Решение по дело №2263/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 79/29.01.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на шести януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2263 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от М.Г.Г. срещу Д.З.Р. и П.З.Р..

Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том 1, peг. № 1407, дело № 36 от 04.04.2017 г. на нотариус Десислава Славейкова с № 698 от РНК, с район на действие Хасковски районен съд, бил собственик на следните имоти: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.729.134 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед - няма; адрес на имота: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Пионер“ № 7, с площ 231 кв.м.; с предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./; стар идентификатор - няма; номер по предходен план - 7942, парцел 8, при граници и съседи: № 77195.729.133, № 77195.729.292, № 77195.729.135 и № 77195.729.132, ведно със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори № 77195.729.134.1.8, с предназначение - жилище, апартамент, с идентификатор № 77195.729.134.1.3, с предназначение - за склад, и с идентификатор № 77195.729.134.1.4, с предназначение - гараж в сграда, намиращи се в сграда № 1, разположена в същия поземлен имот, ведно с таванско помещение с югозападно изложение с площ от 25 кв. м. и със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота. Всеки един от ответниците бил собственик на по 1/3 идеална част от поземления имот с идентификатор 77195.729.134, но те не живеели там, като имотът и обектите в него се ползвали от тяхната майка Снежанка Петрова Р.. От своя страна ищецът ползвал обектите си в сградата чрез свои приятели - Делчо Делчев и Христина Делчева. Сочи се, че те никога не са били допускани от нея до двора на къщата, тъй като тя заключвала вратата на първия етаж на къщата/сградата, която водила към него. Освен това в северозападната част на двора, зад къщата/сградата в имота, ответниците извършили строителство на барбекю с навес/беседка, което заемало значителна част от двора и било незаконно, тъй като било сторено без учредено право на строеж и/или без съгласието на ищеца и без необходимите разрешения и строителни книжа. По този начин застроената част, а и целият имот се ползвал неправомерно само от тях, и така пречили на ищеца да упражнява спокойно и в пълен обем своето правото на собственост. Сочи се и че тази незаконна постройка опушвала сградата, създавала неприятни миризми, ограничавала видимостта към двора, а при по-сериозни климатични прояви би могла да се срути, създавайки опасност за здравето и живота на пребиваващите там. Предвид изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да се осъдят ответниците да премахнат незаконно построените в гореописания имот барбекю с навес/беседка и да се осъдят Д.З.Р. и П.З.Р. да заплатят на М.Г.Г. сумата от 210,40 лв., представляваща обезщетение за ползването без правно основание на дворното място в имота за периода от 01.05.2017 г. до 27.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали писмен отговор, а в с.з. чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове като неоснователни.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените нотариални актове се установява, че действително страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 77195.729.134 по действащата кадастрална карта на гр. Хасково, като всеки от тях притежава и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 77195.729.134.1, построена в същия имот.

Във връзка с процесното барбекю с навес/беседка и по жалби на ищеца срещу ответниците са приложени преписки с вх. рег. № 20700/18.10.2019 г. от Районна прокуратура – Хасково, вх. рег. № 20727/27.10.2019 г. от РДНСК гр. Хасково, с вх. рег. № 21028/24.10.2019 г. от РЗИ-Хасково, и с вх. рег. № 22386/11.11.2019 г. от Община Хасково.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Христина Недкова Делчева, Емил Делчев Боев, Георги Стоянов Терзиев и Аптикерим Мюмюн Дурмуш за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 06.01.2020 г. /л. 158 – л. 160 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключенията на назначените и изслушани в с.з. съдебно-технически експертизи се установява, че процесният навес е с размери 3,75/5,30 м., височина до стрехата 2,30 м. и до високата част на покрива - 2,60 м. Конструкцията на навеса е изпълнена от дървени вертикални греди, закрепени към прилежащия терен /бетонна площадка/ посредством метални планки с болтове. Има две ограждащи стени, представляващи масивни огради със съседните имоти. Покривът е от дървена покривна конструкция с едностранен наклон, покрита с ондулин. Във вътрешното пространство на навеса е изградено монолитно барбекю с размери 1,70/1,00 м. и височина 2,25 м. до комина. Барбекюто е от тухлена зидария, облицовано с гнайсови плочи. Според вещото лице Т.М. навесът не представлява допълващо застрояваене по смисъла на чл. 41 ЗУТ, а е преместваем обект съгласно чл. 56 ЗУТ и по смисъла на § 5, т. 80 на ДР на ЗУТ. Барбекюто пък представлява елемент от градинско обзавеждане с височина до 2,50 м. от прилежащия терен. За тях следва да се издаде разрешение за поставяне по ред установен с наредба на общински съвет, като не се изисква издаване на разрешение за строеж, нито учредяване на право на строеж от съсобствениците на имота. Установява се и че размерът на претендираното обезщетение за лишаване на ищеца от правото му на ползване на 1/3 ид.ч. от дворното място в имота, на база средния пазарен наем за периода 01.05.2017 г. до 27.07.2019 г., е 210,40 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 31, ал. 2 ЗС, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

