Р  Е  Ш  Е  Н  И  E    

 

№…

 

гр. А., 29.09.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 268 по описа  за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на О.Р.О., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 20-0237-000074/21.05.2020 год. на ВПД Началник РУ – А. към ОД на МВР – Бургас, с което са му наложени следните санкции:

- за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 200,00 (двеста) лева;

- за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 100,00 (сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца;

 

Жалбоподателят признава отчасти верността на установената в наказателното постановление фактическа обстановка. Моли за отмяна на наложено наказание по чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП, като се позовава на допуснати от страна на административнонаказващия орган нарушения, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание не се явява и не изплаща представител, който да поддържа оплакванията. Не ангажира доказателства.

 

Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение  по повод основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство.

 

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено, поради следните съображения :

На 19.04.2020 г. около 16,30 часа по общински път № BGS 2013, с посока на движение с.П. – гр.А., жалбоподателят О. управлявал л.а. Фолксваген голф с рег. № ***, като вследствие на несъобразена скорост с релефа на пътя загубил управление над МПС, напуснал пътното платно вляво по посока на движението и се преобрънал  в земеделска нива, засята с пшеница. При така описаната обстановка водачът допуснал ПТП и напуснал без да уведоми органите на МВР, като по-късно бил установен от полицейските служители в дома си.

За констатираните нарушения на О. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №74, бл.№ 662306/19.04.2020 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган приел, че всяко от нарушенията е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административни наказания, както следва: - за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП  и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба от 200,00 (двеста) лева; - за нарушението на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП  и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба от 100,00 (сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя Д.А.Р., св. по акта Я.Д.Т., както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена всяка от санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в цялост, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

 

По повод спорното между страните санкциониране на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП следва да се отбележи,  че разпоредбата на  чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП предвижда, че „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.“ Неизпълнение на посоченото в закона задължение е скрепено със санкцията чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, но в конкретния случай нито в АУАН, нито в обжалваното НП е отразено в резултат от ПТП да има пострадал човек. Такива твърдения не се съдържат и показанията на разпитаните свидетели, като единствено св.Т. твърди, че по пътника в автомобила на О. имало леки повърхностни наранявания, но уточнява „…пътникът нямаше травми…и каза, че не желае медицинска помощ“. Предвид изложеното съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя, че за него при липса на пострадали не е възникнало задължението за уведомяване на МВР и съответно неправилно му е вменена отговорността за нарушаването му, респективно – неоснователно е санкциониран  по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие,  в случая по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

 

 

Всички останали, установени с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и сочат на извода, че О.О. правилно е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП, според която норма „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“). Правилно поведението в нарушение на същата разпоредба е съотнесено към санкционната норма на чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата и определена глоба от 200,00 (двеста) лева.

 

 

Фактическата обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, видно от направеното в АУАН отбелязване за липса на възражения.

Вън от изложеното АРС преценя, че не се установи по категоричен начин процесното нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП  да е било извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като липсват доказателства жалбоподателят да е възприел наличие на пострадал от ПТП човек, т.е. че  поведението му е обществено вредно и укоримо и че чрез конкретното деяние нарушава установения ред на държавно управление, поради което НП в тази му част следва да бъде отменено. За неизпълнение на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП жалбоподателят не е оспорил вината си нито на място, при съставяне на АУАН, нито пред съда, поради което и в посочената част обжалваното НП следва да бъде потвърдено без излагане на по-подробна аргументация.

 

За изчерпателност следва да се отбележи, че предвид отдалечеността на нарушението във времето, съдът, изяснявайки фактическата обстановка в цялост, е поставен в невъзможност да направи обоснован извод по повод оплакването на жалбоподателя и  евентуално за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, а именно да се съобрази съгласно константната практика на съдилищата, при тълкуване на посочената норма същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Съгласно  чл.93, т.9 от НК „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0237-000074/21.05.2020 год. на ВПД Началник РУ – А. към ОД на МВР – Бургас, с което на О.Р.О., ЕГН **********,***, са наложени следните санкции:

- за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 200,00 (двеста) лева;

- за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 100,00 (сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца;

като ОТМЕНЯ наказанията за нарушение на на чл.123, ал.1, т.2, б.А от Закона за движение по пътищата   и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата  – глоба от 100,00 (сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца и потвърждава наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

    

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: