителници не
са подписани редовно поради липса на квалифициран електронен подпис по ЗЕДЕП,
доколкото в договора не е предвидено такова изискване.
Въззивният състав констатира освен това, че процесните фактури са получени и
подписани от представител на ответното дружество - Д., а ответникът не е
оспорил представителната власт на
лицето, приело и подписало фактурите от името и за сметка на „М.Г." ООД,
според възможността, уговорена в чл. 2.5. от процесния
договор № 2436/01.06.2015 г. Цената за осъществените пощенски услуги възлиза е
в общ размер от 7 541, 32 лв., формирана от сбора на сумите за осъществените
доставки на пратките, подробно описани в решението на СРС.
Както е
посочено и по – горе, според договора, възложителят може да оспори фактурите,
издадени от изпълнителя, в 3-дневен срок от получаването им. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че по делото не се
твърди, нито се установява, процесните фактури да са оспорени от ответника в
срока предвиден в договора. Като частен свидетелстващ документ, фактурата има формална доказателствена сила относно факта на
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно
определени факти - в случая за доставянето
и получаването на услугите.
Следва да се посочи освен това, че доколкото
страните по сделката са търговци, в общата
норма на чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия,
ако веднага след тяхното узнаване
не се е противопоставил
на извършването им. Независимо дали липсата на
представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението
й, и в двете хипотези при търговските сделки, законодателят е приравнил мълчанието на съгласие,
респ. потвърждаване на сделката, при
липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването
на извършените правни действия. (решение № 60027 от
06.08.2021 г. по т. д. № 2609/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). За да се приложи
чл. 301 ТЗ е достатъчно да се докаже,
че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените
без представителна власт действия или намерение да
се ползва от целения с тях
правен резултат. (решение № 89 от 12.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК и др.)
Освен изложеното, извън изричното
противопоставяне на фактурите, от приетото пред СРС заключение на съдебно
- счетоводна експертиза, което не е оспорено и е изготвено както въз основа на
представените доказателства по делото, така и след извършени проверки в
счетоводствата на двете дружества, се установява, че процесните данъчни фактури
са осчетоводени и вписани в дневниците за продажби/покупки и в счетоводните
дневници по ДДС на двете дружества – „И.Т.“ ООД и „М.Г.“ ООД, като ответникът е
ползвал право на данъчен кредит по фактурите. Според експерта процесните
фактури са оформени, съгласно ЗСч.
Съдът се
солидаризира с изводите на СРС, съобразени с трайната практика на ВКС по
въпроса, че ако възложителят или негов представител е подписал издадена от
изпълнителя фактура или ако фактурата е отразена в счетоводните регистри на
възложителя, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. Установи
се и обстоятелството, че пратките са предавани на ищеца с подпълнени
товарителници от самия ответник, като ищецът го е уведомил за доставянето на
всяка пратка описани като товарителници в процесните фактури.
В заключение следва,
че обосновано и в съответствие с проведеното доказване СРС е приел, че ищецът
за периода от 27.10.2017 г. до 06.11.2017 г. е осъществил доставка на изпратени
от ответника пратки, съгласно 167 товарителници, по които ответникът дължи
заплащане на сума в общ размер от 7 541, 32 лв. по описаните в решението
фактури.
Във връзка с
възраженията в жалбата, съдът намира за съобразен с материалния закон и извода,
че ответникът не е установил да е направил рекламации по доставките на пратки,
съобразно изискванията на чл. 85, чл. 86
и чл. 87 на ЗПУ, при евентуално неизпълнен договор за пощенска услуга, в срока
по чл. 86, ал. 2 ЗПУ, който е шестмесечен, считано от датата на приемане на
пощенските пратки или на пощенските парични преводи. Обоснован е и извода на СРС,
че след като ответникът е приел пратките за редовни, дължи плащане на цената по
процесните фактури.
Искът е доказан по основание и
размер и е уважен в съответствие с материалния и процесуален закон с
атакуваното решение.
Доколкото изводите на настоящият
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди,
включително в частта по присъдените в тежест на ответника разноски за
заповедното и исковото производства.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода на спора, право на разноски
в тази инстанция има ищеца, на основание чл.78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца
съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв., за което
има доказателства за реално заплащане.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20241889 от 03.11.2020 г. на СРС, 160 с - в по гр. д. №
36189/2019 г.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК ********, с адрес по делото: гр. София, бул. ********, чрез адв. П. и Р.да заплати на И.Т. ООД, ЕИК ********, с адрес по делото : гр. София, ул. „********, чрез адв. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 1 100 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.