За да бъде уважена така предявената негаторна претенция, е необходимо ищецът да установи чрез пълно и главно доказване, че страните са съсобственици на процесния имот и че ответниците са осъществили посочените в исковата молба неправомерни действия или поддържат създаденото в резултат на такива действия състояние в имота, което ограничава възможността му да упражнява пълноценно правото си на собственост и което той не е длъжен да търпи.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на процесния поземлен имот, като в северозападната част на дворното място ответниците са изградили барбекю с навес/беседка.

Настоящият съдебен състав споделя становището на ищеца, че това е сторено незаконно. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че не се касае за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 на ДР на ЗУТ или за градински елемент по чл. 150, ал. 1, т. 12 ЗУТ, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 на ДР на ЗУТ. За определянето на процесния обект като такъв, съдът съобрази установените му характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Безспорно е, че навесът е невъзможно да бъде отделен от повърхността и преместван в пространството, без да се засегне както целостта му, т.е. без разглобяване и отделяне на съответните му елементи, така и субстанцията на повърхността, при което ще се загуби и неговата индивидуализация. Не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка, за да се приеме, че е преместваем обект, а именно неговото предназначение съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ – за увеселителни, за търговски и за други обслужващи дейности от вида на изброените в цитираната разпоредба. Не може да се приеме и че същият представлява градински елемент, тъй като няма нито една от характеристиките, посочени в закона. Ето защо и предвид видът и характеристиката на обекта, изпълнените строително-можнтажни работи, закрепването му към терена, предназначението и начина му на ползване, се налага изводът, че изграденият навес с барбекю представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. За този вид строежи в чл. 147 ЗУТ се предвижда издаването на разрешение за строеж, без обаче да се одобрява инвестиционен проект. Няма спор, че в случая такова липсва, поради което процесният навес с барбекю се явява незаконен строеж.

Съгласно трайната и задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 316 от 18.02.2005 г. по гр. д. № 2746/2003 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 125 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 939/2012 г. на ВКС, I г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, построяването на незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху дворно място разполага с правото и да го застроява. Още повече, че съгласно чл. 92 ЗС построеното е собственост на всички собственици на земята по приращение. Само ако се докаже, че построеното пречи на останалите съсобственици на упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахването на постройката. Преценката за наличието на такива пречки е винаги индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди това строителство начин на ползване на съсобствения имот. В случая не се установява, вкл. и при внимателния прочит на показанията на ангажираните от ищеца свидетели, изграденият навес с барбекю да му пречи по твърдения от него в исковата молба начин. По делото липсват каквито и да е било доказателства тази постройка реално да възпрепятства предявилото иска лице или тези, чрез които то ползва имота, да упражнява правата си върху притежаваната от него 1/3 ид. ч. от дворното място. Няма данни тя да опушва сградата в имота, да създава неприятни миризми, да ограничава видимостта към двора, или евентуално да създава опасност за здравето и живота на пребиваващите там. Освен това не се твърди и не се установява площта, върху която тя е изградена, преди застрояването трайно да се е ползвала от ищеца за други цели - например паркиране, засаждане и отглеждане на плодове и зеленчуци и др. Не на последно място, изграждането й не пречи да упражнява правото си на собственост върху неговата идеална част от имота, тъй като според неоспореното в тази му част заключение на съдебно-техническата експертиза навесът с барбекю е с размери 3,75/5,30 м., а дворното място, в който той се намира, е 87 кв. м., т.е. заема по-малко от 1/4 от площта на съсобственото дворно място.

