№ 17005
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110112561 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на Н. И. Х. от работодателя му
„Национална електрическа компания“ ЕАД със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на
изпълнителния директор на дружеството.
Ищецът твърди, че на 10.02.2023г. му била връчена Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г.
на изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с която му било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ в качеството му на заемащ длъжността
„инспектор здраве и безопасност при работа“ в поделение „Язовири и каскади“ на
„Национална електрическа компания“ ЕАД. Поддържа на първо място, че работодателят,
узнал за евентуално допуснатото дисциплинарно нарушение на 11.11.2022г., не спазил
предвидения в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен преклузивен срок от откриване на
нарушението за налагане на наказанието, доколкото процесната заповед била издадена на
03.02.2023г. Наред с това, счита последната за немотивирана, тъй като от нея не ставало
ясно за какво конкретно осъществено от ищеца действие или бездействие е наказан, както и
какви са обективните признаци на същото. По същество оспорва да е извършил нарушение
на трудовата дисциплина, оспорвайки от една страна по отношение на него да са
констатирани данни за системност при употреба на алкохол, в т. ч. по време на работа, а от
друга- за него да съществува задължение да осъществява пряк контрол по отношение на
служителя Димитър Косев, за когото в процесната заповед били изложени данни да е
извършил престъпление под въздействие на алкохол, тъй като ищецът не е ръководител на
конкретното структурно звено, в което този служител работел, нито е допускащ при работа с
наряд, нито му е възлагано с нарочна заповед изпълнението на такива функции, а именно на
служители с тези функции съгласно т. 4.2 от Инструкция на работодателя с ид. №
00.БЗР.ИН.07 било възложено да установяват явяване на служители в нетрезво състояние
или употреба на алкохол по време на работа. При тези доводи счита, че не е допуснал
неизпълнение на вменени му трудови задължения, а с това- и нарушение на трудовата
дисциплина, поради което претендира оспореното дисциплинарно наказание да бъде
отменено. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че оспорената заповед е
издадена от надлежен орган- изпълнителния директор на ответното дружество, както и че
наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, като изяснява във връзка с
последното, че узнал за нарушението от доклада на служителката М.Н. от 08.12.2012г.
1
Счита, че в заповедта достатъчно мотивирано били изложени вменените на наказания
служител нарушения на трудовата дисциплина. Изяснява в тази връзка, че в случая в
нарушение на правилото в т. 5.3 от Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за
временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба
на алкохол в работно време с ид. № 00.БЗР.ИН.07 ищецът не упражнил контрол за употреба
на алкохол и други упойващи вещества, не проявил инициатива за извършване на внезапни
проверки за употреба на алкохол по т. 4.6 от инструкцията и за набавянето на технически
средства и присъщите консумативи за осъществяването на контролните функции- т. 4.7 от
инструкцията, и не изпълнил задълженията си по т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и
задължения“ от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, като не
предприел каквито и да е конкретни действия за разработването и внедряването на
мероприятия за превантивен контрол за употреба на алкохол и други упойващи вещества,
което бездействие продължило продължителен период от време, вкл. една година преди
налагане на наказанието. Изяснява във връзка с възражението на служителя в тази насока, че
посоченият в заповедта за дисциплинарно наказание доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2023г.
на М.Н.- ръководител на отдел „Договорноправен и правна защита“, управление „Правно“ в
„НЕК“ ЕАД, не съдържа мотиви за налагането на процесното дисциплинарно наказание, а
послужил на работодателя да узнае за извършеното дисциплинарно нарушение, израяващо
се в бездействие. Претендира разноски.
По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да установи
съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от него длъжност,
както и налагането на оспореното дисциплинарно наказание.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже, че на ищеца е било надлежно вменено изпълнението на
задължението, чието неизпълнение се твърди в оспорената заповед, както и реалното
извършване на описаното в заповедта виновно и противоправно деяние, както и че видът на
наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради
това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно
значение: че страните са обвързани от трудово правоотношение, както и че на 10.02.2023г.
на ищеца в качеството му на служител на „НЕК“ ЕАД, заемащ към този момент длъжността
„инспектор здраве и безопасност при работа“ в поделение „Язовири и каскади“, е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи следва да
бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2023г. на М.Н., доколкото същият е
представен с отговора на исковата молба.
На ищеца следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на препис от
2
настоящото определение да уточни доказателственото си искане за задължаване на
ответника да представи личното му трудово досие по делото, като посочи конкретните
документи, чието представяне иска и които не са приложени към отговора на исковата
молба, и като изясни обстоятелствата, които се домогва да установи чрез тях.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2023г. на М.Н..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за задължаване на ответника да
представи личното му трудово досие по делото, като посочи конкретните документи, чието
представяне иска и които не са приложени към отговора на исковата молба, и като изясни
обстоятелствата, които се домогва да установи чрез тях, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без уважение така заявеното
доказателствено искане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2024г. от
10:45 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3