РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Пловдив, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600028 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 50/19.06.2024г. по нохд № 1366/23г. състав на
Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия К. Л. Я. за виновен по
чл.343в, ал.2 и по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК и го осъдил на едно общо наказание
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим.
Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение №
227/25.11.2024г. по внохд № 805/24г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила от датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения Я. за
възобновяване на делото.
1
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към оценъчната
дейност на съда, който е изградил правните си изводи на базата на
противоречиви доказателства, без да ги оцени обективно, всестранно и пълно.
Друго процесуално нарушение касаторът съзира в разглеждането на делото от
въззивния съд в негово отсъствие. Сочи се неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на
въззивното решение и първоинстанционната присъда и признаване на
подсъдимия за виновен или връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд или изменение на възивното решение и намаляване
на наказанието.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение, като намира претенциите на
касатора за неоснователни.
Осъденият не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, от
процесуалнолегитимирана страна и по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено на първо място към реда, по който въззивната
инстанция е разгледала въззивното дело.
На следващо място, несъгласието е свързано с оценъчната дейност по
проверката на доказателствените източници от решаващите инстанции, но
касае в същността си съставомерността на деянието и е относимо към
касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и
имащо за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с
приложимия материалния закон.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като
неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите. С тези съображения
по същество се релевира оплакване за осъждането му по обвинение, което не е
2
доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем.
Касационната инстанция не съзира процесуален проблем в действията
на въззивната инстанция, която е разгледала делото в отсъствие на
подсъдимия. Задължителното участие на подсъдимия в съдебното заседание
във въззивната инстанция е само в случаите, когато делата са с обвинение за
тежко престъпление /по арг. на чл.329, ал.2 НПК/. В случая нито едно от двете
обвинения на касатора Я. не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.93, т.7
НК. Отделно от това при внимателния прочит на протокола от въззивното
съдебно заседание от 12.11.2024г. се установява, че подсъдимият Я. е бил
редовно уведомен за датата на разглеждане на делото от защитника му адв. У.
и въпреки това не се е явил, като не е посочил уважителни причини за
неявяването си. При това положение въззивната инстанция правилно е счела,
че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото и правилно е дала
ход и го е разгледала в отсъствие на подсъдимия.
Както първата, така и въззивната инстанция са извършили обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и дефект
при формиране на вътрешното им убеждение не се констатира. Всички
доказателства са били подложени на внимателна проверка. Решаващите
съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за
установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои
доказателствени материали.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
3
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че
изводите на двете инстанции относно авторството на деянието не са
произволни. Сочените от касатора доказателства не са интерпретирани
едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията му. Точно
обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан
анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната присъда и въззивното
решение. Показанията на свидетелите са били внимателно преценени и
съпоставени с останалите доказателства по делото, като не е останала без
необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Контролираните
съдилища са изложили пространни съображения защо приемат за безспорно
доказана престъпната деятелност, за осъществяването на която Я. е бил
обвинен. Поради това възражението, че съдът е допуснал дефект при
формиране на вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на
доказване фактология е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в атакуваните
съдебни актове. Както първоинстанционната присъда, така и въззивното
съдебно решение съдържат аргументиран отговор на всички значими за
правилното решаване на делото обстоятелства – някои от тях релевирани от
страните, а други – служебно обсъдени от съда във връзка с главния факт.
Ето защо касационната инстанция счита, че изложената от съставите на
първата и въззивната инстанции аргументация е съобразена със стандартите
на чл.305 и чл. 339, ал. 2 НПК и не е лишила касатора и защитата му от
възможността да разберат категорично изразената воля на основния и на
въззивния съдебен състав. Тя е съответна и на европейският стандарт, според
който чл. 6, §1 от КПЧОС задължава в присъдите и в peшeниятa си
cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa
пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи apгyмeнт, а единствено обосноваване на въпросите
с решително значение за изхода на производството.
Не е налично и касационното основание, свързано с оплакването за явна
несправедливост на наказанията. По отношение на това оплакване
настоящият състав споделя изцяло доводите на въззивната инстанция,
относими към индивидуализацията на наказанието. Наложеното на касатора
едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване не само не би могло
4
да бъде определено като завишено, а точно обратното, то се явява
снизходително и занижено. Проявената упорита престъпна воля от осъдения,
както и обстоятелството, че макар и да е търпял многократно ефективни
наказания лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, същият
продължил престъпната си деятелност го очертават като личност с утвърдени
престъпни навици, при което най – лекото предвидено в закона наказание не
може да бъде определено като прекалено тежко и се налага по –
продължително корекционно въздействие. Това от своя страна изключва
приложението на чл.55 НК. Независимо от това, нито първата, нито
въззивната са могли да реагират, като преведат наказанието в съответствие с
разпоредбите на чл.35, ал.3 НК поради забраната за „reformatio in pejus“,
съществуваща в настоящия казус. Поради това определеното от решаващите
инстанции едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода,
макар и занижено, не може да бъде определено като явно несправедливо.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения К. Я. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Л. Я. за
възобновяване на внохд №805/24г. на Пазарджишкия окръжен съд и нохд №
1366/23г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6