№ 923
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110103130 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ГР. СТ. АЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.142А, ет. З, ап. 7, срещу ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д, с
която е предявен иск по чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 226,96 лева,
представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица № 93002010024451/26.02.2020г., за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № В 1065 КТ,
изразяващи се в увреждане на задна броня и предпазна лайсна задна броня, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-01.03.2021г. до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.02.2020г. между страните е
сключен договор за застраховка „Каско“, клауза „1“ съгласно застрахователна полица №
93002010024451 за лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № В 1065 КТ,
собственост на ищеца, със срок на действие от 27.02.2020г. до 26.02.2021г. На 09.02.2021г.,
в периода от 18:00 до 22:00 часа, автомобилът бил паркиран на, ул. „Милин камък“, до т.нар.
общежитие „Сините плочки" в гр. Варна. Около 22:00 часа, отивайки до автомобила, ищецът
установил, че задната броня е увредена. На 10.02.2021г. уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис-заключение по щета № 0003-1301-21-000084. В описа,
като увредени детайли, били описани задна броня и предпазна лайсна задна броня. За
претърпените вреди застрахователят заплатил обезщетение в размер на 162,20 лв. При
проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване на
1
автомобила е в размер на 437,72 лв. С оглед на изложеното ищецът намира, че изплатеното
обезщетение не покрива възстановителната стойност на вредите. Ето защо предявява
частичен иск за обезвреда за сумата от 10,00 лева от целия в размер на 275,52 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва сключването на
валидна застраховка „Каско“ и уведомлението за настъпило застрахователно събитие.
Позовава се на клаузата на чл. 43 от ОУ, ограничваща отговорността на застрахователя при
три и повече щети, настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не е представен
документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в който случай
застрахователят заплаща не повече от 10% от съответната застрахователна стойност при
леки автомобили. Твърди, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е
установено, че въз основа на Застрахователна полица № 93002010024451 от ищцата вече са
предявени две застрахователни претенции - по щета № 0003-1301-21-000082 и щета № 0003-
1301-21-000083, по които са изплатени застрахователни обезщетения. Твърди, че задната
броня и предпазната лайсна задна броня не са увредени в резултат на настъпилото събитие.
Оспорва размера на обезщетението, като счита, че претендираната сума не е съобразена със
средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди към момента на събитието.
Сочи, че ищцата не е изпълнила договорено задължение по чл. 395, ал. 4 КЗ. Твърди, че с
поведението си не е дал повод за предявяване на претенция по съдебен ред.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора.
В съдебно заседание ищцовата страна е уточнила, че се претентира обезщетение за
вреди, заявени с претенция по щета №0003-1301-21-000082.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно основателността на
иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение,
настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск,
вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието между
страните на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
2
имуществено застраховане № 93002010024451/26.02.2020г. за л.а. марка „Ситроен" модел
„С 3", с per. № В 1065 КТ.
Спорни по делото са въпросите относно възникването на покрит съгласно
договорната връзка застрахователен риск и относно размера на вредите.
В съдебно заседание ищецът е уточнил, че процесните вреди на задна броня и
предпазна лайсна задна броня са заявени по друга щета №0003-1301-21-000082.
Предмет на иска е материалното право на обезщетение за вреди от конкретно
уврежадане. Уведомяването на застрахователя и номера, под който е заведена щетата нямат
отношение към възникването и съществуването на спорното право, а само за отговорността
при забава на застрахователя, която отговорност, обаче не е предмет на спора.
Същественото, че застрахованият е депозирал заявление за щета относно уреждания на
задна броня и предпазна лайсна задна броня, за което в случая е заведена щета №0003-1301-
21-000082.
По спорните въпроси съдът намира следното:
I.Разпоредбата на чл. 43 от ОУ, приложима към действалия между страните договор
за имуществено застраховане ограничава отговорността на ответника за щети в случаите, в
които увреждащията по застрахованото имущество са настъпили в паркирано състояние на
МПС и не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин събитието, в това
число злоумишлени действия от трети лица. В този случай застрахователят обезщетява 3
щети, но не повече от 10 % от съответната застрахователна стойност на лекия автомобил.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е завел
при ответника щети №№0003-1301-21-000082, 0003-1301-21-000083, 0003-1301-21-000084,
0003-1301-21-000085 всички относно вреди настъпили на 09.02.2021г. на паркинг, но
касаещи увреждания на различни детайли (в този смисъл е заключенето по т. 2 и т. 3 от
САТЕ). Тоест заявени са четири щети по смисъл на чл. 43 от ОУ.
Съдът намира, че застрахованият собственик не носи доказателствена тежест за
установяване на конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на автомобила в
паркирано състояние, каквото изискване е установено в разглеждана клауза от ОУ .При
отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск,
следва да се приеме, че законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност
от увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и
независимо от волята на застрахованото лице. Съответно и ограниченията на рисковете
следва да се търсят в насока целенасочено поведение на застрахования. (така Решение №
858 от 16.11.2015 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1163/2015 г.). Следователно позоваването на
изключените рискове, представлява възражение, което следва да се основе на конкретно
твърдение съответно за вина, заблуда на застрахователя или инсценировка. Такива
3
възражения не са въведени от ответника.
С оглед на това разбиране за интереса на застрахователя изискването за
застрахователното събитие да се доказва с писмен документ, удостоверяващ по безспорен
начин събитието противоречи на императивната разпоредба на чл. 408,ал. 1 КЗ. Такова
изискване практически би изключило отговорността на застрахователя във всички случаи,
когато факта на произшествие не може да се удостовери с протокол за ПТП. Протокол за
ПТП по чл. 125а ЗДП се съставя задължително само в случаите, в които службите по
пътищата посещават задължително произшествието по чл. 125 ЗДП. Доколкото при
процесното произшествие няма убити или ранени, нито превозното средство е пренасяло
опасен товар, не е и имало повече от един участник в ПТП-то, то не може да се изведе, че
непременно фактите относно произшествието е следвало да се удостоверят чрез съставяне
на нарочен протокол. В действителност, рапоредбата не визира конкретен документ, който
да удостовери настъпването на застрахвователното събитие, но съдът, като отчита обичайно
съставяните при пътни произшествия удостоверителни документи, намира, че освен
протокол за ПТП, не е налице друг документ, който би могъл да установи факта и то
безспорно.
По изложените съображения съдът намира отказа на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за необоснован.
Не може да се сподели възряажението на ответника, че посочените детайли не са
увредени при процесното събитие. Както се посочи по- горе, застрахователят отговаря във
всички случаи на имуществено уврежане, освен ако не се позове на изключен риск, а това
позоваване липсва. Макар формалното позваване на чл. 395, ал. 4 КЗ в отговора на исковата
молба, практически в изложенито страната не сочи кое е конкретно неизпълненото
задължение на застрахования, с което мотивира отказа си.
Ето защо следва извода, че ответникът носи договорна отговорност и в процесния
случай.
II. Съобразно чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със стойността, за която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респективно
със средните пазарни средства, необходими за отстраняване на увреждането (материали и
труд), изчислени към момента на настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да
бъде реализирана в пълен обем обезведата, така че да бъде избегнато обезпеченото с
полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по САТЕ стойността на
разходите за възстановяване на увредените детайли по автомобила- врата предна лява и
лайсна врата предна лява възлиза на 389,16 лева.При съобразяване на вече заплатеното
обезщетение от 162,20 лева, става ясно, че дължимият остатък възлиза на 226,96 лева.
4
Искът се явява основателен в цялост.
Като последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва от
датата на исковата молба, но само относно първоначалния размер на претенцията. Върху
частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато
увеличение на иска, тоест от 05.07.2021г., тъй като за тази част иска се счита предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за държавна такса (50лева), възнаграждение за
процесуален представител ( 360 лева) и възнаграждение за вещо лице ( 150 лева) или общо
сумата от 560 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на ГР. СТ. АЛ., ЕГН ********** от
гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 142А, ет.3, ап.7 сумата от 226,96 лева, представляваща
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен
със застрахователна полица № 93002010024451/26.02.2020г., за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № В 1065 КТ, изразяващи се в
увреждане на задна броня и предпазна лайсна задна броня, ведно със законната лихва както
следва: върху сумата 10 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.03.2021г.,
а върху увеличената част от иска- 216,96 лева, считано от 05.07.2021г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на ГР. СТ. АЛ., ЕГН ********** от
гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 142А, ет. 3, ап.7 сумата от 560 лева, представляваща сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6