По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 210,40 лв., представляваща обезщетение за ползването на цялото дворно място от ответниците за периода от 01.05.2017 г. до 27.07.2019 г., най-напред следва да се отбележи, че тя намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС, а не в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е посочено в доклада по чл. 140, ал. 3 ГПК. Това е така, защото при изготвянето му не е било съобразено обстоятелството, че се касае за спор между съсобственици. Преквалифицирането на претенцията не би засегнало правата на страните, тъй като те са изложили твърдения, респ. възражения и са имали възможност за доказателствени искания, които са свързани именно с посоченото правно основание на спорното материално субективно право. Освен това разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забраната на чл. 59, ал. 1 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, поради което дадените указания на съда се отнасят до аналогични факти и обстоятелства. Доколкото няма изменение на фактическото основание на иска, не би могло да се приеме, че е налице и произнасяне по непредявен иск.

За да бъде уважена предявената претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост на страните върху процесния имот; ползването му от ответниците по начин, възпрепятстващ или ограничаващ ищецът да го ползва, съобразно правата му; отправена и съотв. получена писмена покана за заплащане на дължимото обезщетение, както и размерът на ползата, която е пропусната след поканата.

В случая съсобствеността между страните и техните дялове в нея са безспорно установени с представените нотариални актове.

Според настоящия състав ищецът не установи по несъмнен и категоричен начин, че през процесния период ответниците са ползвали дворното място в имота в обем, който да надхвърля техния дял в съсобствеността, както и че са го лишили от достъп до същия. Безспорно е, че такъв извод не може да се основава на предположение, а трябва да е резултат на проведено пълно главно доказване. В тази връзка са ангажирани единствено гласни доказателства, но те са от лица, попадащи в кръга на посочените в чл. 172 ГПК и с висока степен на вероятност показанията им да бъдат в полза на ищеца, респ. във вреда на ответниците. Освен това те не се подкрепят от останалия доказателствен материал и противоречат на показанията на другата група свидетели. Ето защо от събраните гласни доказателства не може да се приеме за установено твърдението на ищеца, че е бил лишен от достъп до дворното място от ответниците. Дори и да се приеме, че е налице евентуална вероятност за осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. Тук е уместно да е отбележи, че след изменението на чл. 133 ГПК и чл. 146, ал. 3 ГПК с ДВ, бр. 100/2010 г. преклузията на доказателствените искания настъпва едва след доклада на делото в първото съдебно заседание, поради което възражението за преклудиране на искането на ответниците за ангажиране на гласни доказателства не може да бъде споделено.

В случая не е налице и третата предпоставка за възникване на задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик. Приема се, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието /така и в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Не се твърди и не се установява ищецът да е отправил такова към ответниците преди подаването на исковата молба, респ. същите да са го получили, като именно от този момент те изпадат в забава и дължат заплащането на обезщетение.

От изложеното се налага извод, че не са се осъществили всички елементи от фактическия състав, пораждащ спорното право по чл. 31, ал. 2 ЗС.

По тези съображения съдът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и че ответниците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3ГПК, единственно на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 400,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност се явява неоснователно, тъй като не е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с вида и броя на предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, адвокат Мая Цонкова-Ангелова от САК, срещу Д.З.Р., ЕГН ********** и П.З.Р., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането им да премахнат построените в поземлен имот с идентификатор 77195.729.134 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед - няма; адрес на имота: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Пионер“ № 7, с площ 231 кв.м.; с предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./; стар идентификатор - няма; номер по предходен план - 7942, парцел 8, при граници и съседи: № 77195.729.133, № 77195.729.292, № 77195.729.135 и № 77195.729.132, барбекю с навес/беседка и с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 210,40 лв., представляваща обезщетение за ползването на цялото дворно място в гореописания имот за периода от 01.05.2017 г. до 27.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, адвокат Мая Цонкова-Ангелова от САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д.З.Р., ЕГН ********** и П.З.Р., ЕГН **********,***, сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                                               СЪДИЯ:

   /Петър Вунов/